BaBsYyY_SeXyYy
04-21-2009, 16:08
Отиде си внезапно,
без сбогом дори!
Нелепа катастрофа
затвори твоите очи.
Нелепа бе смъртта, която
млад живот отне.
И накара ме да плача,
неутешимо, сякаш съм дете.
Да спра не мога и не искам,
сълзите тръгват сами.
Болката не мога да подтискам.
А колко много ме боли!
Болката сърцето ми изгаря,
дори реките от сълзи,
огънят на мъката не ще удавят,
който в душата ми гори.
Непрестанно в онзи ден се връщам,
мислено проклинам онзи час.
Когато дълго те прегръщах,
нима усещах какво ще стане аз?
Непрестанно в мислите жестоко,
нахлува неканеният спомен.
В него аз се лутам без посока,
губя се и се намирам.
Как да спра? Защо да спра да плача?
Отне те безпощадната съдба!
Днес сама по улиците крача,
без теб сама, сама съм на света...
без сбогом дори!
Нелепа катастрофа
затвори твоите очи.
Нелепа бе смъртта, която
млад живот отне.
И накара ме да плача,
неутешимо, сякаш съм дете.
Да спра не мога и не искам,
сълзите тръгват сами.
Болката не мога да подтискам.
А колко много ме боли!
Болката сърцето ми изгаря,
дори реките от сълзи,
огънят на мъката не ще удавят,
който в душата ми гори.
Непрестанно в онзи ден се връщам,
мислено проклинам онзи час.
Когато дълго те прегръщах,
нима усещах какво ще стане аз?
Непрестанно в мислите жестоко,
нахлува неканеният спомен.
В него аз се лутам без посока,
губя се и се намирам.
Как да спра? Защо да спра да плача?
Отне те безпощадната съдба!
Днес сама по улиците крача,
без теб сама, сама съм на света...