spe6no mi trqbva ese na tema "kade se vijdate sled 10 godini" na angliiski
blagodarq predvaritelno
ето погледни това , мисля че ще ти свърши работата , но трябва да си го преведеш на английски...
Моят свят след 10 години
Светът, в който живеем днес е много забързан. Технологиите навлизат все повече и повече в живота ни. Общуването ни се ограничава само с няколко по-близки хора. Това е светът днес. А как би изглеждал той след 10 години?
Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение. Не обръщаме внимание на бедите, които сполетяват другите. Оставаме чужди за тяхната болка, за техните тревоги. Превърнали сме се в безчувствени роботи.
Как минава ежедневието на едно дете? Ходи на училище, връща се в къщи и сяда на компютъра, за да играе на различни игри ( в повечето от които целта е да убиваш колкото се може повече хора) или влизат в различни чат-руми. Къде е общуването им с техните връстници? Не можете да го намерите, защото то просто липсва. А какво ще кажете за тяхната психика и моралът им? Те са сведени до минимум. Защо ли?Погледнете техните занимания и игрите, на които играят. Какво очаквате от едно такова дете като порасне голямо - да съчувства на ближния?Неговото детство е изминало в различни унищожаващи и изтребващи всичко игри. Такава е и неговата психика и моралът му, а в тези деца е бъдещето на човечеството. И не само на човечеството, защо да не го кажем направо-бъдещето на Земята.
Но това не е единственият проблем. Лошата компания и фалшивите приятели водят до моралната ни деградация. Как може младите хора да погубват живота си, взимайки различни видове наркотици? Защо го правят ли? Защото така смятат, че ще решат проблемите си, а повечето им проблеми са свързани с техните родители. Майките и бащите им не могат да разберат техния начин на живот и от там идва сблъсъкът помежду им. А и как искате да разберат една толкова деградирала психика? Просто не може!
Фалшивите приятели. Не можем да подминем и тяхната роля в нашата виталност. Нормално е да се затворим в себе си и да не ни е грижа за другите след като сме били предадени от собствените ни приятели. Болката, да разбереш, че най-добрите ти приятели са те използвали, че не ги е било грижа за теб, че единственото нещо, което ги е вълнувало са били техните проблеми, че искат само те да са център на вниманието, просто те съсипва психически. Как тогава да имаш вяра на хората? Разбира се, че не всички са такива и там някъде те чака твоят приятел, за да ти помогне, когато имаш нужда, да ти избърше сълзите, когато останеш сам. Понякога той е под носа ти, но ти не си го видял. Важното обаче е да оснанеш с него и да не го изоставяш, така както той не те е изоставил. Има го разбира се, но да го откриеш е трудно.
Любовта - това велико чувство, което е вдъхновило много поети и художници. Да, има я и днес. Но да я откриеш е така трудно, както и да откриеш истинския приятел. През повечето време си сама и чакаш да дойде принца от приказките. Искаш да те обича безкористно от цялото си сърце, а не да го интересува само това как да задоволи физическите си нужди. Да, има го този принц. Трябва просто да не се подлъгваш от фалша на живота, от измамната външност на хората, защото там някъде, скрит в сянката на останалите, той стои и те чака.
Моят живот след 10 години ли? Да, смятам, че ще съм намерила този принц. Най-вероятно ще бъда щастлива - обичаща и обичана. Някой ден се надявам да се радвам на малките ми дечица, които тепърва ще растат. Но в какъв свят само! Едва ли точно него ще искам за децата си, но просто нямам друг избор. Светът става все по-студен, по-сив и по-отчуждаващ хората едни от други.
Оставяш се течението да те отнесе някъде. Въпреки това надеждата за един добър, топъл и красив свят все още е жива. Тя ще продължава да живее докато има добри хора на този свят.
Светът - не го ли създаваме ние? Никой не знае как би изглеждал той след 10, 50 или 100 години. Но аз знам - той ще е такъв, какъвто ние го създадем. Той е в нашите ръце.