ScionOfStorm
04-18-2009, 15:23
Мит
„Една майка
Стотици синове роди.
Синовете станаха син
Ала хората не приеха това
Заслепени в убийства и войни”.
В началото беше само вятърът
И водата, които с целувка се взривиха.
Огън и земя се сплетоха в прегръдка
И кълбото, що една Майка милва, преродиха.
Моят Бог се казва Природа.
Сетне други до тях застанаха смело
И един по един изплетоха заклинание.
Душите си в него втъкнаха синовете смело
Научиха детето да знае и радост, и страдание.
Моите Богове са конниците на Аспаруха.
Небето изсмука земята, облаци се появиха
Земята погълна небето и дървеса избуяха.
Океаните се ядосаха, част от бреговете отмиха
Огън в пустини своята ярост и сила размаха.
Моят Бог се казва Христос,
Ала други него Сатанаил наричат.
Пръстта изрони се – и даде на детето плод.
Зверове с чест изреваха и от дясно застанаха.
Реките стихията спряха и осигуриха му брод
Птици из Въздух пойна песен подхванаха.
Моят Бог е Один, ала и Ра го наричат.
Най-долу Еа, но и Тиамат думи изричат.
Синовете се усмихнаха, и станаха един
Ала децата започнаха да спорят; да убиват.
Майката се разплака, обгорена от яростен дим
И умря, а сетне децата продължиха да се избиват.
А синът стана, и от неговите деца се отрече
Скри се в най-тъмни дълбини на мъка една.
Стихиите и те изчезнаха, угаснали вече
Извиси се от мъгла и пушек тъмен крепка стена.
„Търси Бога в себе си, защото той си ти.
Без него си непълен, без него си празен.
Богове няма, защото се отказаха от нас,
Както се отказа и Единият след тях.
Време е да започнем да ковем в историята
И да намерим новите Те/Той;
Стихията, която ще ни спаси от самите нас.”
„Една майка
Стотици синове роди.
Синовете станаха син
Ала хората не приеха това
Заслепени в убийства и войни”.
В началото беше само вятърът
И водата, които с целувка се взривиха.
Огън и земя се сплетоха в прегръдка
И кълбото, що една Майка милва, преродиха.
Моят Бог се казва Природа.
Сетне други до тях застанаха смело
И един по един изплетоха заклинание.
Душите си в него втъкнаха синовете смело
Научиха детето да знае и радост, и страдание.
Моите Богове са конниците на Аспаруха.
Небето изсмука земята, облаци се появиха
Земята погълна небето и дървеса избуяха.
Океаните се ядосаха, част от бреговете отмиха
Огън в пустини своята ярост и сила размаха.
Моят Бог се казва Христос,
Ала други него Сатанаил наричат.
Пръстта изрони се – и даде на детето плод.
Зверове с чест изреваха и от дясно застанаха.
Реките стихията спряха и осигуриха му брод
Птици из Въздух пойна песен подхванаха.
Моят Бог е Один, ала и Ра го наричат.
Най-долу Еа, но и Тиамат думи изричат.
Синовете се усмихнаха, и станаха един
Ала децата започнаха да спорят; да убиват.
Майката се разплака, обгорена от яростен дим
И умря, а сетне децата продължиха да се избиват.
А синът стана, и от неговите деца се отрече
Скри се в най-тъмни дълбини на мъка една.
Стихиите и те изчезнаха, угаснали вече
Извиси се от мъгла и пушек тъмен крепка стена.
„Търси Бога в себе си, защото той си ти.
Без него си непълен, без него си празен.
Богове няма, защото се отказаха от нас,
Както се отказа и Единият след тях.
Време е да започнем да ковем в историята
И да намерим новите Те/Той;
Стихията, която ще ни спаси от самите нас.”