View Full Version : Нямам нищо по-ценно от него..
AnIcHkAtA
04-12-2009, 18:53
Силно казано проблем на фона на сърцераздирателните истории, които съм чела тук.Честно казано щастлива съм.Проблемът ми е, че съм прекалено мнителна.Преди около година и половина се запознах с едно момче.То преобърна живота ми на 180 градуса.Доста промени претърпях.Бях лудо влюбена в него, за съжаление чувствата ми далеч не бяха споделени.Бях прекалено наивна, безопитна, малка.Нищо не стана.Тотално се пречупих.Последва период на затваряне, но постепенно повечето неща си дойдоха на мястото.Сега смея да кажа, че съм доста по-улегнала, по-зряла и най-вече, по-силна.Лятото имах още една връзка.Човекът беше прекрасен, за съжаление животът не го бе жалил и му бе дал доста грешна посока.Накратко беше наркоман и малко повече.За сметка на това беше прекрасен човек в същността си.Не знам дали го обичах, но определено държах на него адски много и го чувствах като упора.Ясно беше, че нямаме бъдеще-ние сме двата антипода..Разделихме се, но в мен не остана горчивина, а напротив-запечатала съм в главата си само хубавите моменти, които сме имали и ни най-малко не му се сърдя за моментите, в които ме е правил тъжна, знам че той не е виновен за тях и не мога да го съдя за това което е.Междувременно в семейството ми доста неща не бяха наред и много приятели, които съм мислила за истински ме оставиха сама точно в най-трудните периоди от живота ми досега.Беше ми гадно и криво, не виждах края на всичките ужасии, които ми се бяха насъбрали.
До мен на 100% остана само той, когото познавам откакто се помня.Винаги към него съм чувствала нещо повече от приятелски чувства, но никога не съм разбирала какви точно.Всичко се случи много бързо, дори все още не мога да го проумея.Заедно сме вече от един месец.Освен гадже, той продължава да ми бъде и приятел.Адски близо е до душата ми, дава ми смисъл и кураж да живея.Той ме подкрепя във всяко мое начинание и умее да ми покаже грешките ми по безболезнен за мен начин.Той успява да застане на моя страна дори когато не съм права.Той ме разсмива, когато искам да потъна вдън земя.Той е моят ангел, давам живота си за него...Единственият проблем, който имаме се корени в мен и го осъзнавам.Всичките трудности, през които минах ме направиха мнителна.Във всеки един момент, в който нещо съвсем мъничко и незначително излезе от контрол, аз се побърквам в страх да не го загубя.Задушавам го с въпроси от сорта на "Какво си мислиш?", "Какво искаше да ми кажеш?", "Защо мълчиш?" и най-вече "Има ли някакъв проблем?".Разбирам, че всеки би се побъркал, ако му задават подобни през 10 минути, но адски силно ме е страх да не го загубя, защото без него не виждам смисъл в живота си..Ще прозвучи адски лигаво, но се нуждая от него, за да бъда пълноценен човек.Държи се с мен като с кукла, която пази като окото си да не бъде наранена.Обичам го, знам че той също ме обича, надявам се с времето да мирна или поне да успея да потисна страха.
Благодаря на всички, които изчетоха темата и ще дадат мнението си :).
Ооо, колко мило е всичко това...
Хм, виж...
Любовта е непредсказуема, никога не си сигурен в действията на другия.., но пък ти сама казваш, че този човек е не само твоята любов, той е твой приятел... така че те познава по-добре от всеки друг и ще те разбере.
А ти.. опитай да бъдеш по-силна, да му вярваш повече, да вярваш в любовта повече.
Ще успееш, ще видиш. :)
BlueDream16
04-12-2009, 19:00
Най-накрая нещо смислено ... :grin: Бих те посъветвала да му вярваш повече,ако той наистина те обича не би позволил да те загуби..Мога само да ви кажа Обичайте се,бъдете един до друг и не позволявайте нищо да ви раздели .. !! :-)
Щом ти е приятел, вероятно знае какво си преживяла и не бива да те съди строго. Но ти внимавай да не станеш ревнива невротичка, че тогава ще бъде наистина трудно...за всички. Сега работата е в твои ръце и от теб зависи дали тази мнителност ще се задълбочи.
Успех! :)
Darkkiss
04-12-2009, 23:06
аз пък имам кола
аз пък имам кола
и аз също ,ама е барака
иначе по темата " Последва период на затваряне, но постепенно повечето неща си дойдоха на мястото.Сега смея да кажа, че съм доста по-улегнала, по-зряла и най-вече, по-силна." = защото през мене минаха много х..... :lol:
бъзикам се просто не се сдържах аз съвет по темата нямам само щи кажа че колкото повече показваш на някои че имаш страх да не го загубиш сам се закопаваш :smt023
То параноята, която те гони е лошо нещо - аз го изпитвам на гърба си в момента. Но сама казваш, че си "по-улегнала, по-зряла и най-вече, по-силна", тъй че не губи време да се тормозиш с глупости, а греби с пълни шепи от щастието. Естествено, опитай се да го оставиш да "диша" - ако 24 часа го тормозиш ще лудне човекът. Хубаво е, че и ти го осъзнаваш. Надявам се, че с времето ще улегнеш и ще се укротиш (но не е сигурно:)).
sladkish_14
04-13-2009, 07:04
Да , наистина .. От много време не бях чела нещо толкова близко до душата , не че съм преживяла нещо подобно .. Личи си от километри колко си се променила , но за едно не си права - ти не си силна !! Точно там ти е проблема и никои не може да те съди след всичко няма как човек да е силен и уверен в себе си и в околния заобикалящ го свят .. По - скоро говори , говори с този човек за тези неща , който каза и на нас .. Нека знае защо го правиш .. А ти се успокой , щастлива си и те е страх да не изгубиш и малкото щастие което си намерила в момента .. Успокой се , намали малко темпото на връзката ви , НЕ се привързвай толкова от рано , за да не бъдеш наранена пак !
Успех :-)
DevilWish
04-13-2009, 08:00
Напълно те разбирам.Имала съм си гадже наркоман.Колко пъти съм ревала, защото не съм знаела къде е и какво ще направи, колко пъти съм плакала, защото съм си мислила, че ще се самоубие.Колко съм плакала, когато един път го спрях, преди да си бие свръх доза :( Колко пъти съм плакала, че трябваше да отида в друга страна да живея и трябваше да се разделим :( Колко пъти съм плакала, защото не зная дали продължава. :( Единственото, което ме кара да се усмихвам е това, че зная, че още е жив.Това, което ме кара да се усмихвам е една супер истинска любов, за жалост ме натъжава, че трябваше да свърши.Най-щастлива съм обаче, че много пъти му помогнах и го потдържах, когато на никой не му пукаше за него :( :(
Разбирам те, повярвай ми.Старай се да не го изгубиш :( Ако искаш ми пиши лс ако ти се говори :(
Take_That
04-13-2009, 09:28
Сама казваш, че той те пази като очите, тоест държи толкова много на теб, не иска да те изгуби, не иска да допусне това, но замисли се ако ти продължаваш с тази твоя параноя и просто го отблъснеш от себе си?! :? Не мисля, че го искаш, от темата ти си личи колко много го обичаш.... Доверието в една връзка е най-важното, това, че други са те наранили, не означава, че и той ще го направи, така че наслаждавай се на това, че си обичана, че си срещнала такъв човек, че си съумяла да го имаш, но МОЛЯ ТЕ ТРЯБВА ДА СЪУМЕЕШ И ДА ГО ЗАПАЗИШ (а с тази мнителност всичко може изведнъж да изчезне) Така че обичай и ти без пречки, без мнителност - Искрено и Чисто :) Успех.... И пак ти казвам не губи този човек (този ангел, както ти го наричаш) заради някакви глупости.... пак повтарям други са те наранили, но той едва ли го иска ... :)
HayDeN^^
04-13-2009, 09:38
Хубаво е ,че след всичко което си приживяла имаш човек ,който те обича и ще направи всичко за теб както и ти за него .Това вече мога да го нарека истинска любов и въобще не се притеснявай ,че ще го загубиш няма смисъл,радвай се на това ,което имаш поне докато можеш :) Не мисли ,че ще го загубиш.. всеки се нуждае от малко обич и тези въпроси като му ги задаваш той разбира,че те е грижа ужасно много за него :) Аз бих се радвала на това айде много успехи и дано да сте си заедно винаги :-)
vihrenco
04-13-2009, 17:06
То параноята, която те гони е лошо нещо - аз го изпитвам на гърба си в момента. Но сама казваш, че си "по-улегнала, по-зряла и най-вече, по-силна", тъй че не губи време да се тормозиш с глупости, а греби с пълни шепи от щастието. Естествено, опитай се да го оставиш да "диша" - ако 24 часа го тормозиш ще лудне човекът. Хубаво е, че и ти го осъзнаваш. Надявам се, че с времето ще улегнеш и ще се укротиш (но не е сигурно:)).
Успех! :)
ти представяш една силна и здрава връзка и явно и той много държи на теб ... колкото повече го притискаш можеш само да го загубиш . Може ситуацията да е малко по различна , но аз задуших гаджето си с какви ли не въпроси къде е с кой е трябваше да знам всичко и май дадох причина да се разпадне връзката ми ... Той те обича и ще е с теб и щот ти е приятел можеш да му се довериш не се страхувай остави се в негови ръце ще видиш колко добре ще потръгнат нещата
Отдавна не бях чела история, която така да ме трогне и да ми повлияе.
А сега по темата: Вижда се, че си минала през много неща, които са те белязали.......но не са те направили "по-силна", както казваш, а напротив - станала си още по-уязвима. Нормално е. Както виждам връзката ти с този човек е като светлинка в тунела за теб и някак си вътрешното ти аз не може да повярва , че е истина. Естествено е да те е страх, но не бива.
Сега, когато си открила, човека, който ти дава стимул за всичко е време да му се радваш. Не изпадай в паранои, а се усмихвай. Обичай го и бъди до него. Бъди за него това, което и той за теб.
Не го задушавай в страха си, защото само може да го изгубиш. Дай му пространство да диша и ако той те обича така, както ти казваш, ще го оцени и ще те обича още повече.
Успех!!