PDA

View Full Version : Завинаги



mechtaq_za_teb
04-09-2009, 07:46
Стоях до теб, държах те за ръка,а думите ме задушаваха. Бяха заседнали точно
на гърлото ми, готови да се изстрелят като убийствени куршуми. Но те нямаше
да убият теб, а щяха да пронижат мен. Думите, които искаха да бъдат казани толкова
дълго време... думите, че още те обичам. Сърцето ми препускаше така, сякаш
моментът наближава. Така, сякаш това е последната му минута живот, след която
завинаги ще спре да бие. Лицето ми бе на сантиметри от твоето. Усещах дъха ти
и улавях всеки звук, пропукал тишината.
Ръката ми обвиваше твоята по най-нежния начин, съществуващ в света. Допирът ти
беше спокойствието, което лекуваше старите ми рани. Кожата ти, с цвят на кадифе,
изпъкваше на фона на всичко останало. Сякаш моментът бе перфектен, както и ти за мен.
Бавно преглътнах, усещайки горчивите думи, заседнали на гърлото ми да търсят път
да излязат навън. Обърнах се към теб, срещайки красивите ти очи, които ме докоснаха
с нежните си искри. За миг помислих, че влюбеният ти поглед е за мен. Че сега е
моментът, който ще обърне всичко. Че ще те прегърна завинаги и никога няма да те
пусна. Че сънищата ми и мечтите ще бъдат сбъднати... Виждах всичко в розово.
Аз. Ти. Заедно. Както някога...
Очите ти ми говориха така, както бях свикнала да виждам бъдещето си в тях.
Искреността беше изрисувана в тях. Секунди ме деляха от мига, в който щях да ти разкажа
за любовта си, защото спокойствието ме бе завладяло, така сякаш и това бе сън.
Но внезапно нещо ме зашлеви и ме накара да се събудя. Очите ти все така влюбени,
ме гледаха и искряха от сърце. Но в тях видях нещо... нещо непознато. Нещо чуждо.
Там видях други две очи, друго биещо сърце... Други коси, ръце... А те не бяха
моите.
Тогава разбрах. Думите, които вече стържеха гърлото ми, щяха да останат там завинаги,
нечути. Сърцето ми щеше да бие все така, но незапълнената част от него винаги
щеше да бъде празна. Мечтите ми щяха да бъдат загърбени, сънищата ми-просто сънища.

Погледнах те. Погалих отново ръката ти, така че да запомня чувството от допира завинаги
в главата си. Докоснах я за последно... И си тръгнах. Завинаги.


http://2dphile.files.wordpress.com/2008/10/sad-girl-in-snow.jpg