Здравейте,,спешно ми трябва ЛИС върхо тази тема
Любовта,която ни прави по-добри и щастливи.."Крадеца на праскови" от Емилиян Станев :oops:
Една невъзможна любов
(ЛИС върху повеста „Крадеца на праскови” на Емилиян Станев)
Една от най-хубавите повести на Емилиян Станев е "Крадецът на праскови".В нея творецът се
проявява като тънък психолог на човешките души.В повестта авторът разкрива трагедията на двама
влюбени от различни националности-българка и сърбин, чиято любов е невъзможна сред ужасите на войната.Между тях стоят и психологически бариери.Авторът рисува героите сред убийствената атмосфера, между Първата и Втората световна война.Нищо не се е променилон в спомените от Първата световна война на младия разказвач-гладът, епидемиите, жалките пленници.Така че с тези картини авторът ни внушава, че между двете войни нищо не се е променило във военно Търново и конфликтите водяд само до смърт и страдание.Сред тази подтискаща атмосфера авторът ни представя образа на Елисавета-"облечена в светло синя рокля, ослепително бели ръце, къдрави коси..."В очите на момчето тя е съществото от неземния и омагюсан свят, от приказките.Още от това първо описание лъха лека поезия, романтика, която е отговор на нейната красота.Героинята рязко се откроява на фона на ужасяващата война.Тя жадува за всичко онова, което войната е разрушила-за любовта, щастието и духовната свобода, които не намира в живота.Трагедията и се засилва от факта, че е бездетна-бракът и е по разум, а съпругът и е комендант на града, когото никой не обича.От тук идва вътрешната и неудовлетвореност."Панически страх ни обземаше, когато чуехме металическия му глас да ни отправя проклятия и закани.Той беше шишкав, към петдесетгодишен, плещест, късоврат, с плътно прилепнали към черепа уши, с остри, сиви очи и побелели коси, стригана алаброс.Тоя алаброс придаваше на главата му израз на рис."Елисавета е изпълнена с милосърдие."Защо да не бъдем малко по-човечни?"Тези думи са искрен зов за човечност и милосърдие, но грубия и съпруг отвръща иронично:"Я остави тия даскалски приказки."Този диалог е доказателство за жестокото разминаване на духовния свят на двамата.Образът на полковника е пълна противоположност на Елисавета.Той е символ на грубостта и носи всички недъзи на съсловието си.Емилиян Станев внушава идеята, че подобни личности ни отблъскват със своята студенина и враждебност към обикновените хора, към войниците и към пленниците, които нарича роби.Ето една причина да се роди една красива любов.Запознанството на Елисавета със сръбския войник я поразява силно.Любовта между двамата има съдбовен характер заради противоречията, които я правят невъзможна.Иво е олицитворение на жертвите на войните, макар че е враг на България.В момента на срещата обаче животът му е разбит именно поради войната.Умело авторът рисува неговия външен вид -"мургав... хубав... мъж с къдрави коси и пръсти на артист."Той живее унизително-окъсан и гладен, но човешките пориви у него не са угаснали.Също като Елисавета той жадува за любов и щастие.Те са сродни души-духовно близки, което е предпоставка за зараждането на любовта.Трогателни са моментите на тази любов.Емилиян Станев пресъздава най-интимните трепети на душите им -тайните романтични срещи, откраднатата нежност, прекрасните им взаимоотношения и копнежа им един за друг.Особено важни са трепетите на женската душа.Елисавета е отегчена, скучаеща дама, застаряваща и отчаяна.Но след срещата с Иво тя засиява от любов, а на края достига до трагичното самоубийство от любов.През цялото време Емилиян Станев описвайки красивата любов между двамата, авторът внушава идеята, че тази любов е невъзможна.Причините са слижни, свързани с жестоката вражда между двата народа-българи и сърби, които войната тласка един срещу друг.Причините за тази война са непоправими и правят любовта невъзможна.От една страна Елисавета се бои да престъпи строгите закони, страхува се от изневярата, изпълнена е с морални предразсъдаци.Тя става герой-нарушител на морала и затова този морал я наказва жестоко-със смърт.Друга психогогическа пречка за невъзможната любов е поведението на ординареца.Отвращение будят у Елисавета "потните и жалти длани...отбласкащ тил, покрит с рядка коса... тъмен поглед."Този герой символизира грубата и зла сила на войната.От една страна, той има комплекси като самотник и вдовец, не е равнодушен към красотата на господарката си, но знае добре, че няма шансове пред нея и я ревнува от роба-съперник.От друга страна той е вярнотокуче на стопанина си и като типичен войник изпълнява заповедите му.С убийството на Иво той прави любовта им невъзможна.С други думи всичко в тази история е против любовта- тя е обрачена да зъвърши трагично.Иво и Елисавета са тъжни жертви на националните и психологическите предразсъдъци, на ужасите нрави на войната и грубата военщина.Повестта "Крадецът на праскови" е прекрасна, но трагична история за невъзможната любов сред ужасите на войната.По този начин Емилиян Станев продължава традициите на тази тема след Йовков и като хуманист отрича тази кървава касапница-войната, която прави невъзможни любовта, щастието и красотата в живота.
Една красива , но обречена любов
(ЛИС върху повестта “Крадеца на праскови”)
Повестта “Крадеца на праскови” от Емилиян Станев описва едни красиви взаимоотношения по време на войни и жестокост.А именно магита на любовта между мъж и жена.
Любовта между главните герои Иво и Елисавета е истинска и чиста , породена от реални чувства и свобоно мислене , но и невъзможна поради времето , в което живеят.
Връзката между полковника и Лиза е по-скоро формална отколкото истинска.Причините за тези отношения са дев.Първата се изразява в то , че героинята е от бедно , но видно семейство , което я подтиква да търси брак , отговарящ по-скоро на общественото положение на рода , отколкото на нуждата от любов и близост.
Втората е в самата Елисавета – това , че тя е бездетна , тоест най-важната страна на брака не е реализирана пред нея. И като се добави липсата на истиснски чувства между Лиза и полковника , бракът между тях става все по – формален с времето и Елисавета е особено нещастна.
“В самотните часове , които прекарваме всеки ден , тя изпитваше най-силно това неисказано чувство на отчаяние и малоценност , което измъчва безплодните жени пред прага на старостта. “
И точно това , което Елисавета е отчаяна и нещастна , я връхлита любовта към Иво.Тази любов се разграничава от любовта на полковника , тоест е породена от истински чувства , а не от пари и чин.Свободата и щастието , което испитва Лиза , са две от най-важните човешки ценности в живота.Но в същото време героинята става раздвоена – от една страна се чувста като примирена жена , а от друга – щастлива и свободна:
“...душата и бе разделена на дев същества , едното – примерената, угнетена жена , чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга , и другото – непознато досега , вярващо , любещо и ликуващо същество , което отхвърлямше нейния разум и желание да живее свободно и щастливо. “
Но въпреки тези красиви чувства , любовта между Елисавета и Иво са обособени като три основни аспекта : свързани с патриархалния морал ; свързани с националното и свързани с личните подбуди на героите.
Първата причина за неосъществената любов е патриархалният морал и ценноти.Елисавета е възпитана в духа на тези ценности от майка си.Една от тези ценности е жената да не изневерява на мъжа си и да му е вярна , докато умре.Ето затова главната героиня не може да се среща с пленника , а още повече да живее с него:
“Тя я беше възпитала в духа на тогавашния непреклонен , прост и жесток морал на търновците но те били полуеснафи , запазили балканджийската нравственост на дедите си , с аскетичното себеотрицание към плътта и към всички удоволствия на живота.”
Втората причина за невъзможната любов между Лиза и Иво е омразана наоколо.Тази омраза е на чисто националистическа основа , възникнала от непрестанните войни.те променят съдбата на човека и засягат личния му живот.Иво не е нещо по-различно от учителя по музика , той се е превърнал във войн , а по късно в пленник.Точно тази националистическа омраза у хората преминава в лична ненавист:
“Той(полковника) презираше румънците и диво мразеше сърбите, “ коварните и подли съюзници” от Балканската война , които го бяха ранили и провалили военната му кариера.”
Тези две причини не са фатални , ако към тях несе прибави трета – свързана психологическите мисли на хората и техните лични подбуди.Главният виновник в тази група причини е ординарецът , изпълняващ ролята на вярно куче-пазител на вилата на полковника.Именно така той става косвен участник и зрител в срещата на своята стопанка със сърбина.Ординареца става прекият извършител на убийството в повеста.От една страна той убива Иво “поради нареждането на полковника,да стреля по него”.Но личният мотив на ординарецът е много по-дълбок.Героят е описан от Емилян Станев като селянин , който не е останал равнодушен към женската привлекателност на своята господарка.Но ординарецът ясно съзнава , че неможе да я притежава и не е достоен за Елисавета.И поради чиста межка ревност той мисли , че ако той не я притежава , никой неможе да я притежава и обича.И е нужно само един малък мотив , за да пламне “искрата” на ревноста.
Елисавета и Иво са две човешки същества,между които се изградени твърди прегради.Но в крайна сметка невъзможната любов побеждава.
съжалявам ,че не е точно по темата , но можеш да вземеш 3-4 абзаца от тези темички.аз ги прочетох и смятам , че ще ти свършат работа,особено втората ,тъй като тя е за "красивата" любов.
успех :)