DonDio
04-26-2009, 23:12
Здравейте!Дадоха ми като за последно да напиша нещо като есе по английски на тема "Мнението ми за моето училище".Тъй като знанията ми не са много големи много бих се радвал, ако някой може да ми помогне и да ми преведе на английски текста отдолу.Благодаря Ви предварително
Въпросът относно моето училище е сложен и многоаспектен.Да се говори положително за едно място, където са минали 4 години от твоя живот е много трудно.Всъщност, дните в това училище минаха много еднообразно и скучно.В хода на учебната година имах чувството, че живея един и същи ден десетки пъти.Всичко се повтаряше и затова сега като погледна назад във времето не мога да си спомня нищо конкретно.Може би само едно или две събития, но и те са без особено значение. Без значение беше например и изучаването на руски език.Учихме го първите две години по 3 часа седмично, но това разбира се не е достатъчно дори и за формиране на основни знания.Следващите две години изобщо нямахме руски език като учебен предмет и съответно забравихме и малкото, което бяхме научили.В групите по английски език пък бяхме събрани на едно място хора, които никога не са учили английски, такива които са знаят само най-елементарните неща и такива, които горе -долу имат някакви основни знания.Всичко това разбира се беше сигурно условие за бездействие в тези часове.В други часове пък имаше преподаватели, които много обичаха да се гаврят с нас и това допълнително влоши и без това неприятната среда, в която бяхме поставени.Но всичко това си има и хубава страна.За да успея да оцелея в това училище аз се научих много ефективно да си изключвам мозъка и да я карам на автопилот.Това откритие много ми помогна и дори го използвам в реалния живот, когато стане напечено.От цялата тази работа разбрах едно: в училище човек не се научава на нищо полезно(това се отнася за моето училище, но знам, че и за много други училища това е така), което да му помогне в реалния живот.Точно затова на много хора живота им се струва много тежък като напуснат училище, а това далеч не е така.Всичко на което те учат в училище е да запаметяваш, понякога напълно ненужна информация.Карат те да учиш неща, които изобщо не те интересуват и които знаеш, че няма да ти потрябват.В училище не се обръща достатъчно внимание на човешката индивидуалност и всички ученици се поставят под общ знаменател.Но за това не е виновно само моето училище, а цялата образователна система, която се нуждае от сериозни реформи.Казвам всичко това, защото всичко важно, което съм научил не са ми го преподавали в училище.Учил съм се сам и още продължавам да го правя.И именно от гледна точка на това, което знам, мога да забележа колко ненужни са били повечето неща, които са ни преподавани в това училище.Повече няма смисъл да пиша, защото не искам да се задълбавам навътре в този въпрос…за мен всичко това вече няма значение.
Въпросът относно моето училище е сложен и многоаспектен.Да се говори положително за едно място, където са минали 4 години от твоя живот е много трудно.Всъщност, дните в това училище минаха много еднообразно и скучно.В хода на учебната година имах чувството, че живея един и същи ден десетки пъти.Всичко се повтаряше и затова сега като погледна назад във времето не мога да си спомня нищо конкретно.Може би само едно или две събития, но и те са без особено значение. Без значение беше например и изучаването на руски език.Учихме го първите две години по 3 часа седмично, но това разбира се не е достатъчно дори и за формиране на основни знания.Следващите две години изобщо нямахме руски език като учебен предмет и съответно забравихме и малкото, което бяхме научили.В групите по английски език пък бяхме събрани на едно място хора, които никога не са учили английски, такива които са знаят само най-елементарните неща и такива, които горе -долу имат някакви основни знания.Всичко това разбира се беше сигурно условие за бездействие в тези часове.В други часове пък имаше преподаватели, които много обичаха да се гаврят с нас и това допълнително влоши и без това неприятната среда, в която бяхме поставени.Но всичко това си има и хубава страна.За да успея да оцелея в това училище аз се научих много ефективно да си изключвам мозъка и да я карам на автопилот.Това откритие много ми помогна и дори го използвам в реалния живот, когато стане напечено.От цялата тази работа разбрах едно: в училище човек не се научава на нищо полезно(това се отнася за моето училище, но знам, че и за много други училища това е така), което да му помогне в реалния живот.Точно затова на много хора живота им се струва много тежък като напуснат училище, а това далеч не е така.Всичко на което те учат в училище е да запаметяваш, понякога напълно ненужна информация.Карат те да учиш неща, които изобщо не те интересуват и които знаеш, че няма да ти потрябват.В училище не се обръща достатъчно внимание на човешката индивидуалност и всички ученици се поставят под общ знаменател.Но за това не е виновно само моето училище, а цялата образователна система, която се нуждае от сериозни реформи.Казвам всичко това, защото всичко важно, което съм научил не са ми го преподавали в училище.Учил съм се сам и още продължавам да го правя.И именно от гледна точка на това, което знам, мога да забележа колко ненужни са били повечето неща, които са ни преподавани в това училище.Повече няма смисъл да пиша, защото не искам да се задълбавам навътре в този въпрос…за мен всичко това вече няма значение.