kalashnik
04-20-2009, 13:57
Разскажете за някоя ваша щуротия и как ви наказаха вашите. Е аз съм първи.
Бях някъде 1-2 клас, джиесемите още бяха рядкост, а телефони по селата както е известно няма. Нашите ми имаха доверие, и още ми имат, при това огромно и ми бяха дали пари за билет за автобуса за село. Той беше, и още си е от 8.30 сутринта, но аз го изспуснах идиота, и се наложи да чакам следващия от 17,30. Реших да го чакам на автогарата, до нея е Ловния парк и реших да се подмотвам до него, да но аз така се размотах, че то беше станало 7 вечерта, лятото късно се стъмва и се оказа, че съм останал без автобус. Да се прибера в нас, после всички ще ме базикат доживот и не става, затова реших да преспя в парка. Бая измръзнах и бая ме изпохапаха комарите. На другия ден хванах автобуса на време и в 9 и нещо бях в селото. Баба ми и дядо ми не знаеха точната дата на пристигането ми и затова не се притесняваха. На площадчето както винаги беше дядо ми бъбрещ си с другите старци. С него се отправихме към къщата, но като наближихме с ужас видях колата на баща ми пред къщата. Той си мисли, че вече съм пристигнал, а аз чак сега идвам. Сигурно си е помислил първо, че се връщам с дядо ми, защото нещо е трябвал на баба ми, но когато чух баба ми да подвиква на баща ми, който слизаше от колата "А Сашето къде е?" направо ми прилоша. Вече бяхме пред нас и баща ми ме дръпна на страна и ме попита точно и ясно "Къде беше снощи?" аз му обясних точно и ясно, а той само се засмя и каза да не казвам на никого за това. Майка ми ако разбереше щеше да получи удар, дядо ми също не трябваше да разбира, защото беше болен, а баба ми щеше да вдигне врва и щяха да я чуят и в съседните Годеч и Чибаовци.
Бях някъде 1-2 клас, джиесемите още бяха рядкост, а телефони по селата както е известно няма. Нашите ми имаха доверие, и още ми имат, при това огромно и ми бяха дали пари за билет за автобуса за село. Той беше, и още си е от 8.30 сутринта, но аз го изспуснах идиота, и се наложи да чакам следващия от 17,30. Реших да го чакам на автогарата, до нея е Ловния парк и реших да се подмотвам до него, да но аз така се размотах, че то беше станало 7 вечерта, лятото късно се стъмва и се оказа, че съм останал без автобус. Да се прибера в нас, после всички ще ме базикат доживот и не става, затова реших да преспя в парка. Бая измръзнах и бая ме изпохапаха комарите. На другия ден хванах автобуса на време и в 9 и нещо бях в селото. Баба ми и дядо ми не знаеха точната дата на пристигането ми и затова не се притесняваха. На площадчето както винаги беше дядо ми бъбрещ си с другите старци. С него се отправихме към къщата, но като наближихме с ужас видях колата на баща ми пред къщата. Той си мисли, че вече съм пристигнал, а аз чак сега идвам. Сигурно си е помислил първо, че се връщам с дядо ми, защото нещо е трябвал на баба ми, но когато чух баба ми да подвиква на баща ми, който слизаше от колата "А Сашето къде е?" направо ми прилоша. Вече бяхме пред нас и баща ми ме дръпна на страна и ме попита точно и ясно "Къде беше снощи?" аз му обясних точно и ясно, а той само се засмя и каза да не казвам на никого за това. Майка ми ако разбереше щеше да получи удар, дядо ми също не трябваше да разбира, защото беше болен, а баба ми щеше да вдигне врва и щяха да я чуят и в съседните Годеч и Чибаовци.