galenata
04-15-2009, 20:30
Някой може ли да ми изтегли тази тема от помалало,плс много е важно:Променя ли се любовта с времето и поколенията
Променя ли се любовта с времето и поколенията
(есе)
Понякога се случват странни неща,някои са хубави, някои не.Tе се случват съвсем неочаквано , просто ей така.
Така е и с любовта.Някой те пита:"Как е любовта при теб?"-и ти мислено си казваш:любов - няма такова нещо,и в момента в който се обърнеш,и видиш две хубави очи,как те гледат дружелюбно,съжаляваш,че си си го помислила. Може би понятие като любов няма.Любовта е всичко,което ни заобикаля или всеки един жест от човека с хубавите очи.Любовта може да са пеперудките,които пърхат в корема ти или малката кутийка оставена с картичка без подпис върху масата.А човека с хубавите очи седи,гледа те и мислено ти се възхищава.И докато неговите пеперудки още пърхат,винаги ще може да виждаш хубавите му очи.
А любовта...за някои хора изобщо не съществува,а се изразява с това колко струва всичко.За други...любовта е да си близо до човека с хубавите очи независимо какво разстояние ви дели.Любовта е във въздуха.Любовта е във всеки един жест.Казват,че ако имаш любов не е от значение нищо друго,а ако ли нямаш,не е от значение какво друго имаш,защото любовта е нещо,което вършим за някой друг, а не нещо,което вършим за себе си.Любовта е най-добрият учител,защото истинската любов никога не е голяма. Голямата любов никога не е първа.А първата любов никога не е последна...замисли се!
Седиш в едно модерно кафе и гледаш човека с хубавите очи.Започваш да си мислиш какви ли не неща свързани с тези хубави очи и в този момент пеперудките в коремчето ти започват да пърхат.А той седи,гледа те и ти се усмихва,защото най-късият път между двама души е усмивката.Усмивката на човека с хубавите очи.Всяка друга усмивка би била просто уважение,поздрав или добър жест,но не и тази.Тази усмивка е по-специална.Има нещо в нея,което я прави различна от другите и това е любовта. Щом има любов,има всичко.Ако няма любов,всичко е една игра,подигравка,смешка с този човек.
Не превръщай човека с хубавите очи в смешна играчка.Ако тези очи вече не ти се струват хубави,това значи,че пеперудките ти са били само холограма.Огледай се и намери "хубавите очи" у някой друг.Може би тогава пеперудките ти няма да са просто илюзия,а ще се превърнат в реалност.И може би тогава ще откриеш истинската любов.А любовта спира вътре в сърцето,по-добре и ти да я последваш!
Това за мен е любовта! Но дали истинската,голямата любов е била същата и преди 100,1000,2000 години?Да била е!В разказа на Николай Хайтов „Дервишево семе” от сборника разкази „Диви разкази” съдбата е събрала две деца,момче и момиче.Те знаят защо са заедно,но детството им не е свършило още.Те продалжават да си играят,но има нещо ново – любовта между тях.Първата брачна нощ е една измама.Човешлоте закони са силни и не е необходимо да обичаш,а да притежаваш.По този закон братята на Силвина разбират измамата и я отнемат от Рамадан,за да я дадът на друг – Руфат за два пърча.Но истинската любов между тях не отихва,дори в продължение на 40 години. Именно тя – любовта кара Рамадан да не отмъщава за причинената му болка.Така се оплитат двата свята – любовта и омразата.Расте любовта заедно с омразата. Любовта или омразата.Омраза,причинена от любов. Любов,подсилена с омраза.Но Рамадан преудолява омразата,за да живее любовта в душата му.
Любовта! Цял океан в една сълза.Седем морета в един поглед.Ураган от вълнения в една въздишка.Огнена светкавица в едно докосване.Милион години в един миг. Богатство,по – скъпо от всички съкровища на света!