detelina101
04-20-2009, 09:00
OСОБЕДНОСТИ НА КРИЗАТА В
БЪЛГАРИЯ
Кризата в България след 1990г. има редица спецфични черти и особедности,тъй като тя се появи в периот на изключително драматични изменения в обществото по посока към демокрация и съвременно пазарно стопанство.
Няма единомислие относно причините за икономическа криза,често пъти дори се проповядват коренно противоположни схващания, и това се отнася за всички страни.
Според академик Леонид Абалкин причините могат да се гропират в три групи:
-старият икономически модел не беше променен навреме,което породи много диспропорциии висока монополизация, и ликвидира ефективните стимули;
-всяка реформа в обществото предизвиква криза в икономиката, в политиката и социалната система;
-лоша тактика и стратегия на реформата, много грешки с изменението на всичко, без каквато и да е подготовка, с приемането на шокова терапия като тактика и стратегия.
Според проф. Ал. Димитров причините могат да се търсят в три аспекта.
-глобалнате историческа и политическа гледна точка, на основата на която изходът от Втората световна война резултираше в политическите решения, които бяха в интерес на определени страни и бяха взети от тесен кръг политически личности,без да се основават на обективни условия и в интерес на бъдещето на държавите, за който се отнасят тези решения;
-ролята на т.нар. "железен триъгълник" от политици,бюрокрация и стопански кадри не се реализира както трябва;
-годсподстващата теоритическа доктрина за "оазисния" характер на българската икономика.
Според Жак Аройо корените на кризата трябва да се търсят още в 70-те години, когато се изяви изоставянето на интензификацията на прозводството,и в 80-те години, когато започна натрупването на външния дългна страната, и най-вече в първите няколко години след ноември 1989г. поради недупостимите волности и дълбоки грешки в упревлението на стопанството.
Ако вземем статистическите данни само за темпа на прираст на БВП на България от последните 10 години ще разберем дълбочината на кризата:
1990г.- -9,1 1996г.- -10,1
1991г.- -11,7 1997г.- -7,0
1992г.- -7,3 1998г.- +3,5
1993г.- -1,5 1999г.- +2,4
1994г.- +1,8 2000г.- +5,8
1995г.- +2,9
Както се вижда най-дълбока е кризата между 1900-1993 и през 1996-1997 година. По съпоставими цени на база предходна година прирастът на националния доход през 1989 е бил минус 0,3%, през 1900г.- минус 17,5%, а през 1991 г.- минус 25,7%.
През 1992 г. спадът на прозводството в сравнение с 1989 г. е 42,5% на промишленото прозводство - 53,5%, и на селскостопанството - 46,3%.
Положителни промени в реалния БВП и във външнотърговския баланс през 1994-95 година се дължаха главно на нафтопрерабутвателната, химическата и металургичната промишленост. Това са, най- енергоемките отрасли, които консумираха евтината енергия и особедно изключително евтина електроенергия.А трябва да се отчете фактът,че основните потребите ли на енергита като металургията и химическата птомишленист дори не я плащтахав един периот от време, което се призна и от тогавашния министър-прецедател.Това е една от причините, щото на единица национален продукт у нас да се влага от 2 до 10 пъти повече енергия отколкото в развитите страни, и с около 4 пъти повече от страните с пазарна икономика със съпоставимо равнище на доходите.Специално електроемкоста у нас през 1994 година е 3 пъти по висока от тази на Европейския съюз.Не настъпиха очакваните промени в редица важни за страната фактори, в ивестициите, социалните проблеми за обществото.
Това наред с много други нещта , стана пречина за изключително сложна икономическа ситуация в края на 1996 и началото на 1997година.
През 1996 година бъгарската икономика изпада в тежка валутна и банккова криза, довела до финансова дестабилизация и дръстичен спад в икономическата активност. Реалния БВП намалява с около 9 на сто, вносът и износът се свиха с около 12 на сто, левът се обезцени 6,9 пъти- от 71 лв. за долар в края на 1995 г. до 487лв. за долар в края на 1996 година, средногодишната инфлация се ускори с 2 пъти- от 62 на сто през 1995 на 121 на сто през 1996 година .
В началото на 1997 година икономическата криза очертания на катастрофа. За два месеца левът се обезцени 6,2 пъти, валутния курс достигна почти 3000 лв. за долар, а икономиката се изправи на ръба на пулна доларализация. През януари инфлацията достигана 43 на сто, а през февруари скочи с 243 на сто , заплатите спаднаха, безработицата се увеличи. Нарасна вътрешния и външния дълг на страната.
В годините на прехода замеделието в България бе съсипано, което се вижда дори само от данните за броя на животните към януари 1990 и 1999 готина (в хиляди глави); говеда -1575 хил. глави през 1990 и само 671 хил. глави през 1999г., крави- съответно 617 и 424, свине 4332 и 1721, свине майки- 381 и 201, овце- 8 130 и 2 774 ,птици -36 338 и 15 686.
Мнозина делят 1997 година на две; до въвеждане на валутния борд на 1 юли и след това.Критериите за това са:
-овладяване на инфлацията;
- изчерпаха се източниците на твърда валута, което ограничи възможностите на БНБ за инвестиции с валутния пазар.
-увеличиха се в разходната част за бюджета и вътрешния държавен дълг нараствапше главоломно;
-рязкото намаляване на лихвения процент - от над 200 на сто в началото на април до 5-6 % до края на годината;
- забавяне на спада на производството.
Големи надежди се възлагат на приватизацията, вклютелно и на масовара призатизация. До пролетта на 1996 година по - малко от 4 на сто от държавните активи са останали частна собственост. През 1997 г. бяха сключени над 250 сделки за продажба от Агенцията за приватизация, финансовия ефект от който е близо 1,5 милд. долара. В края на септември 1998 година 26% от държавните активи бяха преватизирани. Правителството си бе поставило за цел до края на 1998 г. да бъдат преватизирани близо 70% от подлежащите на приватизация държавни активи, което вероятно не е изпълнено поради финансова ситуация и неконкурентно способните цени на произвежданите от тези предприятия стоки.
В процен на нова вълна на масова преватизация.Независимо от това специалистите предупреждават, че не трябва да се залага на някакво бързо подобряване на използването на собствеността, независимо от преминаването и от държавна в частна, и на раздвижването на прозводството. Основанията да това са неосъщетвимия прелом в съотношение между държавен и частен сектор (4:1), ниския процент едва 10 % на продадени шредприятия , поели реални инвестиционни ангажименти, отрицателните величини на нетните инвестиции, което не позволява въвеждането нна нови технологии, машини и съоражения, ниският дял на привллечените чуждестранни инвестиции , погрешната лихвена политика, която чрез отрицателния реален лихвен процент потиска , спестовноста и насърчава отлива на капитали в чужбина и други.
Развитието на българската икономика през 1999 година бе силно повлияно от редица външни за страната фактори като конфликата с Косово, съживяването на икономиките на страноте от ЕС и други. В номинално изражение БВП достигна 22 776 млн. лв,с което нарастването на реално изражение спрямо предходната година е 2,4%. Това продължи и през 2000 година , когато БВП се увеличи с 5,8% и достигана 25 454 млн. лв.
При една далновинна макроикономическа политика на правителството на България ще излезе във фазата на стабилното икономическо развитие.
detelina101
04-20-2009, 09:01
Литературен обзор на тема:
“Монополът в България”
Дата: 05.06.06 г. Изготвил: Пламен Пенев, F:31340
Гр.: София Проверил: доц. Сабина Ракарова
СЪДЪРЖАНИЕ
• УВОД
• СЪЩЕСТВУВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ НА ПАЗАРА
• МОНОПОЛИЗАЦИЯ
• ЕСТЕСТВЕН МОНОПОЛ
• ЗАЩИТА ОТ МОНОПОЛИТЕ
• ПАЗАРНА МОЩ
• КАРТЕЛИ
• ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За монополите, като обединения са характерни следните черти:
• Наличието на много и различни купувачи;
• Присъствието само на един производител;
• Отсъствие на близки заместители на продукта;
• Продуктът може да е хомогенен или диференциран;
• Много високи бариери за влизане на пазара;
• Потребителите притежават съвършена информация.
Монополно положение е такова положение, на което на пазара има един единствен продавач. Монополът се приема за обратния полюс на съвършената конкуренция. Монополистът има значително влияние над цените си и може да налага по- високи цени, да ограничава продукцията и да печели над нормалната печалба. По този начин ползата се прехвърля от потребителите към предприятието-монополист.
Монополите могат да продължат да съществуват само ако са налице бариери за навлизане на пазара, например правни способи за протекция като патенти или монополен франчайзинг. Ярък пример за това е предстоящата приватизация на летищата във Варна и в Бургас “….В процедурата за концесиониране на летищата се забелязва един голям проблем - предвижда се издаване на обща концесия на летищата. Това означава, че правителството планира да прехвърли управлението на двете летища на един и същи оператор. В резултат на това между двете летища няма да има конкуренция.
Проблемът се задълбочава допълнително от факта, че никой не може да построи частно летище, с което да конкурира летищата във Варна и Бургас, тъй като според Закона за гражданското въздухоплаване летищната инфраструктура за обществено ползване може да бъде само публична държавна собственост….”(Георги Ангелов, Институт за пазарна икономика). Монополизацията е поведение на господстващо предприятие на пазара или на група относително големи предприятия за увеличаване контрола върху пазара, чрез различни антиконкурентни практики като .хищническо ценообразуване., .дискриминация. и .затваряне на пазара за конкуренция. Мнополната конкуренция е отраслова структура, съчетаваща елементи на монопол и съвършена конкуренция. Естествените монополи, като например монопола върху преносни мрежи и съоръжения, се създават и поддържат чрез икономии от мащаба, тук можем да посочим като виден пример БДЖ, които чрез разделяне на отраслите от един на няколко се опитаха да създадът монополистична конкуренция. Друг е въпросът дали тя има изгода от това да подобрява качеството на услугите, които предоставя или да ги оставя те да се влошават в процес на тяхното използване, тъй като тя все още си остава монополист в областта си. “…… Защо трябва да се пази БДЖ от конкуренция? Тук се пропуска основният момент, че БДЖ като компания е създадена, за да предоставя услуги. Когато една компания има монопол при предоставянето на определен тип услуги, тя няма стимул да подобрява дейността си. Това от една страна е причина за лошо качество на услугата, от което губи населението, а от друга страна е причина за лоши финансови резултати (хората при възможност избират алтернативен транспорт; инфраструктурата и железопътният парк остаряват морално; няма инвестиции и т.н.). Финансовата загуба се покрива пак от населението през бюджета. Тук трябва да е ясно, че данъци плащат около 20% от населението на страната, а поради лошото обслужване този вид транспорт се ползва най-вече от студенти, пенсионери, хора с ниски доходи (в повечето случаи работещи в сивата икономика и заради това неплащащи данъци), администрацията на БДЖ ЕАД, чийто заплати са платени пак от данъците на частния сектор. С две думи, тези които реално субсидират БДЖ ще намерят всякакъв начин да не ползват услугата, а ако няма алтернатива ще са принудени да „изтърпят возенето”..…” (Министерството на транспорта Светла Костадинова)
Естествен монопол съществува на даден пазар, на който има само едно предприятие, което може да обслужва този пазар при по-ниски разходи в сравнение с разходите на две или повече предприятия, независимо от комбинациите. Обикновено естественият монопол възниква от свойствата на технологията за производство, често във връзка с пазарното търсене, а не от дейността на правителствата или от поведението на конкуренти. Монополът се създава и се поддържа чрез икономии от мащаба. Естествените монополи се характеризират и с рязкото намаляване в дългосрочен план на средните и пределни разходи за производство на пазара, като по такъв начин предприятието-естествен монополист експлоатира единствено възможните икономии от мащаба. Типични примери за естествени монополи са предприятията, експлоатиращи електрически (АЕЦ) и железопътни мрежи (БДЖ), мрежите за природен газ и далекосъобщителни мрежи (БТА), които изискват значителни инвестиции. Естественият монопол може да съществува и на конкурентни пазари, ако няма значителни невъзстановими разходи.
“…..В тези сектори интересите на потребителите трябва да защитава държавата. За тази цел тя е изработила система от законодателни регулативни и държавни регулаторни органи, които трябва да следят за спазването на тези регулации и да бранят обществения (разбирай потребителския) интерес. Такива са например, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията и т.н…..”(Бойко Наумов, Българска национална асоциация на потребителите) Ако естественият монопол е устойчив, няма нужда да бъде регулиран или ограничаван чрез антитръстови правила, тъй като спрямо него действа дисциплиниращо навлизането на нови участници на пазара. Обаче когато монополният пазар е достъпен, но не и устойчив, тогава може да се наложи той да бъде регулиран. Така преди една година в България БТК се опита да спре този процесс във връзка с DSL доставките на интернет след, което отнесе глоба от 100 000 лв. от антимонополната комисия. ”…. 100 хиляди лева глоба наложи Комисията за защита на конкуренцията на частния монополист БТК, научи "Стандарт". Поредната санкция отново е за злоупотреба с господстващо положениe от страна на компанията. Антимонополната комисия нареди на телекома да предостави съоръженията си за интернет на останалите телекоми. Така и всички алтернативни оператори ще могат да предлагат бърз интернет на ниски цени….(Монополистът ни налага ценова преса, като таксува на ниски цени интернет достъпа за своите абонати, а ни принуждава ние да ги тарифираме с пъти по-скъпо), посочват от СЕК. Те поискаха и достъп до DSL съоръженията на БТК. Към жалбата на сдружението бе присъединена и тази на фирмата "Интернет България". Оттам също се оплакаха от монопола на приватизирания телеком. Преди десетина дни също по тяхна жалба Комисията за защита на конкуренцията глоби БТК за злоупотреба с господстващо положение със 75 хил. лева….” (Виктория Илкова, в-к Стандарт). Гигантът иска все още да владее и да се разполага на българския пазар както и до преди 17 години, но процесите от развитието на българската икономика ясно показват, че сивотата и нееластичността й ще бъдат мит след около още 15 години. Ние сме свидетели през последните 2 години на промоции и намеления предоставени от БТК с цел да насърчи потребите ли те й към масово използване на услугите на компанията. Това по-се бе си говори за осъзнаване на конкуренция от страна на други услуги, които подбиват пазара на БТК. И съвсем скоро време монополистът ще се узове сред яростна конкуренция от страна на други доставчици, дори и сред стационарните телефони.
За защита от монополите, всяка страна има своя политика. Така например, Регламент на Съвета № 17/62 и останалите нормативни актове за прилагането му изискват от Европейската комисия да работи в близка и постоянна връзка с компетентните ведомства по защита на конкуренцията в държавите-членки. Кой орган е именно компетентното ведомство е предмет както на общностното, така и на националното право. На практика, националното ведомство по защита на конкуренцията получава многобройни документи от Комисията на ЕС, включително напр. заявления от страните, доклади по нарушения и жалби, решения за откриване на производства, писмени уведомления, в които Комисията излага своята правна позиция и решения. При разследванията си Комисията има право да получава цялата необходима информация и помощ от компетентните органи на държавите-членки. Когато дадено споразумение може да засегне търговията между държавите-членки, прилага се само и единствено общностното право. Този принцип на примата на общностното право решава явните конфликти, в случаите когато дадено споразумение се подчинява едновременно на общностната и на няколко национални уредби на конкуренцията, в полза на общностното право. При теорията за не-коопериращите се монополи е необходимо да се моделира начина, по който предприятията избират стратегии, като имат предвид факта, че решенията им въздействат на конкурентните. Най-честото предположение е, че всяко предприятие избира такава стратегия, която да доведе до максимизиране на печалбата, като има предвид решенията за максимизиране на печалбата на останалите предприятия.
Съществуват различни източници на монопол, като те могат да се дефинират в следните направления:
• Правни ограничения – това могат да бъдат патент, авторски права, лиценз и сродни защити на интелектуалната собственост.
• Политически причини - франчайзингов договор.
• Контрол върху ресурсите – професионалните спортни клубове, например Софийската опера, ALCOA, Standard Oil.
• Добър мениджмънт – отсъства естествен монопол, но установеният на пазара производител се предпазва от навлизане на конкуренти като въздейства върху разходите за навлизането им или печалбите, които ще получат от него. затова големият производител доминиращ на пазара използва всички средства за да няма конкуренция от страна на по-малките фирми.”…. Ако една компания има доминираща позиция на пазара, тя няма право да злоупотребява с пазарните си възможности, за да изтласка конкуренцията. Тя не може да използва предимствата си в отношенията с по-малките си клиенти и доставчици. Комисията наказва тези практики. Въпреки това, са възможни някои изключения. Комисията може да разреши на компаниите да се кооперират при развиването на технологични стандарти, ако крайният резултат е постигането на единен стандарт за целия пазар. На малките компании се разрешава да се кооперират, ако това ще засили възможностите им да се конкурират с по-големите….”( Иван Стаменов, Делегация на Европейската комисия в България)
• Формиране на картел.
• Икономии от мащаба (естествен монопол) – кабелна TV, комунални услуги.
При монополистичната конкуренция може да съществуват правила за максимизация на печалбата
Пазарната мощ е основен показател за оценка на антиконкурентните ефекти при господстващо положение на пазара и при анализа на сливанията. При анализа на пазарната мощ може да се установи, че планираното сливане създава или укрепва господстващо положение на съответния пазар, с което се ограничава ефективната конкуренция. Много о фирмите гиганти в техния отрассал правят точно това две фирми се сливат в една с цел по-обширно влияние над пазара. Днес почти всяка голяма фирма се стреми към монопол или олигопол, например сливането на Maclaran и Mercedes, сега савсем наскоро BenQ се сля със Siemens в производството на мобилни телефони,, което това направи преди време Sonny и Erricson и действително те завзеха голяма част т пазара, дори и от заклетите почитатели на Nokia, като се има предвит че преди това като отделни фирми не правеха някакви огромни продажби. В повечето случаи, пазарната мощ трябва да се оценява индиректно чрез оценка на характеристиките на конкуренцията в разглеждания отрасъл. Тези характеристики (по-специално броят конкуриращи се доставчици на едни и същи продукти, пазарните им дялове и пазарната концентрация, наличието на продукти-заместители и пазарната диференциация, наличието на бариери пред навлизането на пазара и естеството на олигополните взаимодействия между фирмите) показват естеството на взаимодействието между фирмите и са основа за оценката на вероятността да е налице или да липсва ефективна конкуренция.. Пазарната мощ е термин, относим към всички ситуации, при които предприятията са изправени пред намаляващо търсене и могат, и то с печалба, да увеличат цената над нивото й при наличие на конкуренция. Голяма пазарна мощ възниква когато е налице господстващо положение, олигопол или монопол. Реалното или потенциално упражняване на пазарната мощ се използва за оценка дали е възникнало или може да възникне съществено ограничаване на конкуренцията.
Във връзка с монополистичната конкуренция и ценообразуването при нея, трябва да се разгледат и картелите, като специфични обединения. Това са фирми, които са се споразумели да координират своето производство или цени с цел да получат цялата възможна за дадения пазар печалба и да я поделят помежду си. Картелът представлява тайно хоризонтално или вертикално споразумение между предприятия, които функционират на определен пазар.
Картелът е свързан с договаряне на определени условия, от които страните извличат взаимна изгода, но те остават тайна за външни страни. Членовете на картела договарят цени, пазарни дялове, разпределение на клиенти, разпределение на територии, тръжни манипулации, общо количество на крайна продукция и разпределение на печалбата.. Картелите се формират за постигане на взаимна изгода на участващите предприятия с цел изкуствено повишаване на цените и извличане на по-голяма печалба. Картелите се считат за формации, които нарушават закона за защита на конкуренцията. В България примери за картел има ного като започнем от привидно конкуриращите се GSM оператори , минем презголемите вериги за от големите магазини за различни пренадлежност и стигнем до бензиностанциите и газстанциите. Всички те твърдят че се конкурират една друга различните вериги от фирми но всъщност те подаржат една и саща цена, която може да се разминава в най-добрия случай с една стотинка, което говори само по себе си за неконкурираша се среда. Тази среда в страна като нашата, която не е много голяма и е сравнително бедна, картела има прекрасни условия за развитие. Изключение се прави при публичните картели, при които правителството е в състояние да установи и наложи правила по отношение на цените, дистрибуция в условия на остър недостиг и други подобни проблемни ситуации.. Разрешено е образуването на публични картели, например картели в сектора на износа, транспортни обединения, картели при депресия, кризисни картели и картели, които се създават с цел оптимизиране на отрасловата структура. Международните договорености за обмен на стоки, които засягат доставките на кафе, захар, консервирани храни и суров нефт са примери за международни картели, които функционират на основата на споразумения между отделни национални правителства.
Навсякъде по-света където има монопол има и желаещи да предотвратят монопол, това е нормално от гледна точка на човек и стремежа му към по-голямо влияние власт и пари. Когато имаш предимството да си монополист ти поставяш условията, ти определяш цените. Свидетели сме на всякакви начини да и от страна на държавата и от страна на други фирми в какъвто и да е отрасъл да опитват непрестанно да разбият този монопол и да влезнат в отрасъла като конкуренти. Те се опират както и монополисти на всички възможни правила и закони само и само да постигнат целта си. Монопола съществува и ще продължава да съществува под всичките си форми, докато има ресурси, които могат да се откриват и използват, ще има монопол.