bad95girl
04-21-2009, 11:36
хах .. ами ако малко си размърдаш мозъка и се помъчиш може и да измислиш нещо ... На това отгоре в учебника го пише всичко .. !!!
по темата: Ами сега не ми се преписва , защото и ние превихме есе на тая тема ... но мога да ти кажа че внуците на бай Ганьо са :
тия , които си хвърлят боклуците навсякъде
тия , които крещят в автобусите
всички ученици , които се опитват да са лидери или просто нещо повече от останалите
и може да дадеш пример за лоша постъпка , на която си бил свидетел !!!
Ето какво намерих и в интернет за днешния бай Ганьо или внуците му ...
От своето създаване до днес образът на Бай Ганьо неизменно е възприеман като емблематичен образ на българския човек. Това е така, защото Алековият герой представя нетолкова всички отрицателни черти на българина, които в различните етапи на обществената ни действителност се проявяват в различни форми, колкото притежава основни, същностни особености на българския национален характер. Доказателства за подобна характеристика на Бай Ганьо бихме открили много, ако изследваме неговия образ съпоставително с образите на Хитър Петър, с тези на дядо Либен и хади Генчо (“Българи от старо време”, Л. Каравелов ), с Вазовите “чичовци” и “тъмни герои” от разказите за следосвобожденската действителност, с Елин – Пелиновите “Гераци” с героите от “Тютюн”, та чак до съвременните литературни “нероновци” (“мутри”, “босове”, доморасли политикани)
Според мен най – голямата заслуга на Алеко Константинов е в приноса му за народознанието и в таланта му да създаде двете “вечни” лица на българина – байганьовското и това на идеалиста, на обществения тип личност. Неслучайно професор Иван Шишманов, който е родственик на писателя и го познава много добре като човек и творец, твърди категорично: “Вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алека”. Но аз не мисля, че автор и герой са абсолютни антиподи. Ако създателят на “Бай Ганьо” не е чувствал сходство със здравото, положителното, искрено българското у байганьовците, той не би изразил, наред с критическото си мнение, снизходителност, мъдра тъга и вяра, че героя му има шанса да се развива към по – добро.
Защото у всеки българин, независимо къде и в кое време живее, существуват и Бай Ганьо и Алеко; и трезвият български пракицизъм и идеализъм и стремеж към усъвършенстване. Общото е жизнеустойчивостта, оптимистичната нагласа, желанието за действие, активното отношение към света. Това са национални духовни ценности, които се реализират по различен начин в конкретни обществено – исторически условия. И ако днес можем да коментираме въпроса за съвременния бай Ганьо, то е защото Алеко Константинов е постигнал “щастието да се открие обемна и мащабна форма за литературно обобщение, която да съдържа възможности да се обхващат и бъдещи прояви на създадения тип” (Петко Тотев, “Бай Ганьо и човешките ценности”, в: “Книги за препрочитане”)
Както по времето на Алеко Константинов и днес основната разлика между байганьовци и алековци е в отношението им към родното и към чуждото. Родното е опората, единственият стабилитет и авторитет за двата типа българи. Защото България е бедна страна и само нея имаме, за да търсим пътища за личностна реализация и изява. Съвременните байганьовци откриват възможност за собствено облагодетелстване и просперитет, като продават българското – земята, въздуха, предприятията, ума и таланта на специалистите във всички области на живота. В това отношение те надминават Алековия герой, защото той осъществява девиза “Пари и власт, власт и пари” в границите на родното. Той продава гюловото масло на чужденците така, че “да удари кьоравото”; печели “отвън”, за да бъде “силен на деня” в България.
Привикнал още от робски години да пести “бели пари за черни дни”, Бай Ганьо не харчи парите “на вятъра”, придобити чрез мошенничества и “пладнешки грабеж”. Неговите наследници, съвременни финансови “босове”, демонстрират “имането” си с къщи – палати, с “мерцедеси” и мобифони, с пътувания в чужбина, с маркови дрехи. Ако Бай Ганьо яде лакомо, защото “храната прави борбата” и “от хляба никой не е по – голям”, съвременните му потомци правят големи трапези, за да могат цинично да се открояват на фона на народния глад и мизерия.
Ако Бай Ганьо високо оценява българската жена – “едро, червено, здраво, пращи”, то е израз на естествената подребност на един здрав и силен български мъж от съответстващата му сексуална партньорка. Всеотдадеността на българката,на мъжа и децата, още от патриархалното време, е създала у българина убеждението, че тя му се полага. Най – малко за жена би си плащал Бай Ганьо. Съвременните български мъже не притежават жизнеността и потентността на своя първообразец. Те пилеят “грешни” пари за всякакви “екстри” на любовницата си, а срещу това тя трябва да понася жестокото им насилие, перверзната им сексуалност и психическа извратеност.
Политическата кариера на Бай Ганьо е една груба “сопаджийска” история в сравнение с корумпираността, продажността, развилата се партийна партизанщина и цинична демалогия, с войнстваща посредственост и некадърност, стигаща до паталогичност на съвременните ни държавни и политически мъже. Днес Алековият герой е модернизирал “политическите си средства: инсинуации, инсценировки, масови манипулации, убийства, тотална парализа на общественото мнение. Е, още не се е “изучил” по “западен обрец”, защото байганьовската власт в съвремието ни наподобява третокласен екшън или трилър.
Бай Ганьо искрено се радва на музиката “за душата”, с чувство пее “Сланинка” и “Листец, листец, зелен листец”. Днешните “баровци” купуват най – новите марки аудио и видео – техника, за да гледат и слушат “чалги”, плащат на изпълнителите, за да им играят и пеят “на масата”. Едва ли някой от тях може да изтананика нещо или просто да си свирука някаква мелодия.
Бай Ганьо, като истински българин, е общителен, нищо че винаги насочва разговора към своите интереси. Той владее ценното умение да води целенасочен диалог и да накара хората да му птостят някои просташки навици и маниери, заради неговата непосредствена първичност.
Днешните байганьовци са загубили общителността на своя прародител. Те или студено, безпристрастно мълчат, затворени във високомерието си на “най – правите” и “най – праведните”, или говорят така, че да унижават и да се конфронтират. От екрана, в залата на народното събрание, по ефира – цялото публично пространство е изпълнено с ругатни, обиди, таблонни партийни фрази, вулгаризми.
Едва ли можем да се надяваме на по – светло бъдеще, ако разчитаме на това, че българите, у които преобладават Алековите черти, са повече, отколкото по времето на писателя. Но ги има. Преди всяко освобождение и след всяко освобождение. И ще ги има. Във вечното противоборство между Бай Ганьо и Алеко е шансът на българския народа да изстрадва развитието и усъвършенстването си.
ето и другото ..
Един от най-популярните, интригуващи и актуални със своята жизненост образи в българската литература е Бай Ганьо от едноименното произведение на Алеко Константинов.
По своето обществено съдържание, както и по степента на художествено обобщение, образът на Бай Ганьо е гениален завършек на цяла галерия литературни герои, създадени от Алекови предшественици. Неговият прародител срещаме още в сатиричната поезия на Петко Славейков, в сатирата на Ботев, във фейлетоните на Каравелов.
Творбата се ражда от сблъсъка между Алековата чиста и извисена личност и героите на епохата. В търсене на духовни ценности Щастливеца открива героите на своето време, а те са по думите на Пенчо Славейков „ чеда на новата епоха \". Духовен аристократ, идеалист и демократ, Алеко Константинов заявява целта и идеята, заложени в цикъла фейлетони: \" С „ Бай Ганьо,, аз исках да покажа нравствената босота на тоя тип...\" Действително следосвобожденска България дава богат материал за създаването на нов тип герой. Времето и условията са тези, които моделират жизнената позиция на Алековите герой. Чрез умелото използване на сатиричната типизация авторът създава феномена на типичното, изгражда невероятния образ на Бай Ганьо - синтез на тенденциите на времето. Сложен и противоречив, образът на Бай Ганьо предизвиква множество спорове. Всеки нов исторически период предлага своето разбиране и гледище относно особеностите, заложени в образа на Алековия герой. Именно динамичният и комплексен характер го прави смислово много по- богат и опилите за ограничаването му до определена прослойка и историческо време не се увенчават с успех, тъй като подобно ограничаване не съответства на заложения в образа художествен заряд, не обхваща всички негови черти. Със своята прозорливост и далновидност Алеко Константинов съумява да създаде образ-тип, образ-символ, който може да бъде тълкуван в различни аспекти и в който всеки нов поглед може да види нещо ново.
Образът на Бай Ганьо е събирателен, обобщаващ негативното в живота и той никога няма да загуби своята актуалност, няма да престане да бъде интригуващ, тъй като отрицателното, негативното, порокът никога няма да бъдат окончателно победени. В същността на образа , в анекдотичната основа на героя се крие непрекъснатият интерес на читателя към него. Фактът, че пред нас изпъкват различни случки и ситуации, в които героят реагира, без да е натоварен с биография и предистория, го прави по-жизнен и лесно запомнящ се. Еднаквият тип поведение на героя, който спомага за изграждане единството на разказите за Бай Ганьо, спомага за възпроизвеждането на образа, за създаването на нови анекдоти. Ето защо Бай Ганьо като образ-символ, образ- модел на определено поведение продължава да ни занимава и да ни бъде интересен. Незабравими остават специфичната реч, самобитната му външност, жестовете, мимиките, владеенето на чужди езици и т. н.
Бай Ганьо устоява на промените на времето и надживява епохата, която го създава. Ако потърсим историческата обстановка, в която се ражда образът на героя, ще открием следосвобожденска България, в която възрожденските идеали отдавна са забравени и свободата вече е факт,
сменят се правителства, започва да навлиза чуждестранен капитал, да се създават нови обществено- икономически отношения. Налага.се нов герой в тази действителност. Това е малкият човек, баналният злодей, човекът с деформирана нравственост. Героят на следосвобожденска България няма политически убеждения, от които да се ръководи и които да определят политическата му програма. Негов висш идеал е „ личното наше земно доволство\". Алеко Константинов представя социална, но не и индивидуална биография на героя. По силата на ред социални и политически обстоятелства Бай Ганьо се е изтръгнал от естествената си патриархално-селска среда. Неговата колоритна външност, съчетаваща елементи от селската и градската традиция дава информация за образа на героя, който живее в един период на своеобразен духовен вакуум на прехода от селска към градска среда. От една страна, Бай Ганьо запазва червения пояс, ризата, калпака, детайли от селското облекло, от друга страна, възприема елементи от градския начин на обличане- черни панталони, пъхнати в ботушите, черно сетре. Преходът от селото към възрожденския град е бавен и труден. Не се наблюдава коренна външна промяна, отсъства градската етикеция. Героят не възприема градската култура, не ще може да се приспособи и да разбере европейската култура и цивилизация. В този смисъл Бай Ганьо остава автентичен, неприспособен, т.е. природен. Пряко доказателство за това е неговото име. Обръщението „ бай\" се използва по стара българска традиция в знак на уважение. Герой, лишен от родова памет, е наречен с фамилия, която се свързва с възрожденските идеали и алюзира националния свят, който не е уважаван. Чрез фамилията Балкански персонажът доказва националната си обвързаност, но не и типичните за нея от периода на Възраждането достойнства и сила. фамилията Балкански алюзира не само родното, а в един по- широк смисъл се свързва с ориенталската, азиатската маска, която символизира показност, охолство, жестокост. Бай Ганьо се оказва вън от стереотипа на европейците в модела на поведение. В този смисъл Балкански се свързва с представата за изостаналост, примитивност, некултурност, ориенталщина.
За героя авторът дава много бедна информация, оставя персонажа да се самохарактеризира чрез мимика, жест,държание в обществото, както и чрез думите на неговите спътници. Къде е учил Бай Ганьо не знаем, дали въобще има някакви знания и как ги използва? От разказаното от Алеко разбираме, че героят получава своите познания не чрез системна подготовка, а пътьом- от това, което е видял и чул. Доказателство за хаотичните му познания е неговото облекло- смесица от селски и градски елементи. Бай Ганьо не е живял във възрожденския град, не е запознат със културната му система, с изградените традиции. Това е човек, който е научил елементарните неща и принадлежи към малограмотните. Той не е от амбициозните и ученолюбивите, за него самообучението не съществува. Липсата на интерес към оперните спектакли, концерти, изложби е резултат от малокултурие и необразованост, неосведоменост. Непознаването се компенсира с високо самочувствие, че всичко е „ видяно и чуто\".
Високото самочувствие за образованост, начетеност се гради и на базата на „ познанията на чужди езици\" . Бай Ганьо „ знае\" много чужди езици-руски, турски, сръбски, немски, но не владее говоримо нито един от тях. Той винаги допълва познанията си с български думи и жестове, за да може да бъде разбран. След Освобождението, вместо турски език българинът започва да овладява чужди европейски езици главно чрез битовото, чрез жестовете. Навлизащ в Европа, българинът се оказва изолиран. Бай Ганьо е чужденец пред европейската култура, изолиран в собственото си знание. Съзнанието, че е неразбран и смешен, поражда презрението му към чужденците.
Делата, с които се занимава героят, са многобройни и разнородни по своята същност, но за определена професия не можем да говорим. Като търговец на гюлово масло, той се прочува в Европа и се връща в България известен. На родна почва основава вестник, възродително дружество, произвежда избори и т.н. Въпреки впечатлението, което създава с многообразните си ангажименти, бихме могли да кажем, че той е пасивен, първичен и приспособленец. Пасивността се доказва с липсата на участие във важни национални събития, каквото е Освобождението на България. Бай Ганьо се възползва от отстъплението на турците, за да завземе имотите им. Това е неговата житейска философия-келепир, \" удрянето на кьоравото\" , \" личното наше земно доволство\" . и той я прилага във всяка своя постъпка, във всяко общуване в чужбина.
а и на родна почва Алеко Константинов изгражда един образ- тип и затова всички ситуации , които успяват да осветят характера на героя, са типични за времето. Творецът използва модерна система при създаване на героя си , противопоставяйки го на група интелигенти, каквито са разказвачите в творбата. Бай Ганьо е индивидуализиран главно чрез външността, речта и поведението си. Поведението, обноските, неспазването на етикета, самочувствието за начетеност и компетентност на фона и в досега с чуждата европейска цивилизация и култура раждат комичните ситуации в цикъла- фейлетони. Такива смешни, жалки и страшни сцени от досега с непознатата среда и с приетите норми на поведение са множество и са разнообразни- в Прага на изложението, в банята, у Иречек, във влака и т.н. Проследени са различни моменти от ежедневието на героя, които ни завладяват с хумора, бликащ от тях: когато се храни, когато говори и жестикулира, когато крие мускалите си, когато говори високо в операта и т.н.
И в Европа, и в България Бай Ганьо живее с идеята да измами, да ограби, да се възползва , да спечели без труд и за чужда сметка.
Сложният и противоречив образ на Бай Ганьо, който във всяко време е предизвиквал много спорове относно своята принадлежност- национален, социален или общочовешки тип е, както и относно своята същност-отрицателен или положителен , остава завинаги увековечен в Алековата творба. По своя замисъл, оригиналност на идеи и стил, това произведение става оригинал - основа за всички последвали го опити, от една страна, да се осмее , бичува, заклейми лошото, низкото, некултурното, което ни съпътствува и ще продължава да съществува векове наред, и, от друга, да се утвърдят човешките добродетели и ценности, които бяха притежание на самия автор - Алеко Константинов, и към които трябва да се стремим.
последното ...
Една много интересна творба е книгата на Алеко Константинов "Бай Ганьо". В нея авторът си поставя за цел да осмее лошите качества на хората и чрез действията на героя си да им даде поука. Бай Ганьо е вулгарен, некултурен, необразован. Той не се съобразява с нормите на добро поведение.
За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати. Това е жената, която изхвърля цигара на улицата. Невъзпитаният блъснал бабичка, или детето обидило възрастен.
В нашето ежедневие сме свидетели на десетки такива примери. Какво можем да направим? Какво трябва са направим, за да спрем байганьовщината?
Още от ранна възраст децата трбва да се възпитават. Родителите трябва да ги учат на уважение. От малки те трябва да знаят какво трябва и какво не бива да правят. Добрият родител показва на децата правилния път.
Но какво става, когато и възрастните са "последователи" на бай Ганьо? Дали може да се направи нещо? За това трябва да има наказание. Ако вземем за пример човекът на спирката, ще си кажем, че може лесно да се въведат глоби. Но с наказание ли се "лекува" простотията и вулгарното поведение. Мисля, че отговорът е "НЕ". Човек не може да променя околните. Но ако "бай Ганьо" види как се държи един друг като него, може и да разбере "грозното" си поведение. Може би трябва да "се погледне в огледалото", за да види колко е неприятно отношението му към другите. И затова Алеко пише своето произведение. Той иска читателят да открие бай Ганьото в себе си, за да го изкорени.
Затова в нашето съвремие имаме нужда от такива автори, които да представят байганьовщината и да отвратят хората от нея.
обаче ти препоръчвам да не преписваш дословно , а да вземаш някои изречения и то в разбъркан ред и ако можеш малко да ги променяш , защото все пак учителите не падат от Марс !!! :D
Кажи ми ако това не ти върши работа имам още материал !