МН ВАЖНОООООООООООООООООО [Архив]

Librarian_girl

04-21-2009, 13:04

Виж това няма да ти помогне:

Самобитният лирически изказ на Верлен се утвърждава в програмното му стихотворение “Поетическо изкуство”. В това теоретично стихотворение покровителят на френските поети символисти излага в три “технологични” направления постановките си относно обновяването на поезията: съдържанието на лирическото послание, сугестивната мощ на лирическото слово и организацията на стиха. В него се насърчава разработването на поезия разчитаща на внушението /сугестията/, а не на детайлното логическо обяснение. Отрежда се привилегировано положение на изкусно подбудената импресия, а не на обективното пресъздаване на определена емоция, вълнение или страст.
Още от началния стих на творбата “Музика преди всичко друго” се започва мотивирането на необходимостта от създаване на “поезия за душата”. Отдава се предпочитание на “мелодията сива”, която Верлен счита за най-съответното музикално озвучаване на трудно изразимите чрез словото, неподвластни на логическа дефиниция, бързопреходни състояния, които обземат внезапно човешката душа.
Верлен смята, че стихът с нечетен брой срички най-добре може да възпроизведе всичко онова, което е обречено “най-бързо да се разтваря и изчезва във въздуха”. В това теоретично стихотворение авторът използва деветсричния стих като разполага цезурата ту между 3-та и 4-та, ту между 4-та и 5-та сричка – редуване, което придава изключително разнообразие на ритъма. Той не счита, че полетът на мисълта трябва да се прекъсва с римата и да се ограничава само в рамките на един стихов ред, затова насърчава поетите свободно да ползват анжамбманът , т.е. преливането /още по-точно преведено “прекрачването”/ на разгръщаните мотиви и претопяването им в общия смислов поток.
Верлен отхвърля от стиха всичко онова, което “съдържа някаква тежест или поза”. Отдава предпочитание на игривите асонанси, характерни за народната песен, пред строгото римуване, в което пълнозвучната клаузула /завършек на стиха/ се превръща в самоцел. Той е явно благосклонен към алитерациите /повторенията на еднакви или сходни звукове/, които умножават благозвучните ефекти вътре в стиха. Верлен доказва с тази напътствена творба, че е ненадминат майстор в “експлоатирането” на кристалната звучност на изключително ясните гласни на френския език. Препоръката на поета-корифей да се използват предимно асонансите и алитерациите указва още веднъж теоретичната му амбиция да насърчава сюгестивния тип лирически изказ.
При подбора на думите поетът би трябвало да скъса с класическата, привилегироваща яснотата и порядъка, реторическа традиция. Верлен препоръчва да се използват неясните, пораждащи плодоносни догатки и асоциации думи. Така той се приобщава към концепцията на символистите, че езикът е несъвършен инструмент за изразяване на постоянно зараждащи се у нас интуитивни прозрения и неподатливи на логическа формулировка хрумвания.
Авторитетният френски литературовед Анри Пейр пише: “Повече от всеки друг Верлен като поет се посвещава на изменението на дълбокия характер на класическия френски александрин /дванадесетосричен стих/ като умножава стъпките от три срички, като непрекъснато мести мястото на цезурата в стиха, като струпва в една строфа няколко дръзки анжамбмана, които разчупват ритмичната строгост на стиховете и сближават редица негови стихотворения с повествователната флуидност на прозата.