Enough
04-15-2009, 14:47
Подхвърляш очевидното, правиш крилати обещания, дерзаеш невъзможното, кланяш се на реалността. Робсто на обстоятелствата.
Досадно е . Ежедневните реверанси те смаляват, за да се наместиш колкото се може по-удобно в дискомфортната си клетка от много въпросителни с много въпросителни отговори и в един момент носиш на гърба си толкова много бодливи неизвестни, че ти се иска да се превърнеш в къртица и да задълбаеш към ядрото на земята с надеждата, че тъмнината и високата плътност на почвата ще те предпазят от твоя свръх обременяващ товар да бъдеш гражданин на собственото си объркано общество от зомбирани човекоподобни скубещи косите си или тези на ближния в егоистичната си борба за индивидуално оцеляване ... или „просперитета на своята семейна група от индивидуалности, където се забелязва онази малка доза социалност, която ни е необходима и която ни е извела от карстовата пещера, за да ни заведе направо в бетонната джунгла. Всички сме скрити последователи на Тарзан ... борим се ревносттно с конкуренцията на другите примати, за да си осигурим препитание или благоразположението на индивиди от другия пол. Организирани като мравчици ние произвеждаме за сметка на първоизточника, за да си спечелим поредният индустриален оргазъм. И всяка мравка носи хартиените си правоъгълници с лика на известна политическа или културна личност, за да ги обмени за няколко зрънца пшеница и други продукти от скромния хипермаркет осигуряващ доза изкушение премествайки мисълта от утрешния ден към поредицата от бодливи въпроси:”Какво трябва да купя?”Да купя ли от тези ябълки?” „Дали ще ми стигнат парите?” „Дали ще имам пари за утре?”
И думите „пари” и „купя” предизвикват умуване ескалиращо в две посоки. Едната към изхода, а другата към касата. Нека обърнем внимание на запътените към касата. Те са щастливите клиенти. Подават банкнотите, преглъщат в знак на джобна празнота и излизат натоварени и щастливи, че са се погрижи ли за пълнотата на домашния хладилник и собствената си ситост. Въпрос на стандарт. Нисък, висок, среден, мноого висок ... свръх висок или нулев.
Стандарт затворен, безкомпромисен и разноцветен като морските свинчета, които виждаме в зоологическите магазини. Едни такива щастливи морски свинчета затворени в клетка стоящи в нея безкомпромисно. И ние сме свинчета, някой дебели и грухтящи, други слаби и тъжни, трети с нормално тегло и цвърчаща усмивка.
Жалко е , че аквариума е само един, а въртележките в него безчетни.
Досадно е . Ежедневните реверанси те смаляват, за да се наместиш колкото се може по-удобно в дискомфортната си клетка от много въпросителни с много въпросителни отговори и в един момент носиш на гърба си толкова много бодливи неизвестни, че ти се иска да се превърнеш в къртица и да задълбаеш към ядрото на земята с надеждата, че тъмнината и високата плътност на почвата ще те предпазят от твоя свръх обременяващ товар да бъдеш гражданин на собственото си объркано общество от зомбирани човекоподобни скубещи косите си или тези на ближния в егоистичната си борба за индивидуално оцеляване ... или „просперитета на своята семейна група от индивидуалности, където се забелязва онази малка доза социалност, която ни е необходима и която ни е извела от карстовата пещера, за да ни заведе направо в бетонната джунгла. Всички сме скрити последователи на Тарзан ... борим се ревносттно с конкуренцията на другите примати, за да си осигурим препитание или благоразположението на индивиди от другия пол. Организирани като мравчици ние произвеждаме за сметка на първоизточника, за да си спечелим поредният индустриален оргазъм. И всяка мравка носи хартиените си правоъгълници с лика на известна политическа или културна личност, за да ги обмени за няколко зрънца пшеница и други продукти от скромния хипермаркет осигуряващ доза изкушение премествайки мисълта от утрешния ден към поредицата от бодливи въпроси:”Какво трябва да купя?”Да купя ли от тези ябълки?” „Дали ще ми стигнат парите?” „Дали ще имам пари за утре?”
И думите „пари” и „купя” предизвикват умуване ескалиращо в две посоки. Едната към изхода, а другата към касата. Нека обърнем внимание на запътените към касата. Те са щастливите клиенти. Подават банкнотите, преглъщат в знак на джобна празнота и излизат натоварени и щастливи, че са се погрижи ли за пълнотата на домашния хладилник и собствената си ситост. Въпрос на стандарт. Нисък, висок, среден, мноого висок ... свръх висок или нулев.
Стандарт затворен, безкомпромисен и разноцветен като морските свинчета, които виждаме в зоологическите магазини. Едни такива щастливи морски свинчета затворени в клетка стоящи в нея безкомпромисно. И ние сме свинчета, някой дебели и грухтящи, други слаби и тъжни, трети с нормално тегло и цвърчаща усмивка.
Жалко е , че аквариума е само един, а въртележките в него безчетни.