Ne_Znaesh
04-12-2009, 10:08
Здравейте тийнове
Имам нужда от малък съвет..
Преди няколко седмици покрай общи приятели се запознаех с едно доста симпатично момче. Усетих някакво привличане... и на следващият ден той ми беше взел телефона от приятелката ми. Аз естествено горе- в небесата! :grin: Но веднага след като се запознахме той трябваше да замине за Варна ( а аз съм от София) за около 2-3 седмици. Той замина и се почнаха едни съобщения...всеки ден след едно негово съобщение, той моментално ме изтрелваше в небесата от кеф и радост! :grin: Много, много се привързах към него и ми ставаше ужасно кофти ако не си пишем или чуем един ден. И двамата тръпнахме в очакване да се видим пак след като той се върне...
И така той онзи ден се върна и ме кани да излезнем, да ходим на някакъв club. Аз не познавам никoй от неговите приятели освен братовчедка му, но останах успокоена след като той ми каза, че ще бъде до мен и няма смисъл да се притяснявам. :)
Уговорката беше да дойде да ме взе сам, но се оказа, че трябвало да вземе и братовчедка му с него. Качвам се аз в колата, той дори не ме поглежда, едно "здравей" не ми казва. :( Аз малко или много се притеснявах и през целият път само с братовчедка му си говорихме, а той си караше.После в club-a, пак се държеше дръпнато... все едно съм непозната за него :( Нито ме поглеждаше, нито... абе нищо, ние бяхме непознати! :( Не си удържа на обещанието да стои до мен...И така цяла вечер! :(
След като се прибрах нямах никакво настроение... Бях разочарована, защото малко или много си мислех, че поне "здравей" ще си кажем :) Защо така се получи!? Защо бяха всичките тези съобщеия след като той не ми обърна никакво внимание?! Защо се държеше така сякаш никога не сме се виждали нито чували??
Това негово държание ме провокира страшно много и да си призная...почуствах се много кофти...боли когато паднеш от облаците.
Имам нужда от малък съвет..
Преди няколко седмици покрай общи приятели се запознаех с едно доста симпатично момче. Усетих някакво привличане... и на следващият ден той ми беше взел телефона от приятелката ми. Аз естествено горе- в небесата! :grin: Но веднага след като се запознахме той трябваше да замине за Варна ( а аз съм от София) за около 2-3 седмици. Той замина и се почнаха едни съобщения...всеки ден след едно негово съобщение, той моментално ме изтрелваше в небесата от кеф и радост! :grin: Много, много се привързах към него и ми ставаше ужасно кофти ако не си пишем или чуем един ден. И двамата тръпнахме в очакване да се видим пак след като той се върне...
И така той онзи ден се върна и ме кани да излезнем, да ходим на някакъв club. Аз не познавам никoй от неговите приятели освен братовчедка му, но останах успокоена след като той ми каза, че ще бъде до мен и няма смисъл да се притяснявам. :)
Уговорката беше да дойде да ме взе сам, но се оказа, че трябвало да вземе и братовчедка му с него. Качвам се аз в колата, той дори не ме поглежда, едно "здравей" не ми казва. :( Аз малко или много се притеснявах и през целият път само с братовчедка му си говорихме, а той си караше.После в club-a, пак се държеше дръпнато... все едно съм непозната за него :( Нито ме поглеждаше, нито... абе нищо, ние бяхме непознати! :( Не си удържа на обещанието да стои до мен...И така цяла вечер! :(
След като се прибрах нямах никакво настроение... Бях разочарована, защото малко или много си мислех, че поне "здравей" ще си кажем :) Защо така се получи!? Защо бяха всичките тези съобщеия след като той не ми обърна никакво внимание?! Защо се държеше така сякаш никога не сме се виждали нито чували??
Това негово държание ме провокира страшно много и да си призная...почуствах се много кофти...боли когато паднеш от облаците.