bojkooooo
04-22-2009, 18:43
За утре имам да правя есе на тема "Хората обичат такива мисли,които не ги карат да мислят".Моля ви помогнете ми.
Редактирано от ProstoAz
1 точка от правилника!
detelina101
04-23-2009, 11:35
Хората обичат мисли, които не ги карат да мислят
Тук става дума за вътрешния диалог, който всеки от нас, съзнавайки или не, води със себе си. Той е част от мисловните процеси и от така наречения "поток на съзнанието".Когато срещнем проблеми и пречки в ежедневието си си мислим "Добре, по какъв начин да се справя с това сега?" или "Това си е проблем, май трябва да потърся някаква помощ", или дори и да е трудно положението, в което сме се озовали, все пак успяваме сами да преодолеем трудностите.
Вътрешния ни диалог е важен, защото ако той е негативен може да доведе до редица психологически проблеми.
Когато се сблъскаме с проблем и нашия вътрешен диалог е отрицателен, това ни демобилизира.
Ако си мислиме "Не мога да се справя, пак ще се проваля както преди" или "всички ще видят колоко съм некомпетентен/а за това по-добре изобщо да не опитвам", то ние никога няма да намериме силите и куража да направиме крачка напред или някаква промяна в живота си.
За това хората заместват демобилизиращите разсъждения относно живота, околните и действителността като цяло, с позитивен вътрешен диалог и нагласи. Те предпочитат дори да „избягат” от своите мисли, за да са емоционално и психически по-спокойни. Човек се чувста наистина добре, когато съзнанието му не е анганжирано с битови и социални проблеми. Не напразно казваме, че младите и влюбени хора са истински щастливи, защото те имат мисли, които не ги карат да мислят. Тяхното съзнание не е затормозено с решаването на сложни проблеми и казуси. Те приемат утрешния ден като следваща възможност за придобиване на нови знания, за общуване с нови и интересни хора, за нова среща с любим човек. За хората, като цяло, живота е предизвикателство, но човекът обича да мине по лесния и утъпкан път, а не през трънливия, осеян с несигурност и съмнения. Именно мислите са тези, които едновременно ни затрудняват, но и ни спасяват израствайки като личности. Всеки един от нас би искал да не му се налага да прави избор или да решава проблеми в своето ежедневие и за това казваме, че обичаме да мислиме за неща, които са ни приятни и интересни и не поставят под съмнение нашите способности и компетенции. Тогава се чувстваме спокойни и истински щастливи.