ЕСЕ

[fen4e123]

Много ви моля, помайгайте. За първи път ще пиша есе и изобщо не разбрах как се пише... освен, че трябвало да има чувство, емоция... Та искам да ви попитам каква е структурата на есето, всмисъл теза и т.н и въобще има ли? И ако може някакви идеи какво да пиша за есе на тема "Доброто и злото". :(

[detelina101]

ДОБРОТО И ЗЛОТО



От както свят светува, на земята имало две враждуващи кралства, които били във вечна война - едното се казвало Кралство Добро, а другото Кралство Зло. Съществата от Добро били малки и бели, с крилца и ореолчета, а тези от Зло - червени, пъргави, с рогца. Тези странни обитатели на тези две странни кралства вечно се надпреварвали кой да властва над земята, над хората.

Това състезание обаче се оказало доста оспорвано, с неочаквани обрати и интересен резултат.

Появили се Доброто и Злото между хората, започнали да ги примамват - кой както умеел.

Доброто с блага дума им разказвало притчи, мъдро ги поучавало, всяло в душите им милосърдието, състраданието, любовта, приятелството, истината… всичко позитивно, което да изпълва живота им с радост. Показало им, че няма по-голямо щастие от това да твориш добро за другите. Дало им смеха, оптимизма, красотата на света. Посяло в душите им обичта към ближния, надеждата, мечтите. Научило ги, че доброто винаги се възнаграждава, а “злото, подобно на вълните, се удря в брега и се връща обратно”.

Злото пък от своя страна, напълно противно на Доброто, убеждавало хората, че в неговия лагер е по-хубаво, че там няма работа, няма проблеми, че при него животът е вечен празник. Неусетно то вселило в душите им завистта, лицемерието, интригантството, лъжата, клюката… карало ги винаги да мислят, че “тревата на съседа е по-зелена”, и да се чудят не как на тях да им е добре, а как на другите да им е зле. Злото пропило хората със съмнение, недоверие, песимизъм. Показвало им винаги лесния път, научило ги да мамят, да крадат, да правят живота си лек, било то и на чуждия гръб. Казало им, истината и доброто са само за глупаците.

И така… объркани от цялата тази игра, хората прескачали ту в единия, ту в другия лагер и не можели да си намерят място. Постепенно се превърнали в една странна смесица от добро и зло, от бяло и черно.

Станало ясно, че на света няма нито чисто добро, нито чисто зло. Една еврейска поговорка учи, че “от бодила излиза роза, а от розата бодил”. Оказва се, че “монетата винаги има две страни”. А войната между доброто злото ще я има, докато ни има и нас. Човек сам трябва да избере пътя си, трябва да познае Злото, за да разпознае и Доброто, когато го срещне. Трябва да е търпелив… ”човек по сто пъти на ден има възможност да прави зло, а добро по един път в годината”. На рамото на всеки от нас стои по едно ангелче и по едно дяволче, въпросът тук е – “В чий глас ще се вслушаш ти?”. Да правиш добро, е много по-лесно от това, да правиш зло, а някой дори беше казал, че “първата крачка към доброто е да не правиш зло”.

И така състезанието между Доброто и Злото продължило дълго, и разбира се още продължава, но не е трудно да предречем финала му. Двете сили никога няма да изчезнат и едва ли някога ще се хванат за ръка, но какво пък… светът е красив заради неговото разнообразие, заради странното съжителство на различни хора, различни сили, заради изборите, с които животът ни провокира всеки ден. И понеже нищо не е само черно или само бяло, ние бихме могли само да се стремим да сме повече Добро, отколкото Зло. И така… миг след миг, ден след ден, година след година… да търсим Доброто в сърцата си, защото то със сигурност е някъде там и нетърпеливо чака да бъде открито.

[detelina101]

ДОБРОТО И ЗЛОТО



От както свят светува, на земята имало две враждуващи кралства, които били във вечна война - едното се казвало Кралство Добро, а другото Кралство Зло. Съществата от Добро били малки и бели, с крилца и ореолчета, а тези от Зло - червени, пъргави, с рогца. Тези странни обитатели на тези две странни кралства вечно се надпреварвали кой да властва над земята, над хората.

Това състезание обаче се оказало доста оспорвано, с неочаквани обрати и интересен резултат.

Появили се Доброто и Злото между хората, започнали да ги примамват - кой както умеел.

Доброто с блага дума им разказвало притчи, мъдро ги поучавало, всяло в душите им милосърдието, състраданието, любовта, приятелството, истината… всичко позитивно, което да изпълва живота им с радост. Показало им, че няма по-голямо щастие от това да твориш добро за другите. Дало им смеха, оптимизма, красотата на света. Посяло в душите им обичта към ближния, надеждата, мечтите. Научило ги, че доброто винаги се възнаграждава, а “злото, подобно на вълните, се удря в брега и се връща обратно”.

Злото пък от своя страна, напълно противно на Доброто, убеждавало хората, че в неговия лагер е по-хубаво, че там няма работа, няма проблеми, че при него животът е вечен празник. Неусетно то вселило в душите им завистта, лицемерието, интригантството, лъжата, клюката… карало ги винаги да мислят, че “тревата на съседа е по-зелена”, и да се чудят не как на тях да им е добре, а как на другите да им е зле. Злото пропило хората със съмнение, недоверие, песимизъм. Показвало им винаги лесния път, научило ги да мамят, да крадат, да правят живота си лек, било то и на чуждия гръб. Казало им, истината и доброто са само за глупаците.

И така… объркани от цялата тази игра, хората прескачали ту в единия, ту в другия лагер и не можели да си намерят място. Постепенно се превърнали в една странна смесица от добро и зло, от бяло и черно.

Станало ясно, че на света няма нито чисто добро, нито чисто зло. Една еврейска поговорка учи, че “от бодила излиза роза, а от розата бодил”. Оказва се, че “монетата винаги има две страни”. А войната между доброто злото ще я има, докато ни има и нас. Човек сам трябва да избере пътя си, трябва да познае Злото, за да разпознае и Доброто, когато го срещне. Трябва да е търпелив… ”човек по сто пъти на ден има възможност да прави зло, а добро по един път в годината”. На рамото на всеки от нас стои по едно ангелче и по едно дяволче, въпросът тук е – “В чий глас ще се вслушаш ти?”. Да правиш добро, е много по-лесно от това, да правиш зло, а някой дори беше казал, че “първата крачка към доброто е да не правиш зло”.

И така състезанието между Доброто и Злото продължило дълго, и разбира се още продължава, но не е трудно да предречем финала му. Двете сили никога няма да изчезнат и едва ли някога ще се хванат за ръка, но какво пък… светът е красив заради неговото разнообразие, заради странното съжителство на различни хора, различни сили, заради изборите, с които животът ни провокира всеки ден. И понеже нищо не е само черно или само бяло, ние бихме могли само да се стремим да сме повече Добро, отколкото Зло. И така… миг след миг, ден след ден, година след година… да търсим Доброто в сърцата си, защото то със сигурност е някъде там и нетърпеливо чака да бъде открито.


Ето и примерен вариант как може да го оформиш.Изрази това което мислиш по въпроса и това е.

[TEARS]

ЕСЕ

Доброто и лошото....



Добро и зло-доброто и злото са основни категории на етиката, а добродетел и порок са качества на личността или характеристики на поведението, й.
Сократ-учението си представя в устна форма-Познанието на истината и живот според нея.
Платон-Съзерцанието на доброто е цел на човешкия живот.Светът е единно цяло-идеи, материя-добродетел.
Душата-3 части: висша-мъдрост-философи; гневлива-мъжество- воини
желаеща- въздържание- търговци
Добродетели-Антични представи за добродетел: средина м/у два лоши начина на постъпване, тя е и край.Добродетелта маже да се научи чрез повторение или подръжание.Добродетелните са еднообразни, а порочните разнообразни. Спиноза и възгледите на новото време за добродетелта.За Спиноза добродетелно е всяко действие, което е насочено към съхраняване на човешката природа и човешкото съществуване.Животът е ценност сам по себе си и трябва да се съхранява.
Библейските представи за добродетел- Завет, Обет (завет-договор: обет-обещание).
Дълг и дължимо -Античният стоицизъм- живот според природата.
Понятие за дълг и дължимо-дължимото е съвкупност от обективно съществуващи норми и предписания, произтичащи от закона на природата.Дългът е субективна конкретизация-решението на човека как да се подчини и изпълни предписанията на дължимото. (деонтология-наука за дълг и дължимо).
Стоицизъм-живот според природата, както нашата, така и природата като космос.Не бива да вършим това, което противоречи на разума и нарушава логоса.Смисълът на живота е в строгото съблюдаване на всеобщия закон и следване предначертанията на съдбата.Дължимото действие не зависи от човека, а съществува по природа.
Категоричният императив на Кант - Постъпвай така че да използваш човека в свое лице както и в лицето на всеки друг винаги като цел никога само като средство.Всеки дълг е принуда, но моралният дълг предполага само вътрешно законодателство, за да е достоен човек за човешкото в себе си.
Отричане на дължимото от волята - в античността - от Диоген Циника - Законите са човекоустановени.Природат� �, чиято рожба сме, ни е създала за прост и скромен начин на живот, но вечният ни копнеж по прекомерността прави живота ни труден и пълен с условности.Съвременността- Ницше -Най-големият недостатък на предишния морал е в опита му да наложи идеята за едно непреходно добро.
Смисълът на човешкия живот - Битуват две тенденции.Първата вменява един общ смисъл за всички хора.Втората противопоставя смисъл и съществуване.Смисълът е отвъден на съществуването.Смисълът трябва да бъде опазен от отъждествяване с ежедневието.Човек сам избира смисъла на живота си, а постигането му, поставя целите в живота му.Така той сочи граница вечно надхвърляща ръста му.
Чест и достойнство - честта е мярката за стойността която човек има в обкръжаващата го среда.Тя е външно изразеното, обществено значимо и обществено видимо достойнство.Достойнство- понятие за морално съзнание, което изразява представата за ценността на човека.Категория на етиката, която отразява моралното отношение на индивида към самия себе си.
Героичната и рицарска чест - В героичния морал определящо е отношението на другите към героя.Външната оценка, а не самооценката е водеща и мотивираща поведението.Всяка изява е демонстративна и публична и търси одобрението и поощрението от другите.Рицарят има знатно потекло- той е войн, носител на всички воински качества и добродетели, които не носят слава.Рицарската чест се печели само в боя.Важен компонент е дамата на сърцето.Ново отношение към изкуството музиката и поезията.
Достойнство на Ренесансовия човек - здравето и силата са условия за сила на човешката душа.Хармоничното единство м/у тяло и душа преодолява конфликта м/у греховност и божественост.Сетивата са упора на сетивния опит, защото дават достоверна за обективния свят.Земният живот предлага удоволствия и възможности за реализация на човека в различни области.
Съвест- Съвестта е нов тип ценност, различна от другите.Тя не е знание, а нравствен колектив и критерии за действия.Изпълнява две функции - възпираща и гарантираща правотата на постъпването.
Съвестта като вътрешно раздвоение - Съвестта е вътрешен морален закон, записан от бога в човешкото сърце.Тя е свидетел на мотивите на действията, затова самото деяние не прибавя нищо към греха.В такъм смисъл, съвестта е тази, която може да освободи от греховността ни със строгото си бдение над мислите ни и насочването им в правия път.
Съвестта като творческа способност - Според Кант съвестта е гарант за изпълнението на дълга, каквито и оправдания да си измисляме, съвестта винаги знае и сочи вината.Тя води човека към разкаяние и покаяние.Кант установява връзка м/у разума като нравствен законодател и съвестта като посредник за осъществяване на моралните решения.При Хегел съвестта е морален съдник, който решава какво е право, какво е дълг.Тя е убеждение, че приетото за добро е наистина такова.
Съвестта като окови - За Нитше съвестта е рожба на упадъка на човешкия дух, на упадъка на волята му за власт.Съвестта е рожба на насилието от една страна от общността с/у човека.От друга страна е автоагресия.
Свобода и избор- Свободен избор - Паскал, Киркегор, Облог за съществуване на Бог.(Паскал). Не става дума за онова което се избира, а за реалността на самото избиране.Човек трябва да реши “или-или” ако отлага, животът решава вместо него.Приемането на вината на предците и свързаното с нея разкаяние ни открива пътя към Бога, но това не е достатъчно, за да се достигне Бог трябва да приеме невъзможното за възможно, приемайки Апсурда, той приема абсолютната свобода.
Свободата като присъда -За Сартр Бог не съществува и човек е оставен сам на себе си.Неговото съществуване предхожда същността.Човек е самата свобода и е осъден на свобода.Човек е сумата от неговите конкретни и свободни изрази във всяка конкретна ситуация.
Бягство от свободата - Съвременният човек има всички обективни условия за свободата, но се чувства сам, безпомощен и изоставен пред огромната отговорност на свободата.Това поражда дилемата пред човека или да реализира позитивната си свобода или да избяга от свободата чрез създаване на нови зависимости:авторитаризъм( садомазохизъм), разрушителност, конформизъм.
Ерих Фром - негативна свобода , от която се изразява в непрекъснато освобождаване от връзки и зависимости и е съпроводена с нарастваща изолация и засилващо се чувство за самота.
Позитивна свобода-за която се изразява в доброволен ангажимент за създаване на връзки и отношения.

[love_sdv]

Винаги съм се питала защо когато някой помоли за помощ вие тръгвате да му вършите работата...
Виж сега, писането на есе ама ИЗОБЩО не е сложна работа, даже напротив.
Това е единствената смислена форма, която се учи в училище... ако не се натройваш отрицателно ще разбереш това и в бъдеще ще ти бъде много лесно...
Идеята на есето е да кажеш какво мислиш ТИ. И даже и да искажеш най-идиотското мнение на планетата, важното е да си го защитиш добре.. А пък ти щом си си изградил дадена представа за проблема, би следвало да знаеш и причините за това си мнение.
Така че сега спри да се чудиш кой какво и как да ти даде и седни сам с един химикал в ръката срещу тетрадката. Замисли се кое те наранява, кое те дразни, дори какво е онова, което трябва да пребориш в себе си(винаги има по нещо)... И после се замисли и какво е това, което те кара да се усмихваш, което кара другите да се усмихват.. За какво смяташ, че си струва да се живее на този свят. И просто го напиши, без да му мислиш много много, с идеята че пишеш есе, а просто сякаш си говориш с някого...
Айде успех ;)
И като е готово, постни го тук да видим какво е станало ;)

[gery4]

Светлина и мрак, топлина и мраз, любов и омраза. Категорично разделени-без звезди в мрака и без топлина в тъжния студ. Бялото и черното са видими и сякаш нюансите завинаги са изчезнали. Назовавани или само усетени- доброто и злото са във вечен двубой.
.... Първи учебен ден. Първи клас. Всичко е първо в тези години. Първият учител, първите букви, първите приятели. Но заедно с това и първият страх от жестокостта и насилието. Това е първото Зло, с което се срещам. А после-несправедливост, лъжи, измами. Първи срещи с глада и мизерията. Колко ли имена има злото, което срещаме тия години? И ме боли, че толкова много мънички хора познават онова, което не е добро.
Тогава се сещам, че има и толкова радости. Радост от първите решени трудни задачи. Радост, че съм най-добрата ученичка. Радост в игрите и лудориите. Радост от първите песни, които изпяваме заедно с любимите приятели. Значи и радостта има много имена.
Стъпка след стъпка-животът тече. И влизам в оная светла възраст, която наричат юношеска. Вече знам що е любов. Познах и мъката. Има една такава почти невероятно светла мъка, сладка болка, която пречиства. Както в пролетен ден вали дъжд и грее слънце. В един миг светът блести мокър и чист. И светъл, и тъмен.. Всъщност-единен. Тогава познавам, че любовта е като слънцето-щедра към цветята и хората. Добра е даже когато е скрита зад черния облак на тъжните мисли. Случва се да обичаш и да не си обичан...
Опознавам себе си. Опитвам се да разгадая своите важни чувства и да отделя зрънцето Истина. Защото знам, че сред потоците от чувства има и фалшиви, измамни, опасни. Тъжно е, ако сам се излъжеш. Страшно е да те излъже друг. А как да назовем чувството, което изпитва човек, излъган от онзи, когото обича? Оказва се, че и думите не стигат. Но вече знам, че лъжата е Зло, а Истината-благо. И когато се съмнявам, зная-сърцето ми винаги говори Истината. Уча се да слушам сърцето си. И това е добро.
И пак-стъпка по стъпка.. Тече животът. Идва онзи миг, в който разбирам, че вече съм достатъчно голяма. Но не разбирам защо сърцето ми тъгува? Усещам, че трябва нещо важно да реша, а е някак тъмно. Не виждам пътя. Все още съм сама. И е страшно. Защото самотата е Зло. И все така-на тъмно-търся със сърцето си. Своя любим търся. Неговото силно и топло рамо...