ifkataAa
04-28-2009, 17:45
Здравейте ! :-)
Напоследък ми е много тежко, а не искам да разкривам мъката си пред приятелите.Точно за това пиша тази тема, не искам съвети .. в моето положение вече е късно за каквото и да било.Искам просто да споделя с някого всичко онова, което ме кара да плача, като малко дете .. всичко онова, което се е свило в сърцето ми.
Всичко започна преди много години.Живехме в един и същи град, учехме в едно и също училище, но странно защо аз не го бях забелязвала.Беше февруари и най-добрия му приятел дойде при мен, за да се запознаем.Бяха заедно и именно тогава ги забелязах.Те са по-големи от мен,а и аз бях мъничка и не обръщах внимание на момчета и т.н. С времето тръгнах с най-добрия му приятел, който ще нарека Р., а самото момче ще кръстя Ж. По време на връзката ни с Р, аз и Ж бяхме много добри приятели, можех да му сподея всичко, но той е много странен характер.Моментен е и с настроението си мени държанието към околните.В повечето време се държи ужасно към всичко живо.Тайно се влюбих в Ж, но ако кажех нещо щях да го загубя.Все пак те са най-добри приятели .. Дойде лятото и аз заминах за родния град на майка ми.Прекарах си страхотно лято, но преди да замина скъсах с Р, а за 3 месеца с Ж си написахме само 2 смс-а.Дойде септември и аз се върнах.Пърия учебен ден .. напрежението в мен беше на макс.Сега ще видя любимия ми, какво ли ще ми каже, дали изобщо ще ме поздрави.Въпросите нахлуваха в съзнанието ми.В момента в който го видях загубих и говор и картина.Той беше с приятелите си и не ми каза нищо .. просто ме подмина.Бях смазана, чаках този момент цяло лято, а той си ме подмина.Минаваше време и почти не контактувахме.Бяхме си на едното "здрасти".Ноември тръгнах с един негов съотборник.Ще го нарека А.Това момче даваше мило и драго за мен, а аз само се чудих как да го накарам да излезем заедно с Ж.Бях такава егоистка .. абе общо взето правих малко лапешки работки .. Един ден Ж ми писа по скайп и започнахме редовно да си пишем.Започнахме и да си говорим като се видим, да се срещаме все по-често, но аз все още ходех с А. без да имам никакви чувства.Ж ме убеди в любовта си към мен и аз зарязах приятеля му без да се замисля.Тръгнах с Ж и да не повярваш .. след 2 седмици той скъса с мен.Зарязах момчето, което ме подкрепяще винаги заради 2 седмици щастие.Бях съсипана.По-лошо не можеше да бъде.Наистина обичах това момче.Мина се време, а той се държеше отвратително.Псуваше ме по най-долен начин .. убиждаше всички момичета.Абе общо взето се имаше само с момчета, момичетата не ги смяташе за живи същества.И така мина се година .. две и по стечения на обстоятелствана с това момче отново започнахме да потдържаме връзка.Не исках, знаех че е грешка, но какво можех да направя .. Старата любов ражда не хваща, а още по-малко любовта ми към него.Започнахме зарибявки и така нататък и ден след Коледа ме изпрати до нас и ми предложи.Бях на седмото небе.Мина се месец .. два, мислех си, че това щастие никога няма да свърши.Той се промени страшно много.Държанието му стана много по-добро, е остана си ученика с най-лошо държание в даскалото, но определено се забеляза промяна към отношението му към околните.И така дойде и края на приказката.Разделихме се по толкова нелепи причини, а и двамата се обичахме [ обичаме ]
Бях смазана , не ми се живееше, а той ме гледаше от далеч, като се правеше, че не му пука, но не ... тайно питаше братовчедка си ( най - добрата ми приятелка) как съм и прочие.
Минаха се месеци и той отново ми писаа .. оо не знаех какво ще последва.Исках да се противопостава на това безумие, но нещо в мен не ми позволи.Той започна да ми прави намеци, че има чувства към мен, но не ми го каза.Дни по-късно се ксраахме и аз му казах да спре да ми пише и да ми говори.От начало ми беше много кофти, но с времето започнах да свиквам.Никога не съм обичала по този начин, няма и да обичам.Искам да съм с него, но не мога да продължавам да си причинявам тази болка, не съм чак такава мазохистка.2 месеца щастие, 2 години терзания и сълзи.Била съм и по-добре, но не мога и да се оплача.Имам добри приятели, е повечето двулични, но достатъчно истински, които ми помагат винаги когато имам нужда.Знам, че и той е добре, страда тайно също като мен, но животът продължава.Трябва да приемем, че вече няма НАС .. има той й аз.Не бях безпогрешна, ревнувах го много, но не за да го дразня, просто го обичах много силно и не исках да го губя.Надявам се отново да се влюбя по този начин.Отново да почувствам онова чувство, което ме кара да бъда истински щастлива .. а до тогава ? До тогава ще минат месеци, години ... до тогава ще бъда нов човек с нови цели и мечти ..
Никога няма да забравя това момче.Където и да съм, каквото и да е подготвила съдбата за мен, той винаги ще е в сърцето ми и винаги ще го обичам със същата сила .. Както се казва " Не съм спряла да обичам, просто спрях да го показвам"
Пожелавам на всеки един да изпита любовта която аз изпитах, но историята да не бъде с край като моя .. щастливият край се среща само в недовършените истории, в реалноста всичко е различно и въпреки всичко пожелавам много любов на всички и изживявайте пълноценно миговете. :)
Напоследък ми е много тежко, а не искам да разкривам мъката си пред приятелите.Точно за това пиша тази тема, не искам съвети .. в моето положение вече е късно за каквото и да било.Искам просто да споделя с някого всичко онова, което ме кара да плача, като малко дете .. всичко онова, което се е свило в сърцето ми.
Всичко започна преди много години.Живехме в един и същи град, учехме в едно и също училище, но странно защо аз не го бях забелязвала.Беше февруари и най-добрия му приятел дойде при мен, за да се запознаем.Бяха заедно и именно тогава ги забелязах.Те са по-големи от мен,а и аз бях мъничка и не обръщах внимание на момчета и т.н. С времето тръгнах с най-добрия му приятел, който ще нарека Р., а самото момче ще кръстя Ж. По време на връзката ни с Р, аз и Ж бяхме много добри приятели, можех да му сподея всичко, но той е много странен характер.Моментен е и с настроението си мени държанието към околните.В повечето време се държи ужасно към всичко живо.Тайно се влюбих в Ж, но ако кажех нещо щях да го загубя.Все пак те са най-добри приятели .. Дойде лятото и аз заминах за родния град на майка ми.Прекарах си страхотно лято, но преди да замина скъсах с Р, а за 3 месеца с Ж си написахме само 2 смс-а.Дойде септември и аз се върнах.Пърия учебен ден .. напрежението в мен беше на макс.Сега ще видя любимия ми, какво ли ще ми каже, дали изобщо ще ме поздрави.Въпросите нахлуваха в съзнанието ми.В момента в който го видях загубих и говор и картина.Той беше с приятелите си и не ми каза нищо .. просто ме подмина.Бях смазана, чаках този момент цяло лято, а той си ме подмина.Минаваше време и почти не контактувахме.Бяхме си на едното "здрасти".Ноември тръгнах с един негов съотборник.Ще го нарека А.Това момче даваше мило и драго за мен, а аз само се чудих как да го накарам да излезем заедно с Ж.Бях такава егоистка .. абе общо взето правих малко лапешки работки .. Един ден Ж ми писа по скайп и започнахме редовно да си пишем.Започнахме и да си говорим като се видим, да се срещаме все по-често, но аз все още ходех с А. без да имам никакви чувства.Ж ме убеди в любовта си към мен и аз зарязах приятеля му без да се замисля.Тръгнах с Ж и да не повярваш .. след 2 седмици той скъса с мен.Зарязах момчето, което ме подкрепяще винаги заради 2 седмици щастие.Бях съсипана.По-лошо не можеше да бъде.Наистина обичах това момче.Мина се време, а той се държеше отвратително.Псуваше ме по най-долен начин .. убиждаше всички момичета.Абе общо взето се имаше само с момчета, момичетата не ги смяташе за живи същества.И така мина се година .. две и по стечения на обстоятелствана с това момче отново започнахме да потдържаме връзка.Не исках, знаех че е грешка, но какво можех да направя .. Старата любов ражда не хваща, а още по-малко любовта ми към него.Започнахме зарибявки и така нататък и ден след Коледа ме изпрати до нас и ми предложи.Бях на седмото небе.Мина се месец .. два, мислех си, че това щастие никога няма да свърши.Той се промени страшно много.Държанието му стана много по-добро, е остана си ученика с най-лошо държание в даскалото, но определено се забеляза промяна към отношението му към околните.И така дойде и края на приказката.Разделихме се по толкова нелепи причини, а и двамата се обичахме [ обичаме ]
Бях смазана , не ми се живееше, а той ме гледаше от далеч, като се правеше, че не му пука, но не ... тайно питаше братовчедка си ( най - добрата ми приятелка) как съм и прочие.
Минаха се месеци и той отново ми писаа .. оо не знаех какво ще последва.Исках да се противопостава на това безумие, но нещо в мен не ми позволи.Той започна да ми прави намеци, че има чувства към мен, но не ми го каза.Дни по-късно се ксраахме и аз му казах да спре да ми пише и да ми говори.От начало ми беше много кофти, но с времето започнах да свиквам.Никога не съм обичала по този начин, няма и да обичам.Искам да съм с него, но не мога да продължавам да си причинявам тази болка, не съм чак такава мазохистка.2 месеца щастие, 2 години терзания и сълзи.Била съм и по-добре, но не мога и да се оплача.Имам добри приятели, е повечето двулични, но достатъчно истински, които ми помагат винаги когато имам нужда.Знам, че и той е добре, страда тайно също като мен, но животът продължава.Трябва да приемем, че вече няма НАС .. има той й аз.Не бях безпогрешна, ревнувах го много, но не за да го дразня, просто го обичах много силно и не исках да го губя.Надявам се отново да се влюбя по този начин.Отново да почувствам онова чувство, което ме кара да бъда истински щастлива .. а до тогава ? До тогава ще минат месеци, години ... до тогава ще бъда нов човек с нови цели и мечти ..
Никога няма да забравя това момче.Където и да съм, каквото и да е подготвила съдбата за мен, той винаги ще е в сърцето ми и винаги ще го обичам със същата сила .. Както се казва " Не съм спряла да обичам, просто спрях да го показвам"
Пожелавам на всеки един да изпита любовта която аз изпитах, но историята да не бъде с край като моя .. щастливият край се среща само в недовършените истории, в реалноста всичко е различно и въпреки всичко пожелавам много любов на всички и изживявайте пълноценно миговете. :)