* [Архив] - TeenProblem.net

TEARS

04-11-2009, 23:14

Историята на Йосиф и неговите братя

Историята на Йосиф е един от най-популярните текстове в Стария завет, а причините за тази популярност са няколко.Първата от тях е че съдържанието на текста много повече прилича на художествен разказ с интересна и занимателна интрига, отколкото на сакрален текст.Неговото въздействие се дължи и на друга важна причина-той показва пълнокръвни човешки характери които в своето битие се поддават на чувстваприсъщи и на нас самите.Третата причина за популярността е значимостта на конфликтите, които в своето многобразие продължават да съществуват и в съвременната действителност.Четвъртата причина е осъзнаването на образа на Йосиф като консолидираща фигура, която е свързана с етноса на евреите.Началото на разказа откроява особеното място на Йосиф между 11-те му братя и 1-та сестра.Сред многобройната челяд той единствен е син на любимата жена Рахил.Родовият закон обаче не се интересува от страстта, по тази причина сестрата на Рахил, Лия изглежда много по-подходяща за голямата цел-запазване на рода.Лия, а и двете слугини които раждат по 2 деца на бащата в началото предизвикват озлоблението на Рахил.Това обаче са човешки чуства които обаче нямат нищо общо с божията закрила на труда-Иаков има достатъчно наследници-т.е. Бог е изпълнил обещанието си да го дари с многобройна челяд за да бъде силен рода му силен и жив.Едва когато Рахил овладява първичните си чувства и се примирява с отредената и съдба Бог „развързва утробата и” така се ражда любимецът Йосиф.Отношенията между него и братята, между него и родителите ни интригуват с това че показват неподправената човешка природа.Любимец на своя баща, Йосиф се върти повече в дома без да изпитва върху себе си в пълна мяра труднастите на пастирския живот.Това озлобява братята още повече че Йосиф често се появява при тях като един вид надзирател.Последната капка която прелива чашата на тяхното търпение става причина завистта да прерастне в озлобление е скъпата шарена дреха с която Йосиф се появява пред тях.Всъщност промяната не е неочаквана ако отчетем, че макар и несъзнателно галеникът провокира разбирането на патриархалния ред.Прави го чрез разказа за съня с 11-те снопа, които се покланят пред неговия сноп.Най-малкия в рода няма как да не засегне всички останали, защото родовият закон посочва като наследник на патриаршеската длъжност на бащата:най-големият син-Рувим.Неосъзнато пренебрегване на родовият закон е и вторият сън.Дори баща му в този момент разбира че подобен сън изразява само човешката природа, а не божествения закон, поради което укорява сина си „какъв е тоя сън, що си видял?Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?”
От отмъщение което по същество ще бъде погазване на закона за родовата кръв спасява всички Рувим.Той единствен се противопоставя на намерението на останалите да убият Йосиф.Но братята стигат до греха, защото продават Йосиф на пътуващи търговци и потапят в скръб баща си, на когото донасят шарената дреха напоена с кръв.Оттук нататък образът на Йосиф ще бъде показван все в една светлина-като помирител, като посредник, който се стреми да хармонизира отношенията не само вътре в рода, но и отношенията етнос-етнос.Продаден у египетски велможи-кутифар.Йосиф скоро наследява предишния управител на имението макар да е от чужд етнос.Текстът в Библията изрично отбелязва че макар да е прегрешил пред братята си Йосиф е верен на Бога и затова Господ му дарява успех във всяко начинание.Нека отбележим един пропуснат до този момент факт-за пръв път библейски текст говори за физическата красота на човека която при това е представена като видим израз на душевни красота и съвършенство.Изпитание за почтенността на Йосиф е отношението към господарката му.Изпълнена със страст към хубавия младеж тя се опитва да го съблазни, но той остава непреклонен, защото зо него е грях да излъже доверието на господаря си.В крайна сметка обаче се оказва безпомощен пред клеветата на тази жена и Потифар се вижда принуден да го прати в затвора.Ако имаме в предвид небиблейския текст, а романът на Томас Ман „Йосиф в Египет” прави го съвсем без желание не само защото не вярва на съпругата си, а защото се страхува че ще повдигнат срещу него етническо обвинение че издига един евреин вместо много по-достойни египтяни.
От живота му в затвора запомняме най-вече историята му с фараоновите слуга.Много по-важно обаче е че скоро след появата си там, цялата организация и всички задължения на началника, Йосиф поема в свои ръце, отново с помоща на Бога поради двете огдини в които е залравен от виночерпеца не са трагични за него.
Появата на Йосиф пред фараона внася нов акцент в текста.До този момент текстът говори че Бог дава мъдрост на Йосиф и дарява с благополучие делата му.Сега обаче той се наема да докаже силата на бог Яхве поради което неегипетските жреци езичници които се кланят на много богове, а евреинът Йосиф съумява да разтълкува сънищата на фараона.Тази част от историята най-много интригува светските учени защото никъде в писмените паметници на Египет името на Йосеф не се споменава, а Библията не си прави труд да отбележи кой е фараонът при който се издига евреинът.Въпреки че съществуват няколко хипотези, най-правдоподобна изглежда тази която е свързана с реални исторически факти.В египетските хроники липсва период от 200 години и това е разбираемо, защото по това време Египет е завладян от хиксосите.А хиксосите са родствено племе на евреите, поради което се смята че Йосиф се е издигнал при хиксоски владетел.Тази теза се защитава от топографските знаци на текста.Йосиф повиква братята и баща си в Египет, посреща ги и ги настанява в областта Госем и в същия ден се връща при фараона.Областта обаче е в делтата на Нил, там където е била столицата на хиксоските владетели, които умишлено пренебрегват старите столици Мемфис и Тива, за да избегнат влиянието на могъщите жреци на египетските богове.Така евреите се настаняват в Египет и живеят безконфликтно между чуждия етнос в продължение на много години.След това обаче идва края на робството и на престола застава най-могъщия фараон-Рамзес ІІ.Той обаче е не само освободителя, но и строителя.Неговата амбициозна строителна програма изисква много работници-на евреите се налага един вид трудова повинност, поради което те започват да приемат своята участ като робствена участ.С възникналия наново конфликт етнос-етнос библейските текстове ще свържат историята на Моисей.
Ако се върнем към мястото на Йосиф в египетската държава, ще трябва да признаем че той променя цялата политическа и икономическа система на държавата.Преди неговото възкачване Египет е държава на свободни хора със своята собственост, които доброволно признават върховенството на фараона.Събрал обаче житото от 7-те плодородни години Йосиф не го дава безплатно.За него се плаща със злато, а когато златото свършва хората продават земите си за храна.Когато и земите свършват те продават себе си на фараона.Така след 7-те години фараонът се оказва единствен собственик на земите и хората в държавата си.Тази категорична промяна има положителни, но и отрицателни страни.Положителното е че централизирането на властта само в едни ръце дава възможност за по-бързи икономически промени-развитеие на търговията, корабостроене и др.Но има и отрицателни страни които са пагубни за хиксоските владетели-лишените от свобода хора са потенциални бунтовници, а воинските качества на Рамзес ІІ бързо ги превръщат във войни.Друг е въпросът че египетските династии не променят системата установена от Йосиф.
Завръщайки се в отношенията на Йосиф и неговите братя определено трябва да кажем че те вървят в посока на хармонизиране на отношенията между членовете на родовата общност.Осъзнал прегрешенията спрямо братята му Йосиф им е простил.Но преди да помогне трябва да се увери че братята му са осъзнали и изстрадали греха си, че са готови наистина да живеят за благополучието на рода.Ето защо той не иска най-скъпата жертва-едноутробният си брат Виниамин.Бащата е категоричен в своя отказ, но в известен смисъл ролята на патриарх вече играе Рувим.Ето защо той обещава да опази Виниамин дори с цената на скъпа жертва-дава право на баща си да убие собствените му синове ако не изпълни обещанието.
Изпитанията на морала са градирани умело в този текст чрез историята със златната чаша в чувала на Виниамин.Този път в закрила на рода и неговият патриарх ще се изяви Иуда, който в далечните години когато започва тази история е предложил Йосиф да бъде продаден.Макар да не можем да твърдим че текстът се отличава с особена психологическа дълбочина, реакцията на Иуда говори за дълбока чувствителност.Отд9авна е минало времето когато е продал един от братята си за 20 сребърника.Заплахата която тегне над Виниамин кара сърцето му да се свива от болка за печалната участ на баща му.Той предлага себе си срещу свободата на най-малкия си брат, защото му е непоносима мисълта „че бащата на рода ще слезе с тъга в гроба”.Разкриването на Йосиф пред своите:”Бог ме прати пред вас за да запазя живота ви” „не вие ме пратихте тук, но Бог”.Интересен факт е че Библията не следи родовата история на Йахов след настаняването им в Египет акцентирайки върху големите въпроси за опазването на рода и неговото благоденствие.Опитния Йосиф очевидно няма претенции да наследи баща си и по тази причина текстът повече не се занимава с 12-те синове на патриарха.За естественото протичане на родовите процеси, за закономерното наследяване на бащата от най-големия син текстът говори индиректно, че установилия се в чужда земя род живее благополучно.