Дайте ми съчинение на този разказ.
Благодаря ви предварително !
Смисловите измерения на чудото в разказа „Занемелите камбани”
Основновоположният идейно-повествователлен аспект в разказа е чудотосъс занемяването иновото позвъняване на църковните камбани. Разгърнат върху основата на противопоставяне между изключителното и обикновеното, между тържествено-празничното и делничното, разказът поставя важния проблем за служенето пред бога. Заглавието ориентира към средата и атмосферат, в която протича действието и загатваза изключителността като особеноважна в събитийния план. Образът на сладкогласните камбани се налага като ключов в средата на празнично настроение, натоварен е със значения,съизмерващи и доближаващи човека до бога. В мотивите за личностното поведение на игумена ясно се различава превес на материално-показното над духовно-божественото, акцентира се върху зримия реди чистота. Надделява предметния реднад сакралния. Образът на игумена представя съсредоточеността на вътрешната конфликтност от една страна- доброта и божествена себепосветеност, от друга- преобърнати иподменени философски и екзистенциални ценности. Същността на конфликта е сблъсъкамежду два типа отношение към божественото- на игумена,носител на материалното, и на измамената и отчаяна жена, символ на съкровеннатаинтимна връзка с бога.
Сред свещенното спокойствие на храма една срещу друга стоят жената с болното детенце иБогородица с младенецав иконовите им очертания. Създава се усеяането, че изографисаният образ на божествената майка е огледално изображение на страдащото и безумно отчаяно човешко същество. Безмълвието на камбаните е чудо, знак свишен, но и мащабна оповестеност на фундаменталната истиназа силата на чистото човешко духовно общуване.
В разказа успешно е проектирана и вплетена основната библейска символика. Внесената от женатакал всякаш е знак за акта на самото човешко сътворение. Скромният дар препраща към новозаветния текстза материалната еквивалентност на вярата. Измиването на ръцете в темата за Пилат Понтийски- сред прогонването на непознатата от храма и отстраняването на иглата-дарениедо чудодейната икона:”старецът си уши ръцете”. Името на игумена (Йоаким) в библията е бащата на Богородица. Антиномията чист-нечиствъзпроизвежда значения, които достигат до всеки един от разказите в сборника. В разказа е даден шанс за възстановяване на нарушената хармонияи за проглеждане за истинските житейски стойности.
В разказа „Занемелите камбани” се търси отговор на вечния въпрос как трябва да живее човека, за да не погазва законите и йерархията;кое е богоугодно и кое- свято. Господ реагира именно срежу неосмислената човешка подреденост. В своето преклонение пред йерархичния свят, отец Йоаким се дразни от нарушилата порядъка жена ине може да различи спонтанното,искренно отношение към бога от помпозната набожност. Затова всички разкази от сборника „Под манастирската лоза”са свързани от общата идея за същността на морала. С много обич към човека Елин Пелин съгражда един благославящ бог- една възвишена небесна фигура, която подкрепя човека в неговата естественост и спонтанност. Вдъхновението на Елин Пелин идва от това, което е разбрал зачовека през целия си живот- не аскетизмът стои в основата на богопочитанието, а любовта, съпричастието и топлината между хората.
СМИСЛОВИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА “ЧУДОТО” В ЕЛИН-ПЕЛИНОВИЯ
РАЗКАЗ “ЗАНЕМЕЛИТЕ КАМБАНИ”
ОТ ЦИКЪЛА “ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА”
(План-тезис)
I. Увод
1. Обща оценка за цикъла “Под манастирската лоза”.
А) Специфичен в контекста на цялостното Елин-Пелиново творчество - нетипични художествена среда и герои (повествованието е обвързано с манастирската обител, а централните персонажи са монаси или светци); наличие на приказно, чудесно начало, свързано както със събитийния материал, така и с житейската и духовно-нравствената оразличеност на героите; подчертан философски аспект на внушенията.
Б) Съотносим към другите произведения на писателя - универсална същност на идейно-смисловите послания за търсенето и откриването на значещите стойности в живота, за постигането на мярката между доброто и злото, греховното и добродетелното, колективно стойностното и обществено безполезното.
Логически преход: Проблемът за постигането на познанието чрез изстрадването на собствените грешки и заблуди в търсенето на абсолютната хармония със света и Бога - централен в цикъла; вътрешно присъщ и смислоопределящ и за разказа “Занемелите камбани”.
II. Теза
Основополагащ идейно-повествователен аспект - “случването” на “чудото” със “занемяването” и новото прозвъняване на църковните камбани. Разгърнат е върху основата на съчетаването и противопоставянето между изключително и обикновено, тържествено-празнично и драматично-делнично, показно и съкровено, материално и духовно стойностно. Поставя проблемите за “греховността” на битово-предметното робуване, за вредността на култовите крайности, за последиците от погазването на съпричастието и милосърдието като висши човешки и християнски добродетели.
Логически преход: Вътрешната конфликтност, сбъдването на чудото и кодирането на предполагаемо събитие, което го е породило - обозначени още в парадоксалната смисловост на заглавието.
III. Аргументация
1. Заглавието.
А) Ориентира към случката в повестованието.
Б) Предполага средата и атмосферата, в които протича действието (камбаните - неотменен атрибут на църковната обител).
В) Загатва изключителността и “чудесния” елемент като основополагащи в събитийния план (“занемяването” на камбаните - необикновен, извънреден факт, предопределен от предполагаем значим акт).
2. Експозицията.
А) Въвежда в атмосферата на тържествена празничност (“На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир... “).
Б) Регламентира белезите на чудодейното като типологична характеристика на средата (манастирът - “прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани”).
В) Налага образа на камбаните като ключов в постигането на празничния и тържествен дух на събитието; натоварва го със значения, съизмерващи и доближаващи човека и Бога, земния и небесния свят: “...техния меден ек се разнасяше от камбанарията, звучен, сладък и тържествен, сякаш слизаше от небето, разстилаше се на широки вълни, падаше над селата, подемаше душите към бога и обръщаше очите към неговите селения - небесата”.
Г) Подчертава значимостта и изключителността на събитието, акцентирайки върху неговата всеобхватност и многолюдност (“богомолците от деветте села на широката котловина, и от по-далеко, прииждаха”), върху същината и елементите на ритуалното свещенодействие (“да се поклонят на чудотворната икона, да поднесат дар и да искат изцеление на душата и на тялото си”).
Д) Изяснява първоосновата на християнско-религиозното духовно и ценностно световъзприятие, утвърждава божественото като висша екзистенциална стойност, като опора и коректив (семантиката на използваните глаголи “да се черкуват”, “да се поклонят”, “да поднесат дар”, “да искат изцеление” означава принципите в общението с Бога - пречистване, почит, преклонение, признаване на властта и надпоставеността, благодарност, надежда за опрощение, за милост и помощ); ритуално-обредната същност на празника - очаквана и тържествена възможност за докосване до изключителното и абсолютното.
Е) Особената стойност на празника (не само християнски общовалиден, но особено значим и за манастира) - предпоставка за изключителната напрегнатост и смут в душата на стария игумен.
3. Образът на стария игумен - централен образ в повествованието и носител на основните смислови внушения.
А) Психологическо състояние на героя - смут, тревога, припряност, напрегнатост, родени от колебанието “Готов ли е?” за светия празник.
• Художествени средства и похвати за разкриване на психологическото му състояние - повишена употреба на глаголи за активно действие, подчертаващи духовната напрегнатост - “погледна...погледна...посл се качи, мина...слезе пак с бързи крачки...”; оценъчна обобщителност - “От два деня тоя добър старец не си е почивал”; императивна изказност, съответстваща на вътрешната решимост на героя всичко да бъде изрядно подготвено - “Той искаше да бъде готов за тържествения празник. Всичко да бъде чисто, изправно. Да свети”.
Б) Проникване в мотивите на личностното поведение - земното, предметно-вещното и материално-показното начало надделява над сакралното, духовно-божественото; акцентиране не върху светостта, значението и тържествеността на празника, а върху неговото “обглеждане” и възприятие в хорските очи - “Ще дойдат всякакви хора - и прости, и знатни. И Владиката може да дойде”.
В) Проблемът за потребността от зрими чистота и ред - всеобемащ и определящ в съзнанието и поведението на игумена; разколебаване на традиционната религиозна представа за душевната и духовната чистота и подменянето й със стойности от предметно-веществен характер; акцент върху материалните форми като единствен обект на внимание и вълнение за героя (пристрастието му към ред и чистота се свежда до измиването и лъсването на каменните плочи, до помитането на двора и всяка паяжинка от стените, а причина за най-искреното му умиление е драгоценността и скъпостта на вещите - “златния ореол, с който един богат човек от далечно място дойде и украси главата на чудотворната света майка” и “скъпата лилава копринена завеска на иконостаса пред нея”.
Г) Средоточие на вътрешна конфликтност в образа на героя: от една страна - доброта и Божия себепосветеност, от друга - преобърнати и подменени философски и екзистенциални ценности (примат на материалните над духовните).
4. Преобърнатите християнско-религиозни стойности - функционална основа в развитието на действието и предпоставка за “случването” на първото “чудо” (онемяването на камбаните).
А) Средище на конфликта между лъжовните (материални) и вечните (духовно-нравствени) ценности - малката “ниска стара черквица”; тълкуване на смисъла на определенията в обрисовката на черквата - 'градена кой знае в кои години” (асоциации за вечност, старинност, пребъдване), “запомнила старите царе” (знак за дълговечност, за съхранена родова и историческа памет), “преживяла робството” (жизнена устойчивост и неуязвимост в изпитанията на времето), “благословила новото царство”(оценъчна ангажираност към настоящето, роля на съдник).
Б) Същност на конфликта: сблъсък между два типа отношение към божественото - на игумена (носител на материалното и битово-предметното ценностно начало) и на измъчената и отчаяна жена (изразителка на естествената, съкровено-интимна връзка между човека и Бога, в основата на която са духовните форми на контакт).
В) Разгръщане на конфликта - основава се върху: пренебрегнатите норми и традиции (“На днешната вечерня не се влизаше в черква, преди да ударят тържествено камбаните.”); непристойния и непочтителен за Бога и празника външен вид на неочакваната посетителка (“Тя беше дрипава, мръсна, забрадена с нечиста кърпа..”); обезсмислянето на положените усилия (“Тя бе стъпила на плочите с боси. изцапани крака, които бяха отпечатали стъпките си по пода...”); незначителния на фона на богатските, скъпи дарове неин дар (макар и най-свиден и единствено притежаван).
Г) Смислови аспекти на конфликта - противопоставяния в битов, социален и нравствено-духовен план между: зрима и вътрешночовешка чистота, показност и съкровеност, празничност и отчаяние, богатост и бедност; сблъскват се светове от различен ранг, разнородни поведенчески и ценностни модели.
Д) Небесната санкция, реализирана чрез чудото на камбанното “занемяване”.
5. Чудото на “занемелите” камбани.
А) Предначертано в заглавието, но формално непровокирано от повествованието до момента на неговото “случване”.
Б) Предхождано от обичайната предпразнична трескава суетня, но непредположено от инцидентния сблъсък в черквата.
В) Обвързано с ефекта на “излъганото очакване” - всеобщата настройка е за посрещане на сакралния миг, свързан с удрянето на камбаните, за настъпване на празничното очистение; детайлни акценти върху пристъпването към свещенодействието (умиване на ръцете, избърсване, прекръстване, покачване на камбанарията, устремяване на всички погледи нагоре) - подсилват ефекта на последвалата изненада;
Г) Случването на чудото - художествено превъплътено в парадоксалния акт на безмълвието и внушено посредством антитезата между очаквано и несбъднато; подготвено чрез промяната в експресивната определеност на образа на камбаните - налагат се тривиални, огрубено-веществени или предизвикващи представата за студенина и безжизненост характеристики (“трите езика на камбаните”, “плеснаха силно”, “три железни езика”, “железните тежки езици бият”, “трите камбани се люлееха и се напъваха”).
Д) Мигът на чудото - миг на върховно изпитание за човешките разум, духовност и вяра; пресъздаването на психологическата рефлексия на чудото - постигнато чрез синонимни семантични ядра, основаващи се на представите за всеобщ смут, ужас, вцепенение, страх.
Е) “Чудото” като санкция и поличба за престъпени свети норми (“-Поличба божия! Молете се, братя християни, голям грях е сторено!”).
Ж) “Чудото” - предпоставка за постигане на нравствено просветление, за хармонизиране на погрешния ценностен модел с истинните и стойностни християнски повели; етапите в духовното самоосъзнаване - обвързани с висшите лични страдание, изумление, обърканост, отчаяние; подпомогнати от опора свише (образът на Светата Майка) и осъществени под въздействието на първичното, подсъзнателното и интуитивно човешко начало (“Игуменът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската и замаян защуря поглед по иконите, по троновете, по пода...видя синята главичка на иглата, която бе захвърлил, наведе се, взе я като сънен и я забоде на завесата.”).
6. “Чудото” на “екналите” камбани - “чудо” на възстановената хармония и на постигнатото единение с Божиите и човешките нравствено-етични и духовни изисквания.
А) Прозвучалите камбани - сакрално знамение и признание за реабилитираните християнски и хуманни ценности.
Б) Символно послание за необходимия и стойностен модел на духовно-нравствено поведение.
В) Потвърждение на идеите за потребността от живи, действени и неформални добродетели като състрадание, милосърдие, искреност, духовна, а не материална щедрост, чистота.
Логически преход: Идейните послания на разказа - съзвучни със смисловите внушения на целия цикъл.
IV. Заключение:
Универсалният и непреходен характер на проблематиката в Елин-Пелиновия цикъл (респективно в творчеството му).
Занемелите камбани
Сборникът „Под манастирската лоза” съдържа единадесет разказа – легенди, композиционни въвлечени във двойно зависими художествени връзки. Те са създадени в един дълъг период от 27 години. Основното в модела на разказите от сборника е придържането към притчата, легендата и приказката. За място е избрано сакралното пространство на манастира, а източник на историите в сборника е духовно лице, при това с излъчването на мъдрец.
Въпреки жанровите различия, цикълът разработва основни мотиви на Елин-Пелиновото творчество – мотивът за култ към живота, за абсурдността на религиозните догми, на фалшивата праведност и светата греховност. Всъщност обединяваща за цикъла е темата за греха на светците, но тук грехът не е изобличен, а защитен.
Средищно място при подреждането на творбите е отредено на разказа „Занемелите камбани”. Той е разположен в центъра на сборника – шести подред. Мотивът за пречистването битува в разказът “Занемелите камбани”. В него се налага и идеята за доброто и греховното, за силата на майчиното чувство. Самото заглавие отвежда към оксиморон и задава идеята. Чрез детайли се утвърждава смисъла на чистотата – душевна и физическа. Сред свещеното спокойствие на храма една срещу друга стоят жената с болното детенце на ръце и Богородица с младенеца в иконните им очертания. Създава се усещането, че изографисаният образ на Божията майка е огледалното изображение на страдащото и безумно отчаяно човешко същество. Жената отправя своята молитва към Богородица да спаси болното дете. В опозицията са показани чистотата на храма и дрипавата, забрадена с нечиста кърпа жена. Отчаянието битува чрез детайлите – сълзите, горестта.
Средищната творба „Занемелите камбани” дава категоричен отговор на въпроса за ценностните приоритети. Името Йоаким –така се казва игуменът в разказа, има библейски употреби. В библията е баща на Богородица. Той е предаден чрез представата като прогонва от божия храм страдащата, но храма е място за успокоение на човешката душа, на болката. То е място за молитва, за търсене на връзка с бога. Игуменът държи на светското. Той иска всичко да е подредено и чисто, защото “И владиката може да дойде”.
Но внесената от жената с болното дете кал може да се тълкува като знак за акта на самото човешко сътворение от Бога:
Игуменът видя, че по плочата, на която стоеше жената, бяха останали кални петна.
На неговия грях е противопоставено жертвеното отношение към майката – бедна тя дава единственото, което има, за да измоли помощ за детето си. Жената е прогонена от игумена, защото той не осъзнава, че не е важно какво ще дадеш – важно е да го дадеш от сърце.
След прогонването на непознатата от храма и отстраняването на иглата-дарение от завеската до чудодейната икона „старецът си оми ръцете на чешмата...”. Той е готов да забие празнично камбаните-става чудо. Те блестят от чистота на празника, но не могат да изпълнят най-важната си роля-да оповестят настъпването на светлия миг:
Тия три камбани се люляха и се напъваха, ужасени като глухонеми, които искаха да обадят за някой страшен пожар и не можаха.
В разказа е даден шанс за възстановяване на нарушената хармония. Чудото с безмълвните камбани лекува съгрешилия. Игуменът на Жрелинския манастир дядо Йоаким, с безумието на внезапно помъдрял човек, се спуска към храма, за да постави скромния дар от жената на мястото му. Идеята-тогава, когато разбереш греха си ще получиш опрощение се носи от визията на разказа. Занемелите камбани зазвъняват сами, когато отец Йоаким осъзнава греха си. Високите регистри на още по-голямото вълшебсто, вещаят настъпването на мигът на истонските духовни отдавания.
С финалът на разказа се визира осъзнаването на греха. Светлият звън на камбаните на Жрелинския манастир носи визията за божието знамение, знак който Елин Пелин утвърждава в цикъла.Духовната слепота води след себе си здравата прикрепеност към материалността във всичките й измерения. Елин Пелин е избрал за пример каноничното изричане на църквата, най-разпространеното в християнския свят, за да реализира дълбоките си идеи. Само така може да сполучи търсенето на утаените мъдрости по дъното на оттеклите се страсти и чувства.
teodora9559
06-10-2013, 08:15
Здравейте!
Трябва ми ЛИС на тема:
Спасителната и облагородяваща сила на любовта. "Две хубави очи" и проблемът за греха и наказанието в разказа "занемелите камбани" от Е.Пелин
Благодаря ви предварително!!
sexa_na_kompleksa
06-10-2013, 12:43
Здравейте!
Трябва ми ЛИС на тема:
Спасителната и облагородяваща сила на любовта. "Две хубави очи" и проблемът за греха и наказанието в разказа "занемелите камбани" от Е.Пелин
Благодаря ви предварително!!
Две хубави очи: http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/46-%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D0%BE-%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2?start=10
Занемелите камбани: http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/45-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD