pifiella
04-15-2009, 13:05
Трябва ми есе за "Преодоляването на носталгията,чрез книгите" или "Носталгията" много ми е спешно! :-)
Грешен раздел!
редактирано от RiseGirl
мисля ,че това ще ти свърши работа... :)
Чуждата земя и родния дом
Есе
Всеки човек обича родния си дом и семйството. Всеки човек изпитва носталгия и копнеж по бащиното огнище и близките на сърцето си хора, когато е далеч от тях.
Чуждата земя и родния дом са две противоположности. В чуждата земя се чувстваш несигурен, без дом и самотен. Там ти си ненужен, никои не те иска. Трудно е да се котираш на място почти непознато, далеч от роднините без никаква опора зад гарба. Трудно е да започнеш едно ново начало без да има кои да ти даде начален тласък и да е до теб в труните моменти.Докато в родния дом...там е твоето място, там си живял и там би трябвало да изживееш живота си и да изречеш последните си думи. За родния си кът всеки е готов на всичко, без значение от това каква цена трябва да заплати. Пример за това са произведенията „На прощаване” (Христо Ботев), „Немили-недраги” (Иван Вазов), „Заточеници” (Пейо Яворов) и още много други. Във всички тях е описана жертвоготовността, на която се подлага българският бунтовник за своето отечество. Във всички тези произведения е показано колко силна може да буде любовта към родината, че дори да си готов да дадеш живота си за нейната свобода. Но не за всички бащиното огнище е „майка”. За недоволните жители, тези които нямат късмет най-вече в работата, тя е „мащеха”. Затова много хора напускат родните си земи. Те отиват в чужбина където смятат, че животът им ще се промени, но бащиното огнище остава завинаги в сърцата им. И днес Ботевите стихове са актуални и призовават:
Но кълни, майко, проклинай
Таз турска черна прокуда,
Дето нас млади пропуди
По таз тежка чужбина
Да ходим, да се скитаме
Немили, клети, недраги!
Но в миналото не само безработицата е карала хората да напускат родината си, друга причина за това е било и вековното робство. Смелият българин е готов да се жертва за свободата на отечеството си и не можа да се примири:
Да гледа турчин, че бесней
Над бащино ми огнище.
Споменът за бащиния дом излъчва притегателна сила, той засилва копнежа за завръщане.” И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на българия”
Но дори да си далеч от родината си, от нея са ти останали хубавите спомени, които никакви ветрове на времето не могат да заличат. Страната в която си поел за първи път въздух никога не може да буде забравена и заличена от съзнанието ти.