Спасение

[iveetyy]

Търся своето спасение..
изгубено заедно с едно приятелство..
трябваше ли всичко тъй трудно да е..
и да завърши с предателство..

Чувствам как душата от тялото се отделя..
Отровна болка ме пронизва в мрака..
докога така?
защо всичко се така протака?!..

Трябваше ли тъй да става..
или по ирония на таз съдба жестока..
смисъл аз лично не видях..
приятелството се оказа скъпа стока..

Не искам нищо сега..
нищо освен да се спася..
искам да продължа..
без да се гневя..

Лоши чувства не тая..
но трябваше ли тъй да става..
От всичко туй вече почна леко да призлява..
и все пак не мога аз да разгадая..

Как света се очаква да спася..
Като себе си не мога аз да удържа..
Отпускам се и чакам..
в Ада да се завлека..

Защо изчезна всичко на мига?!..
Нима това заслужих..
Да остана празна..
от сън в кошмар се аз пробудих..

Нямам сили напред да гледам..
Миналото царува вътре в мен..
Казвахме приятелки до гроб..
но ето,че всеки вече е сломен..

Пътищата ни се разминават..
напред да продължа ще се наложи..
Боря се за своята душа..
и се моля да не се разложи..

Спасение от сенки на заблуда..
търся и се лутам..
но ету,че нещо проблещука..
може би това е моят шанс-точно тука..

Приятелка за мене вечно ще си ти..
стискам ти палци във живота..
не забравяй моето лице..
спасение продължавам да търся във всяко зрънце..