PDA

View Full Version : ЕСЕТА ...



GlOrSiTy
04-23-2009, 12:09
Нужни са ми есета на следните теми :


1.Нуждата оправдава ли престъплението?
2.Какво скрито искам да видя?
3.Нещата,които дават смисъл на живота.
4.Стремежът към любов,щастие и свобода - двигател на човешкия живот.


Ако някой може да помогне да пише :-o :-)

Редактирано от ProstoAz
1 точка от правилника!

detelina101
04-23-2009, 12:16
3.Кои са нещата, които дават смисъл на нашия живот?
(Есе)

Щом сме се родили на този свят, значи трябва да живеем. Но трябва да знаем кои са нещата, които дават смисъл на нашия живот. Ако разберем защо и заради кого живеем, то тогава ще водим един щастлив и пълноценен живот. Именно върху това ще се опитам да разсъждавам сега.
Слагам на първо място любовта, защото без любов не бихме могли да живеем! Но дори и да можехме, нашето съществуване щеше да е безсмислено. Да се влюбиш е най-прекрасното нещо, което може да се случи на човек. Може да изпитваш обич към семейството си, към приятелите си и към най-близките си хора. Любовта може да бъде различна, но каквато и да е, ако бъде поднесена по красив начин тя също ще бъде красива. Тя е непредсказуемо чувство и може да настъпи в различен етап от живота на човека. Била е описвана от много хора на изкуството – от писатели и поети, от музиканти, от художници и т.н. И въпреки това, все още има много да се каже за нея. Дори и животните изпитват любов, но по някакъв техен си начин. Те също са живи същества, затова не се учудвам, че е така. Те също като нас изпитват чувства – тъгуват, радват се, обичат. Но да се върнем на любовта. Казано е в една поговорка: “Отвръщай на злото с добро”, така и ние ако отвръщаме на омразата с любов светът ще е по-хубав и Любовта ще победи.
Семейството е другото нещо, което ни дава смисъл да живеем. Какво може да се сравни с майчината целувка за лека нощ или бащината прегръдка в хубав момент? Какво може да се сравни с една топла вечер със семейството, когато може да споделиш нещо или просто да кажеш как е минал денят ти? Какво може да се сравни с майчината прегръдка служеща за опора или бащиното рамо за утеха в труден момент? Това са реторични въпроси, на които всеки би отговорил. Трябва да сме благодарни, че имаме родители и че можем да имаме всичко, което изброих по-горе, защото не сме изпитвали и не знаем страданията на повечето деца-сирачета, които жадуват за майчина целувка по челото или една топла дума от татко. Те няма на кого да кажат: “Мамо, тате обичам ви!”, а повечето, които имат родители не се радват и наслаждават на всичко това. Както, когато не обръщаме внимание на това, че дишаме и поемаме кислород, но ако узнаем, че той внезапно ще свърши, тогава ще обърнем внимание и ще започнем да го искаме. Затова обичайте семейството си и се радвайте, че имате родители. Те дават смисъл на вашия живот!
Приятелите също дават смисъл на нашия живот. Истинският приятел винаги ще ти помогне и ще иска да те изслуша когато имаш да споделиш нещо, което те измъчва отвътре и което не ти дава мира. Винаги можеш да намираш утеха на рамото на истинския приятел. Той винаги ще бъде до теб в нужда и няма да се обиди, ако му кажеш нещо директно в очите, защото знае, че ти просто искаш да му дадеш съвет. Лесно можеш да познаеш дали той е истински или само те използва като кукла на конци. Това личи по неговите очи и по погледа му, стига само да умееш да проникнеш в него и да го прочетеш. Но приятелят определено дава смисъл на вашия живот и без него ще е по-трудно да се живее.
Има и много други неща, заради които трябва и може да живееш. Например, това са малките удоволствия, които животът ти предоставя. Те със сигурност правят живота ни по-радостен и по-хубав. Не е ли удоволствие да гледаш сутрешната роса осветявана от ранно греещото слънце? Или например, да отидеш в гората и да наблюдаваш природата? Как малките пчели кацат върху някое цвете и събират прашец, а след това отлитат към безкрайността. Не е ли удоволствие да отидеш на планина, да дишаш свеж и пречистен въздух до насита, а след това да си направиш пикник? Мога да изброявам безброй много такива малки удоволствия, които дават смисъл на нашият живот и заради които си струва да живеем.
Според мен, това са нещата които дават смисъл на живота ни. За всеки може би е различно, но съм сигурен, че всички хора живеят заради нещо или някого. Иначе, бих се зачудил, за какво ли живеят?

detelina101
04-23-2009, 12:20
1.“Нуждата оправдава ли престъплението? ”-Есе

Интересно е точното значение на престъпление в тази фраза „Нуждата оправдава ли престъплението? ”.Темата може да се разгледа обширно и да се кажат дълги и все мъдри мисли.
Всеки човек по някакъв начин изпитва нужда към нещо.Има граница обаче в която той трябва да контролира това тъй,че да не пречи на околните.Но кога всъщност нуждите на някой и престъплението се сливат?И всъщност за кого?
Сам за себе си читателят на тази фраза може да обясни това,така както на него му е най-добре звучащо.И има правила и норми,който ограничават нуждата от престъплението.Ние имаме избор по кой начин да постъпим в повечето случай,когато живеем,но не винаги.По себе си всяка нужда носи капчица престъпление.
Нима само нуждата е престъпление?
Зависимост от възрастта,интересите и битовите условия престъпленията и нуждите са различни.И все пак целта оправдава средствата.
Най-често се среща нуждата от пари.Тя по-скоро ни завладява от вътре,което може да ни накара да направим огромни престъпления.Но дали да навредиш на другите е по болезнено от колкото на себе си?
Да някой прослойки в народа имат нужда от наркотици,който вредят повече на самия себе си от колкото на околните хора.Така ти умираш движейки се сред огромната маса хора на светът.
Ако разгледаме темата не буквално ние ще намерим друг смисъл в зададената фраза.Все пак всички хора вярваме в бог и ние се нуждаем да вярваме в нещо,което може би не съществува,поне до сега никой не го е виждал.Хиляди хора извършват престъпления,но дали ако изчезне обектът към,който имат нужда няма да се променят?
Това може да каже само времето!!!
Всичко се развива,но според нас не и неодушевените предмети не толкова.
Аз мисля,че те също имат нужди дори да не ги изричат те просто ги показват.Най-честия пример за това е тока,който помага на определени предмети да работят…
Зависимост от ситуацията може да се престъплението дали наистина нуждата оправдава средствата.Най-големите престъпления записани в историята и бъдещи може би са плод на нуждата.Ако ние се научим да управляваме нуждата към нещо волево ще постигнем баланса на психическото си състояние.
В момента нуждите намаляват,а престъпленията се увеличават,което може да доведе до проблеми за човечеството,но един човек не може да се справи със всичко това сам,трябват много хора и различно мислене.
Мисля,че темата не е подходяща за моята възраст и се извинявам за некоректното написване на това есе,но наистина аз нямам изградено мнение.За мен темата е неясна,непозната въпреки,че и аз имам нужди и правя престъпления.Било то големи или малки.Едва когато някой ден отново се срещна с тази страна на живота ще мога да отговоря.А да ли ще срещна?И кога?
Ще покаже само и отново времето,защото това е най-великата сила и мощ в живота ни и в вселената и тя ще отговори на всеки въпрос.Понякога трябва да остави нещата в тези сили за да ти покажат правилния път.И аз съм горд,че имах възможността да пиша на тази тема и се надявам да не съм ви разочаровал/а.
Оправданието не е точното средство за да се измъкнеш от нещо,така или иначе то ще те сполети,ако ти е писано.Искам да разбера вашето мнение за тази прекрасна тема и да извадя своите изводи за да започна да градя мнение,което е временно.

detelina101
04-23-2009, 12:22
2. КАКВО СКРИТО ИСКАМ ДА ВИДЯ ?

( есе )

В съзнанието си човек притежава неоспоримото доказателство, което го разграничава от всички останали живи същества, като то е именно способността му да различава възможното от невъзможното и реалното от нереалното .Но колкото и нелогично да звучи,така също в природата на човека е заложено желанието да търси и следва порива на съзнанието, да се стреми към непостижимото.
Ако човек имаше възможността да види скритото, нямаше ли да се стреми именно към това, което е на пръв поглед невъзможно? Да вижда в душите, чувствата и мислите на хората. А защо не и през времето и пространството ? Може би не съм права, но това е моето мнение.
Според мен това е нещото, което би искал всеки от нас-да разгадае тайните на другия и да може поне за един кратък миг да разбере неговите чувства и душевни терзания.Това е така, защото всички постъпки на човека се определят от неговата душевност и характер, и ако успеем да надникнем в неговите чувства и мечти, то това вече значи, че сме успели да разберем човека срещу нас.
Но ако човек е надарен да вижда невидимото за другите, би ли се задоволил само с тайните на човека? Не би ли устремил поглед и към тайните на света отвъд времето и пространството, където се пресичат минало, настояще и бъдеще, за да погледне с други очи на своите правилни и неправилни постъпки, да ги разбере и може би да се поучи от тях?
Въпреки всичко човек дори и с просто око може да види скритото, стига да превъзмогне предразсъдъците си и да погледне света под друг ъгъл.Ако пренебрегнем материалното, лесно ще видим моралното, ако спрем да търсим външната, лесно ще стигнем до скритата вътрешна красота.За жалост обаче човек предпочита да търси скритото във времето и пространството, отколкото да загърби предразсъдъците си и да види скритото отвъд светското с т чителни неща в живота,като външността например, за да прозре в душата на човека до него.
Това е моето мнение.Човек търси с поглед скритото във възможното и невъзможното, в постижимото и непостижимото, но истински ще може да види света единствено с погледа на човек, загърбил предразсъдъците си.

detelina101
04-23-2009, 12:26
4.СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ЛЮБОВ, ЩАСТИЕ И СВОБОДА- ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
( есе върху повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови” )

Два часа- животът е само в тях.

Краят на лятото на 1918 година в един български град. Небивала суша. Коремен тиф. Холера. Глад. Престъпления. Война!
Лозя. Зеленина. Каменна колиба. Прохлада. Гладът- непознат в този оазис, далеч от ужасното ежедневие.
Окичени като с коледни играчки праскови- поливани в тази суша. И една нощ- една от прасковите- обрана!
Сред този оазис е самотната стопанка- сякаш видение от приказка. Елисавета- красива, преминала първата си младост жена. Животът й- препускал през три войни. Нещастен брак. Напразно похабена младост. Самота!
Кой ли посяга на безценния плод на коменданта? Сръбски военнопленник- измършавял, одрипавял хубав мъж- бивш музикант учител. И покъртителното обяснение: “Ради Бога, госпожо, гладен бях…”.
Какви ужасни години. Войната уж е далеч. Но тя е и тук! Още по-страшна и смразяваща, защото нищо не е естествено и спокойно. Защото липсва младостта- тя е на фронта. Защото липсва радостта- халата(войната), първо е глътнала нея.
“Даскалски приказки!”- отсича комендантът съпруг. Няма място за хуманност! А ако сам не я дадеш, как и откъде ще я получиш за себе си?
И образът на пленника- образ на мъченик, на поругани идеали, на погубена младост, на неизживяно щастие…
Двете лица на войната. Войната е лудост! И сред тази лудост припламва и избуява една мимолетна, предварително обречена на гибел любов. Истинска, силна и всеотдайна. Щастие- заключено в два часа.
Два часа, в които поместваш всичко пропуснато, неизживяно; преминало покрай теб, без да го усетиш.
Два часа- които се опитваш да задържиш, за да изживееш това щастие- пропуснато, настоящо и бъдещо!
Два часа- след които безкрайно дълго чакаш утре…
Два часа- животът е само в тях!
И душа, разделена на две! Едната половина постепенно умира- подвластна на морал и възпитание, осъждаща и бунтуваща се. Другата половина- вярващо, любещо, ликуващо същество- взема връх. Внезапно пробила подземна река помита всичко по пътя си: морални забрани, разумни доводи.
И пробудената женственост, възраждащата магия на любовта оправдава това.
Но щастието е миг! Съпругът произнася страшно осъдителното: “Наесен, когато войната свърши…”. Тогава? Той-пленникът- ще си отиде. Сърцето се свива в лошо предчувствие.
И липата- мълчаливият и верен съучастник- не може да помогне.
Идва краят на войната. Епидемията- в разгар. Спекулата- в нечуван размер. Разорение. Глад. Оскърбена гордост и достойнство на един народ. Мъка, скръб и гняв.
И равнодушието на влюбената жена- равнодушие посвоему, страшно очакване за край, за промяна в живота. Всичко сякаш тече покрай теб, без да те засяга, без да те е включило в сметката си.
Лъжлив покой! Тази река, която си оставила да тече покрай теб, ще вземе последните си жертви- една голяма любов, едно голямо щастие и един свободен дух.
Тиха нощ. Изтраква съборен от зида камък. Сянка. Тихо подсвирване. Второ… Трето… Гръм! Задавен вик… Ужасен глас от колибата. Някой тича. Женски писък. Пистолетен изстрел… Небитие. Там дали има свобода, любов и щастие- вечно?! На Земята те са само миг!
_________________
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.