ScionOfStorm
04-29-2009, 12:45
1.1.1.1.
„Заставам без дъх
Между земята и небето
И гледам как камъните
Приветстват зората.”
Опитаха се да вземат
Всичко, което имах
С куки и със смях
С демони и с ангели
Със изтънчени слова.
Станах и хвърлих
Празна чаша по тях
С отровен сок от нас
Порази ги; спряха те
И тогава аз се смях.
Олтар от камък се всече
И се опитаха/и ме лишиха
От гордостта на моя Аз
Успяха или не? Не знам
Все още чудя се на глас.
Нямам дъх, с ключ е
В мраморен буркан
А ръцете ми се трошат
Силно запечатан, той
Издига мрамора на бран.
И нямам дъх, казах!
И тяло вече нямам
Но не ме интересува
Мощите си взимам
Вече станах жив,
Жив, копелета такива.
„Заставам без дъх
Между земята и небето
И гледам как камъните
Приветстват зората.”
Опитаха се да вземат
Всичко, което имах
С куки и със смях
С демони и с ангели
Със изтънчени слова.
Станах и хвърлих
Празна чаша по тях
С отровен сок от нас
Порази ги; спряха те
И тогава аз се смях.
Олтар от камък се всече
И се опитаха/и ме лишиха
От гордостта на моя Аз
Успяха или не? Не знам
Все още чудя се на глас.
Нямам дъх, с ключ е
В мраморен буркан
А ръцете ми се трошат
Силно запечатан, той
Издига мрамора на бран.
И нямам дъх, казах!
И тяло вече нямам
Но не ме интересува
Мощите си взимам
Вече станах жив,
Жив, копелета такива.