есе за Библията.....

[productivesoul]

Значи до вторник(14-април-2009) трябва да предам есе по една от следните теми върху Библията:
1."Който е безгрешен, нека пръв хвърликамък върху й"
2. Любовта като основен принцип на християнската нравствена норма
3. "Не да руша дойдох, а да изпълня"
...много моля за малко помощ, насоки и т.н, защото никак ме няма с Библията, а е спешно. мерси предварително :) :) :)

[TEARS]

Любовта като универсална ценност в християнската нравствена система

Духовните блага, както и материалните са разнообразни и в голямо количество. Но някои от тях са основни и универсални. Духовните универсални ценности в християнската нравствена система са концентрирани в Библията. В Евангелието от Матея и това от Йоан можем да открием принципите и нормите, които са важни за човека, колкото хлябът за тялото му.

Тези библейски текстове са писмено отражение на божието слово и духовна основа на човечеството. Универсален принцип, заложен в тях е любовта, разбирана в нейния най-широк спектър от значения и определен като “любов към ближния”.

Достатъчен е само този принцип , за да се появи Нова ера в летоброенето на човешката цивилизация. Варварското “око за око, зъб за зъб” остават “преди” тази ера. Защото Исус ни учи, че злото не бива да се мултиплицира /възпроизвежда/. Това става ако се отвърне на злото със зло – “И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света”/”Матея”, глава 13 : 38-40/. Любовта усъвършенства както отделната човешка душа, така и обществените отношения. А злото не може да бъде безкрайно. Неговият край се оглежда в мотива за страшния съд, където “ще бъде плач и скърцане на зъби”/”Матея”, 13;47-50/.Отричайки любовта, човек отрича корена на живота, чийто лист е самият той.

В Евангелието от Йоан /глава 17:34-35/ четем за заповедта, която Исус дава на своите ученици:” Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”Любовта между ближни е изведена като необходимост и универсална норма в притчата за Премъдростта, която прославя себе си със следните думи:”С три неща се украсих и станах хубава пред господа и пред човеците: единомислие между братя, любов между ближни и мъж и жена в съгласие помежду си”.Християнството издига “любовта към ближния” като абсолютна норма, защото на въпроса кой трябва да бъде считан за “ближен” отговорът е – всеки човек.Любовта като универсална ценност в християнската нравствена система може да бъде разбрана само ако се види, че тя се гради върху разбирането на Исус за равенството между хората пред Бога. Всеки човек има еднакви възможности да достигне до божието царство. Условието е да приеме любовта в сърцето си. Това дали ще го направи зависи от него. Исус сравнява царството небесно с “мрежа, хвърлена в езерото” и хванала всякаква риба /Матея, глава 13;47/. Виждаме, че няма привилегии при влизането в Царството Небесно. Без значение е дали си богат или беден, дали си грешник или праведник. Приемайки християнските принципи, човек приема любовта, отрича се от омразата и следва словото, което излиза от божиите уста. “Всеки човек си има своя пустиня” – ще каже Исус, отвеждайки ни към мисълта, че съзнанието без любов наподобява духовна пустиня. Но любовта може да превърне тази пустиня в духовен рай, където плодовете й ще се увеличават. Пустееща, необработена нива е душата без обич.Защото любовта е средство за усъвършенстване на човешкото съзнание и единствена може и трябва да запълни празните духовни пространства в човешкото съзнание. Разумното вглеждане в действителността открива нейните абсурди, но в същото време води до чистота на сърцето, която ни прави способни да обичаме хората заради самите тях, любовта заради самата любов, добродетелта заради самата добродетел и да се стремим към човешко съвършенство. Ако приемем, че съзнаваме своя живот, своята свобода, своята любов остава въпросът ограничени или неограничени са човешките възможности. Исус ни дава отговора – всеки сам трябва да попита себе си, да се вгледа в себе си , да потърси и да намери любовта. Във вечната битка със злото Евангелските текстове са оръжие на любовта.

Ще открием християнския принцип за любовта към ближния в основите на съвременното ни общество. Липсата на привилегии и равнопоставеността на този принцип са заложени в чл.6, ал.1. от Българската конституция, който гласи: “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и право”. Освен в правото, ще открием универсалната същност на този принцип и в медицината. Любовта към ближния е оформила облика дори на Хипократовата клетва на лекарите, които трябва да помагат на всички хора, защото всички са равни пред тях, така , както са равни пред Бога.И защото Исус влага в съдържанието на думата “любов” милост и състрадание към живота във всичките му форми и проявления. Любовта като универсална ценност е формирала и моралните норми на съвременното общество и за да може човек да е пълноправен член на социума, трябва да спазва този принцип

[TEARS]

“Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й” или умението да познаваш себе си

Все по-често се улавям, че не ми се слуша радио и не ми се четат с интерес вестници – постоянно новините се свеждат до изобличаване и критикуване на някого за нещо си, все някой назидателно размахва пръст и укорява друг, че е извършил куп грехове, че поведението му е в разрез с общоприетия морал ... Дразня се от това самочуствието на безгрешни, което имат тези хора. Дали действително са безгрешни или просто не са изпадали в такава ситуация, за да проверят своята непогрешимост? Ако става въпрос за сделка, то при всички случаи търсят в нея нещо скрито, лична изгода, подкупи, ако става въпрос за някакъв конкурс, то името на победителите много често е съпровождано с мълва за нещо нечисто, за нещо недостойно. Ако ли пък действителнто има факти за нещо, тогава всички са готови да хвърлят камъни по грешника и увлечени в манията да доказват, че не притежават такива пороци, забравят думите на Исус към тълпата, готова да убие с камъни Мария Магдалена : “Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й”.
Хората обичат да осъждат другите за греховете им. И много рядко се замислят дали не са вършили същото. Не бива да засипваме грешника с тежки обвинения, да усилваме чувството му за падение. Така не се лекува човешката душа, не се помага. Нали християнството учи на милосърдие и на взаимопомощ? Няма за какво да се големеем пред грешника, да се самовъзхваляваме за негова сметка, че не притежаваме неговите пороци или че не сме стигнали до неговото падение. Ако надникнем по-дълбоко в делата и мислите си, ако сме честни със себе си, надали ще се изпълним със самочувствие на съдници. Даже когато сме спасени от същия грях, трябва да помислим: “Имаме ли заслуги? Или просто не сме изживели същото изкушение?” . Гарантирана ли е нашата почтеност? Понякога мислим, че няма да издържим, но устояваме. Друг път смятаме, че ще устоим, на се поддаваме . Ето защо нямаме право на надменност. Трябва да уважаваме достойнството на този, който е сгрешил, да протегнем ръка и да помогнем, да предложим дружеско рамо, а не да сочим изобличително с пръст и да обвиняваме и хулим.
Сократ е казал: “Познай себе си” . Човек трябва да познава себе си, след това света и накрая божественото. В това морално изказване трябва да стигнем до дъното на душата си, да знаем силите и възможностите си, да сме убедени с какво можем да се справим и кое е безсилно пред нас. Колко хора могат да останат безразлични и да бъдат принципни, ако им се отдаде възможност да се сдобият с една прилично голяма сума ей така, без труд, само с едно затваряне на очите? Колко от нас, учениците, могат да устоят и да не препишат, когато им се отдава идеален случай за това и то в момент, когато им се решава въпрос за стипендия, или за конкурс, или за нещо друго много важно? Мнозина ще си кажат: “Да не съм балама, че да изпусна токава сгода?!” И после ще бъдат сред първите, които ще зеклеймят други, постъпили също като тях.
Казано е: “Не съди, за да не бъдеш съден!” . По-добре проумей причините за слабостта на другия, виж дали и ти не притежаваш същата слабост и тогава протегни ръка, но не с камък в нея и помогни според силите си. Животът е пълен с изкушения и ако съумяваме да се справяме с тях и да ги преодоляваме, няма да имаме основание да се самоосъждаме и да съдим и другите.

[TEARS]

Който е безгрешен , нека пръв хвърли камъка.

(Есе)

„Който е безгрешен , нека пръв хвърли камъка.” Всеки ден от живота се сблъскваме с тази фраза. Хората постоянно съдят другите. Но истината е , че никой не е безгрешен. На света няма човек , който да не е съгрешил поне веднъж. Няма перфектни хора. Всеки малко или много е квинал от правия път. А щом човек вече е направил грешка , той няма право да съди никого.
За съжаление в този свят нещата не стоят така. Хората не се замислят за своите грешки. Те постоянно държат другите под око и тръпнат в очакване някой да съгреши и веднага да му натякнат за грешката. В днешно време всеки гледа „в чуждата паница”. Колкото повече грешки откриеш в другия , толкова по-добре. Но защо хората постъпват така? Може би го правят просто от злоба или завист , от желание да отмъстят за нещо. Или пък се опитват да покажат своето величие , да изпъкнат. И всеки , който попречи на техния план , бива наказан с подробен доклад за извършените от него прегрешения. Вече рядко се случва някой да те поощри или похвали. Когато си успял да направиш нещо , все ще се намери някой завистливко , който да изтъкне всички твои провали и да съсипе радостта от успеха ти. Всеки се опитва да бъде по-добър от другите и го постига с цената на всичко , използвайки всевъзможни начини. И така животът се превръща в една огромна надпревара за величие.
Истината е , че хората няма да се променят. Те ще продължат да виждат само чуждите грешки , защото много по-лесно е да кажеш на някого : „Ето , ти се провали” , отколкото да признаеш : „Аз сгреших”. Много по-лесно е да критикуваш другите и вечно те да са виновни , отколкото ти сам да признаеш вината си. И когато някой каже „Нека сега безгрешният пръв да хвърли камък” , никой няма да посмее , защото в живота хората непрекъснато правят грешки.Но „човешко е да се греши , а божествено – да се прощава”.

[TEARS]

Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъкВсички бяхме потресени. Медиите се разлаяха като бесни кучета. Световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки в подпийнало състояние предизвикал голяма катастрофа. Убил един човек на място, а дали ще оцелее още една от жертвите е под въпрос.
Това е поредната човешка трагедия. Тази трагедия е за всички. Както за жертвите и роднините им, така и за Максим, чиято блестяща кариера изведнъж се срина. Тези, които викаха ОСАНА, сега вече крещят РАЗПНИ ГО. Максим доскоро беше герой, сега е пример за неподражание.
А в България почти на всеки шофьор се е случвало да кара след две водки, две бири или две мастики, но слава Богу, не всеки е убивал човек на пътя. Това не пречи на тези, на които им се е разминало, да искат възмездие. Оказа се, че обществото ни изгаря от будна съвест. Хората са много притеснени дали няма да се отърве, защото е световен шампион, следователно - с привилегии.
Спомням си процеса срещу Т. Живков в зората на “демокрацията”. Едно от нещата, които нищиха, беше раздаването на апартаменти на “привилегировани”. Призоваха и големия актьор Георги Калоянчев. Питаха го, как така, аджеба, е получил апартамент в София. Калоянчев заяви лаконично: “Защото аз съм Георги Калоянчев - един е Георги Калоянчев!” (цитирам по памет). Това беше достатъчен, ясен и убедителен отговор.
Сетих се именнно за този случай, понеже след това така се случи, че големият актьор блъсна и уби по невнимание 70 годишна жена, което отново предизвика сензация по медиите.
Във всяко общество има привилегии. Привилегиите обаче биват заслужени и незаслужени. Незаслужени са привилегиите на политиците, които сриват икономиката ни, а срещу това получават облаги. Максим обаче е руснак, който спечели световна титла за България в един спорт, в който никой никога не се е надявал да стигнем дотам. Той и Албена Денкова успяха да направят пробив, който няма как да не остане в историята на спорта. Една страна, в която кажи-речи няма ледени пързалки, има световни шампиони по фигурно пързаляне. И вероятно след тях никога няма да има други.
Максим обаче е карал пил, както са правили почти всички българи. Дали ако съдът постъпи по-снизходително към него, това ще бъде несправедливо? Знаем, че много случаи, в които се е разминавало на убийци на пътя и това не е предизвиквало кой знае какъв обществен отзвук. Но тук се касае за Максим Стависки и обществото бдително ще следи дали шампионът ще бъде осъден и ще протестира, ако му това не се случи. Още повече, че той е участвал в кампания против шофиране в нетрезво състояние. Може би е било по-добре да откаже да участва в тази кампания?!
Исината е, че това е нещастие за всички. Стависки едва ли вече ще си помисли да сяда зад волана след употреба на алкохол. Тези, които го осъждат, едва ли никога няма да шофират подпийнали. Катастрофите едва ли ще спрат и хората едва ли ще се стреснат и ще станат по внимателни.
Мисля - най-правилната реакция е да се молим да не се случи на нас.

[productivesoul]

ох страшно много благодаря... направо ми спаси живота :) :-)

[ChipakAa]

Моляяя някой да помогне :( :( трябвами Фиософско есе темата е: Качил си се на кораба,плавал си,пристигнал си,слез. Предварително благодаря :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: