Класно...

[mal4oo]

Здравейте, :) утре имам класно по литература и...подготвял съм се,но ми трябват и още няколко нещица :P
Анализи на героите от:
"Потомка" - Елисавета Багряна
"Зимни вечери" - Христо Смирненски
"Дамата с рентгеновите очи" - Светослав Минков
"Песен за човека" - Никола Вапцаров
"Крадецът на праскови" - Емилиян Станев

П.П Става въпрос за произведения от 8ми клас :-o
Мерси предварително. :P

[fucklowebaby]

Творбата на Елисавета Багряна “ Потомка “ е неслучайно едно от най – значимите произведения на поетесата.Чрез стихотворението тя разкрива силата на потомството , силата на родовите дух и кръв и ни призовава да опознаем своята идентичност по – добре , за да осмислим живота си.Творбата е изповед пред рода и неговите ценности.Заглавието на творбата “ Потомка “ поставя един от основните проблеми – потомството и наследяването на родовите белези и устойчиви черти.То ни насочва директно към проблематиката на текста.Чрез него наследницата на тези родови черти / потомката / се връща към важен мотив в битието – опознаване на рода , прадедите , техните черти и нрави . По този начин главната героиня осъзнава произхода си , осмисля живота си.
Първите два куплета са изградени върху антитезата.Чрез отрицателните местоимения “няма “ , “ ни “ и глаголът Не знам “ , лирическата героиня отрича съхранението на родовата памет.Тя не е запазила в себе си никакви завети – миналото не е оставило белег върху нея.Това отричане обаче , е смислово много важно.Във втората част категоричното “ не знам “ бива заменено с не по-малко категоричното “ но усещам “.По този начин лирическата героиня ни показва , че тя познава историята на рода си по друг начин.
Чрез гневното събуждане нощем е въведен мотивът за бунта – неспокойната кръв пробужда човек от неговите навици и го праща в друго измерение – измерение , пълно с изпитания , водещо го “ към греха ни пръв “ .Съхранен е споменът за непокорството .Непокорството пред суровите повели на рода също е запазено в паметта на лирическата героиня : “Може би прабаба тъмноока , в свилени шалвари и тюрбан е избягала в среднощ дълбока с някой чуждестранен , светъл хан”.Тук се усеща силата на непокорната кръв , преминала през вековете , съхранена от поколенията.Прабабата е нарушила една от най- важните повели , един от най – значимите закони – избягала е и е последвала сърцето си , а не наложените от рода повели.По този начин поетесата маркира две от най – устойчивите наследствени черти – непокорството и бунта.
Конският тропот и вятърът ни въвеждат в друг свят – свят на свободата , свят на желанията на всеки човек.Изразителните глаголи “кънтял” и “изравнил” подсилват мотива за свободата на душата.”Крайдунавските равнини “ са своеобразно пространство на “безкрайната” шир ,символ на земя без граници ,земя на свободната личност..В миналото Дунавската равнина е едно от най – значимите пространства за България.Там са били двете ни най – велики столици – Плиска и Преслав.Исторически погледнато, това пространство , тази шир ,са едни от най-богатите места на исторически факти , станали символи на свободата.Ето защо в творбата са въведени “ крайдунавските равнини “ като символ на човешкият душевен мир , на непокорството на човек , на скъсването на “ тежките окови 4 на рода.
Спасените “ двама от кинжала “ са всъщност избягалите мъж и жена , по – точно момък и девойка ,самият кинжал е родовото пространство , там , където хората са “оковани” , за да “ служат “ на рода.Но тези “ двамата” са решили да преминат през редица изпитания , за да постигнат това , което искат – да бъдат заедно.Тук също така е и въведен мотивът за любовта.А именно тя кара двама души да “ напуснат “рода и да се отправят в нова по-съвършена посока.
Чрез мотива за бунта става по – ясна и функцията на греха.Грехът е нарушаване на някаква забрана.Най – често грехът е престъпване на Божиите заповеди.Така става ясно , че двамата влюбени биха се изправили дори пред Бога , но с една цел – да бъдат едно цяло завинаги.
В следващите строфи главната героиня се сравнява с тази своя прабаба чрез неясното “ затова аз може би обичам”.Чрез това сравнение тя иска да постигне същата свобода като предшественицата си .Така тя се възхищава на смелата постъпка от страна на прабаба й.Тук се чувства още по – силно и свободолюбивия човешки дух : “ ...необхватните с око поля , конски бяг под плясъка на бича , волен глас , по вятъра разлян “ . Чрез “ волния глас “ се маркира директно това свободолюбие.А епитетът волен означава напълно свободен , безграничен , а силно изразителното съществително “ глас “ е символ на човешкото непокорство на най – висшата точка от духа.По този начин словосъчетанието удвоява силата на свободата на човек.
В последния куплет се чувства най – силно изповедалният тон на лирическата героиня.тя допуска фактите , че е “ грешна “ , “ коварна” , че “сред път ще се сломи” чрез несигурното “ може би “ , с което загатва за своята нравствена наследственост , но тя подчертава , че е “ само щерка “ , т.е. , че е обикновена потомка на своя род.Лирическата героиня се кълне във вярност към рода , към родината с категоричното “ твоя вярна “.
От последния ред на стихотворението блика любов , патриотизъм към отечеството : “ моя кръвна майчице земя “.Използваното от лирическата героиня притежателно местоимение загатва за огромния заряд на любов , който тя е готова да даде , да излее.
Стихотворението “ Потомка “е своеобразно връщане към миналото на рода , към неговите история и произход.То е изповед към прадедите , към най – ценното за един човек – идентичността му.

[fucklowebaby]

Зимни вечери

(анализ)

Лирически пластична е тъгата на Смирненски в цикъла „Зимни вечери". Болката е овладяна в притихналото мълчание на скръбта, обгърнала художествените сетива на поета. Приглушената светлина на отиващия си зимен привечерен сумрак допълва емоционалната гама на настроението. Лиричната импресия очертава предметните детайли на идваща тъга. Тя носи тъжния спомен за отминала надежда, за угаснала светлина. В пространството на минорна самота отеква замиращият тъжен шепот на душата. Той е изпълнен с неуют и с дълбоко почувстван дис-комфорт. Мракът настъпва, мислите потъват в дълбоката тишина на поетичния размисъл. Сякаш безмълвни са отронените слова на поета. Те звучат като потиснат елегичен стон, чут само от самотно откроените предметни детайли в припадащия мрак на зимната вечер. Сякаш не поетът, а реалните от действителността изповядват тъжните размисли на душата:
Като черна гробница и тая Вечер/пуст и мрачен е градът;/тъпо стъпките отекват надалече/и в тъмата се топят.
Художественото пространство на града, характерно за поезията на Смирненски, носи елементите на символно изразен трагизъм: „като черна гробница\". Елегичната импресия от преживяното напомня за реалните чувства и настроения в заглъхващия далечен спомен за случилото се. Той чезне, топи се в мрака. Споменът е одухотворен. В него отекват „стъпките\" на хиляди човешки съдби. Ритъмът на живота е жив, макар и отзвучал като далечно ехо в художественото пространство на лирично прискър-бие, обгърнало с неизповедима безмълвна тъга душата на поета. Всеки стон и ропот глъхне. Всеки спомен замира.
Смирненски озвучава пустотата и безмълвието. Те започват да „говорят\" в предметните реалии, взети от действителността. Тъгата е студената прегръдка на света за обезнадеждената душа.
Болката става безплътна. Неин художествен израз са единствено символните образи, пронизани от невидима, струяща отвсякъде поетична скръб. Именно лиричната импресия, изтъкана от неуловима болка и символно изразена скръб, е художествено поле за безмълвна изповед тревогата на поета.
Всичко е неясно, недоизказано, смълчано. Времето и пространството се сливат. Реалните очертания на човека и света изчезват. Остава само настроението, изразено чрез лиричния мотив на поетичната фраза. Елегичните внушения са ненатрапчиви, безнадеждността - „акварелно\" изразена:
Вървя край смълчаните хижи,/В море непрогледна мъгла,/и вечната бедност и грижа/ме гледат през мътни стъкла.
Срещата между поет и действителност е чрез лиричното настроение. То носи само филтрирания отзвук от реално изпитана сетивна болка, потънала в необятния свят на човешката душа, социално унизена и онеправдана. Одухотворените реалии от действителността говорят за стаената дълбоко в духа социална тъга. Тя е незрима, само усетена и почувствана. В пространството на ограбена човешка душевност е изписана картината на тъгата, на неизказаната болка и на социалното отчаяние.
Във всеки странен щрих, изписан върху емоционалното платно на социалната безнадеждност, Смирненски разчита отделна човешка съдба, трагично смълчана в безмълвието на лиричната болка. Поетичният декор е тъжен и безутешен. Груб е досегът с действителността. Художественото пространство е загатнато чрез предметни детайли, говорещи за отчужденост и безразличие. Те изразяват най-точно неуюта в човешката душа.
В пространството на словото стои лиричната недоизказаност. Настроението със своето прискър-бие говори много повече от изречените слова. Те се оказват ненужни. Не могат да изразят цялата мъка и безкрая на болката.
В поезията на Смирненски фрагментът изразява цялото. Внушава се обща представа за видяното и чутото. Картината на социалната мъка се изпълва с универсални стойности. Те обобщават човешката социално безрадостна съдба.
Човешката участ е толкова трагично безнадеждна, че индивидуалното, особеното в неговата социална съдба губи значение. Тя се слива с общото море от болка, символно изразено чрез образа на „сивата мъгла\", обгърнала всичко - хора, човешки съдби и градски пейзаж.
От безкрайния неизплакан поток на човешката скръб се ражда песента на тъгата.
Но независимо от изплаканата тъга, дълбоко заровен в душата остава пламъкът на забравена ви-талност, на потисната жизненост и любов към обикновените радости в живота. Тези нови пориви, надмогнали скръбта, са изразени чрез огнения отблясък на пламналите гриви на ковашкото огнище. Тъмният силует на хората, ковачи на своята съдба, се откроява контрастно със своята мажорност като внушение и сила на изживяванията на фона на приглушената тъга и лирична недоизказаност.
Смирненски напомня за скритата огнена лава на потиснатия социален протест. Сред море от тъга върви поетът, съчувства на своите безхлебни братя. Споделя тяхната несрета съдба, като не забравя вика на тълпите и люлеещото се огнено море от раз-бунтувани, социално гневни хора.
Реалността художествено присъства със своето сурово и твърде неприветливо лице, независимо от лирическия филтър на чувства и настроения в цикъла „Зимни вечери\" на Христо Смирненски.

[fucklowebaby]

Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българсhttp://www.teenproblem.net/forumката литература в началото на XX век. Преhttp://www.teenproblem.net/forumводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необиhttp://www.teenproblem.net/forumчайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнателhttp://www.teenproblem.net/forumното, ирационалното.
Творецът не остава чужд и на реалhttp://www.teenproblem.net/forumните събития, които го заобикалят в наhttp://www.teenproblem.net/forumчалото на миналия век - модернизаhttp://www.teenproblem.net/forumцията, техническия напредък, научниhttp://www.teenproblem.net/forumте открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мислеhttp://www.teenproblem.net/forumнето и начина на живот на обикновеhttp://www.teenproblem.net/forumния човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да разhttp://www.teenproblem.net/forumсъждава. Отказал се от чувства и от дуhttp://www.teenproblem.net/forumховен живот, човекът има „модерно съзhttp://www.teenproblem.net/forumнание”. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и неhttp://www.teenproblem.net/forumговата алогичност в диаболичните разhttp://www.teenproblem.net/forumкази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност. Този страх от леhttp://www.teenproblem.net/forumкотата, с която човешката психика моhttp://www.teenproblem.net/forumже да бъде манипулирана, и от трудhttp://www.teenproblem.net/forumността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима от свръхесhttp://www.teenproblem.net/forumтествени сили, намира своя израз в разкаhttp://www.teenproblem.net/forumза „Дамата с рентгеновите очи”. Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков е прозрял, че в новото, „моhttp://www.teenproblem.net/forumдернизирано" общество, с редица научни открития и технически постижения, човек има все по-малко време да живее, да чувhttp://www.teenproblem.net/forumства и да мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки изhttp://www.teenproblem.net/forumбор на човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. „масова култура”. Заhttp://www.teenproblem.net/forumгубва хуманността Си и достига до неискhttp://www.teenproblem.net/forumреност и бездуховност.
Героите в разказа „Дамата с рентгеноhttp://www.teenproblem.net/forumвите очи”са типизирани„илюстрации” на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, слуhttp://www.teenproblem.net/forumчайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка - буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е красноречиhttp://www.teenproblem.net/forumво доказателство за съдбата на новия чоhttp://www.teenproblem.net/forumвек, манипулиран от рекламата за новиhttp://www.teenproblem.net/forumте научни открития, които могат да проhttp://www.teenproblem.net/forumменят живота му и да го направят по-щасhttp://www.teenproblem.net/forumтлив. Но именно те го лишават от нравсhttp://www.teenproblem.net/forumтвените му ценности и красота, превръhttp://www.teenproblem.net/forumщат го в автомат, в човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродетеhttp://www.teenproblem.net/forumли. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от обhttp://www.teenproblem.net/forumществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но същевременно са ноhttp://www.teenproblem.net/forumсители на фантастични, нереални каhttp://www.teenproblem.net/forumчества, родени от невероятния свят на футуристичните технически открития.
В приказката има няколко ключови моhttp://www.teenproblem.net/forumмента и особености, двигатели на дейстhttp://www.teenproblem.net/forumвието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се преоhttp://www.teenproblem.net/forumдоляват чрез появата на вълhttp://www.teenproblem.net/forumшебни сили и предмети. Женитhttp://www.teenproblem.net/forumбата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката възтържестhttp://www.teenproblem.net/forumвуват доброто и справедливостhttp://www.teenproblem.net/forumта. В приказката мястото на действието е условно - едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му „Дамаhttp://www.teenproblem.net/forumта с рентгеновите очи" се разhttp://www.teenproblem.net/forumвива в един град, без дори да е маркирана градската среда. Тоhttp://www.teenproblem.net/forumва съвпадение може да се обясhttp://www.teenproblem.net/forumни с факта, че съвременният пиhttp://www.teenproblem.net/forumсател се интересува не толкова от обстановката и героите, колhttp://www.teenproblem.net/forumкото от типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мислиhttp://www.teenproblem.net/forumте му. Подобно на героя от вълhttp://www.teenproblem.net/forumшебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи лишеhttp://www.teenproblem.net/forumние. Тя страда от природен неhttp://www.teenproblem.net/forumдостатък- кривогледство, коеhttp://www.teenproblem.net/forumто помрачава външната й краhttp://www.teenproblem.net/forumсота: „... Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект потиска мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за милионер, заhttp://www.teenproblem.net/forumщото сама беше дъщеря на богат индустhttp://www.teenproblem.net/forumриалец и не искаше да скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристокраhttp://www.teenproblem.net/forumтичните кръгове”. Мечтата на Мими да намери своя принц - богат индустриаhttp://www.teenproblem.net/forumлец, съответства на мечтата на приказниhttp://www.teenproblem.net/forumте герои, например на Пепеляшка, която бленува да отиде на бала с доведените си сестри, да потанцува и да види принhttp://www.teenproblem.net/forumца. Мечтата осмисля човешкия живот. Тя прави човека по-силен, помага му да се развива, да се бори за постигане на идеаhttp://www.teenproblem.net/forumлите си, да преодолява трудностите в жиhttp://www.teenproblem.net/forumтейския си път. Мечтата е своеобразно бягство от действителния, реалния свят към един по-съвършен, но нереален, съhttp://www.teenproblem.net/forumществуващ само в съзнанието. Но поняhttp://www.teenproblem.net/forumкога мечтите се оказват деструктивни за личността. Мими Тромпеева живее със своята измамна мечта да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в обществото на хайлайфа, сред охолство и пари, където обаче се ширят без-духовност и лицемерие. Героинята става жертва на собствената си представа за неhttp://www.teenproblem.net/forumщата, както и на времето, в което живее. Тя вижда само това, което иска да види.
По пътя към осъществяване на мечтата трябва да бъдат преодолени много преhttp://www.teenproblem.net/forumпятствия и изтърпени много изпитания, както в приказките. Мими Тромпеева се подлага на операция, поема рискове; Пеhttp://www.teenproblem.net/forumпеляшка рискува да я познаят, ако остаhttp://www.teenproblem.net/forumне до късно на бала. За преодоляване на трудностите се появява вълшебство; използва се чудо, чужда сила. В приказhttp://www.teenproblem.net/forumката за Пепеляшка това е вълшебната фея - кръстница на героинята, която с едно докосване на вълшебната пръчица я превhttp://www.teenproblem.net/forumръща в принцеса с красиви дрехи и я изhttp://www.teenproblem.net/forumпраща на бала. В разказа на Минков геhttp://www.teenproblem.net/forumроинята е спасена във „вълшебна фабриhttp://www.teenproblem.net/forumка на щастливите преображения”, както е описан институтът за разхубавяване „Козметикум Амулет - салон за дамска хиhttp://www.teenproblem.net/forumрургия”. Там „вълшебник” със своите умеhttp://www.teenproblem.net/forumния и открития е маестро Чезарио Галфоне, който благодарение на капките си „Рентгенол” преобразява грозните очи на Мими Тромпеева. Той капва в „ангелските зеници” няколко капки и обещава, че това „ще ги окъпе в лъчезарен блясък и ще ги превърне в сияйни звезди за пеперудното вдъхновение на поетите”. Надеждата е възвърната, мечтата може да се превърhttp://www.teenproblem.net/forumне в реалност.
Всички са възхитени от преображенияhttp://www.teenproblem.net/forumта след вълшебствата. Пепеляшка предизhttp://www.teenproblem.net/forumвиква всяка вечер все по-големи симпаhttp://www.teenproblem.net/forumтии с външния си вид, със своята хубост и маниери. Мими Тромпеева възхищава с промяната си околните, които я гледат смаяни и възклицават: „Ах, какви чудни очи! ” Външният вид на героинята преhttp://www.teenproblem.net/forumдизвиква обаче и завист, и клюки. Мими Тромпеева споделя за обкръжаващите я дами: „... Не можеха да си намерят място от яд, загдето съм станала център на изкhttp://www.teenproblem.net/forumлючително внимание, та постоянно търhttp://www.teenproblem.net/forumсеха повод да ме ухапят. ” Нейните неоhttp://www.teenproblem.net/forumбикновени рентгенови очи са не само красиви, но имат и още едно „достойнсhttp://www.teenproblem.net/forumтво” - те проникват навсякъде, виждат всичко. За тях няма прегради. Реализиhttp://www.teenproblem.net/forumрана е авторовата идея - пародиране на душевната деградация, на душевната празнота у човека, на интереса към обвивката, към външната страна на нещата и хората. Чрез вълшебството се увеличаhttp://www.teenproblem.net/forumват шансовете на героинята да открие бъhttp://www.teenproblem.net/forumдещия си съпруг - принца на своите мечhttp://www.teenproblem.net/forumти.
Мими се запознава с избраника, подобhttp://www.teenproblem.net/forumно на Пепеляшка, на обществено място, сред елита - бомонда, хайлайфа. Среща го на соаре у Дейзи, където има „дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат”. Но между всички тя изhttp://www.teenproblem.net/forumбира Жан - богат и мил, единствен насhttp://www.teenproblem.net/forumледник на вуйчо си. По богатството си Жан е сякаш истински принц, но по произход, интелект и обноски е една ограничена, без-духовна, обречена личност. Критериите за оценка са преосмислени, ценностите -преобърнати, съобразно времето, в което твори Светослав Минков. Обръща се вниhttp://www.teenproblem.net/forumмание на външността, на лустрото и матеhttp://www.teenproblem.net/forumриалното положение, душевността е куhttp://www.teenproblem.net/forumха, прозрачна материя, мозъкът е прекаhttp://www.teenproblem.net/forumлено фин.
Но докато дамата с рентгеновите очи избира сама своя принц: „Всички се надпhttp://www.teenproblem.net/forumреварваха да флиртуват с мен, но в края на краищата аз предпочетох Жан.”, приказhttp://www.teenproblem.net/forumната героиня покорява принца със своята красота и изисканост и той я избира за дама на сърцето си.
И в приказката, и в разказа на Минков се достига до предложение за брак. Принhttp://www.teenproblem.net/forumцът открива своята избраница по изгубеhttp://www.teenproblem.net/forumната стъклена пантофка и любовта възтърhttp://www.teenproblem.net/forumжествува. Победени са злото и несправедhttp://www.teenproblem.net/forumливостта, възстановени са редът и спраhttp://www.teenproblem.net/forumведливостта, отнетата свобода на избора на живот е върната. При Мими бракът не е от любов. Той е въпрос на избор, на догоhttp://www.teenproblem.net/forumвор, на бизнес: „Отначало папа упорстваhttp://www.teenproblem.net/forumше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с харакhttp://www.teenproblem.net/forumтер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата. ”
Женитбата във вълшебните приказки носи нов социален статус, ново общестhttp://www.teenproblem.net/forumвено положение за героинята. Обикноhttp://www.teenproblem.net/forumвено приказките завършват щастливо, утhttp://www.teenproblem.net/forumвърждавайки победата на доброто. Сватhttp://www.teenproblem.net/forumбата продължава три дни и три нощи, а младоженците живеят дълго и щастливо. Мими Тромпеева е от богат род. Тя заhttp://www.teenproblem.net/forumпазва своето социално положение, омъжhttp://www.teenproblem.net/forumвайки се за човек от аристократичен род. Но нейното щастие е по-различно, съобhttp://www.teenproblem.net/forumразно обществените явления. То е свърhttp://www.teenproblem.net/forumзано с финансов просперитет, с показhttp://www.teenproblem.net/forumност, с бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният свят се оказва фалшивият свят на претенциозността и глупостта. Снобизhttp://www.teenproblem.net/forumмът, фалшът и позьорството се превръhttp://www.teenproblem.net/forumщат в истински житейски стойности. За разлика от тържеството на доброто, любовта и справедливостта във вълшебhttp://www.teenproblem.net/forumната приказка, в разказа на Светослав Минков е разкрито доминирането на ноhttp://www.teenproblem.net/forumвите ценности, на новия морал, на преоhttp://www.teenproblem.net/forumбърнатото разбиране за спасение, на ноhttp://www.teenproblem.net/forumвите мечти. В момент на отчаяние Мими Тромпеева избира като спасение за себе си не манастира, захвърляйки „малкото коварно евангелие, което щеше да отрови дните й със своята свещена скука”, а института за разхубавяване, обещаващ й чуhttp://www.teenproblem.net/forumдеса с новите научни открития и препаhttp://www.teenproblem.net/forumрати. Интересувайки се само от външhttp://www.teenproblem.net/forumността си и полагайки грижи само за нея, Мими не обръща внимание на духовноhttp://www.teenproblem.net/forumто си здраве и развитие. Затова не избиhttp://www.teenproblem.net/forumра и своя принц по такива критерии, не се интересува от душевността му, от добhttp://www.teenproblem.net/forumротата му, от ума му, а само от богатстhttp://www.teenproblem.net/forumвото и красотата му: „ Топ има фигура на атлет и когато се смее, ръмжи като мечhttp://www.teenproblem.net/forumка. ” Не скрива, че мозъкът му е от „матеhttp://www.teenproblem.net/forumрия, по-тънка навярно и от паяжина”. За възпитанието и интелекта му съди по неhttp://www.teenproblem.net/forumговите съвети относно парфюмите и за „чистенето на зъбите с клечка при офиhttp://www.teenproblem.net/forumциалните динета”.
Романтиката, фантазията, мечтите са заhttp://www.teenproblem.net/forumменени от обикновени, ежедневни, дребhttp://www.teenproblem.net/forumни случки и събития, които предизвикват възторга на героите. Светослав Минков описва деформираната обществена дейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвителност и бездуховното общество. Паhttp://www.teenproblem.net/forumродирайки, писателят изказва своята приhttp://www.teenproblem.net/forumсъда над обезличаването на човека чрез масовата култура, рекламата, модернизиhttp://www.teenproblem.net/forumрането и зависимостта на хората от псевдонаучните открития, които променят човешката душевност.
Разказът на Светослав Минков е явлеhttp://www.teenproblem.net/forumние в българската литература. Повестhttp://www.teenproblem.net/forumвованието умело съчетава условното и действителното, реалното и фантастичноhttp://www.teenproblem.net/forumто. Авторът успява да преплете вълшебноhttp://www.teenproblem.net/forumто, чудното, фантастичното с реалностите на времето, в което твори. „Дамата с ренhttp://www.teenproblem.net/forumтгеновите очи” е своеобразна пародия на рекламната агресия, атакуваща човешкото съзнание, докосваща се до желанието на човека да контролира свръхестествените сили, носещи тайната на вечната „духовhttp://www.teenproblem.net/forumна" младост.
Деликатно използваните елементи на гротеската превръщат пародията в средство за изграждане на карикатурно хиперболизиран образ на бездуховното, властно променящо човека и обществото в началото на XX век. „Дамата с рентhttp://www.teenproblem.net/forumгеновите очи” е художествено доказаhttp://www.teenproblem.net/forumтелство за тези процеси в пародийно преhttp://www.teenproblem.net/forumобърнатите стойности на времето.

[fucklowebaby]

Със стихотворението „Песен за човека” Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песен за човека “ от първата си и останала единствена издадена му приживе стихосбирка „Моторни Песни”. В „Песен за човека” поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да разбере защо лирическият герой е извършил злодеянието, защо е отнел бащиния и погубил собствения си живот. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.
В стихотворението “Песен за човека” опонентите в спора дали човек е добър или лош по природа, са дамата и лирическият говорител. Тя е изразител на традиционното обществено мнение, а лирическият говорител е човекът, търсещ преди всичко причините за случилото се.

Те спорят за човека и неговото място в живота. Това е една кардинална тема за мястото на човека именно в новото време. Търсенето на човешкото в една реалност, изпълнена с грозни и отблъскващи прояви, разкрива и грозотата вътре в самия човек, стигнал до падението на братоубийството и отцeубийството. Той тръгва сам срещу себе си и срещу човешкото, което носи.
Лирическият говорител защитава човека, и успява спокойно и последователно да убеди читателя, че във възможностите на човека е да прекрачи от злото в доброто, от грозното в прекрасното и от убиец да стане човек. В поемата ярко присъства библейската тема за нарушената божия заповед: “Не убивай!” И когато все пак убийството е извършено, закономерно следва полагаемото се наказание. Налице е класическата опозиция престъпление - наказание, интерпретирана през призмата на противоположните позиции на дамата и на лирическият говорител. Докато тя, сопната и нервирана, не крие омразата си към човека, лирическият говорител спокойно и с пълното съзнание за отговорността на този проблем поема ролята на негов защитник. Той не използва силни изрази и крайни квалификации, а проследява пътя, довел един обикновен млад човек до отцeубийство и превърнал го в злодей злосторен. За него най-интересен е процесът, при който новият лирически персонаж променя своето отношение към живота, към самия себе си и особено към извършеното престъпление.

И после разправял:
“Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрещност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти –
ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
Светът е устроен!
Именно в затвора той намира това, което му е липсвало в сиромашкия живот до този момент - да попадне на хора и да стане човек. Нравственото прераждане у него е неизбежен резултат от прозрението, до което стига за собственото си престъпление. Това прозрение ни най-малко не го оневинява, но му връща човешкия облик и достойнство:
Осъденият престъпник логично и убедено стига до истината за нечовешкото си деяние. Той вече е способен да види живота си от близкото минало, без да се влияе от наложеното му смъртно наказание. За него песента пред лицето на смъртната присъда е висша форма на “човешка” изява, с която той се “извисява” над нея. Въпреки смъртното наказание - за него то е вече път към друг свят - “новият” по дух човек намира сили в себе си и излива песента си от душа, за да я отпрати към този жадуван нов свят, който ще е много по-справедлив от законите на старото общество. Напразно това общество си мисли, че като е наложило наказание над един престъпник, сякаш всичкото зло на света ще свърши и никой никога повече няма да бъде толкова алчен и безкрупулен, че да убие най-близкия си човек. Това дава силата и спокойствието на осъдения да посрещне смъртта си не със страх и ужас, а с достойнство.
Трагизмът на творбата ни отвежда към вечната връзка между престъплението и наказнието. Поетът обаче вярва в доброто, скрито у всеки човек, и в това отношение поемата е една поетическа апология на вярата. Проглеждането не може да отмени смъртта, но променя отношението на човека към нея. Посланието на Вапцаров за величието на човешкия дух ни заразява със своята искреност, непосредственост и трогателност, с вярата в доброто и човешкото.

[fucklowebaby]

Едно от най-големите постижения на съвременната българска литература - “Крадецът на праскови” е най-известната творба на Емилян Станев в България и чужбина. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събития от Първата и Втората световна война. А в човешкия живот най-страшното нарушение на реда е войната. Тя е социално-нравствено зло и изпитание на универсалните човешки ценности. Описана е една любов, родила се по време на война – история на едно “странно” влюбване. Полковнишката съпруга обиква един от врага, открива любимия, човека, в лицето на чуждия.
От гледна точка на “войната” това е недопустимо, предателство, слабост, враждебно и недостойно отношение. От гледна точка на човека, на човещината, тази любов е естествена, нормална в аспекта на уважението към ближния, на приемането на “другия” извън табутата на социалните и политически ограничения.
Елисавета “поглежда” на пленения като на човек – страдащ, уязвим – а не като на враг. В нея първо заговаря човечността, а после се заражда и чувството на обич и привързаност. Така любовта се изявява като проявление на “човешкото” у героинята, на нейната чувствителност, ранимост и богатството на нейната душа.

“ЗАщо да не бъдем по-човечни?” – сякаш това “пита” творбата, описвайки драмата на “човечната” любов, преодоляла границите на неразбирането, отчуждението, предразсъдъците и егоизма, границите на войната.
“Обичай ближния си”. Това е истина, изречена от християнските мислители, за да облагородят човека, за да влеят у него вярата в човечността. Повестта на Ем. Станев утвърждава същата философия, макар и не така назидателно, открито, но през призмата на изживяната болка, на споделената и изстрадана истина за човека, прошката и любовта.

Повестта е проектирана на фона на войната, разрухата, страданието и смъртта. Световете на миналото и настоящето, на Първата и Втората светоена война се оказват сходни по много белези: мизерия, болести, озлобление… Усещането за повторяемост буди чувството на страх и неспокойствие. Хората започват да се примиряват и да свикват с епидемиите ,мизериите, гладът и смъртта. За тях те стават ежедневие ,а бъдещето престава да съществува: “Няма нищо по-тягостно от повторението на миналото” - казва писателят, илюстрирайки трагичната му повторяемост.

Постепенно Емилиян Станев представя войната и като основен рушител на красотата и порядъка в живота на човек. Пленниците, изкупващи жаждата за власт на своите военачалници, са показани като освирепели, диви, изгладнели животни, които са загубили човешкото у себе си. Те са обезличени , депресирани и деперсонализира ни от войната. В детските спомени на разказвача те присъстват като “пъстро стадо от хора, което миришеше на пикоч”. Единственото , което напомня че те са живи същества, е първичният им инстинкт да задоволяват глада си: “…тия полуживи хора се сбиха край гроздето и…запълзяха на четири, прилични на полудели от глад мамимуни…” По този начин Ем. Станев ни убеждава, че в резултат на войната у човек може да закърнее най -ценното - разума и свободата, търпимостта и отговорността, любовта и привързаността.

Осакатеното тяло на полковника е своебразен символ на мрачното време на войната. Неговият образ е и смешен, и жалъл с изкуственото си достолепие, и трагичен в своята обреченост. Застаряващият офицер предизвиква страх, изразен чрез детайл от неговата външност: “Тоя албатрос придаваше на главата му израз на рис.” Той е хищник и едновременнто с това жертва на своето хищничество и на времето, което го е създало. Полковникът е душевно сломен и все по-животиска става омразата му към сръбските военопленници. А в озлоблението си отмъщава на невинни хора. Родолюбив,честе н и почтен, но въпреки това надменен, той носи всичко негативно, което войната изгражда у него и хората. Човек научил се да мрази, за него пленниците са презрени същества, незаслужаващи да живеят. Отношението му към тях се определя от възникналата националнополит ическа омраза, която войната изисква от хората, за да съществува. Чрез образа на полковника е внушено, че тя заплашва всчкакви нравствени идеали и ценности.

Командирът сполучливо си е избрал за ординарец войник, спосообен сляпо да се подчинява на заповедите и капризите му. Спазвайки безпрекословно наредбата да стреля по всеки непознат без предупреждение, той става прекия извършител на убийството. Войната обезличава хората и за тях остават важни само функциите им в обществото. Тя потъпква универсалните човешки добродетели.

Един от основните конфликти в повестта е между войната, която поражда омраза, предразсъдъци, хаос, и любовта, хармонизираща света. Градът и колибата стават символи на нарушения естествен порядък в живота и душата на хората, на болестите, безредието, страданието и обществените нагласи. Та са миналото на Елисавета, което и носи нещастие и и напомня за скучние и сприхав полковник.Затов а тя се опитва да избяга и да се освободи от неговите обкови.След като се влюбва в Иво, започвада се радва на живота си, да живее пълноцено: “Само колибата, нейният дом, не бе докосната от възраждащата и обновяваща сила. Тя изглеждаше още по-мрачна, някак отминала ,досадна и стара, като напуснат затвор.” Антипод на това тъмно място, което отразява предишната и същност, предишния и живот на ограничения и предразсъдъци, е лозето. То се свързва с хармонията и обществения ред в природата. Времето прекарано в градината е като едно своебразно бягство от хаоса на войната, която унищожава красотата и човешките ценности.

Фаталната развръзка на личната драма - грозното убийство на сръбския пленник Иво и самоубийството на Елисавета, съвпада с националната катастрофа и със зловещия край на войната. Устремени към духовно извисяване в красива хармония, двамата влюбени стават жертви на болното време. Те са осъдени да загинат в зловещите абсурди на битието - сякаш, за да изкупят трагичната вина на нацията. Въвлеченото във войната общество уива двамата влюбени и със смъртта си те обезсмъртяват най-великото човешко чувство - любовта. Финалното внушение на творбата вдъхва оптимизъм, защото само тя може да разруши изпречилите им се прегради по пътя към щастието. Невъзможната любов побеждава войната и омразата.

В повестта ‘Краецът на праскови” темата за войната и придава общочовешки облик ,тъй какато темата за любовта. Отричайки военните сблъсъци като изпитания и рушители на универсалните човешки ценности, тя призовава за по-мирен свят, изпълнен с човечност и любов.