PDA

View Full Version : Сродна душа



SunShinePearl
04-08-2009, 20:52
Събудих се.Тази вечер не можех да спя.Не харесвах този град,не харесвах хората,къщите дори котките в квартала-особено тях.Те бяха главните виновници за безсънието ми.Тази седмица ми се стори като месец.Трябваше да се махна от тук но как?Докато кроях планове за невъзможното ми бягство,алармата както обикновено иззвъня точно в седем.Надигнах се от леглото,спрях алармата и криволичейки стигнах до банята.След това сложих тъмни дънки,бял суичър и новите маратонки,които ме караха да се чувствам малко по-добре.
Денят мина както очаквах-скучно и еднообразно.В главата ми обаче само се въртеше мисълта как да се махна от този скучен град.
На следващата сутрин се събудих в сравнително добро настроение.Слънцето грееше,птичките пееха,а поляната приличаше на диамантено платно.Реших да взема китарата,поне нямаше да се чувствам толкова самотна в училище.
Задъхана влязох в класната стая.И в този момент дъхът ми спря.Той беше там,сърцето ми затупка полудяло,ръцете ми се изпотиха,побиха ме тръпки и усетих как гледам втренчено към него.Кълна се,че имаше най-прекрасните очи-те бяха като океана,а на косата дори Брад Пит можеше да му завижда.Скулите,устните и носът му бяха прекрасни.Чак след като г-жа Милър ми каза да седна на чина,осъзнах,че той е заел мястото до моето.Стиснах зъби и се приближих,не успях да го погледна повече този час.Звънецът би.
-Здравей,виждам че свириш на китара-започна разговор той-Аз съм Филип.
-Габриел-Габи-заекнах аз.
Филип се усмихна,а усмивката му засенчи всичко наоколо.Несъзнателно и аз му се усмихнах.С напредването на деня разбрах доста за него.Филип се беше преместил миналата събота от Ню Йорк.Родителите му трябвало да заминат и той останал при баба си до края на учебната година.Като мен и той не обичаше Ню Джърси,липсваше му Ню Йопк,големите улици и Сентръл Парк.Двамата с него обожавахме рока.А събитието,което чакахме толкова много-концертът на Бон Джоуви,щяхме да го пропуснем ей-така.Затова твърдо решихме,че трябва да избягаме за концерта.
Седмицата мина светкавично.В петък към един през нощта телефонът ми звънна,беше Филип,срещнахме се на съседната улица тъй като живеехме в един квартал.Там имаше стар строеж.Въоръжени с фенер,китара и бейзболна бухалка стигнахме до покрива.Гледката беше безумно красива.Целият град се виждаше и в далечината Ню Йорк,а над нас пълната луна...и звезди безброй много звезди.Преди да успея да взема китарата Филип я взе.Той свиреше прекрасно и двамата изпяхме любимите си пенси на Джоуви.И така всеки уикенд го превръщахме в музикален.Нашето място бе покрива на изоставената сграда.
Филип имаше мотор и всяка сутрин ходехме заедно на училище.Стояхме както всеки път в училищния двор и случайно дочухме ,че нашият випуск ще ходи на палатка този уикенд.Всички бяха във възторг.Без дори да кажем нещо с Фил само се спогледахме,та това беше съботата,в която Бон Джоуви имаше концерт.
Дойде и петъкът едни бяха с джипове,други с колела,все едно.Всички тръгнахме към мястото.Ние с Филип бяхме с мотора му.Всички бяхме там по здрач.Гледката беше фантастична.Фил и аз обаче имахме други планове.Когато всички си легнаха в палатките,ние се измъкнахме тихо.Избутахме мотора до пътя.Фил се качи след това и аз.Моторът забръмча,стомахът ми се сви,това го очаквах от толкова време.Прегърнах Филип колкото се може по-здраво и тръгнахме.
Когато пристигнахме в Ню Йорк,слънцето тъкмо изгряваше.Спряхме до Мак Донълдс.
-Хей,чувствам се прекрасно-каза радостно Фил,докато чакахме на опашката-Радвам се че си тук с мен-и ме прегърна.
Почувствах,че цялата се изчервявам.След като хапнахме,се отправихме към Сентръл Парк.
-Боях се,че скоро няма да го видя-прошепнах аз.
-Понякога е нужна само вярата-усмихна се Фил-Мислех си,че няма скоро да срещна момиче като теб,но ето случи се.Никога не съм мислел,че ще
стоя тук днес с теб в Сентръл Парк-И прокара пръсти през косата ми.
Почувствах как пулсът ми се ускорява и потръпвам цялата.Тогава усетих аромата на чудесния му парфюм ужасно близо до мен.В този момент устните ни се сляха в едно,усетих,че краката ми се подкосяват ,а той ме хвана в силните си прегръдки.Дълго след това никой не преговори,вървяхме и се радвахме на прекрасния ден.
Не усетихме кога дойде време за концерта.Всичко беше като в сън-стояхме пред любимеца си и просто се наслаждавахме на вечерта,която никога нямаше да се повтори.
Събудих се.Беше понеделник сутринта и валеше като изведро,но не ме интересуваше,защото той беше там.Фил ме чакаше и знаех ,че щом съм с него,всеки ден ще е незабравим.

Дано ви хареса първото ми писание :-D

Whyniser
04-08-2009, 21:33
Хмм прилича на една моя творба :P

Take_That
04-09-2009, 19:50
Аууууу колко е романтично.. прекрасно е, много ми хареса :-) :-) :-)