ctanislawa
04-16-2009, 11:07
трябва ми есе на темата :Прошката- сила или слабост
благодаряви предварително : ))
Сила или слабост е да простиш
Прошката - за някои сила , за други слабост, е нещо от което човечеството се нуждае. Да простиш означава да дадеш втори шанс на човек, който е сгрешил,да повярваш в разкаянието му и в доброто в него.Хората правят грешки постоянно , та живота не е ли точно това - допускането на грешки и поучаването от тях?Как бихме се научили кое е правилно и кое - не ако не рискувахме, ако не грешахме? И не заслужава ли човек втори шанс за това, че се учи да живее и търси своя път в живота?Нима е израз на слабост да повярваш, че в хората има и добро?Когато прощава, човек се бори със собствените си чувства - със страха да не бъде наранен отново и с желанието да повярва на разкайващия се. Да се срещнеш лице в лице със собствените си стархове показва не само голяма смелост, воля , но и сила на духа.
Поради тези причини смятам, че прошката е израз именно на силата.Хората , които смятат че това не е така се самозалъгват.Веднъж излъгани или наранени не могат да се доверят на даден човек, а в това аз не виждам нищо символизиращо сила.Виждам само страх.Страх да не страдат отново, но те трябва да разберат, че трябва да се поемат раискове, защото най-големия риск в живота е никога да не рискуваш.Човек има нужда да прощава и да се доверява,защото ако не го направи ще се пита:"Ами ако му бях простил?".За да разберем дали наистина някой се е променил трябва първо да му дадем шанса да ни го докаже, но за това се иска смелост,смелост,която не всеки има.
Но все пак има и такива,които вярват, че всеки заслужава втори шанс,че ако се вгледаш по-отблизо в някого ще откриеш и неговите добри страни.И точно тези хора се извисяват над останалите,които не смеят да се изправят лице в лице с заобикаляшия ги свят ,поради това ,че могат да бъдат наранени.Тези ,които са готови да преглътнат болката си и да простят са истински силните.Те заслужават възхищение,защото е наистина трудно да се довериш отново на някой,който те е предал.Но ако се замислиш,ще осъзнаеш, че никой не е безгрешен , и че в това да допускаш грешки няма нищо фатално,защото иначе няма да разберем кое е правилно и кое не е,но по-важното е да се поучим от тези грешки .И тези,които смятат, че да простиш е слабост трябва да се запитат дали те никога не са допускали грешки,и дали хората, които са им простили са били просто наивници или страхливци.
Аз лично мисля, че тези хора са разбрали, че всеки един се нуждае да му бъде простено, да му се довериш отново,да повярваш в него,да му дадеш надежда.Да смяташ, че да простиш е слабост означава да си песимистично настроен към света - постоянно да очакваш да бъдеш предаден или наранен,да не смееш да се довериш на никого и когато погледнеш в някого да търсиш лошите му черти,за да си намериш някаква причина поради , която да не му вярваш.Как тогава ще откриеш прелестите на живота?Как ще се насладиш на този живот?Та нали живеем за да сме щастливи, а щастието едва ли означава да обръщаме гръб на заобикалящия ни свят,защото ни е страх от неизвестното.
Хората трябва да си прощават единна друг,за да го има разбирателсвото между тях, за да я има тази търпимост към другия,от която целия свят се нуждае.Имаме нужда да вярваме, че у всеки е останало по нещо добро, че хората могат да се променят към това по -добро.Наистина е трудно да се довериш на някого,който те е предал, но когато преглътнеш собствените си страдания и го направиш,чувстваш облекчение.И ако да поставиш молбата за прошка на другия пред своята собствена болка не е сила,то тогава кое е?Вярата в искреността , в доброто е онази сила, от която всеки един се нуждае, за да превърне светът в едно приветливо място,където да живее, и където да бъде щастлив.