radcliff_e
04-15-2009, 12:51
Някой има ли нещо по тази тема?
дано ти свърши работа :)
“Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.”
Бог създаде от кал Адам, по свой образ и подобие, и го докосна с ръка, за да стане човек. Взе ребро Адамово и от него създаде Ева. Отсъди им място в Рая и ги обрече да се плодят и множат във вечно щастие и да продължат родът човешки.
И така от сътворението до днешни времена, физическия допир, контактът на плътта с плът, дава на хората усещане за близост и топлота, напомня им че са земни и себеподобни същества. Кара ги да се търсят взаимно, да копнеят отново и отново да са заедно, да се радват един на друг. Плътската любов – плод на истинската и на недотам висшата любов – платоническата връзка, осигурява на хората обезсмъртяване на личното им, собствено аз или просто задоволява физическите им нагони. Нежността на докосването, чистотата и искреността му даряват незаменими по своето естество чувства и целят демонстрирането на определено отношение. Блаженството от близостта между половете демонстрира нуждата от физически контакт.
Но човек е дарен и със способността да мисли и разсъждава, и да говори. За жялост той не винаи успява на глас да изкаже своите чувства и мисли. Той се оказва безпомощен или просто се страхува да не остане неразбран. Тогава, често импулсивно и несъзнателно, той прибягва до езика на тялото, които да допълнят неизказаното. Жестовете, мимиките, усмивката, очите, всички те предават определени мисли или чувства, които имат за цел да се докоснат до другия, да му покажат нашето отношение, намерение или просто да му привлекат вниманието.
В древността за хората допирът на телата е бил символизиран като предаване на позитивна енергия или обратното, като опит да се отнемат силите на човека и да се всеят злу духове в душата му. Но и до ден днешен, някои традиции и обичаи са се съхранили. В някои южни страни може да се види как напълно непознати се здрависват и целуват при среща с изключително чисти намерения, дори да са от един и същи пол. Тези жестове обаче са до определена степен непонятни за мноо хора, които ги възприемат като излишни и глупави сантименталности. Същността на допира има съвсем друга насока. То е израз на доверието и симпатията, на сигурността и спокойствието.
В съвремието тези чувства са почти изчезнали и много рядко срещани. Суровият начин на живот на обикновения човек го превръща в роб на самия него. Мизерното му съществуване убива желанието му за живот, мечтите и копнежите му. Той живее само в реалността и не се интересува какво ще е бъдещето му, защото знае, че ако си позволи да мечтае за него ще бъде отново наранен и разочарован.
Като охлюв в черупката си човекът се крие от себеподобните си. Страх го е от тях и ги ненавижда, тай дълбоко в себе си най-съкровените си танйни и мисли, прекрива чувствата си, защото знае, че никой не се интересува от тях или просто никой няма да го разбере. Преглъща обидите и разочерованията, превръща се в егоист, в лицемер, себелюбието и наглостта му го обземат и той вече не е същият. Забравя за великата мисъл, че човекът има нужда от човек.
Да но има хора, има и човеци. А вторите не винаги могат да се затворят в себе си и да прекрият проблемите, които ги вълнуват. Тогава те се отправят със зов към другите. Зов да бъдат докоснати с човешка ръка, да бъдат стоплени с дъх, да бъдат освободени от техните окови на самотата, оковите на тъмносиньото жестоко време, вледенило всичко тях...
Човеците искат да бъдат разбрани, да бъдат утешени и обикнати, защото живот без любов не е живот, а съществуване.
проблемът е решен ..
тази тема вече не трябва ли да се заключва??