View Full Version : Какво е эа мен отечеството-есе
Спешно ми трябва това есе :-o :neutral: Ще ви бъда мн благодарна, ако ми помогнете :-) :wink:
Отечеството за мен......
Отечеството е това, което съм усвоил от родителите си, учителите и художествената литература като образ на земята, в която съм роден. Тези мои представи не може и не бива да се променят.
Отечеството събира всичко онова, което нашата Родина дава като плод на своя народ. Ние можем, и трябва да пазим отечеството си от ударите на онези хора, заслепени от собствения си идеал за живеене и съществуване. Всичко дадено ни на този свят е даром, то е неземно богатство, което изпълва душата ми с най-мили и топли чувства. Може би зад всички пространства на моята душа са виновни моите родители, които са ме научили да обичам отечеството такова каквото е,
От минали времена, още от времето, когато народа ни е бил под турска власт, е пазил съзнанието, че трябва да бранят отечеството. Та дори и тези, които са били изгонени по един или друг начин, мисловно са мислили за него. Защото то е птица, събрала под крилата си всички свои чада. За тези хора знаем не само от разказите на своите родители, но и от книгите, написани точно от такива велики българи, родолюбци, които са дали живота си за отечеството. Такива българи като Левски, Ботев и не само те, хора, които са вечни паметници, с които трябва да се гордеем. Мисля, че всички ние трябва да пазим отечеството си, и да останем тук, в нашата Родина, която винаги ще остане най-скъпа за мен, защото аз тука съм родена и тук ще умра.
Защо обичам Отечеството си?
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - ябълковия цвят. Обичам Отечеството си като моето семейството - силно и безрезервно, защото то е единственото, което мога да имам. Обичам го, въпреки и заради недостатъците му.
Отечеството не е географска точка. То е историческо наследство, бит, култура на един народ. То е природа. То е бащината стряха, майчината милувка, първата целувка. То е първата дупка, която ни е препънала, първата сълза на безсилие и гняв, първата горчилка на чута обида.
Отечеството за мен е мястото, където съм се родила, където съм отрасла и раста. То за мен е като втора майка! Защото то е свидетел на всички мои радости и тъги, защото именно то ме е успокоява със своите дивни красоти и птичи песни! То е в моите сънища и вдъхновение на много творци!
Може би се чудите кое е това Отечество, което ми дава толкова много?! С гордост мога да Ви кажа, че това е България! Да! България! Страната, която е преживяла много войни, която е загубила толкова много деца. Да, точно тя! Това е земята, която е описана толкова чувствено и изящно от Вазов, от Славейков, от Елин Пелин, от Яворов и от още много, много творци! Това е моята родина, която аз харесвам и обичам безкрайно много! Отечеството, което притежава чудни балкани, извори, гори, реки и скали. Място осеяно с цветя и чудни поляни. Моето Отечество, наред със земните си красоти има и чудна история, музика и един невероятен народ!
Ето това е моето мило Отечество! И мога да кажа, че то за мен е онази изящна земя, която е пълна с обич, нежност и сияние!
Казват, че човек не може да избира родителите си, следователно и родината си. Аз вярвам в обратното, вярвам, че правим избор! Моят избор е България, Варна.
Обичам те, мое мило Отечество!
Какво значи отечество според вас?
За мен който съм патриот или националист - все едно е как ще ме определите, това е нещо което ни е сплотявало през тези толкова мрачни векове откакто съществува страната наречена България, не говоря за периода на Велика България! Той е в далечното минало:) Та говоря, че сега българите се сещат за отечеството си само когато трябва да напсуват държавата:) Шегувам се естествено! За мен отечеството е това което може да върне всеки българин където и да е той, ако то е в опасност! За мен отечеството е че на тази изконна българска земя съм заплакал за първи път, тук съм видял за първи път доста неща, тук искам да живея и тук искам да растът децата ми. И да знаят, че въпреки сегашното безхаберие на управниците, тази земя е тяхната майка, и тя заслужава дори и най - голямата жертва - да загинеш за НЕЯ. Може да ви звучи пошло като реч на Бойко Борисов, но това е моят блог и ще пиша това което чуствам и мисля! Да може да е тъпо, може по някой път като стъпя в дупките на столицата да псувам българите, да им тегля по една българска молитва, НО, да но, обичам тази проклета земя и бих дал скапаният си нищо незначещ живот за нея във всеки един момент! Та това е отечеството за мен. А за вас!
/ Есе /
Народният поет Иван Вазов с огромно преклонение пред родината е написал:
Отечество любезно как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!,
а друго известно стихотворение е:
Аз съм българче.Обичам
нащте планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.
И дядовците ни, и бащите ни са декламирали с особен трепет тия стихове. И ние, и тези, които ще дойдат след нас, все със същия трепет ще ги повтаряме, защото за нас отечеството е сакрално, неприкосновено.
След създателите на славянската азбука Кирил и Методий, както и след Паисий Хилендарски, Иван Вазов превърна славната българска история в най-съкровенната частица от духовната ни същност.
Достатъчно е само да надникнем в творчеството на народния поет и ще се уверим,че няма нищо по-хубаво от обичта към родината-майка.
За мен отечеството не е само щепа пръст.За мен отечеството не съдържа понятия като държава,власт,институции.
За мен България е единствена и незаменима. Няма нищо по-хубаво от това да отвориш прозореца на стаята си, да се вгледаш в природата, в минаващите хора и да си кажеш въпреки ежедневните проблеми в живота ти: ,,Чувствам се щастлив в моята родина, където съм роден, закърмен и отрастнал!”
Но за съжаление манталитетът на българите е коренно различен от този на другите нации. Прекалено голямата безперспективност в държавата, принуждава хиляди българи да напускат родината и да ходят на гурбет в други страни, където можеш по-лесно да се реализираш като личност в професионален план.
Липсата на правда и свободи, държавното ни устройство, манталитетът и възпитанието ни са само едни от причините за масовата емиграция от България.
Аз дълбоко вярвам, че ние българите ще успеем да се справим с неволите в държавата, така както нашите деди са били затиснати от покривалото на петвековното иго на турците. Трябва да затворим силно очите си и с душата си, със сърцето си да повярваме,че един ден всички българи ще се завърнат в отечеството и ще бъдем едно-единно цяло, неразривно свързано чрез обичта към България.
На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега.
страшно мн ви благодаря раэкошни са!неэнам какво щях да правя беэ вас :grin: :P
страшно мн ви благодаря раэкошни са!неэнам какво щях да правя беэ вас :grin: :P
Всъщност не е "ви благодаря", а "ти благодаря", защото един и същи човек прати и четирите есета 8-)