ifkataAa
04-13-2009, 17:45
Здравейте ! :)
Искам да споделя мъката си с някого и кой по-добър слушател от вас :). Имам чувства към едно момче от близо 4 години.С него имахме трудна връзка.Събрихме се, разделяхме се и така изминаха тези 4 години.През годините имах връзки и с други момчета, но не успях да обикна никой както него.За добро или лошо той е човекът, който искам за себе си.Когато бяхме заедно всичко беше супер.Допълвахме се взаимно .. бяхме много добра двойка.Преди да се съберем той имаше ужасно държание.Държеше се просто одвратително към всички момичета.След като се събрахме си промени напълно отношението към околните и странно, но и след раздялата ни продължи да поддържа добрата си страна, за което съм много щастлива.Всичко беше просто перфектно, но както се сещате всяка приказка има край .. 4 години от животите си дадохме, като че ли не издържахме и се предадохме :cry: Скъсахме поради много нелепи причини.През цялата ни връзка наши "приятели" се опитваха да ни разделят .. кой от завист, кой имал чувства към мен или към него.Не ги слушахме, но последното нещо, което ми казаха просто беше покъртително.Приятелят ми когото обичам от цялото си сърце ходи с мен за едното ебане :-o Бях потресена.Аз самата незнам защо, но се осъмних.Попитах го дали е истина, а той побеснял тръгна към моя съученик и просто не ми се говори какво последва.Въпросното момче беше пребито от бой, а приятеля ми беше убиден от факта, че се съмнявам в него.По време на боя се разплаках и гаджето ми помисли, че плача за момчето което пусна слуха, но тези сълзи бяха в следствие от една случка в детството ми, която е доста травмираща за мен .. Така и не ми даде възможност да му обясня .. просто скъсахме.Опитах се да предотвратя раздялата, но без резултат.10 дни по-късно се опитах да се съберем, но той се направи на пу*ка и .. пак без резултатт .. Сега 3 месеца по-късно той споделя на моя много по-добра приятелка и негова братовчедка, че още не може да свикне с липсата ми.Че знача много за него и никога няма да ме забрави.Аз също никога няма да се влюба в някой друг така както в него, но какво да правя.Не мога да продължа да се унижавам, като се опитвам да правя жалки опити да се съберем, но от друга страна ако чакам той да направи първата крачка ще си умра стара мома :D Много специфичен характер е .. съвети от типа "поговорете" не ми вършат работа.С него не може да се говори ... ако някой има по нестандартни решения на проблема, моля да пише по-доло.Също така, ако на някой му се е случвало споделете как се събрахте отново, ще бъда много благодарна :)
ПП : Темата е доста дългичка, но просто 4 години не могат да се разкажат на 2 реда и много благодаря на хората, които са си направили труда да прочетат темата до края.Наистина съм много признателна :P
Искам да споделя мъката си с някого и кой по-добър слушател от вас :). Имам чувства към едно момче от близо 4 години.С него имахме трудна връзка.Събрихме се, разделяхме се и така изминаха тези 4 години.През годините имах връзки и с други момчета, но не успях да обикна никой както него.За добро или лошо той е човекът, който искам за себе си.Когато бяхме заедно всичко беше супер.Допълвахме се взаимно .. бяхме много добра двойка.Преди да се съберем той имаше ужасно държание.Държеше се просто одвратително към всички момичета.След като се събрахме си промени напълно отношението към околните и странно, но и след раздялата ни продължи да поддържа добрата си страна, за което съм много щастлива.Всичко беше просто перфектно, но както се сещате всяка приказка има край .. 4 години от животите си дадохме, като че ли не издържахме и се предадохме :cry: Скъсахме поради много нелепи причини.През цялата ни връзка наши "приятели" се опитваха да ни разделят .. кой от завист, кой имал чувства към мен или към него.Не ги слушахме, но последното нещо, което ми казаха просто беше покъртително.Приятелят ми когото обичам от цялото си сърце ходи с мен за едното ебане :-o Бях потресена.Аз самата незнам защо, но се осъмних.Попитах го дали е истина, а той побеснял тръгна към моя съученик и просто не ми се говори какво последва.Въпросното момче беше пребито от бой, а приятеля ми беше убиден от факта, че се съмнявам в него.По време на боя се разплаках и гаджето ми помисли, че плача за момчето което пусна слуха, но тези сълзи бяха в следствие от една случка в детството ми, която е доста травмираща за мен .. Така и не ми даде възможност да му обясня .. просто скъсахме.Опитах се да предотвратя раздялата, но без резултат.10 дни по-късно се опитах да се съберем, но той се направи на пу*ка и .. пак без резултатт .. Сега 3 месеца по-късно той споделя на моя много по-добра приятелка и негова братовчедка, че още не може да свикне с липсата ми.Че знача много за него и никога няма да ме забрави.Аз също никога няма да се влюба в някой друг така както в него, но какво да правя.Не мога да продължа да се унижавам, като се опитвам да правя жалки опити да се съберем, но от друга страна ако чакам той да направи първата крачка ще си умра стара мома :D Много специфичен характер е .. съвети от типа "поговорете" не ми вършат работа.С него не може да се говори ... ако някой има по нестандартни решения на проблема, моля да пише по-доло.Също така, ако на някой му се е случвало споделете как се събрахте отново, ще бъда много благодарна :)
ПП : Темата е доста дългичка, но просто 4 години не могат да се разкажат на 2 реда и много благодаря на хората, които са си направили труда да прочетат темата до края.Наистина съм много признателна :P