"Албена" - Йордан Йовков [Архив]

TEARS

04-09-2009, 19:10

Йордан Йовков - “АЛБЕНА”

Красотата, грехът и прошката
В сборника “Вечери в Антимовския хан” Йовков интерпретира често темата за битийната тайна, за недостижимата хармония. Емблематичен в това отношение е и разказът “Албена”. Той не успява да разреши един сложен битиен казус, пред който застава селото, опитало се да съди грешницата, но само попаднало под властта на красотата, чиято погубваща сила е довела до престъпление. Творбата остава някак раздвоена в посланията си дали може красотата да е отвъд добро и зло, дали е простим грехът, сторен от любов.

Разказът изследва отношението на общността към различния, към нарушилия патриархалната норма. Събитията се случват през Страстната седмица http://www.teenproblem.net/forum празничен цикъл, приобщаващ към жертвата, страданието и прошката. Според свидетелството на двегодишното ѝ дете Албена именно през тази седмица е съдействала за убийството на мъжа си. Предадена от собственото чедо, тя е признала и ще бъде отведена на съд. А съселяните ѝ спонтанно се събират на мегдана, за да я съдят, но неочаквано ѝ прощават. А когато в каруцата, която отвежда арестантката, сяда съселянинът им Нягул и разкрива, че той е извършителят на убийството, общността отново променя отношението си към разкаялата се красива грешница. Така привидно тривиалната история за престъпление от страст се превръща в сложен житейски казус, в конфликт между естетическото и етическото.

И този разказ на Йовков съдържа библейски препратки, смесва народна митология и други архетипи. С изключителната си омагьосваща самодивска хубост Албена напомня героините от “Старопланински легенди”. И нейната красота и любов обричат, водят към смърт самата нея и обвързаните с нея. Разказът започва от изпращането на Албена на съд http://www.teenproblem.net/forum от развръзката, след като любовната драма се е случила. Текстът следи последиците, участието в драмата на всички от селото, получили изведнъж възможност да преживеят станалото, което е извън нормата, да потълкуват пост фактум знаците му. Животът пред очите на общността се оказва различен от скрития от погледа, но едва след нещастието се долавят знаците му, будещи догадки за причините, но и погрешни тълкувания.

В текста са очертани ясни диспропорции при представянето на двойките Албена и Куцар, Нягул и жена му. Общността чак сега, след престъплението, осъзнава дисхармонията, несъответствието http://www.teenproblem.net/forum такова “плашило” като Куцар е женен за “такава хубава жена”. Албена и Нягул са лика-прилика, но когато селото проглежда за тази истина, не може да я понесе, защото то самото може би носи вина, щом е приело за редни нередните бракове http://www.teenproblem.net/forum на хубавеца Нягул с некрасивата му жена, на Албена http://www.teenproblem.net/forum с неугледния, тромав, прост Куцар, когото всички са подминавали, “сякаш не е жив човек, а вещ”. Тази нередност логично води до другата http://www.teenproblem.net/forum на забранената любов, на прелюбодеянието грях.

Имената на героите http://www.teenproblem.net/forum както винаги и тук внимателно подбирани от автора, могат да се приемат като един от кодовете за прочит. Нягул означава “нежен” на румънски език. Красивият мъж в края на текста признава престъплението си пред общността, решен да извърви с любимата си пътя на изкуплението, да поеме своя дял от греха. Куцар е име, чийто произход отвежда към “куц”. Куц е и Хефест http://www.teenproblem.net/forum най-грозният сред олимпийските богове, комуто е отредена най-красивата http://www.teenproblem.net/forum богинята на любовта Афродита, но и която му изневерява с красивия мъжествен бог на войната Арес. Етимологията на името на Йовковата героиня отвежда към “бяло” на латински език и към “зорница” на румънски език. Детайлът, подчертаващ хубостта ѝ, е “това бяло лице”, а когато я водят под стража, слиза от високото, където е къщата ѝ, и красотата ѝ наистина сякаш изгрява.

Образът на Албена се превръща в женски вариант на познатия от народната песен отиващ на смърт хайдутин, пожелал да бъде красив на бесилото http://www.teenproblem.net/forum перчемът му да се развява, ризата му да се белее. Пременена с най-хубавите си дрехи тръгва и Албена, без да се страхува да срещне участта си. Иска само да я запомнят и сега е най-хубава: “от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше.” Попадането на хората под самодивската сила на красотата, под вълшебната ѝ власт е “духовно възвисяващият момент” (Вл. Василев) на разказа. Консервативната общност проглежда за красотата, за трагичната ѝ и обвързваща сила, без която животът остава едноизмерен, затворен във всекидневния си автоматизъм, някак празен. Красотата е чудо, празник, тя има опасна и благодатна сила. Греховната красота на Албена има силата да подтикне към престъпление, но и да спаси от злобата, да преобърне сърцата към прошката.

Развръзка на разказа е неочакваната поява на Нягул, крил се досега, съвсем неподозиран от съселяните си, набедили за престъпник един другоселец http://www.teenproblem.net/forum също като всички мъже в селото влюбен в Албена...

Продължението на тази тема, както и пълен набор от разработки по всичките 98 произведения, включени в изпитната програма за матурата, можете да намерите само в „Българска литература за матура” от София Тодорова и Иван Велчев, книжка четвърта от поредицата „Успешна матура” на ИК „Кръгозор”.