stefity
04-19-2009, 22:01
Такааам. :) Добър вечер първо. :) Значи, преди доооста време тук постнах началото на една криминална история, естествено недовършена, повтарям беше само началото. :) Нооо по стечение на обстоятелствата стана така, че нямаше кога да я продължа въпреки, че тук пробуди интерес сред някои. :) И ми се искаше да продължа да пиша, но просто нямаше как. Иии тази вечер, реших да възродя тази позабравена историика и почнах да я преработвам малко и я промених на някои места на които имах критика иии сега ще постна тук началото (отново 8-) ) и се надявам отново хората, които преди време я прочетоха, да я прочетат и сега. :) Малко по-малко ще я пускам за да е на части а не наведнъж за да мога да получавам критика и да преправям това, което не е наред. :) Айде че много се разписах пак... пускам я и се надявам на отзиви. ;) :) :) Приятно четене!
Дявол в Рая
1.
Той беше висок, леко мургав, с дълбок поглед и тайнствена усмивка. Живееше еднообразен, и обикновен живот в голяма къща в предградията заобиколен от райска хармония, с която и той самият едва свикна, където хората бяха изолирани от шумотевицата на големите градове. Съседите му бяха разделени на две части - Възрастни хора, които се бяха установили там, защото знаеха, че ще могат да изживеят спокойно оставащите им няколко години, или млади семейства, с малки деца, които предпочитаха тихия и спокоен живот за своето потомство, а и за самите себе си. Тук, в това все още райско кътче, всеки един знаеше точно какво се случва отвън красивите им бели къщи... Всяка сутрин, точно в 7.00 сутринта, покрай всички зелени и свежи ливади, минаваше камион, каран от пощальона: Около 50 годишен, чернокож мъж, който както винаги облечен в типично бялата си унифорна, оставяше с весела усмивка един по един вестниците на все още несъбудилите се хора, но веднага, щом той отминеше, всички сякаш с някаква магия се събуждаха и започваха да вършат ежедневните си задължения.
- Красиво утро, не мислиш ли? - Подхвърли Ерик на единствената млада вдовица на това място, която всяка сутрин правеше своя крос, като обикаляше съседните къщи.
- Както всяка сутрин тук. - Отвърна тя, като не забавяше темпото си. Той се усмихна и продължи до пощенската си кутия, за да вземе сутрешния си вестник и да се отдаде на заслужената си почивка от доста дълго време. Мъжът, за когото до сега Ви говорих, беше значително преуспял, като се има в предвид годините му. Беше само на 27, но вече беше основал своя собствена компания в големия град. Правеше успешни сделки и печелеше по близо 2,5млн. долара на година. Взе вестника в ръце и на първата страница срещна снимката си, придружена от следното заглавие: "Младият президент Ерик Смит отново успя...!" И това беше действително така! Ерик беше успял да продаде много от акцийте на компанията си на известна фирма за имоти и беше спечелил не само пари, а и много повече: Слава, почит, подчинени, възхищение... общо взето всичко, което му трябва на един мъж като Ерик Смит. Той вдигна глава от статията и се огледа наоколо - Вдиша дълбоко и спокойно от свежият въздух и погледна съседните къщи и тихите улички, където повечето родители изпращаха децата си на училище, а след това всеки от тях се заемаше или с работа или с домакинстване в къщи. "Дали наистина, имаше всичко?" - Помисли си Ерик, и със спокойни крачки се запъти към къщата си и отвори тежката дървена врата, докато думите още отекваха в съзнанието му - "Дали наистина, имаше всичко?"...
2.
Сара довършваше кроса си и изморена се прибра в къщата си отсреща тази на Ерик. Реши, че първо ще отиде да пийне студен портокалов сок, а след това, ще си вземе отпускаща вана. По пътя към кухнята, взе със себе си една хавлия и попи потта от стегнатото си тяло. Сара беше на 24, млада вдовица, изгубила съпруга си в злощастна катастрофа преди 4 месеца, решила да напусне големият град и да започне с живота си наново тук, в предградията. Докато си наливаше от разхладителния сок, си припомни репликата на Ерик от тази сутрин. - "Стига! Не си мисли за него, той не е за теб!" - Повтори си Сара няколко пъти, но чувствата и страстта говореха друго... Тя усещаше, че с всеки изминал ден откакто се премести да живее тук, Ерик не излизаше от мислите й. Чувстваше се виновна, че толкова бързо е пренебрегнала смрътта на съпруга си, но Сара, малко по-малко макар и несъзнателно започваше да изпитва нещо към този така преуспяващ и влиятелен мъж. Започваше по-често да си намира причини за да го вижда, и знаеше, че на него това му харесва и тя не му е безразлична. Дори и сега, тя си мислеше какво да направи за да може да зърне отново това негово така спокойно и същервеменно излъчващо мъжественост и сила лице. Сара не живееше сама. Беше решила, че тази къща е твърде голяма и не искаше да остава сама тук, дори и да знаеше, че мястото на което се намира е повече от безопастно тя изпитваше страх да остане сама в такава голяма къща. Поради тази причина, тя беше дала под наем една от стаите на горния етаж на младо момиче още учещо в колежа и което не бе могло да си намери квартира дълго време. Сара си помисли, че младо момиче като нея ще разведи мислите й и ще я накара по-бързо да забрави случилото се с мъжът й и с предишният й живот. Изведнъж, Сара дочу шум, който явно беше изолирала когато се беше прибрала, но сега й направи впечатление. А по-точно, звукът от стичащата се вода в банята и плискащите се във ваната капчици сякаш в тази тишина звучаха като бушуващ водопад и Сара се зачуди защо това не й направи впечатление по-рано, но явно мислите й за Ерик за изолирали всичко останало. - Сигурно Ем си взима душ. - Каза си Сара, но се досети, че по това време Емили вече трябваше да е в колежа и лицето на Сара изведнъж доби нетипичното за нея разтревожено изражение примесено с все още не толкова сериозна уплаха. Банята се намираше съвсем близко до кухнята и до мястото където стоеше Сара. Но тя някак започна да изпитва панически страх от това да премине разстоянието от тези няколко крачки, които я деляха от бушуващия водопад и от това, което се криеше там... - Не бъди глупава Сара! - Каза си с тих тон тя и решително започна да пристъпва към неспиращия шум идващ от банята. Вече я делеше само една леко открехната врата, врата, която в момента й се виждаше толкова тежка и трудна за отваряне, че все едно не е врата, а бетонна стена. Не се чуваше нищо, освен тази проклета вода...
- Ем...!? Вътре ли си? Отговори ми или ще вляза! - Опитваше се да звучи решителна, но едно малко гласче й подсказваше, че трябва да бяга надалеч от това, което се крие зад тази врата. Капчица под се стече по бузата й и падна на треперещото й тяло, а ръката й плахо посягаше към бравата за да я отвори.
- Емили, влизам! - Каза Сара и с рязко движение, което сякаш беше подтикнато от първичните й инстинкти отвори вратата, а пред погледа й се разкри това, от което тя най-много се страхуваше... Тишината беше прекъснта от отсечен и сякаш молещ за помощ писък...
Може би дори и спокойни места като тези в които живееха Ерик, Сара и всички останали неподозиращи съседи криеха своите зловещи и опасни тайни, които можеха да направят дори това райско кътче, да изглежда като един ужсяващ и изпълнен със страдания кошмар, който всъщност е реалност...
3.
Топлите слънчеви лъчи проникваха през прозореца и оргяваха красивото й тяло... снежно-бялата й и копринено мека кожа. Един кичур от тъмно кестенявата й коса, се беше спуснал над спящото й лице, посегнах да го отметна назад, като в същото време, нежно я погалих... и изведнъж, всичко това ми заприлича на миг от приказка! Аз, тя, цялото време на света и неизгасващото слънце...неизгасваща, беше и моята любов към нея! Изведнъж, тя отвори очи и ме погледна със сънен поглед, но също така и с поглед, излъчващ само спокойствие и вяра. Трябваше ми само един от тези нейни погледи, за да забравя и най-лошите си проблеми. Щом видех тези очи, можех да мисля само за едно нещо, и това беше съществото, което лежи спокойно в прегръдките ми...
- Добро утро. - И още преди да успея да чуя до край тези думи, се чу блъскане, сякаш идващо от друг свят, сякаш идващо, за да разруши вълшебният миг...
Ерик стреснато отвори очи и се събуди в меко кресло в голямата си и празна къща, приказката я нямаше и той отново беше в реалността. Второто блъскане по голямата врата му беше достатъчно, за да се отърси напълно от съня си и той започна сънено да търси дистанционното за да намали звука на телевизора, който той гледаше преди да заспи. Сега даваха някакъв стар, черно-бял филм, но преди даже да е разбрал кой е той, Ерик спря телевизора. И отново, трескаво чукане по вратата...
- Кой по дяволите може да бъде!? - Изруга нервно под носа си Ерик, докато с несигурни и замаяни стъпки отиваше да отвори. Сигурно бяха отново някои нахални журналисти, които непрестанно го преследваха за интервюта за някоя статия.
- Човек не може да си почине дори и във собствения си дом. - Каза си той, докато на ум си мислеше реч, с която да накара журналитите да си отидат.
Най накрая, той отвори вратата и видя пред себе си човека, който най-малко очакваше да види.
- Джен...? - Каза той толкова учудено, че дори сам не можа да повярва на изречените думи.
- Но... какво правиш тук? Мислех, че си на работа в Ел Ей. Чух, че са те повишили в Криминалните Служби. Но недей да стоиш така на вратата, влез, ще изпием по една чаша кафе и ще ми кажеш какво е станало. - Каза Ерик с усмивка, но забеляза, че Дженифър беше по-мрачна от всякога.
- Няма да влизам Ерик. Тук съм по работа. - Говореше тя, като не променяше студеното си и посърнало изражение.
- Трябва да дойдеш с мен в най-близкия участък. Задържан си за разпит. В участъка всичко ще ти стане ясно, а сега ме последвай.
Дженифър беше 25 годишна, не много висока, но за това пък със стройно тяло и с женствени и нежни черти на лицето, които сега не се забелязваха поради мрачното и изражение. Преди 3 години Дженифър беше сгодена за Ерик, но до така чаканата женитба не се и стигна... В деня на сватбата, Джен внезапно избяга незнайно защо, но Ерик беше наясно, че за да се реши на тази постъпка, нещо или някой са й повлияли. В този ден единствено доведеният брат на Джен - Майк, изчезна безследно малко след като тя си беше тръгнала от сватбата. Майката на Дженифър се беше омъжила повторно за известен доктор, който имаше син от първият си брак, но за жалост, синът му беше получил психическо разтройство след като беше видял майка си мъртва една сутрин след изпито голямо количество лекарства и алкохол. Майк стоял 3 часа до нея докато баща му се прибрал от работа без да подозира нищо и видял как синът му, който държал кухненски нож стоял над трупа на майка си и изрязвал плътта от лицето й. Когато завели Майк на психиатър, той обяснил, че искал да запази облика на майка си завинаги и че искал да пази лицето й винаги до себе си. Лекарите изписвали силни лекарства за да не се налага той да влиза в лудница само защото баща му искал да се грижи за него. Така Майк растеше и когато стана на 23 години, баща му се ожени за майката на Дженифър и така тя се сдоби с брат... но не какъв да е брат.
[/b]
Дявол в Рая
1.
Той беше висок, леко мургав, с дълбок поглед и тайнствена усмивка. Живееше еднообразен, и обикновен живот в голяма къща в предградията заобиколен от райска хармония, с която и той самият едва свикна, където хората бяха изолирани от шумотевицата на големите градове. Съседите му бяха разделени на две части - Възрастни хора, които се бяха установили там, защото знаеха, че ще могат да изживеят спокойно оставащите им няколко години, или млади семейства, с малки деца, които предпочитаха тихия и спокоен живот за своето потомство, а и за самите себе си. Тук, в това все още райско кътче, всеки един знаеше точно какво се случва отвън красивите им бели къщи... Всяка сутрин, точно в 7.00 сутринта, покрай всички зелени и свежи ливади, минаваше камион, каран от пощальона: Около 50 годишен, чернокож мъж, който както винаги облечен в типично бялата си унифорна, оставяше с весела усмивка един по един вестниците на все още несъбудилите се хора, но веднага, щом той отминеше, всички сякаш с някаква магия се събуждаха и започваха да вършат ежедневните си задължения.
- Красиво утро, не мислиш ли? - Подхвърли Ерик на единствената млада вдовица на това място, която всяка сутрин правеше своя крос, като обикаляше съседните къщи.
- Както всяка сутрин тук. - Отвърна тя, като не забавяше темпото си. Той се усмихна и продължи до пощенската си кутия, за да вземе сутрешния си вестник и да се отдаде на заслужената си почивка от доста дълго време. Мъжът, за когото до сега Ви говорих, беше значително преуспял, като се има в предвид годините му. Беше само на 27, но вече беше основал своя собствена компания в големия град. Правеше успешни сделки и печелеше по близо 2,5млн. долара на година. Взе вестника в ръце и на първата страница срещна снимката си, придружена от следното заглавие: "Младият президент Ерик Смит отново успя...!" И това беше действително така! Ерик беше успял да продаде много от акцийте на компанията си на известна фирма за имоти и беше спечелил не само пари, а и много повече: Слава, почит, подчинени, възхищение... общо взето всичко, което му трябва на един мъж като Ерик Смит. Той вдигна глава от статията и се огледа наоколо - Вдиша дълбоко и спокойно от свежият въздух и погледна съседните къщи и тихите улички, където повечето родители изпращаха децата си на училище, а след това всеки от тях се заемаше или с работа или с домакинстване в къщи. "Дали наистина, имаше всичко?" - Помисли си Ерик, и със спокойни крачки се запъти към къщата си и отвори тежката дървена врата, докато думите още отекваха в съзнанието му - "Дали наистина, имаше всичко?"...
2.
Сара довършваше кроса си и изморена се прибра в къщата си отсреща тази на Ерик. Реши, че първо ще отиде да пийне студен портокалов сок, а след това, ще си вземе отпускаща вана. По пътя към кухнята, взе със себе си една хавлия и попи потта от стегнатото си тяло. Сара беше на 24, млада вдовица, изгубила съпруга си в злощастна катастрофа преди 4 месеца, решила да напусне големият град и да започне с живота си наново тук, в предградията. Докато си наливаше от разхладителния сок, си припомни репликата на Ерик от тази сутрин. - "Стига! Не си мисли за него, той не е за теб!" - Повтори си Сара няколко пъти, но чувствата и страстта говореха друго... Тя усещаше, че с всеки изминал ден откакто се премести да живее тук, Ерик не излизаше от мислите й. Чувстваше се виновна, че толкова бързо е пренебрегнала смрътта на съпруга си, но Сара, малко по-малко макар и несъзнателно започваше да изпитва нещо към този така преуспяващ и влиятелен мъж. Започваше по-често да си намира причини за да го вижда, и знаеше, че на него това му харесва и тя не му е безразлична. Дори и сега, тя си мислеше какво да направи за да може да зърне отново това негово така спокойно и същервеменно излъчващо мъжественост и сила лице. Сара не живееше сама. Беше решила, че тази къща е твърде голяма и не искаше да остава сама тук, дори и да знаеше, че мястото на което се намира е повече от безопастно тя изпитваше страх да остане сама в такава голяма къща. Поради тази причина, тя беше дала под наем една от стаите на горния етаж на младо момиче още учещо в колежа и което не бе могло да си намери квартира дълго време. Сара си помисли, че младо момиче като нея ще разведи мислите й и ще я накара по-бързо да забрави случилото се с мъжът й и с предишният й живот. Изведнъж, Сара дочу шум, който явно беше изолирала когато се беше прибрала, но сега й направи впечатление. А по-точно, звукът от стичащата се вода в банята и плискащите се във ваната капчици сякаш в тази тишина звучаха като бушуващ водопад и Сара се зачуди защо това не й направи впечатление по-рано, но явно мислите й за Ерик за изолирали всичко останало. - Сигурно Ем си взима душ. - Каза си Сара, но се досети, че по това време Емили вече трябваше да е в колежа и лицето на Сара изведнъж доби нетипичното за нея разтревожено изражение примесено с все още не толкова сериозна уплаха. Банята се намираше съвсем близко до кухнята и до мястото където стоеше Сара. Но тя някак започна да изпитва панически страх от това да премине разстоянието от тези няколко крачки, които я деляха от бушуващия водопад и от това, което се криеше там... - Не бъди глупава Сара! - Каза си с тих тон тя и решително започна да пристъпва към неспиращия шум идващ от банята. Вече я делеше само една леко открехната врата, врата, която в момента й се виждаше толкова тежка и трудна за отваряне, че все едно не е врата, а бетонна стена. Не се чуваше нищо, освен тази проклета вода...
- Ем...!? Вътре ли си? Отговори ми или ще вляза! - Опитваше се да звучи решителна, но едно малко гласче й подсказваше, че трябва да бяга надалеч от това, което се крие зад тази врата. Капчица под се стече по бузата й и падна на треперещото й тяло, а ръката й плахо посягаше към бравата за да я отвори.
- Емили, влизам! - Каза Сара и с рязко движение, което сякаш беше подтикнато от първичните й инстинкти отвори вратата, а пред погледа й се разкри това, от което тя най-много се страхуваше... Тишината беше прекъснта от отсечен и сякаш молещ за помощ писък...
Може би дори и спокойни места като тези в които живееха Ерик, Сара и всички останали неподозиращи съседи криеха своите зловещи и опасни тайни, които можеха да направят дори това райско кътче, да изглежда като един ужсяващ и изпълнен със страдания кошмар, който всъщност е реалност...
3.
Топлите слънчеви лъчи проникваха през прозореца и оргяваха красивото й тяло... снежно-бялата й и копринено мека кожа. Един кичур от тъмно кестенявата й коса, се беше спуснал над спящото й лице, посегнах да го отметна назад, като в същото време, нежно я погалих... и изведнъж, всичко това ми заприлича на миг от приказка! Аз, тя, цялото време на света и неизгасващото слънце...неизгасваща, беше и моята любов към нея! Изведнъж, тя отвори очи и ме погледна със сънен поглед, но също така и с поглед, излъчващ само спокойствие и вяра. Трябваше ми само един от тези нейни погледи, за да забравя и най-лошите си проблеми. Щом видех тези очи, можех да мисля само за едно нещо, и това беше съществото, което лежи спокойно в прегръдките ми...
- Добро утро. - И още преди да успея да чуя до край тези думи, се чу блъскане, сякаш идващо от друг свят, сякаш идващо, за да разруши вълшебният миг...
Ерик стреснато отвори очи и се събуди в меко кресло в голямата си и празна къща, приказката я нямаше и той отново беше в реалността. Второто блъскане по голямата врата му беше достатъчно, за да се отърси напълно от съня си и той започна сънено да търси дистанционното за да намали звука на телевизора, който той гледаше преди да заспи. Сега даваха някакъв стар, черно-бял филм, но преди даже да е разбрал кой е той, Ерик спря телевизора. И отново, трескаво чукане по вратата...
- Кой по дяволите може да бъде!? - Изруга нервно под носа си Ерик, докато с несигурни и замаяни стъпки отиваше да отвори. Сигурно бяха отново някои нахални журналисти, които непрестанно го преследваха за интервюта за някоя статия.
- Човек не може да си почине дори и във собствения си дом. - Каза си той, докато на ум си мислеше реч, с която да накара журналитите да си отидат.
Най накрая, той отвори вратата и видя пред себе си човека, който най-малко очакваше да види.
- Джен...? - Каза той толкова учудено, че дори сам не можа да повярва на изречените думи.
- Но... какво правиш тук? Мислех, че си на работа в Ел Ей. Чух, че са те повишили в Криминалните Служби. Но недей да стоиш така на вратата, влез, ще изпием по една чаша кафе и ще ми кажеш какво е станало. - Каза Ерик с усмивка, но забеляза, че Дженифър беше по-мрачна от всякога.
- Няма да влизам Ерик. Тук съм по работа. - Говореше тя, като не променяше студеното си и посърнало изражение.
- Трябва да дойдеш с мен в най-близкия участък. Задържан си за разпит. В участъка всичко ще ти стане ясно, а сега ме последвай.
Дженифър беше 25 годишна, не много висока, но за това пък със стройно тяло и с женствени и нежни черти на лицето, които сега не се забелязваха поради мрачното и изражение. Преди 3 години Дженифър беше сгодена за Ерик, но до така чаканата женитба не се и стигна... В деня на сватбата, Джен внезапно избяга незнайно защо, но Ерик беше наясно, че за да се реши на тази постъпка, нещо или някой са й повлияли. В този ден единствено доведеният брат на Джен - Майк, изчезна безследно малко след като тя си беше тръгнала от сватбата. Майката на Дженифър се беше омъжила повторно за известен доктор, който имаше син от първият си брак, но за жалост, синът му беше получил психическо разтройство след като беше видял майка си мъртва една сутрин след изпито голямо количество лекарства и алкохол. Майк стоял 3 часа до нея докато баща му се прибрал от работа без да подозира нищо и видял как синът му, който държал кухненски нож стоял над трупа на майка си и изрязвал плътта от лицето й. Когато завели Майк на психиатър, той обяснил, че искал да запази облика на майка си завинаги и че искал да пази лицето й винаги до себе си. Лекарите изписвали силни лекарства за да не се налага той да влиза в лудница само защото баща му искал да се грижи за него. Така Майк растеше и когато стана на 23 години, баща му се ожени за майката на Дженифър и така тя се сдоби с брат... но не какъв да е брат.
[/b]