The end...

[iveetyy]

Може би си го заслужихме..
а може би пък не..
но в крайна сметка..
едва ли някой някога ще разбере..

И какво сега..
това е края?..
Просто ей така..
или ще извървим заедно пътя си докрая?..

Има ли надежда..
поне малък лъч светлина..
някаква сила крепежна..
с която да прогледна в таз тъма..

Няма ли някой на помощ..
плача тъмнината раздира..
Няма ли някой буден в таз проклета нощ..
Когато една душа бавно умира..

Тихо изглежда всичко навън..
Но вътрешно кънти от мен всяка част..
Чува се отнякъде далечен звън..
Всичко го чуват..но аз нямам таз власт..

Отнясам се някъде..
далече от тука..
с една проста мисъл-сега накъде..
но в таз самота само клон по прозореца в отговор чука..

Дали ще ми прости..
Дали ще заслужа..
Дали над нас ще се смили..
Въпроси раздират моята кожа..

И въпреки всичко вяра не губя..
Незнайно как,мечтите запазвам..
Дори и себе си да погубя..
Няма да спра да доказвам..

Всеки грешки прави..
Това е човешко..
но надали някой ще забрави..
такова заблуждение младежко..

Млади сме все още ние..
предадени в плен от заблуда..
зад всяко лице нещо се крие..
и всеки си мисли-прокуда..

Никой не знае оттук какво следва..
Всеки с надежди и отчаяние остава..
приятелство старо ще ни преследва..
но все пак..живота продължава..!..