death_embrace
04-14-2009, 11:44
спешно ми трябва есе на тема " Голи са без слово всички народи "
мерси предварително
Напиши си бе... Е например използвай нашата история как езика и вярата са ни съхранили... Ако например говорехме всички на Турски нямаше да има Българи... Положението щеше да е като в Южна България сега... Общо зето използвай историята... Не ни карай да ти го даваме на готово :) :) :)
detelina101
04-14-2009, 14:03
Голи са без книги всички народи
Понякога човек остава насаме със себе си, откъснат от заобикалящия го свят, потънал дълбоко в мислите си. Тогава вътрешните му очи се отварят към непознати дълбини и отвеждат мисълта му към неочаквани прозрения. В такъв един момент на размисъл се опитах да си отговоря как би изглеждало настоящето ни без книгите. Щяхме ли изобщо да съществуваме като народ, като частица от картата на света? И доколко вярно е, че "Голи са без книги всички народи"?
Какво означава да си облечен? Дали е само един каприз на модата или е някаква защита срещу капризите на околния свят, в който живеем? Знам, че за да оцелее, човек е трябвало да се приспособява към света, в който обитава, да се съобразява с неговите закони. В противен случай името му отдавна би се заличило от лицето на земята. Така той се е научил да облича тялото си, да го защити, да го предпази, за да се съхрани и оцелее.
Може би аналогично може да се третира и проблемът с книгите! За да имат следа от своята история, народите трябва да я облекат по някакъв начин, за да останат отличителни белези през времето, за да могат поколенията след много години да разпознаят своя произход, своите предци, да научат нещо повече за себе си и да се гордеят с постиженията на прародителите си.
Но за да има книги, е нужно нещо много по-силно, нужна е писменост, духовност и благочестиви хора, които да претворят чрез буквите делата на своя народ! Гордея, че принадлежа към народ, създал своя писменост! Езикът на Кирило-Методиевите книги става трети културен език. Наред с гръцкия и "свещения" латински език, зазвучава и старобългарският. България е първата славянска държава, приела славянската писменост. Какъв тласък е дала писмеността на народа ни! С преминаването на Дунав хан Аспарух написва първата страница на българската история, а с буквите Константин-Кирил Философ поставя началото на духовното просветление на народа, вдъхва на хората самочувствие и увереност в собствената им стойност. Чрез словото Паисий написва своята "История славянобългарска" и събужда хората от робския им сън. Славното ни минало, съхранено в безсмъртните книги чрез словото, ни помага да видим нашето начало и да намерим път към бъдещето. Духовността помага на българите да се борят за оцеляване, да устоят на векове робство - византийско, османско, дава им надежда в трудни моменти на изпитание.
Разгръщайки пожълтелите страници на литературното ни наследство, си даваме сметка колко отдалече идваме, колко много сме създали и колко много имаме да разкажем - като народ!
Какво бихме били днес без книгите? Щяхме ли да помним кои сме, откъде сме тръгнали и накъде сме се запътили? Ако ги нямаше Кирил и Методий, учениците им Наум, Климент, Йоан Екзарх и стотиците други, създали и разпространили първата ни книжнина, как бихме се съхранили до днес? Как бихме овековечили многоликата си история, как бихме узнали славата, величието, паденията и възражданията, през които е трябвало да преминем, за да се съхраним до днес?
Наистина, голи са без книги всички народи! Защото книгите са защитата срещу капризите на времето, на многовековната човешка история. В противен случай, останали голи, бихме изчезнали отдавна като народ от лицето на историята, размити от нейните повратности, заличени и забравени. Книгите са онази духовна опора, която ни държи будни и нащрек, показва ни нашите светли и тъмни страни като нация, помага ни да се поучим от грешките и да се заредим от възходите, за да вървим смело напред по пътя си! И да продължим да пишем своята днешна история с буквите, завещани от дедите ни!