FuckTheDreams
04-07-2009, 20:02
Не искам съвет какво да правя просто искам да споделя това което ме измъчва в продължение на месеци.. ;[
Всичко започна преди 2 години..Април 2007.Тогава се запознах с вече бившия ми приятел Георги.Запознахме се на една гондола.Всъщност тогава се бях уговорила с най-добрия му приятел които го взе с него.И така всеки ден започнахме да излизаме -беше ми много хубаво с него,за мен и все още си е момчето мечта.Висок,слаб със зелени очи които само като ги видя и ме карат да се усмихна..и с една лъчезарна усмивка която направо ми стопляше сърцето.И постепенно започнах да го харесвам без да го осъзнавам..Одрязвах го 3 пъти по най-различни причини докато един ден на него му стана страшно гадно и се бяхме скарали.Помня беше 23 юни 2007 тогава той стоеше на страни и разни момичета ходеха около него,закачаха се с него..И тогава много се вбесих и разбрах че ревнувам и какво толкова ме е заслепявало за да не мога да видя че искам да бъда с него и до днес се питам..
Реших да го заведа на едно място което много ми харесва и до днес,защото е едно усамотено, на високо е, и има изглед към едно езеро.Отидохме там и му признах всичко което изпитвам към него,помолих го да ми прости за това че съм го наранила толкова пъти.Каза ми че ме обича..Стана ми толкова приятно и очите ми се напълниха със сълзи.Оттогава тръгна всичко-оттогава започна нашата история.Всичко вървеше перфектно отначало..просто не си бях мечтала и за такава връзка.Той беше толкова мил и добър към мен и виждах че наистина ме обичаше.Всяка минута прекарана с него беше миг на щастие.Никога не съм вярвала дори че мога да изпитвам такава силна и истинска любов към някого..Той бе първата ми любов,човека с когото имах щастието да изживея това чувство.Но нали всяко хубаво нещо си има свое край.. за нещастие ;[
Живота го промени.Започна да се държи толкова хладно,толкова различно сякаш съм с човек когото въобще не познавам.Отношението му към мен се промени..Толкова обиди съм чувала от него,толкова думи с които не се е осъзнавал как ме наранява,как ме караха да плача,да ми се иска да крещя колкото глас имам,да премахна тази голяма буца заседнала в гърлото ми..Но останах безсилна,нямаше как да го променя дори и след всичките разговори които проведох с него.Стана по-агресивен,вадеше си целия яд на мен,все нямше време за мен,а за компанията си винаги..Караниците ни станаха ежедневие.Късахме доста пъти и все си давахме шансове,молела съм го през сълзи да се опита поне малко да се държи,но без резултат.
И днес.. вече съм 1 месец окончателно без него.Светлината в тунела вече я няма за мен.Той беше човекът когото ме разбираше,когото ме подкрепяше във всичко,когото ме разсмиваше когато ми е тъжно..човека които да ме обича.А сега?! Даваше ми напразни надежди че пак ще се оправим,а накрая ми излезе с извинението че просто не искал да ме наранява повече..Колко повече от това се питам?Тъкмо бях дошла малко на себе си докато той не ми даде надежда .. отново!!Снощи поиска да не ме вижда повече и че това било нашето Сбогом.. ;[
Някои,незнам кой, е казал \"Можеш да се разочароваш ако не успееш,но си обречен ако не опиташ!\" . Защо мамка му дори не направи някакъв опит да станеш същото момче което познавах.Толкова ли се беше отчаял,толкова ли не му пукаше за тази връзка?Искрено съжалявам за всички пъти в които съм грешила и се надявам да ми прости.Просто трябва да вдигна глава и да продължа напред с живота си,колкото и да ми е трудно,колкото и да е болезнено все още.
След всичко още го обичам, не мога да го отрека.Но просто трябва да се примиря с това което ми е писано и да го оставя да намери някоя по-добра от мен..Той тръгва по своя път,а аз по моя.. ;[ ...
Всичко започна преди 2 години..Април 2007.Тогава се запознах с вече бившия ми приятел Георги.Запознахме се на една гондола.Всъщност тогава се бях уговорила с най-добрия му приятел които го взе с него.И така всеки ден започнахме да излизаме -беше ми много хубаво с него,за мен и все още си е момчето мечта.Висок,слаб със зелени очи които само като ги видя и ме карат да се усмихна..и с една лъчезарна усмивка която направо ми стопляше сърцето.И постепенно започнах да го харесвам без да го осъзнавам..Одрязвах го 3 пъти по най-различни причини докато един ден на него му стана страшно гадно и се бяхме скарали.Помня беше 23 юни 2007 тогава той стоеше на страни и разни момичета ходеха около него,закачаха се с него..И тогава много се вбесих и разбрах че ревнувам и какво толкова ме е заслепявало за да не мога да видя че искам да бъда с него и до днес се питам..
Реших да го заведа на едно място което много ми харесва и до днес,защото е едно усамотено, на високо е, и има изглед към едно езеро.Отидохме там и му признах всичко което изпитвам към него,помолих го да ми прости за това че съм го наранила толкова пъти.Каза ми че ме обича..Стана ми толкова приятно и очите ми се напълниха със сълзи.Оттогава тръгна всичко-оттогава започна нашата история.Всичко вървеше перфектно отначало..просто не си бях мечтала и за такава връзка.Той беше толкова мил и добър към мен и виждах че наистина ме обичаше.Всяка минута прекарана с него беше миг на щастие.Никога не съм вярвала дори че мога да изпитвам такава силна и истинска любов към някого..Той бе първата ми любов,човека с когото имах щастието да изживея това чувство.Но нали всяко хубаво нещо си има свое край.. за нещастие ;[
Живота го промени.Започна да се държи толкова хладно,толкова различно сякаш съм с човек когото въобще не познавам.Отношението му към мен се промени..Толкова обиди съм чувала от него,толкова думи с които не се е осъзнавал как ме наранява,как ме караха да плача,да ми се иска да крещя колкото глас имам,да премахна тази голяма буца заседнала в гърлото ми..Но останах безсилна,нямаше как да го променя дори и след всичките разговори които проведох с него.Стана по-агресивен,вадеше си целия яд на мен,все нямше време за мен,а за компанията си винаги..Караниците ни станаха ежедневие.Късахме доста пъти и все си давахме шансове,молела съм го през сълзи да се опита поне малко да се държи,но без резултат.
И днес.. вече съм 1 месец окончателно без него.Светлината в тунела вече я няма за мен.Той беше човекът когото ме разбираше,когото ме подкрепяше във всичко,когото ме разсмиваше когато ми е тъжно..човека които да ме обича.А сега?! Даваше ми напразни надежди че пак ще се оправим,а накрая ми излезе с извинението че просто не искал да ме наранява повече..Колко повече от това се питам?Тъкмо бях дошла малко на себе си докато той не ми даде надежда .. отново!!Снощи поиска да не ме вижда повече и че това било нашето Сбогом.. ;[
Някои,незнам кой, е казал \"Можеш да се разочароваш ако не успееш,но си обречен ако не опиташ!\" . Защо мамка му дори не направи някакъв опит да станеш същото момче което познавах.Толкова ли се беше отчаял,толкова ли не му пукаше за тази връзка?Искрено съжалявам за всички пъти в които съм грешила и се надявам да ми прости.Просто трябва да вдигна глава и да продължа напред с живота си,колкото и да ми е трудно,колкото и да е болезнено все още.
След всичко още го обичам, не мога да го отрека.Но просто трябва да се примиря с това което ми е писано и да го оставя да намери някоя по-добра от мен..Той тръгва по своя път,а аз по моя.. ;[ ...