PDA

View Full Version : Това се получава, когато си пълен неудачник ...



Enough
04-10-2009, 21:59
Мислех, че сърцето си погребах завинаги в сълзи
Защо се аз излъгах.
Защо?
Уви.
Ох как мразя любовта
Как проклиням нейната съблазън
Сълзи от восък застиват във река
Река която аз създадох
Без мост и без утеха
Облечен само в черна груба дреха
Пропускаща ледения зов на мисълта
Че аз проклех, но пак почувствах любовта.
Какво теразие
Каква вина
Искам ли да видя красота?
Но защо не вярвам в любовта.
Защо се давя във страха
Защо не спирам да мисля за това.
Искам да забравя.
Превръщам се в товар.
Не мога да се нося.
А нейните ръце са толкова безсилни
Не мога да си позволя
Да я нараня.
Думите умилни
са бесило от тъга
Не искам за прошка пак да прося
Искам да се погубя
Недидим във невидима гора
Забравен, ненаречен със слова
Защо да кажа НЕ?
Защо да кажа ДА ?
Дали това ще промени света?
Дали ще намеря своя остров от усмивки
Дали ще съм достоен за нейните милувки
Не искам да бъда спомен за ничие сърце
Искам да съм никой
Искам всичко в мене да умре.

Blab
04-10-2009, 23:32
А, да, бе!
Ето, за какво ти говоря, всичко е моментно състояние, една емоция.
Не е мисъл, съответно - промисъл и смисъл. А една въздишка със своите нюанси, нито повече, ни по-малко.

Enough
04-10-2009, 23:36
А, да, бе!
Ето, за какво ти говоря, всичко е моментно състояние, една емоция.
Не е мисъл, съответно - промисъл и смисъл. А една въздишка със своите нюанси, нито повече, ни по-малко.

И аз към това се стремя ... никога не пиша на сила :) Винаги трябва да има
онази забравена на стола кърфица, която да ни накара да подскочим до тавана ... Сега в този момент ако просто от нищото реша "абе дай да пиша стихче" ... би се получило само нещо с чара на ролце тоалетна хартия "Мичо" .

Blab
04-10-2009, 23:46
хах:Д
усмивка)