Здравейте трябва ми ЛИС в/у Taвански Спомени [Архив]

FeelMe

04-14-2009, 17:23

заповядай :)

Любовта и романтичният свят в “Тавански спомен” на Валери Петров

В поемата “Тавански спомен” В.Петров рисува светът,видян през очите на влюбения герой и през очите на охладнелия от любовта.Ето защо един и същи свят изглежда до неузнаваемост различен;едни и същи предмети са едновременно красиви и непривлекателни до досада.
Границите на тази различна еднаквост са запечатани в спомена,предизвикващ възраждането на чувства,образи,аромати,усе� �ания с носталгична нотка и сантиментално значение.

Делник в любовта и любовта в делник са двете страни на един житейски миг,сътворяващ битието на личността от нейните радости и тъги.

Любовта в делник е възторжено,романтично и възвишено чувство,което превръща обикновеното сиво ежедневие в празник.Любовта в делник е всепоглъщаща сила,която твори нов,втори свят, и кара влюбените,под напора на любовната магия, да се чувстват първооткриватели на отдавна известни неща.Ето защо любовта е преоткриване на красотата в един делничен свят.

Когато делникът навлезе в любовта,изпълва душата със сивота – скука,досада,отегчение. Делникът разтваря магията до незначителността на вещите,героят чувства празнота;светът се превръща в проза, в неинтересно място,а песента,родена от сърцето,зазвучава монотонно.

Авторът ни въвежда в художествения свят на творбата чрез метафората на незабравимото,на вечната човешка сянка – споменът.Определението “тавански” в заглавието е нетрадиционно съчетано с думата “спомен”,за да насочи към емоционалния тон на творбата – носталгията,породена от безвъзвратно отлетяла първа любов: “Панта рей!…Всичко е далече!”.Епитетът “тавански” заедно с уточнението “горе на тавана” логично насочват към мястото на случката и въвеждат в конкретна битова обстановка, изпълнена с усещането за уют в студените есенни дни. Предметите,сред които попада героят: “балтона”, “стария лелин гардероб”, “снимка развалена”, “два бонбона”, “два билета филмови”, “едно шишенце”- са на пръв поглед незначителни неща ,но в миг се превръщат в знаци на значимото, съкровеното, далечното преживяване-любов. Нещо повече – обикновените предмети предизвикват спомени - емоционален мост,по който героят ще премине през времето,за да съпреживее отново случилото се. Ароматът на парфюма, долитащият джаз също възкресяват миналото и ретроспективно героят подрежда отломките на любовта,превърнала живота в празник.
Авторът рисува любовта в делника,внушавайки,че тя е магия,която прави чудеса.Ето защо обикновеният градски пейзаж се превръща в нещо неповторимо красиво;градът заживява с трепетите на двамата влюбени.Радостта и еуфорията от любовта хиперболизират предметите от действителността и ги превръщат в безплътни,в поезия: “тролея”, “саксофони”, “целувки”, “цветя”, “писмата” са облечени в “розовата дреха”. Авторът рисува всички измерения и проявления на любовта в делника - това е любов-музика (“саксофони свиреха”), любов-полет(“облаци хвърчеха”, “помежду звездите”), любов-блян,мечта(“сънувах всяка нощ”), любов-романтика(“”цветя безбройни”, “нежни обяснения”),събрано в една обичаща млада душа.
В.Петров показва чувствата на героите като преоткриване на света: личния и действителността отвън:”във всичко мислехме се първи”. Личният свят младите герои откриват чрез писането на писма; всяко писмо открива нюансите на чувството,уловено във всеки миг от денонощието, затова оставаме с усещането, че писмата са безкрайни “цели километри”. Заобикалящият ги свят те преоткриват,вглеждайки се в дребните неща – скърцащи дървени стълби, пейзажите, ”стенните рога”. И всичко носи обаянието и предизвикателството на неразкрита тайна. Предметите заживяват свой живот, изпълнен с енергия и сила ,подвластни на любовта. Сякаш голямата задача на твореца е да подчини всекидневния свят и вещи на света на човешките изживявания.
Като изгражда представата за единен хармоничен свят,подреден от погледа на влюбените,В.Петров утвърждава истината за неповторимостта на любовното преживяване и същевременно показва, че на него са подвластни всички хора:”а пък все откривахме старата Америка”.
Възвишена и възторжена, любовта слива душите на двамата в единно преживяване, показано чрез общите интереси и занимания на героите в един съвременен свят: “един до друг седяхме”, “четяхме с трепет”, “шептяхме бледи”. Силата на любовта е показана и чрез единната позиция на младите да отстояват правото си, с което се противопоставят на забраняващите родители.Ето защо еуфоричното щастие бързо преминава в “сълзи”.
Делникът на влюбените е обагрен от цветовете на романтиката – бяло и розово (“бялата ти шапка”, “белите брези”, “розовата дреха”),които създават представата за тържество на красотата и младостта.

Двукратно употребените въпроси:”Помниш ли, не помниш ли?” внасят доза съмнение в представите на героя за любовта-романтика и със своята условност разколебават спомена. Това разколебаване е резултат от нахлуването на разочароващата истина за раздялата на влюбените.Затова въпросите повече питат самия герой – къде е границата на реалното и красивия спомен. Със сравнение авторът бележи нахлуването на делника в любовта:
“Като стар часовник,тихо и полека,
любовта в сърцата,изхабена,спре.”
“Делникът” се превръща в метафора на отегчението, скуката и досадата от еднообразието. Ярко доказателство за отиващата си любов,за изстиналите чувства и отчуждението между влюбените е определението “изхабена”, създаващо усещането за емоционална ненужност точно на тази връзка. Творецът отделя повече място на раздялата и разочарованието от любовта(основен мотив на поемата става раздялата), за да покаже не само, че шаблонността на делника разрушава празника на любовта,но и да внуши, че за да живее – любовта се нуждае от празник.
Раздялата с любовта е разкрита отново на фона на града, но този път потънал в монотонен ритъм. Чрез поредица от събития авторът недвусмислено подчертава кое убива любовта – еднообразието; то превръща живота в досадна проза: “сменяхме си дрехите, сменяхме си стаите”.
Отчуждението се настанява в света на влюбените герои – те не си говорят дори, защото разбират, че всичко звучи банално и познато – сякаш всичко вече е открито. Само сухо разменят известни фрази-формули. Светът за тях отново се променя – става като предишният (преди влюбването) – сив и безинтересен. Те продължават да се вглеждат в детайлите му, които са загубили вече своето очарование и по-скоро изглеждат безизразни и смешни: “Туй копче скоро май ще се загуби”, “Туй копче по-добре да се откъсне”. Всичко някак се принизява и обезличава, цветовете на романтиката се превръщат в неопределена сивота: тролеят не е сред звездите, а просто се движи “по жици”, “ядосващи” са стенните рога, шапката “лошо й седи”.
Душите също са празни, защото делникът е убил романтиката и магията; дори празникът е лишен от тържество и смисъл – той е “празен”.
Героят болезнено усеща тези промени, нещо силно му тежи, чувства се “уморен” и заключава тъжната истина,че се “нуждае от часовникар”. Метафората за часовника и часовникаря е тревожен намек за емоционалното обезличаване на хората, преситени от предизвикателства, уморени да разгадават себе си победени от делника. И макар победен от делника героят, във финала на творбата той си оставя вратичка – надежда: “може да се срещнем пак”, което е доказателство, че в човешкото сърце винаги има място за късче любовна магия.
С творбата си “Тавански спомени” В.Петров рисува светът такъв,какъвто е – лишен от празни илюзии,но пълен със светлина и надежда; грубоват в делника си, но не унищожаващ, а мъдър. Посланието на автора е, че всеки има нужда и трябва да изживее истински една прекрасна витална любов, за която вечно да пази спомена жив.