Не толкова за вас, колкото за мен

[justkoks]

Знам за този сайт от известно време и честно казано...споделянето на проблеми тук винаги ми се е струвало някак..несериозно..Ето обаче , че сега пиша и го правя не толкова, за да ви попитам, колкото просто да ви...разкажа..:)
Истината е, че дори не знам от къде да започна..."Бяха 3 прекрасни години" може би е най-добрия старт..нещо ми подсказва, че ще изполвам същотото и за финал...
Тя е на 18, аз също. Интересен факт е, че дори сме родени на една дата.:) Беше едно от първите неща, които разбрах за нея и на онази възраст от..още дори ненавършени 16 години това ми се стови наистина значимо и може би..наистина беше:) През тези 3 години имах възможност да опозная най-прекрасния човек..О, да , бъдете сигурни, че не преувеличавам.
Никога не сме били просто тийнейджъри..Винаги сме били различни от останалите си връстници. Бяхме точно толкова силна двойка, колкото бихме били ако се бяхме срещнали на по 30 години.
Първата мисъл, която мина през главата ми, когато за първи път се замислих, какво искам от това момиче, беше..."Боже, тя е удивителна..Не е ли по-добре да направя всичко възможно да изградим едно страхотно приятелство..Какво ще се случи ако един ден се разделим...Не искам да губя присъствието на този човек до себе си"
И така минаваха месеци...години..Време ,изпълнено с толкова красиви моменти, толкова щастие..и толкова много блестящи скандали :)Мда, единственото нещо, в което бяхме по-добри от това да се драчим и спорим за глупости , беше секса...:)
Нека не звучи така, сякаш просто намеквам за което...Нашия секс..заслужава да бъде описан в текст с не по-малка големина от този:) Няма по красиво изживяване от това , да кажеш с тялото си всичко онова , което не можеш с устата си...Всеки един път, колкото и невъзможно да звучи , беше по-красив от предния...
Бяхме на толкова много места, било то всеобщо признати за удивителни или просто набързо превърнати в най-красивите за нас места...
Мога да продължавам с часове да описвам вълшебството около нас..уви, заедно с него ръка за ръка винаги е вървяла и реалността...
Онази реалност, в която ние сме на по 18 години и все още не сме видели почти нищо, опитали почти нищо, разбрали почти нищо.
Онази реалност , в която ни сме на 18 и правим планове дори и от по-малки как ще заминем заедно за чужбина..и как и да го погледне човек , ще встъпим заедно в съвместен живот...........
Има ли нужда да продължавам или ти, който прочете редовете до сега ,вече знаеш какво ще прочетеш надолу...
Знаех ,че в един момент ще има уплашени...и направих всичко възможно да не съм аз един от тях, но това не се оказа достатъчно...
Опитах се да живея като всеки един тийнейджър без да позволявам това да повлиява по какъвто и да било начин на любовта...на връзката ми..И успявах...
А в това време...в това време моето момиче все още не бе видяла нищо, не бе почувствала или помислила за нещо различно от мен...
И ето ме мен, дни преди да завърша гимназия, месец преди да замина на пътуването което планувахме толкова отдавна....сам....
Сам с ясния спомен как най-красивото нещо в живота ми, най-обичания човек крещи в лицето ми как не ме иска повече, как не иска бъдещето за което бяхме мечтали до късно вечер, как всичко вече и е чуждо.
Нямам по истински отговор на въпроса "Какво се случи с теб?" от .."Целия ми свят се срути"...
И ето ме...тук ...броени дни след като това се случи, пишещ думи , които дори не съм сигурен,че си прочел или ако си-че си ги разбрал. Сам съм , изгарящ да я чуя, да я видя, знаейки че не трябва , че всичко свърши...и все пак....все още мечтаещ.
Бяха 3 прекрасни години...

[niquetamere]

bori se za nai-skypiq ti chovek :(

[assd]

ще го преживееш. и аз бях така преди 5 месеца - всичко се срути, всички планове. мечти, обещания как ще бъдем винаги заедно. тя се уплаши, точно както и ти го описваш... е не бяхме 3 години заедно и сме на по 21-22, но доста дълго време. и изведнъж тя предаде доверието ми и станах "никой'...

трябваха ми 5 месеца за да я преживея, верно че си спомням за нея когато заспивам, защото я обичах, но няма да и простя че ме остави в един труден момент и ме предаде.
но сега вече съм добре и се чувствам супер, дори и сам. така че късмет, брато!

[ThePowerOfLove]

Какво я е накарало така да се отдръпне изведнъж? Сигурен ли си, че не можеш да оправиш нещата :( Не се отказвай до последно!

[Slawi92]

мноу кофти и 3 години не са малко време никак даже много кофти ама горе главата и не се отчайвай само ...,

[vesito13]

Такъв разказ , просто нямам думи . Прочетох го цялото на един дъх , толкова беше поглъщащо . А иначе на теб мога да кажа само , продължавай напред и нека просто всички хубави моменти с нея , останат само спомени от миналото ти . Друго наистина не мога да кажа .

[pepita87]

Няма да крия,че думите ти ме трогнаха,дори разплакаха...Разказа ти звучи толкова красиво и същевременно толкова зловещо,зловещо,че една толкова красива любов си е отишла...Когато започнах да чета не предполагах,че финала ще е именно от този характер...Какво да ти кажа...Ако има смисъл бори се,не погребвай нещо преди да си сигурен,че то е мъртво,ако ли пък си...просто отгърни новата страница от живота си.Искрено ти пожелавам успех и щастие,такива хора като тебе не заслужават да са нещастни!

[Rofl4e]

и така и не разбрах защо точно ти е казала че иска а се разделите

[CucAgMuH]

Скука :roll:

Слушах музика, после реших да си подреждам музиката(което при размера на моята музика е смела постъпка)... а, момент, пощата не съм си проверил...

Мдае, 5517 непрочетени писма. Значи всичко е наред. Момент да изтрия тези на които няма да отговоря... никога... 5261 - така е по-добре. След като се оттегчих до крайна степен, що да не пиша и по темата?

В живота на всяко примерно момиче идва време в което то един вид се "окучва". Секунда да пуснем подходяща музика...

[>] Muse - Supermassive Black Hole :-({|=

Та докъде бяхме стигнали... до окучването. Дам. Така бе - по едно време им писва да са това което са, решават че нещо не им достига отнякъде(без да имат реална база за сравнение...) и вземат драстични мерки. Самонавиват се. В краен резултат се окучват.

За нещастие нито започват да лаят, нито им растат зъбите - да го хванеш в начален стадии... насъбират си го невидимо и в един момент избухват от видимо нещо малко, което само по себе си едва ли е в състояние да отприщи такава сила. Ако си гледал катерицата от Ice Age - значи ме разбираш...

Целият гняв се насочва по посока най-близкият човек. Той е виновен за всичко, даже и за болката която изпитва Willy Coyote, след поредният му неуспешен опит да хване роуд рънъра. Музиката...

[>] Gorilaz - Clint Eastwood :-({|=

Ако си на мястото на обекта към който е насочен гневът - обречен си. Шансовете ти минават между нула и никакви, при положение че жената отсреща се е окучила правилно. Възможно е да ти даде и "втори шанс" - може би в десетина процента от ситуациите в които съм го наблюдавал. Но по приницп не искат повече да те виждат...

Вторият шанс е нещо подвеждащо. Започваш да си виновен по подразбиране за най-малките неща. Не си се сетил да й дадеш черешките от коктейла ти. Или ако си се сетил - то по тях има малко алкохол - ето! Искаш да я напиеш и да се възползваш(или нещо също толкова абсурдно - все там...). Нейното фрапе е по-безвкусно от твоето... трябва да си ги размените. Но това го казва след като си изпил половината... След което те обвинява че тя ти дава почти недокоснато фрапе, а тя получава половин...

Недай си боже да вдигнеш плахо глава срещу това поведение - окучилата се жена не търпи възражения относно това дали си виновен... Виждал съм и двата варианта. Повечето се опитват плахо да си вдигнат главата, да възроптаят след като са траяли седмица-две-месец подобно поведение. Такива картинки не си виждал. Сюреализма на Салвадор Дали с неговите картини за ужасите от войната бледнеят пред гореописаната ситуация.

[>] Klaas - The Way :-({|=

Другата крайност е ти да почнеш да насъбираш. Пак не е приятно. Повечето жени не носят на бой. Вариантите които съм гледал заспиват или най-малко сядат от раз. В най-грубият вариант на който съм ствал свидетел имаше счупена ръка. Момичето наглееше, човека възропта, тя почна да му вика, че посегна и да го удари. Аз на човек който владее 2-ра степен не-знам-си какво руско жойно изкуство(май спецназ го ползваха) не бих посягал така. В крайна сметка човека отнесе два удара, и после даже не е разбрал как й е счупил ръката на две места... той просто се опитваше да я спре. Еми - успя :)

Сигурно се питаш защо изобщо жените се окучват? Спорно. Аз го отдавам на любопитството. След като е с теб, трябва да спазва някакво благоприличие... а всекидневно вижда десетки примери как това нещо не се спазва. По някое време й писва. Тук си говорим за ограниченията която тя сама си налага. Да не говорим за нещата които не ти допадат на теб. Или ония неща които не правиш - да речем, мен може по-скоро да ми откъснат ръката отколкото да ме завлачат в чалга дискотека.

[>] Zucchero - Baila morena :-({|=

Като събереш това с още няколко факта - да речем си погледнал малко по-странно някое момиче на улицата, приятелката ти не е имала много сексуални партноьри и тем подобни неща - ето ти ги братче предпоставките за окучване. Единственото което пречи си ти. Лошо... само се чака някаква искричка, че да пламне насъбраното и да те отнесе ударната вълна - дето имаше един стар лаф - като куцо пиле домат, като москвич 12-так на трета, или като циганин цветен метал...

Не смея да твърдя че съм покрил всички фактори за окучването - далеч съм от тая идея... прекалено много са, преклено сложни, а и никога не съм си поставял за цел изобщо да мисля по тая тема.

[>] Bizet / Carmen Suite No2 Habanera :smt026

В случеят ти си се наиграл. Или не чак толкова. Зависи от гледната точка. Решил си да не мислиш за окучването и да се наслаждаваш на трите години. Мен от малък са ме приучили на една игра: "Допускане на невъзможното"(адски ми беше полезно в математиката от 4-ти до 7-ми клас... :) ). Когато нямам какво да правя, или нещото което правя не изисква целият ми интелектуален капцитет си разигравам на ум невъзможни от моя гледна точка ситуации и изработвам планове за действие ако се случи.

Естествено и аз греша. Имаше неща които ползвах за константи. Следователно и направих грешка. 2006-та година, 31-ви юли. Около девет месеца грешна константа в теориите водят до около две години за поправянето на нанесените щети, плюс изпитване на негативни ефекти до към средата на 2010-та. И то само защото съм бил пределено сигурен в нещо. Нали се сешаш - човек се стреми към това което желае и не допуска за миг че може да го загуби. От тогава използвам за константа при "допускане на невъзможното" единствено себе си. За момента грешки няма :) Успявам да изляза чист от всяка ситуация и да извлека ползи от това което на пръв поглед би трябвало да ми се отрази негативно...

Тук идва въпроса - кое ще е по-добре - да използваш моят вариант, или да се наслаждваш на живота? Пак спорно... С едното си щастлив, но силно уязвим, с другото не си щастлив, но вероятността някой да успее да изтръгне и нотка на учудване или да те хване неподготвен съществува предимно на теория(естествено, той не знае че ти допускаш невъзможното).

Странни са хората....

[>] Bush - The People That We Love :-({|=

Искам да кажа - никой не допуска това че може да го пожертваш. А красотата в допускането на невъзможното е, че ти допускаш че можеш да жертваш всичко освен себе си. Точно това обърква хората. Те не приемат че някой, с който са близки може да ги пожертва с лека ръка. А пък аз мога. Още му помня физиономията на един изрод :) Виждам и блясъчето в очите му, че ако останем някъде сами и може да ме убие - ще го направи. Да заповяда - има защо :) Ситуацията беше или аз в момента, или той след две седмици. Интересното беше че той дори не осъзнаваше че ще му се наложи да ме жертва след две седмици... чак след като му обясних кротко се съгласи, че нямало да има избор. Което не му пречи да продължава да иска метлен предмет да премине през тялото ми. Радвам се че не ми пука особенно :)

[>] ARABESQUE - Midnight Dancer :-({|=

Oтплеснах се, извинете... говорихме за окучването. Еми - случва се. Нещо като почти естествен еволюционен процес при повечето жени. Не можеш да ги виниш. Все едно да обвиниш птицата в клетка че й се иска да похвърчи. Само с едната особенност, че птицата не ти пищи, не ти съсипва живота... но пък трябва да й чистиш клетката :) Зарежи, примера не е кой знае колко точен, но горе-долу описва ситуацията.

[>] FALCO - Rock Me Amadeus :-({|=

(набарахме папките с диско от осемдесетте :smt011 )

Както каза - заминаваш нанякъде. Това е хубаво. Ще ти спести време, което иначе би прекарал в неща от сорта на "нека да опитаме още един път...". Ъхъ... ама кой знае, може пък да греша и да има "откучване"? Не че да ти давам фалшиви надежди, просто допускам невъзможното :)

[>] LAURA BRANIGAN - Self Control

Мда, ето една от любимите ми песни 8) Ааааааай... ааааай лив ъмонг дъ кричърс ъф дъ найт! ...ай хавънт гот дъ уил то трай енд файт, ъгейнст а ню томороу... со ай гес айл джъст билийв ит дат томороу невър комс...

Какво да ти кажа още... освен да си вземеш бутилка от любимото, например балънтайнсче... да се опнеш така на тераската, да си пуснеш яка музичка и да се напукаш? Жалко че съм на лекции след няколко часа... да отида недоспал върви, но да отида пиян и недоспал мисля че ще отприщи вълната на напълно несправедливият гняв на охраната в университета. И ще стана като домата от горният пример... или като цветният метал. Не мога да съм съпричастен и да дам пример... :/

Мисля да мина да ида на ресторантчеда хапна преди лекции... то на празен стомах не се дреме лесно... лек ви ден :)

ПП. А сега само барабаните... тумба лумба, тумба лумба 8-)

[valdesbg]

Сисадмин възхищавам ти се на начина на писане и начина на мислене. И донякъде благородно ти завиждам.

[Tera]

По начина ти на писане,си личи,че много я обичаш...че те боли..Нз какво да кажа освен,че си опознал най-красивото и наи-болезненото чувство....Любовта...Дано да не те трябва много време за да се съвземеш...Успех :)