много спешно ми трябват пожелания за изпращане на дванадесетокласници,а нищо подходящо не мога да намеря в google :( моля ви някой ако се сеща или намери нещо интересно да ми пише :) благодаря предварително ;)
примерно...
Аз искам да ви помня все така:
Усмихнати, красиви и щастливи.
Но в гърлото горчи една тъга,
Очите със сълзи налива…
Кажете, не отминаха ли като сън
Годините ни общо споделени;
Вчера ли чухме първия учебен звън,
А днес разделяме се насълзени.
Трепти надеждата в мен,
Че ще се срещнем в бъден ден;
И знам, че силуети във съня
Ще ме навестяват до смъртта.
Бъдещето нови спомени ще носи;
От съдбата щастие ще просим;
Но светлината от моментите със вас
Навеки ще ме топли в труден час.
Какви сме и какви ще бъдем?
Нека помечтая…
Със кой ли вятър
Ще поемем към безкрая?
-------------------------------------------
Ти помниш ли онази, черната дъска,
чинът, който до преди малко бе така щастлив?
Ти помниш ли онази класна стая,
която до преди малко бе изпълнена със смях?
А кажи ми, можеш ли ти да забравиш
класа и приятелите верни, училищния двор и звънеца весел?
Сега напускаме училището мило,
но не ще забравим нищо, в спомените ние
ще се връщаме отново на чина самотен
и ще гледаме отново старата издраскана дъска!
Ще помним ученическите дни,
когато бяхме волни и щастливи, без грижи, без проблеми!
Ще помним винаги класа задружен
и класната ни мила!
За последен път звънецът нека весело забие,
а сърцата ни отново лудо да затупкат!
-------------------------------------------
Обичам ви, когато сте край мен...
обичам ви такива,
усмихнати и живи...
обичам ви... макар че някой ден
ще сте стари,
сиви и угнили...
Обичам ви и не ще забравя
туй, що споделяхме през тез години:
Красиви есенни спомени
и отминали безгрижни зими...
Нетърпеливо чакащи пролетните утрини
и невъзмутимо огласящи летните вечери...
... И няма спирка този влак,
не ще да чака целий клас,
ще тръгнем всички на посоки
един със Бус, а друг на стоп...
Като че ли разпилени ноти,
но в крайна сметка див трип-хоп...
Събраха ни в едната стая...
Един посрещна ни,
а друг изпраща...
Щастливо креснали,
от лудост вряща...
Като че сме дяволи от рая!
Не бяхме луди, но не и кротки!
Не бяхме груби, но не и мили!
Не бяхме зубари, но не и тъпи!
Не бяхме тъжни, а свръх щастливи!
Забихме се като пирон в очите,
на оня* от втория етаж,
където бяхме 5 години
на безкраен инструктаж...
Смутили всички даскалици,
така че карат се за нас!
Тъй диви и неукротими,
че всяка вика “Ти вземи ги!”
“Не! Ти вземи го тоя клас...”
... И сякаш всичко продължава,
макар че няма да сме в клас
и всеки другия ще уважава
със студентски сандвич, с мас!
Ще срещаме усмивките си мили
по улици на чужди градове...
И винаги ще пазим снимки
от пиянски срещи в пъбове...
Обичам ви, обаче стига толкоз,
че безкрайна ще е тази ода...
А аз събирам си багажа,
кренвирш с лютеница и студена сода...
И ще се разхождам с вдигнат палец по паважа,
пак таз стопаджийска мода!
олеее много са яки,много ти благодаря,но проблема е че търся пожелание за един определен човек,който тази година завършва,а аз имам още една година и може би повече никога няма да го видя... та трябва ми нещо такова... ;( понеже мисля да му подаря нещо,а не знам какво да напиша на картичката...
Когато тръгваш, вземаш всичко,
не ми оставяш мъничко поне
и аз чакам пак безлично
в безкрайното самотно поле.
Когато тръгваш, късаш рози
от градината на моята душа,
не слагам никой да я пази,
по-скоро мъртва ще лежа.
Не мога да поставям стражи
на чувствата ми наранени
и без туй за мене не важи
дали от страж са пазени...
Когато тръгнеш, аз умирам!
Затварям прашните клепачи.
Когато видя те, замирам -
за да не мога да заплача.
Животът свършва, идва краят.
Сама съм в прахта сега.
Не мога нищо да направя,
когато тръгваш и съм пак сама.
Душата ми самотна си отива,
когато тръгваш си и ти,
сърцето ми отново пак се свива,
след като от болката отпи.
Умирам пак, за кой ли път!
Умирам истински, болезнено.
До мойто тяло ще се спрат
приятелите мои безполезно...
Какво пък толкова!? Мъничко боли,
когато нож забие се в сърцето,
но няма страшно за другите, нали,
когато ножа аз държа в ръце.
Когато тръгнеш , вземай всичко,
мен и розите вземи поне!
Не ме оставяй пак безлично
да чакам в безкрайното поле.