Промяната...

[pepita87]

От известно време посещавам форума,чета темите,които пускате.
Всеки споделя за своето разочарование в живота...по-рядко споделяте за щастливите мигове...
Никога не съм предполагала,че ще дойде и моя ред да си "изплача" болката...
Историята е следната...От две години сме с приятеля ми,имаше не една и две пречки по пътя ни и не
винаги е бил посипан с рози,важното беше,че се обичахме до безсъзнание,че винаги сме се справяли с
трудностите.Две години живяхме в различни държави-аз тук,той в Испания...Периода в който се виждахме варираше
в рамките на месец(зимата) и 2 месеца(лятото).През останалото време корерспондирахме,поддържа� �ме връзката
си по скайп,по телефона...тези,които са преминавали през подобна връзка от разтояние,знаят какво е
мъчението,когато имаш нужда от прегръдка,а да си сам...Не искам да ви разказвам колко ми е било тежко от това и т.н.
всичко си е струвало,защото заради тези месеци на самота,са идвали онези слънчеви два месеца,в които сме били
щастливи-един до друг...Не съжалявам за нищо,не съжалявам,че толкова дълго го чаках...съжалявам единствено,че може би
не успях да опазя тази връзка.
Той си е в Бг.Пет месеца живеем заедно,а вече не е същия.Коренно различен човек.Вкъщи един нацупен и
апатичен човек,навън с прители лъчезарен и безгрижен...Държи се студено с мен,скандалите и разправиите за незначителни
неща са
част от ежедневието ни.Не сме се лишили от свобода,всеки има своите задължения.В момента и двамата не работим,възможно
е и този фактор да оказва влияние.
Не спирам да търся причината в себе си,защото той за всичко обвинява мен,че аз внасям негативната енергия във връзката ни,
но моето негативно влияние е породено от негова постъпка или реплика.
Когато и да се опитвам да поговорим,той мълчи,казва ми само,че ме обича и иска да е с мен,същевременно скандалите и
напрежението във връзката ни продължават...
За него приятелите са всичко и той ги поставя преди връзката ни,дори да го отрича.Аз не искам да се отдалечаваме от тях
за нищо на света,но се дразня от факта,че той не успява да разграничава нещата м/у мен и тях.
Преди два дни,когато за пореден път ме постави някаде из "долните етажи" и предпочете компанията на приятелите,аз си
събрах багажа и си дйдох вкъщи.
Говорих толкова импулсивно,казах му такива силни и прощални думи,помолих го вече да не ме търси,да срещне човека с който
да е истински щастлив,
защото явно аз не съм била този човек...Да му даде това,което не е дал на мен и да не се променя...за нищо на света да
не се променя,защото аз станах жертва на тази промяна...
На промяната,която той преживя...от човека,който плачеше и страдаше за мен,когато беше далече...който не заспиваше от
страх да не би да не ме загуби....с който правехме планове за съвместно бъдеще
...в човека,който твърди,че не се страхува от нищо,и за който аз вече не съм онази голяма и истинска любов!

[babity]

Аз винаги съм ненавиждала това безразличие в приятеля ми (за мое щастие вече бивш). Когато той е засегнат светът е на прага да свърши, а когато той се е отнесъл зле с мен... голяма работа. Дълго време и аз се чудих какво да правя. Провокирах го по какви ли не начини. Аз просто исках да чуя, че съм му нужна, поне мъничко. Обаче не го чух. Нямах смелостта да сложа края, но потърсих щастието си другаде. Правилно си постъпила. Остави го, ако в действителност те обича така както твърди той няма да позволи просто да му се изплъзнеш и ще направи нещо за да си те върне. Ако ли не, значи не те заслужава. Кураж!

[pepita87]

Радвам се,че темата започва със смислен и зряло изказан коментар,от опит.Надявам се да не се напълни с поредните безсмислени и отегчителни коментари...Благодаря за съвета,но проблема е там,че аз не искам ,ме че не мога,а аз не искам да търся щастието си никъде другаде!Пред него показвам смелост и самоувереност,а същевременно съм като страхливо дете,което брои минутите от остатъка на деня ,което поглежда през 5 минути телефона...а той все мълчи...Сама не се понасям,винаги съм била силна и съм гледала отгоре в/у нещата,а сега сякаш съм легнала и се предавам,сама не се понасям!!!

[Bellatrix]

Разбираемо е да си уплашена при положение, че си свикнала с него. Били сте заедно бая време. Аз мисля, че той те е приел за даденост. Освен това вероятно се е стреснал в някаква степен. Живеете заедно, а това е синоним на много сериозно обвързване и всеки мъж донякъде се плаши от идеята. И затова е заобичал изведнъж приятелите си повече. Те са му като олицетворение на свободата, необвързаността. Много объркано стана, дано си разбрала.

Изчакай известно време. Като се усети, че те е загубил наистина, ще се върне.
Ако ли не - просто не е бил готов за обвърване.

[titinkaa]

И аз съм преживявала такива неща.За всичко аз бях виновната,кривата,дразнеща та,а в прочем той е лошия,защото той нямаше смелоста да си го признае и му беше по лесно да ме обвини.За щастие вече не съм с него от почти година.Той мн пъти ми се извиняваше и ме питаше кво ми е искаше даже пак да сме заедно,но вече беше късно.Беше ми болно,и не вярвах да го преживея,но ето че вече почти съм го забравила макар че сега съм с друг.Може и да сме разделени,но все още си потдържаме връзка,но само по скайп.И ние правихме твърде големи планове за бъдещето ни,но всичко се провали...затова вече когато съм с друг не искам да правя излишни планове,защото знам кво е ако случайно се стигне до раздяла,и не искам пак да страдам както миналия път.Затова карай си живота както си знаеш,и любовта и щастието сами ще те намерят.Ще видиш че ще си така по-щастлива.А може би изчакай той да те потърси и тогава говори серизоно с него за вас,а той ако наистина ти вярва и те обича толкова колкото ти казва значи ще си признае защо се държи така студено с теб и може би пак ще сте заедно щастливи и без да се карате.Иначе ако той не те потърси и ти не го търси,остави го да видиш колко държи на теб.Успех!

[pepita87]

Аз винаги съм се придържала към правилото-"Гордостта,и достойнството-далеч от връзката и съответно любимия човек"...но аз не мога винаги да правя крачката да оправя нещата,не мога винаги да затварям очи и да преглъщам всички изречени думи,все едно ги е нямало...А колкото до това да не го търся,така съм и решила.Аз ддадох своя дял,сега е време да помисля за достойнството си,което някък си...е май потъпкано...

[cherubic]

А той как се отнесе към думите ти? Забеляза ли болката изписна върху лицето ти докато ги изказваше и се чудеше как да намериш точните, за да разбере, че не искаш да те забравя, но да проумее, че го желаеш повече от всичко, а той не го забелязва? Успя ли да го накараш да се почувства виновен заради, това че пъти подред те е оставял сама в размисли какво да му кажеш, когато той се прибере след като се е разделил с компанията си? Видя ли го как се изгаря отвътре заради, това което ти е сторил?
Мисля, че ти е показал какво е да ти разбият сърцето, но не заради изневяра, друго момиче или закачка, а защото не си на първо място в живота му, в сърцето му....
А дори и да си не може да ти го покаже или поне не знае как ... Ако можеш да ми отговориш на по-горните въпроси ще съм ти благодарна, защото ще разбереш какво е изпитал, когато си изрекла, дори и към него, жестоките си думи... Да бъдеш сама на себе си благодарна, че може би, си го оставила с дупка в душата, чакаща да бъде запълнена...
Съжалявам, че трябваше да написвам всичко това толкова поетично, ако мога така да се изкажа, но наистина ме заболя от спомена, който се отвори в сърцето ми..!

[pepita87]

А той как се отнесе към думите ти? Забеляза ли болката изписна върху лицето ти докато ги изказваше и се чудеше как да намериш точните, за да разбере, че не искаш да те забравя, но да проумее, че го желаеш повече от всичко, а той не го забелязва? Успя ли да го накараш да се почувства виновен заради, това че пъти подред те е оставял сама в размисли какво да му кажеш, когато той се прибере след като се е разделил с компанията си? Видя ли го как се изгаря отвътре заради, това което ти е сторил?
Мисля, че ти е показал какво е да ти разбият сърцето, но не заради изневяра, друго момиче или закачка, а защото не си на първо място в живота му, в сърцето му....
А дори и да си не може да ти го покаже или поне не знае как ... Ако можеш да ми отговориш на по-горните въпроси ще съм ти благодарна, защото ще разбереш какво е изпитал, когато си изрекла, дори и към него, жестоките си думи... Да бъдеш сама на себе си благодарна, че може би, си го оставила с дупка в душата, чакаща да бъде запълнена...
Съжалявам, че трябваше да написвам всичко това толкова поетично, ако мога така да се изкажа, но наистина ме заболя от спомена, който се отвори в сърцето ми..!


Той е адски горд човек...когато започнахме да говорим(караме) той мълчеше,по-късно започна да ми говори с ирония,от сорта на:"Какво искаш да чуеш,че искам да съм с теб до края на дните си,да искам,айде връщаме ли багажа вкъщи..."Аз му говорех сериозни и смислени неща,той нервничеше и ми повтаряше да му казвам къде да кара,че не издържал на едно място...Когато ме докара до вкъщи и аз свалих багажа си,стоеше в колата неподвижно и прочетох недоволството му,в интерес на истината не видях какво имаше там,дали болка и страх от загубата ми..или просто едно недоволство,заради изразходените нерви...Много пъти ме пита дали съм сигурна за тази крачка и аз неуверено отговарях:"Да..."

[babity]

Адски трудно е да зачеркнеш от живота си човек, с който си прекарал толкова дълго време, но ако сега се огънеш и се поддадеш на желанието си да го видиш/чуеш той ще знае, че може винаги да се отнася така с теб и, че ти винаги ще прощаваш, а така не бива. Много ще ти е тежко и много ще те боли ако той наистина не направи крачка към теб, но в когато дойде момента, в който ти ще си дадеш шанс за ново начало (пък макар и без друг мъж до себе си) ще се почувстваш невероятно добре.

[Take_That]

Не спирам да търся причината в себе си,защото той за всичко обвинява мен,че аз внасям негативната енергия във връзката ни,
но моето негативно влияние е породено от негова постъпка или реплика.

1-во това е много голяма грешка от твоя страна! Нима ти си виновна затова, че тои е безраличен или пък, че ти се опитваш да погворите, а той ти мълчи като пукъл (с извинение) насреща... Не, твърдо НЕ, не мисля, че си виновна по никакъв начин. Спри да се обвиняваш за неговите грешки!
2-ро - думите, които ти е казал, докато ти си си събирала багажа ясно са потвърдили, че може би този човек вече не държи на теб и не те обича. Един човек, който иска да запази това, което има не би казал:"Ти какво искаш да те моля да останеш ли!" - да ще те моли!
3-то Продължи напред. Явно връзката ви се е изчерпала..... или чувствата от негова страна ..... :(

[pepita87]

Може би пропуснах да напиша нещо важно,че преди време отново се стигна до тук,тогава той много плака,не ме е молил през сълзи да остана,просто плака,че си отивам,това не е в негов стил,да пада на колене...Тогава на втория ден аз го потърсих,в началото всичко беше добре,после пак кръговрата се завъртя...И сега той знае,че аз пак ще го потърся,сигурна съм ,че дори е убеден.Но този път аз не съм.

[Take_That]

Може би пропуснах да напиша нещо важно,че преди време отново се стигна до тук,тогава той много плака,не ме е молил през сълзи да остана,просто плака,че си отивам,това не е в негов стил,да пада на колене...Тогава на втория ден аз го потърсих,в началото всичко беше добре,после пак кръговрата се завъртя...И сега той знае,че аз пак ще го потърся,сигурна съм ,че дори е убеден.Но този път аз не съм.


Тогава направи така, че да го разубедиш :)

[pepita87]

Аз няма за какво да го разубеждавам!Той,сам трябва да осъзнае какво иска,защото него хем го сърби,хем го боли!Аз знам,че той ме обича,защото,ако не ме обичаше нямаше изобщо да сме до сега заедно,но има някъква друга причина,която застава между нас-не умее да разграничава нещата...Той поставя на първо място други хора-приятелите си,вслушва се в техните мнения и решения,не в моите.Не ме разбирайте погрешно-аз нямам против тези хора,защото те са и мои приятели,ядосвам се на него!

[suitable]

Според мен си постъпила напълно правилно.. Все пак връзката ви не може да се гради само на едните спомени.. Не може да се мъчите да бъдете заедно, когато единственото нещо, което ви държи заедно е един спомен за двама човека, които изгарят от желание да се видят, прегърнат, нацелуват.. Нямам идея как си сега и за какво си мислиш.. дали искаш да се върнеш при него или да напишеш нова страница от живота си, който е може би прекрасен, но мисълта за това, че си изгубила една вече толкова голяма част от себе си, затъмнява всяка една надежда за продължение.. Едно е сигурно: след време ще бъдеш също толкова силна, колкото си била преди да срещнеш този човек.. но избора е твой.. дали искаш да върнеш стария си облик, който така харесваш или да се опитваш да събереш нещо счупено.. Голямо момиче си и мисля, че знаеш всичко за времето и как лекува то.. Дори и да определяш тази връзка като най-силната, която някога си имала - няма вечни неща, което също означава, и че няма да тъжиш и страдаш вечно.. Това, което зависи от теб е бъдещето ти.. просто го предначертай мислено и продължи.. Ето и една усмивка, от която може би имаш нужда в момента.. : ))

[pepita87]

Аз искам да бъда онзи човек,който бях,да,но не искам да затварям тази страница от живота си,просто защото аз го обичам повече от себе си!Не искам да прозвуча,като наивното поредно глупаче,което е хванало здраво "играчката" си и не иска да я замени с друга...Ако той е готов,аз съм готова да събера счупеното...

[Mi6inka]

1во искам да те поздравя за смислената тема и дискусия ,която се получи и искам да изкажа и аз какво мисля ....Била съм в твоето положение....вечно виновна...вечно аз да се моля при скандал да се оправят нещата....както каза той сега е сигурен ,че пак ТИ ще си тази ,която ще се смири..ще си затвори очите за пореден път за да е всичко наред....гордостта наистина е доста фатална в такива моменти... Аз пък бих те посъветвала наистина да стискаш и да почакаш той да те потърси...по някъкъв начин да ти покаже че има нужда да си до него...знам колко е гадно и мъчително (поне при мен е така) ..но знам също ,че всеки един човек има нужда да бъде оценен още повече в такова обстоятелсво,в такава връзка ,в която си се раздал до край...Искам да те подкрепя за крачката ,която си направила и да ти кажа никога да не се замисляш дали случайно си сгрешила....Надявам се искрено той да се усети и да разбере ,че ако един път дойде да ти почука на вратата и с треперещ глас ти каже че те обича и че си му необходима ,няма да е по-малко мъж....Успех!

[ChocolateGirl]

Здравей!Аз съм в подобна ситуация и знам колко е трудно.Преди малко повече от седмица се разделих с човека с който бях 6 месеца..твърде много бях вложила в тази връзка..рискувах себе си.. бях му дала всичките си чувства..зарязах приятелите си за да съм постоянно с него..мечтаех за бъдещето ни заедно.И ето,че в един момент нещо се пречупи,той охладня..вече усещах безразличието му.Дори понякога когато бях с него имах чувство че не ме забелязваше,сякаш ме смяташе за даденост!Някои преди мен беше написал "когато той е засегнат светът е на прага да свърши, а когато той се е отнесъл зле с мен- голяма работа" .. така беше и при мен.Неможах да издържа и му казах,че искам да скъсаме защото се държи ужасно,а тои отговори само ,че съжалява ако ме е наранил или обидил .. нищо повече .. мина седмица нито ме търси.. нито ми звъни.Страшно много съм свикнала с него и всичко ми напомня за него,но няма да стигна до такова ниво че да му се обадя аз.. Искам да съм силна и мисля,че това е правилния начин,та нали животът е най-добрия учител.Смятам че това са изпитания пратени от господ за да ни направят достатъчно силни.. все пак не е единсвен!
Помисли хубаво за връзката ви и не се обвинявай за нищо,ще разбереш че не всичко е било "розово" .. за съжаление в такива моменти човек си спомня само хубавите моменти и затова е толкова трудно :-) Надявам се съм помогнала,така или иначе и на мен ми става по лесно като споделя!

[pepita87]

Искрено ви благодаря за съветите!Одеве се чухме по телефона,държеше се гордо и самоуверено...защото аз се пречупих и го потърсих,а стисках зъби да не го правя...страхът надделя,страхът от тази загуба.Често пъти,както и този действам импулсивно.За което сега съжалявам!Общ приятел ми каза,че снощи са купонясвали в една дискотека,в която му се моля от сума време да ме заведе...а аз в същото време съм стискала очи,за да заспя и да не мисля...за дупката,в която съм...Събудих го...нервничеше през цялото време...съответно и аз се изнервих!Питах го дали ще дойде да се видим,а той ми отговори:"Няма да ме правиш на шматка,карай ме,ела ме вземи".При което аз му отговорих,че аз се чувствам по-голяма шматка,заради действията му...Каза да съм била помислила преди да сложа края...около 4-5 пъти,като неразбрано дете го молих да дойде,а той отвърна:"Утре,като се наспя,ще дойда".Винаги е бил директен и често пъти незнае как да се изразява,как да започне разговор,но държанието му беше повече от отвратително!Казах му също,че ако всичко се е изчерпало няма смисъл да продължаваме,просто да ми каже...отовори,че ме обича и иска да е с мен,да не задавам глупави въпроси.Утре ще го чакам,дано този път успее да завърже смислен разговор и да ми каже много повече от "да,не и незнам"!

[babity]

Бъди силна! Не бива да се самонараняваш така. На него дори не му е запукало, че те няма, а е излязал да купонясва. Това значи достатъчно, поне за мен би било достатъчно да разбера колко ме обича дадения човек. Често пъти когато сме в дълги връзки забравяме, че любовта не е само на думи. Сега ще простиш, но утре... утре ще направи по - голяма грешка и ти просто ще свикнеш да прощаваш. В една връзка има двама души, а в момента във вашата съществува само той с неговите нужди и потребности. Ти също си човек и залужаваш да си уважавана и да се задоволяват потребностите ти. Колкото по - рано се откъснеш от него, толкова по - добре за теб!

[pepita87]

Опитвам се да съм силна,но не се получава...опитвам се да се разсейвам с каквото мога,уча за изпити ( висша математика),също така и за шофъорски курсове,а дори не мога да се съсредоточа...Аз съм си дала сметка какво мога да си "надробя"сама с тази моя прошка.Ще се видим утре,ще говорим,мятам да отидем някъде където ще сме далеч от всички,ще имаме нужното време да се опитаме да разнищим проблемите.Много пъти ми е казвал.че когато се скараме,става "кон с капаци" и върви напред,затваря болката в себе си и си я прави още по-голяма,дори да има възможност да я премахне...От друга страна не спирам да си задавам и въпроса дали не прекалявам с вкарването на излишни филми...Дали не трябва да спра да обръщам толкова значително внимание на тези неща и да опитам по друг начин да променя нещата,не със скандали и събиране на багажи...стана адски объркано...

[suitable]

От както ти прочетох първото мнение и просто станах нещо като роб на тази тема.. сега продължавам да чета и ту си мисля да пропусна всякакви следващи коментари от моя страна, но някак ми се струваш прекалено човечна и нежна и просто защото съм извън проблема, затова го виждам така добре. Ясно е, че наистина си луднала по него доста.. Още от началото, когато долу-горе се запознах с историята ми стана що-годе ясно цялото положение и тогава се впечатлих от правилния избор, който си взела, а сега след като си му се обадила вярвам, че си направила ужасна грешка.. и другото, което е.. като чета как се е държал той и всичко останало.. просто се отвращавам от подобни хора.. според мен си те води, както си желае.. понеже и аз съм момче и някак си представям как се е държал, съдейки по историите, които приятелите ми са разказвали.. Просто.. всичко ще мине.. ако не сега, то след време и ще видиш, че продължавайки да бъдеш с него е било грешка.. Повече нямам какво да кажа, първо защото - кой съм аз, че да се заслушаш в съвета ми и второ: решението си е изцяло твое.. Това, че си писала темата тук, в този форум се обезсмисли, веднага след като си му се обадила.. Няма как да те подкрепим, след като вървиш срещу самата себе си..

[pepita87]

От както ти прочетох първото мнение и просто станах нещо като роб на тази тема.. сега продължавам да чета и ту си мисля да пропусна всякакви следващи коментари от моя страна, но някак ми се струваш прекалено човечна и нежна и просто защото съм извън проблема, затова го виждам така добре. Ясно е, че наистина си луднала по него доста.. Още от началото, когато долу-горе се запознах с историята ми стана що-годе ясно цялото положение и тогава се впечатлих от правилния избор, който си взела, а сега след като си му се обадила вярвам, че си направила ужасна грешка.. и другото, което е.. като чета как се е държал той и всичко останало.. просто се отвращавам от подобни хора.. според мен си те води, както си желае.. понеже и аз съм момче и някак си представям как се е държал, съдейки по историите, които приятелите ми са разказвали.. Просто.. всичко ще мине.. ако не сега, то след време и ще видиш, че продължавайки да бъдеш с него е било грешка.. Повече нямам какво да кажа, първо защото - кой съм аз, че да се заслушаш в съвета ми и второ: решението си е изцяло твое.. Това, че си писала темата тук, в този форум се обезсмисли, веднага след като си му се обадила.. Няма как да те подкрепим, след като вървиш срещу самата себе си..
Съхласна съм с някои от нещата,които каза,но ще те попитам нещо,ако е по силите ти ми отговори,защо този човек продължава да твърди,че ме обича и иска да е с мен?Ами ако той вижда нещата от неговия собствен ъгъл...и някък си вижданията му се разминават с моите...Защо той не продължи по пътя си,заедно с приятелите си и не ме остави,както аз му предложих...а твърди ,че ме обича и същевременно постъпва така детски...

[suitable]

Не можеш вечно да се съобразяваш с ъглите на всички и да им изчисляваш градусите.. Той може и да те обича и да иска да бъде с теб, но нали ти си го изоставила, точно защото не си могла да издържиш на живота, който сте имали, докато сте живели заедно..? Нали това е бил твоя избор.. Ако решиш да му угодиш и да се върнеш при него - се връщаш точно на момента, където не можеш да издържаш и си отново на крачка да си събереш багажа и да се махнеш..

[Consequence]

Не видях мъжко мнение в тази тема ... Може би хората ги е страх, защото като гледам главно плюете нашият пол.
Аз като човек в подобна връзка имам свое мнение, което не видях някой да сподели.Всички се нахвърлиха върху държанието на приятелят ти, което е логично.И вината сигурно е в него, но причината тук не е изяснена.Аз ще се опитам да направя точно това.
Аз съм в сериозна връзка от година и 18 дена.
На 20 години съм, а приятелката ми на 18, но това не е толкова важно.
Връзката ни започна когато бях 12 клас, и то точно в краят ...
Възможно най-отвратителният вариант, понеже тя е по-малка, а аз кандидатствам и вероятността да се разделим е голяма.Така и стана, приеха ме във Великотърновският университет и сме разделени от няколко месеца.
Да, виждаме се често.Аз се прибирам поне веднъж в месеца при нея, а и тя идва и има разлика в моето и твоето положение, но знам как се чувстваш.Приятелката ми също би те разбрала.
Кофти ситуация, дори за хора, които са много влюбени един в друг.
Всичко това го казвам, само за да стане ясно, че знам за какво говоря.
Но да се върнем на въпроса ...
В изповедта ти, не става ясно колко време сте ходели преди да се разделите и дали въобще е имало такъв период.Имам в предвид, да ви раздели разстоянието.
За някои може да не е важно, но точно тук се крие проблема.
Аз, за щастие, имах време в което да видя какво е да сме заедно.Не само в един и същи град, а в една къща дето се вика.
Лятото преди да замина, прекарвахме доста време у нас или у тях.Напълно сами, в продължение на дни.И се чувствахме прекрасно заедно.Колкото по-дълго бяхме неразделни, толкова по-добре ни се отразяваше.
След като дойдох в Търново, тя започна да идва при мен и отново живеехме заедно за малки периоди от време.Отново, беше невероятно удоволствие и двамата вече бяхме напълно наясно, че можем да съжителстваме под един покрив и да нямаме проблеми.
Някои биха поспорили, защото едно е няколко месеца заедно на едно място, друго е по 1-2 седмици и после с дълга пауза, но аз за себе си знам, че няма да има разлика.
Та, относно ситуацията на авторката на темата ...
Както виждаш, имам представа какво ви е било разделени.Но явно не сте знаели какво е да живеете заедно.
Колкото е трудно да се поддържа връзка от разстояние, толкова по-голямо е и удоволствието когато се съберете за някакъв период от време.Но така не разбирате какво е да сте заедно.
Определено между вас има силни чувства, което е прекрасно.И ако връзката ви беше по-кратка щях да кажа, че явно не сте готови да живеете заедно, но имайки предвид ситуацията, смятам че просто не сте съвместими.
Не ми се нахвърляйте, но това е проблема.
До толкова сте свикнали да се разделяте и събирате, че когато сте постоянно заедно вече не се понасяте.Или поне единият не понася другият.Не е нужно и ти, и приятелят ти да не сте съвместими.Достатъчно е само единият да има проблем, и явно в случаят това е половинката ти.
Човекът не е виновен.Това може да се дължи на характера му, може да е в следствие на начинът по който е протичала връзката ви преди, а може и просто да не сте един за друг.
Варианти много, точен отговор няма.Или поне, не съм аз човекът, който да го даде.Но като цяло, причината е гореспоменатата.
Виждам, че го обичаш затова ще те посъветвам следното.
Продължете връзката си, но не живейте заедно.Може да се събирате за ден-два, дори седмица, но не повече.Дай му пространство.
Постепенно нещата ще се оправят.Убеден съм в това, защото за да е изтраял 2 години човека явно също те обича.
След време, може отново да опитате да живеете заедно.Ако нещата отново не потръгнат, то изхода е само един - да се разделите.
Не е казано, че ще сте вечно заедно.Би било прекрасно, нали ? Но никога не се знае.
Опитай това, което ти предлагам и сама ще видиш резултата.В крайна сметка, дори нещата да не се получат си изживяла един прекрасен романс и си била щастлива когато сте били заедно.Определено няма да има за какво да съжаляваш, даже напротив.
Съветвам те само да не се отказваш.Мъжете, колкото й да не ви се вярва, оценяваме факта, че някой се бори за нас.Аз дори искам приятелката ми да ме ревнува повече за да съм напълно убеден, че съм й важен :)
Пожелавам ти успех във връзката и по възможност "happy end".
Знам, че съм мъж и моето мнение не би се откроило толкова много, но повярвай ми знам за какво говоря.На гърба си съм го изпитал, а и съм ставал свидетел на подобни случки.
Извинявам се за дългият пост.Дано не съм изгубил нечие време.
Не задължавам никой да се съгласява с мен, просто лично мнение от човек с опит.

[pepita87]

Замислих се доста над това което написа:"До толкова сте свикнали да се разделяте и събирате, че когато сте постоянно заедно вече не се понасяте.Или поне единият не понася другият".В интерес на истината понякога и аз изпадам в такива моменти,но ми минава.Напрегнато ежедневие...всичко си изкарваме един на друг...Не смятам,че той не ме понася и за това стават нещата,моментно-да,както и на мен ми се случва...Вероятна причина наистина може и да е това,че ние до толкова сме свикнали да сме разделени,че не сме научени да живеем заедно...И аз съм му го казвала не веднъж:"и не си научен да водиш връзка-отблизо,всички твои връзки до момента са били от разтояние,включително и нашата."
Той си е от пет месеца в България,но интензивно от около 2-3 месеца делим един покрив.

[Consequence]

Замислих се доста над това което написа:"До толкова сте свикнали да се разделяте и събирате, че когато сте постоянно заедно вече не се понасяте.Или поне единият не понася другият".В интерес на истината понякога и аз изпадам в такива моменти,но ми минава.Напрегнато ежедневие...всичко си изкарваме един на друг...Не смятам,че той не ме понася и за това стават нещата,моментно-да,както и на мен ми се случва...Вероятна причина наистина може и да е това,че ние до толкова сме свикнали да сме разделени,че не сме научени да живеем заедно...И аз съм му го казвала не веднъж:"и не си научен да водиш връзка-отблизо,всички твои връзки до момента са били от разтояние,включително и нашата."
Той си е от пет месеца в България,но интензивно от около 2-3 месеца делим един покрив.
Непоносимост е силна дума ... Не си ме разбрала правилно.Имам в предвид, че по-скоро не му е приятно.Със страшно много хора се случва това.
Не случайно преди брак, кажи речи всички двойки живеят заедно за определен период от време.От това се разбира дали ще могат да са заедно и за напред.И както често се случва, това не е възможно ... Любовта понякога я има, но като че ли това не е достатъчно.
Но в крайна сметка, наистина причината е в начинът по който връзката ви е протичала преди това.Затова и ти казах, да продължите, но не и под един покрив.Първо свикнете да сте в една държава, после в един и същи дом.Ако и тогава нещата не потръгнат, мисля сама знаеш какво да правиш.

[slun4ice_90]

"Да му даде това,което не е дал на мен"...Ех,спомени и аз едно време казах това на едно момче... :-o Доста проблеми сте имали,всичко това ви е изнервило на макс.Тъпо ще е,ако скъсате така просто.Седнете и поговорете като големи хора.Обичате се,а това е най-важното! :)

[Henn]

Седнете и поговорете като големи хора.Обичате се,а това е най-важното!
+1
ще ме разплачеш сериозно...

[pepita87]

Благодаря на всички,които писаха в темата,засега нещата са ок.Благодаря

[pepita87]

Дължа извинение,че така накратко прекратих историята.Нещата между нас са повече от перфектни.Благодаря ви,че дадохте мнения и не подминахте темата,която пуснах!Нямам време да разказвам с подробности...Просто той се дърви прекрасно,дано е преусмислил наистина нещата и му е дошъл акъла... :) Можете да закючите темата... :-)