detelina101
04-20-2009, 09:09
АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ (1876 Г.)
УВОД. Ролята и значението на БРЦК и БРК за развитието на националноосвободителното движение. Източната криза (1875–1878), Старозагорското въстание от 1875 г. като предпоставка за ново въстание в българските земи
I. ГЮРГЕВСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ И НЕГОВИТЕ РЕШЕНИЯ
Създаване на нов революционен център – Гюргевски комитет – през есента на 1875 г. Главни дейци – Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Обретенов, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев, Никола Славков, Георги Бенковски (Гаврил Хлътев). Създаване на революционни окръзи с ръководители: I – Търновски – Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков-Бунито, Георги Измирлиев; II – Сливенски – Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и войводата Стоил Вучков. За помощник първоначално е определен и Георги Икономов, който по-късно се прехвърля в ІV окръг; III – Врачански – Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов и Никола Славков; IV – Пловдивски – Панайот Волов с помощници Георги Бенковски (Гаврил Хлътев), прехвърлилият се от ІІ окръг Георги Икономов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов. (Според някои изследвания съществува и V – Софийски окръг с ръководители Никола Обретенов и Никола Славков.) План за въстанието – всенародно, създаване на свободна българска територия с временно правителство, навлизане на чети от Румъния, диверсионна дейност, съгласуване датата на въстанието. Разпускане на Гюргевския комитет и прехвърляне на апостолите в България. Социална характеристика на Гюргевския комитет.
II. ПОДГОТОВКА, ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА ВЪСТАНИЕТО
Обстановката в българските земи в началото на 1876 г. Настроения за реформи (прошения от някои селища), роля и влияние на цариградските българи, позиция на цариградския български печат – предпоставки за ограничаване и неуспех на въстанието. Сложното положение на Екзархията. Проблеми и трудности при подготовката на въстанието.
Подготовка в Търновския революционен окръг. Началото на подготовката започва през февруари. Прехвърляне на центъра в Горна Оряховица, участие на местни дейци (Бачо Киро Петров, Цанко Дюстабанов, Стефан Пешев, Петър Пармаков, Йонко Карагьозов, Христо Патрев, Тодор Лефтеров, Сидер Грънчаров, Тома Кърджиев, поп Харитон Халачев и др.), възстановяване на някои местни комитети, слабост при снабдяването с оръжие и военната подготовка. Поради големите гарнизони и силното турско присъствие в Шумен, Разград, Търговище, Провадия и Варна е решено от тези области да се образува чета, която да се насочи на юг към Балкана. Планира се излизането на чети и от други райони. В крайна сметка планът предвиждал по-значително съсредоточаване на бунтовническите сили в Тревненския и Габровнския Балкан и блокиране на Хаинбоазкия, Тревненския и Троянски проход. Планираното общо събрание на І рев. окръг за 24-25 април не се провеожда поради избухването на въстанието в ІV рев. окръг. Подготовката на въстанието в окръга не успява да приключи успешно.
Подготовка в Сливенския революционен окръг. Началото на подготовката започва през март. Разногласия за тактиката на въстанието. Иларион Драгостинов – за масово въстание, Войводата Стоил Вучков – за лагери в Балкана и четнически действия. Изграждане на лагер с храна и оръжие в местността Куш бунар. Г. Икономов се премества в ІV окръг, на негово място идва Г. Обретенов. Неуспех в набавянето на оръжия. Резултат от споровете и липсата на достатъчно оръжие – слаба подготовка.
Подготовка във Врачанския революционен окръг. Началото на подготовката започва през март. Арест на Г. Славков, Н. Обретенов и Г. Апостолов се връщат в Румъния. Закупено е оръжие от Румъния, но поради засилената охрана е оставено за въоръжаване на четата на Хр. Ботев. “Закон за всички бунтовници” на Стоян Заимов. Насочване към четническата тактика и съвместни действия с очакваната чета от Румъния. Общо слаба подготовка.
Подготовка в Панагюрския (Пловдивския) революционен окръг. Към П. Волов и Г. Бенковски се присъединяват като помощник-апостоли Захари Стоянов, Г. Икономов и Тодор Каблешков. Прехвърляне на центъра в Панагюрище. Решение за вдигане на общо въстание. Налагане на Г. Бенковски като водещ апостол. Пропаганда на апостолите (“1876 = Туркия ке падне“, слух за масови турски кланета), изграждане на широка комитетска мрежа в Средногорието и Северните Родопи с местни водачи (Тодор Каблешков, Павел Бобеков, Петър Горанов, Петър Бонев, Гене Телийски, Иван Соколов,Васил Петлешков, Спас Гинев, Кочо Чистеменски и др.), военнотехническа подготовка.В окръга са създадени над 90 въстанически комитета. Опити за подготовка в Разложко, Малешевско и Пиянечко. Опити за снабдяване с оръжие, местно производство (черешови топчета), знамето на Райно Попгеоргиева Футекова и др. Засилена подготовка в окръга. Общо събрание на 14–16 април в Оборище – състав, решения.
Емиграцията в Румъния и Южна Русия – опит за координиране с Белград, подготовка на чети и събиране на средства, “Комитет за освобождение на България“ в Одеса.
Обща оценка на подготовката на въстанието – не обхваща всички български земи, слаба пропаганда в трите окръга, недостатъчна военнотехническа подготовка, липса на координация, липса на връзки с емиграцията и външните сили, разделение сред емиграцията.
Избухване и ход на въстанието
Въстанието в Панагюрски революционен окръг. Предателството, избухване на въстанието в Копривщица, “Кървавото писмо“. Избухване на въстанието в Панагюрище. “Възвание към българския народ“, сформиране на “Хвърковатата чета“ на Г. Бенковски, въстанието в Средногорието, в родопските села. Организиране на турски башибозуци и редовна войска за потушаване на въстанието. Превземането на Стрелча, Клисура, Панагюрище, лагера на при Еледжик. Потушаване на въстанието в Брацигово, Перущица, клането в Батак. Смъртта на Г. Бенковски в Тетевенския балкан.
Въстанието в Търновски революционен окръг. Решение за обявяване на въстанието на 28 април, блокиране на ръководството поради обиски и арести от страна на турските власти, инициатива на отделни комитети. четата на поп Харитон в Дряновския манастир, четата на Цанко Дюстабанов в севлиевските села Батошево, Кръвеник и Ново село, четата на Христо Патрев и Тодор Кирков в тревненските села.
Въстанието в Сливенски революционен окръг. Арести на ръководството, разгромът на четата на войводата Стоил Вучков, разорението на с. Бояджик.
Въстанието във Врачански революционен окръг. Нерешителност и колебание за обявяване на въстанието, отказ от въоръжени действия.
Четата на Христо Ботев. Сформиране на четата през април 1876 г. Отказ на Панайот Хитов и Филип Тотю да я оглавят. Ръководство на четата – войвода Хр. Ботев, комендант Никола Войновски. Цел на четата – помощ на въстанието във Врачанско. Състав на четата – 205 души, прехвърляне с кораба “Радецки“ на 17 май в Козлодуй. Пътят на четата до Врачанския Балкан и боеве при Околчица, Милин камък. Смъртта на Хр. Ботев на в. Вола на 20 май. Разпръсване и смъртта на мнозинството от четниците.
Четата на Таньо Стоянов преминава Дунава едновременно с четата на Хр. Ботев, разгромена е в Османпазарско.
Въстание в с. Разловци, Пиянечко (Македония).
Разгром на четата на Сидер Грънчаров край вр. Мургаш през юли 1876 г.
Край на въстанието. Резултати от турските жестокости – над 30 хиляди мъже, жени и деца са убити, 80 селища – изгорени, други 200 – напълно разграбени. Някои изследователи смятат тези данни са преувеличени, като изчисляват броя на жертвите на около 12 000 – 15 000 души.
Преврат в Цариград на 17/29 май. Смяна на султан Абдул Азис с Мурад V. Избухване на война със Сърбия и Черна гора. Нов преврат на 19/31 август – на престола застава Абдул Хамид II.
III. ХАРАКТЕР, ЗНАЧЕНИЕ, ПРИЧИНИ ЗА НЕУСПЕХА НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Социална характеристика на участниците във въстанието. Априлското въстание - най-мащабната проява и върхът на националноосвободителното движение на българския народ през Възраждането. Въпреки неуспеха – морален удар върху турското господство, предизвиква силен отзвук в Европа, създава предпоставки за последвалата руско-турска война и освобождението на България.
Причини за неуспеха на въстанието. Общи – слабостта на българската буржоазия, разпокъсаност на целите в момента на въстанието, сложното място на българите в рамките на Източния въпрос. Конкретни причини – не обхваща всички български земи, слаба военнотехническа подготовка, тактиката на въстанието (отбранителна, неуспех на четите), липса на връзка между отделните окръзи, предателства.
IV. НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Делегация на цариградските българи (Драган Цанков и Марко Балабанов) в европейските столици с Меморандум за автономия на българския народ. Създаване, програма и дейност на Българското централно благотворително общество (БЦБО) в Букурещ. Създаване на “Българското човеколюбиво настоятелство“ от дейци на Добродетелната дружина в Букурещ – дейност.
V. СВЕТОВНАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Анкетната комисия на американския генерален консул Юджийн Скайлър. Неговите доклади и дописките на Дженюариус Макгахан и Едуин Пиърс във в. “Дейли Нюз“ и в. “Таймс“. Реакцията на обществеността в Англия (брошурите на Уйлям Гладстон “Българските ужаси и Източният въпрос“ и “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“, Чарлз Дарвин), във Франция (Виктор Юго), Италия (Джузепе Гарибалди), Германия, Австро-Унгария (Константин Иречек) – над 3000 статии в около 200 вестника и списания; брошури, събрания, митинги, протести. Реакция на общественото мнение в Русия (Лев Толстой, Достоевски и Тургенев, Менделеев и Верешчагин).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Значение на Априлското въстание като връх в националноосвободителното движение на българския народ. Въстанието поставя българския въпрос пред великите сили. Създава обстановка, водеща до руско-турската война от 1877–1878 г.
ХРОНОЛОГИЯ
1875 г. 30 септември. Христо Ботев подава оставка от БРК. Преди това на 14 септември спира издаването на в. “Знаме“.
1875 г. 1 октомври. Събрание на БРК – спорове сред членовете. Ф. Тотю и Ст. Стамболов са натоварени да започнат подготовка на ново въстание. Неспособен обаче да осъществява дейност след провала на Старозагорското въстание, БРК се саморазпуска.
1875 г. 11-12 ноември. Създаден е Гюргевският комитет. Състав от 15–17 души. Главни дейци – Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Иван Хаджидимитров, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Тодор Петков-Чорбаджи, Никола Мартинов-Черноводенеца, Никола Обретенов, Христо Караминков-Бунито.Допълнително привлечени и допуснати само до някои заседания – Иваница Данчев, Георги Обретенов, Георги Измирлиев-Македончето, Никола Славков, Никола Славков, Георги Бенковски. Заседанията се провеждат в наета под наем къща (казарма) от Д. Горов и Ив. Стоянов.
1875 г. 11–12 ноември – 25 декември. Заседания на Гюргевския комитет. Създаване на пет революционни окръга. Ръководство на Първи революционен окръг – Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков и Георги Измирлиев. Сливенски окръг – главен апостол Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Войводата Стоил Вучков. Врачански окръг – Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов и Никола Славков. Пловдивски окръг – Панайот Волов с помощници Георги Бенковски (Гаврил Хлътев) и Георги Икономов. На практика не се определя ръководство за Софийски окръг и там не се провежда подготовка.
1875 г. 25 декември. Разпускане на Гюргевския комитет.
1876 г. началото на годината. Апостолите се прехвърлят в България.
1876 г. април. Георги Живков заминава за Белград, за да съгласува избухването на въстанието в България с очакваната сръбско-турска война.
1876 г. 10 април. Решение за сформиране на чета в помощ на Врачанския революционен окръг. След отказа на Ф.Тотю и П. Хитов, четата е оглавена от Ботев.
1876 г. 12, 28 април, 14 май. До Екзархията са стигнали сведения за революционното раздвижване в българските земи. Новосъздадената българска църква се намира в сложно положение, тъй като не може да подкрепи подготвяното въстание и трябва да запази добрите си отношения с правителството. Ето защо тя изпраща няколко послания в към епархиите си със съвети към българите да са покорни и да живеят в любов с мюсюлманите. В този дух изпращат послания и епархийските владици. Смесените съвети към казите също изпращат уведомителни писма до свещениците и населението в този дух
1876 г. 14–16 април. Общо събрание в местността Оборище (недалеч от с. Мечка) – присъстват 64 делегати от 55 селища, утвърждаване плана на въстанието (отбранителни боеве в няколко укрепени места), дата (1 май), извънредни пълномощия на апостолите, Г. Бенковски е избран за главен апостол, Панагюрище – център на въстанието. Специална комисия, начело с Г. Бенковски трябва да изработи оперативния план на въстанието и да уточни датата на въстанието.
1876 г. 17 април. Военната комисия заседава в Панагюрище. Решение за повсеместно въстание с укрепени лагери и четнически действия, опожаряване на Пловдив, Пазарджик и др. Селища. Гарантиране живота на мирното турско население. Начало на въстанието - 1/134 май, но при извънредни обстоятелства и по-ранно избухване.
1876 г. след 16 април. Участникът в събранието в Оборище Ненко Стоянов Терзийски от с. Балдево уведомява властта в Пазарджик и Пловдив за подготвяното въстание.
.
Въстанието в Панагюрски окръг:
1876 г. 19 април. От Пазарджик към Панагюрище е изпратен кърсердаря Ахмед ага с 20 заптиета. От Пловдив към Копривщица е изпратен кърсердаря Неджиб ага с 14 заптието.Задачата на двамата е да арестуват бунтовните елементи в двете селища.
1876 г. 20 април. Неуспешен опит за арест на Т. Каблешков. Избухване на въстанието в Копривщица. “Кървавото писмо“.
1876 г. 20 април. Избухва въстанието в Панагюрище, създава се Временно правителство, начело с Павел Бобеков, за комендант е назначен Иван Соколов. Разпратено е “Възвание към българския народ“. Изграждане на землени укрепления за отбраната на града.
1876 г. 20–22 април. Въстанието избухва в околните села, общо в окръга въстават 32 селища.. Действията на “Хвърковатата чета“ на Г. Бенковски – подпомагане на въстаниците от отделни селища, разрушаване на ж.п. мост между Саранбей и Белово, прекъсване линията и телеграфа,опожаряване на станцията на гара Белово.
1876 г. 21 април. Избухва въстанието в Брацигово.
1876 г. 22 април. Изграждане на лагер при Еледжик, начело с Гене Телийски и Теофил Бойков.
1876 г. 22 април. Потушаване на въстанието в Стрелча.
1876 г. 22 април. Избухва въстанието в Батак. Селото се подготвя за отбрана.
1876 г. 23 април. Избухва въстанието в Перущица.
1876 г. 25–26 април. Тосун бей потушава въстанието в Клисура.
1876 г. 26–30 април. Потушаване на въстанието в Панагюрище от 3000 редовна турска армия.
1876 г. 30 април - 5 май. Батак е обсаден от множество башибозуци, начело с Ахмед ага Барутанлията. Въстаниците оказват слаба съпротива и след преговори предават оръжието си. Над 4000 мъже, жени и деца са изклани в училището и църквата “Св. Неделя”.
1876 г. 30 април – 6 май. Брацигово е обкръжено от турска войска и башибозук. След преговори и откуп селото се предава. Арестуваният ръководител на въстаниците Васил Петлешков е подложен на мъчения между два запалени огъня, за да издаде другарите си. Отведен към Пловдив, по пътя Васил Петлешков поглъща отрова и е доубит от заптиетата.
1876 г. краят на април. Турското правителство изпраща срещу въстаниците 10 000 редовна армия. Въоръжени са 80 000 – 100 000 башибозуци, действащи като нередовна войска.
1876 г. 1 май. При Копривщица пристига 5000 турска войска и башибозуци. Копривщица се предава срещу откуп.
1876 г. 1 май. 3000 турска войска, башибозуци и черкези превземат лагера при Еледжик.
1876 г. 2 май. Остатъците от “Хвърковатата чета” се насочват към връх Лисец над Панагюрище. Гледайки опожареното Панагюрище, Бенковски изрича знаменитата си фраза - “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия – нека тя заповяда”. Четата се разпръсква. Г. Бенковски, З. Стоянов и няколко четници се насочват към Балкана в опит да се прехвърлят в Румъния.
1876 г. 1 май. Срещу голям откуп Копривщица е спасена от грабежи.
1876 г. 1 май. Превземане на въстаническия лагер на в. Еледжик.
1876 г. 1 май. Перущица се отбранява срещу башибозуци и редовна турска войска. В църквата “Св. Архангел Михаил” се събират останалите въстаници със семействата си. К. Чистеменски и С. Гинев убиват жените и децата си и се самоубиват.
1876 г. 12 май. Г. Бенковски е убит в засада в местността Костина в Тетевенския Балкан. Отец Кирил и Стефо Далматинеца са пленени. Захари Стоянов успява да се укрие, но по-късно и той попада в ръцете на турците.
1876 г. 26 май. Малка чета от оцелели въстаници от Панагюрище и Копривщица, сред които Панайот Волов, Павел Бобеков, Тодор Каблешков, Георги Икономов и др. е разбита от пурците. Спасилите се Панайот Волов и Георги Икономов се удавят в р. Янтра при с. Бяла, Русенско, опитвайки се да се прехвърлят в Румъния.
1876 г. 2 юни. Заловен от турците, Тодор Каблешков се самоубива в конака в Габрово.
Въстанието в Търновски окръг:
1876 г. 23 април. В Търновски окръг властта започва поредица от арести, за да предотврати избухване на въстание. Ст. Стамболов е принуден да се укрие в с. Самоводене.
1876 г. 26–27 април. В Търновски окръг се взема решение за избухване на въстанието на 28 април Част от ръководството на І рев. окръг в Горна Оряховица (Иван Семерджиев, Георги Измирлиев и др.) са арестувани от властите. Арести са извършени и в Търново, Севлиево, Троян. Въстание избухва в района на Бяла Черква, Михалци и Мусина.
1876 г. 28 април. В с. Мусина се формира чета, водена от поп Харитон Халачев с военен ръководител Петър Пармаков. Четата от 192 души се насочва към Габровския Балкан.
1876 г. 29 април - 7 май. По пътя към Балкана четата на поп Харитон отсяда в Дряновския манастир, където е застигната от турска войска. Започват неколкодневни боеве. Поп Харитон ослепява при взрив на барут. На 7 срещу 8 май при опит да се оттеглят, четниците са разбити. П. Пармаков и други са убити, Бачо Киро Петров и 47 други четници са пленени.
1876 г. 1 май. Избухва въстанието в с. Кръвеник и Ново село.
1876 г. 1–11 май. Боеве на четата на Цанко Дюстабанов в Батошево, Кръвеник и Ново село и тази на Христо Патрев и Тодор Кирков в Тревненско. Жестокости на редовната турска войска и бошибозук в Габровско, Севлиевско, Троянско, Тревненско.
Въстанието в Сливенски окръг:
1876 г. 3-13 май. В местността Куш бунар в Сливенския Балкан се формирана четата на войводата Стоил Вучков, Иларион Драгостинов и Георги Обретенов от 72 души. Четата вдига на въстание с. Неково и Жеравна. През следващите дни води тежки боеве с преследващите я редовна войска и бошибозук. Загиват ръководителите и много четници. Част са заловени и по-късно обесени.
1876 г. 11-17 май. На 11 май черкези и турци-башибозуци се опитват да нападнат мирното село Бояджик, Сливенско. Селяните се въоръжават и ги отблъскват. Ямболският каймакамин е уведомен от нападателите, че селяните са въстанали. Той вика на помощ войска, начело с Шевкет паша. Без да изслуша делегация от селяните, пашата дава заповед за нападение. Селото е разграбено и опожарено, избити са над 2000 селяни, включително старци, жени и деца. Малка част от жителите успяват да избягат.
Въстанието във Врачански окръг:
1876 г. краят на април. Във Враца пристига редовна турска войска. Ръководителите на окръга се колебаят да обявят въстанието и решават да чакат преминаването на четата на Хр. Ботев от Румъния.
1876 г. 18-19 май. Стоян Заимов и ръководителите на въстанието във Врачански окръг се събират в църквата “Възнесение”, но поради турската войска в града не вдигат въстание. Ст. Заимов успява да избяга в Румъния.
Въстание в Македония:
1876 г. 8 май. Избухва въстание в с. Разловци, Пиянечко (Източна Македония). Въстаналите селяни сформират чета начело с Димитър Попгеоргиев и Стоян Разловски, но свиканият башибозук и редовна войска я разбиват. Следват масови арести.
Четите:
1876 г. 5 май. Хр. Ботев издава първия и единствен брой на в-к”Нова България”, в който приветства избухналото въстание.
1876 г. 16-27 май. Близо до Тутракан през Дунава преминава четата на Таньо Стоянов в състав от 20 души. Целта на четата е да се придвижи към Сливенския Балкан в помощ на тамошните въстаници. Преследвана от турците четата е разгромена в Османпазарско (близо до Попово).
1876 г. 16–17 май. Завладяване на кораба “Радецки“и слизане на четата на Хр. Ботев в Козлодуй. Четата е от 205 души начело с Христо Ботев, военен комендант – Никола Войновски, знаменосец – Никола Симов-Куруто, членове на щаба – Давид Тодоров, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Обретенов, поп Сава Катрафилов и др.
1876 г. 18 май. Битка на четата на Хр. Ботев при Милин камък.
1876 г. 20 май/1 юни. Смъртта на Хр. Ботев на в. Вола. Четата се разпръсква и мнозинството от четниците са убити или заловени.
1876 г. 12-31 юли. Петдесетина от събралите се българи доброволци в Сърбия под ръководството на Сидер Грънчаров организират чета, която на 12 юли преминава границата. С. Грънчаров смята, че четата на Хр. Ботев още действа и въстанието в Средногорието продължава. След продължителен преход около вр. Мургаш четата е разгромена от турска потеря.
Събитията след въстанието:
1876 г. 25 април/6 май. На 24 април/6 май в Солун българска девойка е отвлечена от турци и намира спасение в колата, а по-късно в дома на Периклес Лазаро, американски вицеконсул в Солун. На следващия ден въоръжена тълпа турци напада френския консул Жюл Мулен и англичанина Хенри Абът (германски консул в Солун) и ги пребива до смърт. Инцидентът засилва напрежението във връзка с въстанието в Тракия.
1876 г. 1 май. Във връзка с въстанието в Босна и Херцеговина Русия, Австро-Унгария и Германия подписват в Берлин меморандум за реформи в Османската империя.
1876 г. 17/29 май. Преврат на реформистката група “Нови османи“ под ръководството на Мидхат паша. Султан Абдул Азис (1861–1876) е свален, на престола застава племенникът му Мурад V (1876 г.). Съпротива на привържениците на Абдул Азис на предлаганите законодателни промени и въвеждане на конституция в империята.
1876 г. 18/30 юни. Обявена е война между Сърбия, Черна гора и Турция.
1876 г. 8 юли. Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария във връзка с Източната криза (подписано в замъка Райхщад (Закупи), в Чехия).
1876 г. 10 юли. Създаване на Българско централно благотворително общество (БЦБО) в Букурещ. Членове – Кириак Цанков, Петър Енчев, Иван Грудов, Георги Золотов, Иван Вазов, Олимпий Панов, Стефан Стамболов. Програма – възстановяване на българската държава в България, Тракия и Македония с помощта на Русия и Сърбия. Набиране на 2500 доброволци за сръбско-турската война. План за ново въстание в България посредством силни четнически отряди от Сърбия и Русия. Подкрепа на БЦБО на руската политика за разрешаване на кризата.
1876 г. 10 юли. Създаване на “Българско човеколюбиво настоятелство“ от дейци на Добродетелната дружина в Букурещ, начело с митрополит Панарет Рашев, финансова помощ на обиколката на Драган Цанков и Марко Балабанов.
1876 г. юли – август. Анкетна комисия на Х. Дюпюи, английски вицеконсул в Одрин и У. Беринг, втори секретар в английското посолство в Цариград. Въпреки че са настроени протурски, двамата английски дипломати дават сведения за турските жестокости при потушаването на Априлското въстание.
1876 г. юли – ноември. Анкетна комисия на американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър, придружен от Дженюариус Макгахан, кореспондент на английския вестник “Дейли Нюз“. Към тяхната обиколка във въстаналите области се присъединява и руският вицеконсул в Пловдив княз Церетелев. Скайлър написва своя предварителен доклад за турските зверства на 10 август. Данни за турските жестокости, опиращи се на доклада на Скайлър, изнася Макгахан в серия статии в “Дейли Нюз“. На 20 ноември Скайлър завършва окончателния цялостен доклад, в който излага причините за въстанието, провеждането му и броя на жертвите от потушаването на въстанието. Този доклад потвърждава и допълва статиите на Макгахан и оказва силно въздействие върху дипломацията на великите сили. За кратко време Ю. Скайлър става един от най-добре осведомените експерти за България.
1876 г. 2 август. Цариградските българи съставят Меморандум за автономия на български народ (“силите, покровителки на християните на Изтока, да се застъпят, щото той (българският народ) да добие правото да се управлява в бъдеще сам“). Драган Цанков и Марко Балабанов през лятото и есента обикалят столиците на великите сили (Англия, Франция, Германия, Италия, Русия, Австро-Унгария).
1876 г. 5 август. Руският външен министър Горчаков предлага свикване на европейска конференция за Източния въпрос.
1876 г. 19/31 август. Смяна на престола в Цари-град. На мястото на психически болния Мурад V на престола застава брат му Абдул Хамид II (1876–1909). Той дава обещание на групата на Мидхат паша да въведе конституционно управление.
1876 г. есента – началото на 1877 г. Широка обществена акция в Европа и Русия в защита на българите.
1876 г. септември. Брошурата на Уйлям Гладстон “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“
Доц. д-р Петко Петков