prizivzaborba
04-14-2009, 09:12
НАЙ-МАЛКОТО ДЯВОЛЧЕ
Л е в Н. То л с то й
Веднъж дяволите се запрепирали кой от тях е сторил най-голямо зло на хората. Всеки казвал, че стореното от него зло е най-голямо.
Най-после дошло ред на най-малкото дяволче.
– Ами ти какво зло направи? – запитали го шеговито другите.
– Научих селяните от едно село да варят ракия и да я пият.
– Ракия ли? Какво е това ракия? – попитал най-старият дявол. – Такова питие за пръв път чувам.
– Питие от грозде, сливи или ечемик – отговорило дяволчето.
Всички се изсмели.
– Елате сега да видите какво прави човек, когато пие от това питие, па тогава се смейте – продължило то.
Всички дяволи тръгнали след него. То ги завело в село. Спрели се пред една кръчма. Вътре били насядали много селяни и пиели. Изпърво селяните приказвали тихо. Като попийнали, езиците им се развързали и те започнали да се хвалят един други и да се надлъгват. Докато дяволите гледали, селяните изпили по няколко чаши ракия. Сега те заговорили още по-високо, а след малко започнали да се карат и да се бият.
Когато тръгнали да си отиват, един от тях се потъркулил като свиня в локвата насред пътя и едва се измъкнал от нея.
– Елате сега да видите какво правят, като си отидат в къщи – рекло дяволчето на другарите си.
Всички дяволи тръгнали подир един от пияните селяни. Като стигнал у дома си, пияният започнал да се кара на жена си толкова силно, че децата му се изплашили и се разбягали.
– Къде бягате, песи синове – викал пияният баща и гонел децата си да ги бие. Жена му го молела със сълзи на очи да ги остави, но той се нахвърлил върху й и я повалил на земята с юмруци.
– Сега да надзърнем и в къщата на оня, който се повали в локвата до кръчмата. Той от младини пие. Всяка вечер е пиян.
Дяволите спрели пред една вехта и полусрутена къщурка. Прозорците й били изпотрошени.
– Някога той беше богат човек, а сега, вижте, къщата му и прозорци няма. Всичко пропи по кръчмите.
В стаята зъзнели дребни, парцаливи деца. Майката квасела попуканите устни на едно от децата, което лежало на голата земя.
– Втора година вече боледува от треска – рекло дяволчето. – Онова пък, дето се щура из къщата, е малоумно – тъй се роди. А това, що се е свило в камината, е гърбаво. Краката и ръцете му са слаби и не може да ходи, а все пълзи. Ето такива са децата на пияницата. Има ли по-голямо зло от това, което съм направил?
– Няма, няма! – викнали в един глас дяволите.
– Чакайте, има още. Елате сега да видите какво правят останалите в кръчмата.
В това време в кръчмата влязъл старец. Той бил баща на един от пияните младежи. Старецът се изправил на вратата и почнал кротко да гълчи сина си.
– Пак ли идеш? – изревал пияният син, скочил, втурнал се срещу баща си и го заблъскал.
– Навън, навън, говедо!
Старецът се опитал да го вразуми, но пияният син извадил ножа от пояса си и го забил в гърдите на баща си. Бащата паднал мъртъв на земята.
– Бре! – казали дяволите, – по-голямо зло от това не може да бъде!
И всички едногласно избрали малкото дяволче за главатар на дяволите.
Л е в Н. То л с то й
Веднъж дяволите се запрепирали кой от тях е сторил най-голямо зло на хората. Всеки казвал, че стореното от него зло е най-голямо.
Най-после дошло ред на най-малкото дяволче.
– Ами ти какво зло направи? – запитали го шеговито другите.
– Научих селяните от едно село да варят ракия и да я пият.
– Ракия ли? Какво е това ракия? – попитал най-старият дявол. – Такова питие за пръв път чувам.
– Питие от грозде, сливи или ечемик – отговорило дяволчето.
Всички се изсмели.
– Елате сега да видите какво прави човек, когато пие от това питие, па тогава се смейте – продължило то.
Всички дяволи тръгнали след него. То ги завело в село. Спрели се пред една кръчма. Вътре били насядали много селяни и пиели. Изпърво селяните приказвали тихо. Като попийнали, езиците им се развързали и те започнали да се хвалят един други и да се надлъгват. Докато дяволите гледали, селяните изпили по няколко чаши ракия. Сега те заговорили още по-високо, а след малко започнали да се карат и да се бият.
Когато тръгнали да си отиват, един от тях се потъркулил като свиня в локвата насред пътя и едва се измъкнал от нея.
– Елате сега да видите какво правят, като си отидат в къщи – рекло дяволчето на другарите си.
Всички дяволи тръгнали подир един от пияните селяни. Като стигнал у дома си, пияният започнал да се кара на жена си толкова силно, че децата му се изплашили и се разбягали.
– Къде бягате, песи синове – викал пияният баща и гонел децата си да ги бие. Жена му го молела със сълзи на очи да ги остави, но той се нахвърлил върху й и я повалил на земята с юмруци.
– Сега да надзърнем и в къщата на оня, който се повали в локвата до кръчмата. Той от младини пие. Всяка вечер е пиян.
Дяволите спрели пред една вехта и полусрутена къщурка. Прозорците й били изпотрошени.
– Някога той беше богат човек, а сега, вижте, къщата му и прозорци няма. Всичко пропи по кръчмите.
В стаята зъзнели дребни, парцаливи деца. Майката квасела попуканите устни на едно от децата, което лежало на голата земя.
– Втора година вече боледува от треска – рекло дяволчето. – Онова пък, дето се щура из къщата, е малоумно – тъй се роди. А това, що се е свило в камината, е гърбаво. Краката и ръцете му са слаби и не може да ходи, а все пълзи. Ето такива са децата на пияницата. Има ли по-голямо зло от това, което съм направил?
– Няма, няма! – викнали в един глас дяволите.
– Чакайте, има още. Елате сега да видите какво правят останалите в кръчмата.
В това време в кръчмата влязъл старец. Той бил баща на един от пияните младежи. Старецът се изправил на вратата и почнал кротко да гълчи сина си.
– Пак ли идеш? – изревал пияният син, скочил, втурнал се срещу баща си и го заблъскал.
– Навън, навън, говедо!
Старецът се опитал да го вразуми, но пияният син извадил ножа от пояса си и го забил в гърдите на баща си. Бащата паднал мъртъв на земята.
– Бре! – казали дяволите, – по-голямо зло от това не може да бъде!
И всички едногласно избрали малкото дяволче за главатар на дяволите.