View Full Version : Какво бихте направили ако
Въпроса ми е ,ако намерите идеалния човек ,с когото във вашата паралелна вселена всичко е невероятно. но извън нея всичко е против вас.. бихтели наранили всички около вас за да сте с него ,като най-близките ви ще са най-потарпевши .Или ще оставите всичко чакайки да спре дави боли и новия човек койтоще е по-подходящ ,но няма да бъде същото вътре в вас.
co0L_gIrL
04-22-2009, 13:45
ми точно това ми се случи.. Имаше доста хора против нас, криехме се за да бъдем заедно.. ии.. накрая се скарахме заради пълни простотии.. и мисля че едва ли ще се сдобрим :cry:
точно това се случва с мене в момента.. и съм на път да нараня всички освен нея ...
moon_flower
04-22-2009, 13:52
Какво пък има да са против нас и моите близки какво точно ще ги нарани?Тия неща с нараняването за мен са пълна прустотия.Единствените,кои то могат да бъдат наранени сме аз и този,с който съм.Поради редица причини-изнеявяра,раздяла,караници и тн.Но не мога да разбера как бих могла да нараня близките си ако съм с някой си.Първо-това си е моя работа с кой ще бъде.Второ-те няма за какво да злобеят, да се засягат и да хленчат.В крайна сметка те вече са направили своя избор,а аз няма да им дам възможността да изибрат вместо мен.
Та..бих запазила връзката си човека,който обичам и намирам за идеален,защото изобщо няма да ми пука какво мислят другите,дори ако целия свят е против нашата връзка.(което силно ме съмнява де :D )
MyPleasureMyPain
04-22-2009, 13:54
Ами честно да ти кажа ако чувствам, че това наистина е идеалният човек за мен и че няма да намеря по-добър... бих наранила всичко и всеки, за да съм с него. Сигурна съм, че близките ми биха ме разбрали :) Аз съм човек, който не позволява на никого да му се бърка в личният живот. На мнение съм, че всеки си има собствен живот и право да го изживее така както, и с когото, смята за добре. Напълно наясно съм, че нашите се опитват да ми дадат най-доброто и да ме предпазят, но винаги съм им казвала и ще продължавам да им казвам - искам сама да взимам решения, били те и грешни, защото както има една приказка "Ако падна искам да знам, че сама съм скочила, а не че някой ме е бутнал"...
И аз съм имал подобен случай. И три години се борих с всичко и с всеки. Е накрая се оказа, че съм сбъркал ужасно. Платих безумна цена за предателство. След 2 г. се оправих от шока и продължих напред. Но тайничко си мисля, че не съжалявам за някои мигове...Ти решаваш какво да правиш - понякога си струва. А ако се окаже грешка - продължаваш напред. Направи това, което искаш, а после просто си "сърбаш попарата".
myNameIsImmortal
04-22-2009, 14:03
Ако се случи такова нещо, защото до сега не съм попадал в такава ситуация (но за всичко има 1ви път), не бих наранил и не бих се изпокарал с всички останали..
Защо?
Защото една връзка рано или късно свършва.. е да, понякога има връзки които започват например когато момчето и момичето са на по 20-21 години и продължяват адски дълго, свадби, бракове, но тук на нашата възраст това много рядко се среща..
И като нараня всички, след като приключа връзката при кой ще ида?
При никой.. точно тогава когато се нуждаеш от някой да те подкрепи, точно тогава няма да има никой и ще бъде истинското страдание..
Мерси много за одговорите :-)
Правила съм го , тогава даже се изнесох от нас :) Нищо , че след 6 месеца скъсахме на мен ми беше кеф , защото това бяха 6 луди и незабравими месеца :)
Идеалните хора съществуват само в късометражните филми по Дискавъри .. Така че може да чакаш ;)
Идеалните хора съществуват само в късометражните филми по Дискавъри .. Така че може да чакаш ;)
Попринцип,ако много го обичам както обичам моят приятел сега всичко бих направила да съм с него,но все пак мнението на myNameIsImmortal е най-разумно,глупаво е да се караш с всички...
valdesbg
04-23-2009, 04:59
Който и ще да е този човек, ако ще и на господ дъщеря му да слезе и да ме хареса - аз имам среда на обитание и няма да я развалям заради никого. Който иска да сме заедно ще се нагоди към моята реалност, без да забравя своята. Може и е добре да създадем наша обща реалност, но не бих се отказал от това което имам до момента.
Данчо отново вади скрити козове. Браво мой човек!
Много е гадно, когато се наложи да избираш между любимия човек и хората, които обичаш. Но.....ако не може да се намери златната среда, трябва да се направи най-разумния избор......
Според мен (а и според много други хора) любовите идват и си отиват, но близките и истинските приятели остават завинаги.....
Един човек е идеален само в нашите очи...а понякога близките като странични наблюдатели ни дават много по добри съвети... и все пак все някога ще приключи връзката ви... и тогава по добре ли ще е ако нямаш никой до себе си...?! :?
dimitar_ak
04-23-2009, 11:09
Въпроса ми е ,ако намерите идеалния човек ,с когото във вашата паралелна вселена всичко е невероятно. но извън нея всичко е против вас.. бихтели наранили всички около вас за да сте с него ,като най-близките ви ще са най-потарпевши .Или ще оставите всичко чакайки да спре дави боли и новия човек койтоще е по-подходящ ,но няма да бъде същото вътре в вас.
Няма да плюя на средата си и близките си заради един човек. Как да го приема за идеален ако трябва заради него да се лиша от други хора, които обичам. Това е доста далече от разбирането ми за идеал.
valdesbg
04-23-2009, 11:12
А мите - ко правиш мой човек.
slun4ice_90
04-23-2009, 12:48
Бих направила и невъзможното да съм с него.Няма да слушам никакви съвети... :grin:
myNameIsImmortal
04-23-2009, 13:57
Бих направила и невъзможното да съм с него.Няма да слушам никакви съвети... :grin:
наречено е невъзможно, понеже не може да се направи.. :-o
не познавам човек който да е направил невъзможното възможно да полети като размахва само с ръце или прави лицеви опори без да се подпира на ръцете си.. :-o
мнението си дадох на 1ва страница..
slun4ice_90, сори, но просто..
ако се случи такова нещо определено не прави всичко и не се карай с приятелите си, защото когато останеш сама и си без него няма да има с кой да споделиш мъката си, защото родителите и приятелите са едни от най-важните неща в живота.. без тях сме за наникъде.. ;)
mimsssssss
04-23-2009, 14:08
И аз съм имал подобен случай. И три години се борих с всичко и с всеки. Е накрая се оказа, че съм сбъркал ужасно. Платих безумна цена за предателство. След 2 г. се оправих от шока и продължих напред. Но тайничко си мисля, че не съжалявам за някои мигове...Ти решаваш какво да правиш - понякога си струва. А ако се окаже грешка - продължаваш напред. Направи това, което искаш, а после просто си "сърбаш попарата".
точно :o