съч.разсъж. на "По Жътва"

[DollyBoo]

Ясно е :smt091 ... ако някой може да ми помогне да напиша съчинение разсъждение на По Жътва :oops: , ще съм му много задължена!!!
Трябва ми за четвъртък!
Мерси Предварително!!

[TEARS]

“По жътва” от Елин Пелин

Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. В разказите си разработва темата за българското село, като се интересува от универсалните категории и нравственото в човека.
Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света.
Още самото заглавие “По жътва” въвежда в селската обстановка и атмосфера. Липсата на определителен член говори за една обобщеност , което показва и отношението към проблема. Жътвата е свързана с труда на хората, който има свещено значение за православния свят, а житото е като метафора на живота – то дава насъщния. По този начин е показана връзката на човека със земята и дори отношението човек-бог.
Изрази като “Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани” и “Бог ни помага! Нека работим, нека работим” показват връзката между бог-земя-труд и човек.
Но освен тези универсални проблеми присъства и още един образ – образът на песента, която от своя страна пък е символ на живота и любовта. Тя също е неотменно свързана с човешкия живот, но по един особен начин, защото за разлика от хляба, земята, труда, тя не е средство за живот, тя е смисъл на живот.
Описанието на песента показва майсторството на писателя : “А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде .” Песента не само символизира любовта, тя е средство за общуване, начин да бъде показана, тя е радостта в живота на хората.
Основното за Елин- Пелиновите разкази “но” тук е противопоставяне на смъртта и живота: “Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега.” Този неочакван завой всъщност сблъсква двата плана. Пенка умира на нивата по време на жътва – това е , което я убива. А Пенка и Никола се обичат – това е , за което тя не би трябвало да умира, то прави трагедията още по-голяма.
Фактът, че девойката умира в труда си, прави смъртта й благородна и красива: “Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело да засени хубавото й лице… Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.” Присъствието на белия цвят подчертава чистотата и невинността на Пенка. Както и в другите разкази на Елин Пелин и тук социалната определеност преминава в нравствена и то особено подчертано – чрез сакралността на труда.
Не Пенка, а Никола е главният герой в “По жътва” , защото той е този, който понася удара на конфликта. Важен е и образът на общността , също така заради универсалността на проблема, от една страна , и поради селския начин на живот от друга . Колкото и лично нещо да е любовта, тя се разнася чрез песента, което я прави достояние за всички. Всеки е съпричастен към личната съдба на другите: “И булки , и моми, и мъже , и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.” Защото Пенка е мома, бъдеща булка и майка и всеки чувства съдбата й като своя.Чрез смъртта на Пенка , която е носител на бъдещето , умира самият живот.
Противопоставеността на любовта и насъщния присъства и в заключителната част на разказа: “На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите не се мяркаха работници. Макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.” Както Пенка става жертва в името на хляба, така златните класове са като изкупление на някакъв грях в името на любовта. Сякаш човешкият живот е една постоянна борба между материя и дух.
Оксиморонът “Полето празнуваше тъжен празник” звучи като житейска мъдрост за вечната борба между щастие и нещастие, живот и смърт, тяло и дух.

[TEARS]

Елин-Пелиновия разказ „По жът¬ва”



Според литературния кри¬тик Петър Пондев: „Когато Елин Пелин изобразява тру¬да на селянина, ние имаме чувството, че пи¬сателят ни въвежда в светилището на живота - там, където човек с двете си ръце извършва обредите на миросътворението.”
В известния Елин-Пелинов разказ „По жът¬ва” художествен фон за разгръщане на основното събитие е красивата българска при¬рода. Пред погледа на читателя се изправя безкрайният хоризонт на равното Софийско поле, където „кипи” неуморен труд при прибиране на реколтата. Настроението на работливите селяни е празнично. Усилията им са богато възнаградени. Радост изпълва душите на „морните работници” ; „От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори.”
Най-голямата ценност за българския селя¬нин са неговите „златни ниви” - обещание за богата жътва, вдъхновение и надежда за по-добър живот. Израснал на село, писателят добре познава неразривната връзка между земята и полските труженици.
Още от самото начало на разказа се загатва за нещо тревожно, въпреки обзелото хората радостно настроение. Епитетът в слово¬съчетанието „усилна жътва” изпълва читате¬ля с безпокойство. Лятната горещина е пред¬ставена като „страшна жега”. Метафорични¬ят израз: „свило се е синьо небе и сипе огън и жар”, засилва усещането за тревога. „Адска мараня” трепери над полето, а небето се из¬дига високо и „сипе огън и жар", само птиците могат да отлетят до „хладните усои”.
Постепенно се внушава предчувствието за нещо страшно: „полето аха ще пламне в по¬жар". Слънцето е „огнено и немилостиво”, жегата е непоносима. Труден и напрегнат е жи¬вотът на селянина, но той работи без почив¬ка, до последни сили: „Пот се сипе от чела¬та, душата без сила остава, няма почивка. Уз¬рялото жито не чака... ” Богатата реколта трябва да се прибере, а тази мисъл изпълва сто¬паните на земята със сили и благодарност. Обнадеждени, те работят неуморно: „Бог ни помага! Нека работим, нека работим! ” Кратките възклицателни възгласи звучат като бла¬годарност за Божията щедрост и като обещание пред Бога, че с ново усилие ще успеят да съберат богатите плодове на своя труд.
Душата на селянина изживява своя светъл празник. В „усилното време, под адския слънчев пек”, „над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благо¬дарствени молитви”. Чрез песните хората об¬щуват помежду си, трудът им става по-лек, укрепва надеждата им. В тази „песен млада, волна, широка като полето” звучат послания¬та на любовта.
Пенкиният глас достига до левент Никола, който „през море” би го познал -„висок, звън¬лив и треперящ”. Песента на Пенка - „за¬качлива и обична”, е едно прекрасно и вълнуващо послание: „Тя кичеше на китки мили ху¬бави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдига¬ше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взима¬ше връх и се носеше стремително и гордо. ” Пе¬сента е израз на обич и нежност, на радост и надежда. Обичта между Пенка и Никола е искрена и чиста. Тя вълнува и радва сякаш всички жътвари. „Екливи и ободрителни смехове” отговарят на възторжения възглас на Ни¬кола „Еее-ех! ”. Надвили умората, селяните с радост работят: „...и заехтя полето пак от смях и песни." Противопоставителният съюз „но” поставя началото на рязък емоциона¬лен поврат в повествованието. Краткотрай¬ни са радостта и надеждата. „Грозната вест", че „ Пенка примряла от жега ”, покъртва сърца¬та на селяните. Хората страдат. Те са заедно и в радостта, и в мъката: „Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата. ” Смъртта на Пенка -„селско дете обичливо”, е истинска трагедия, по-страшна и от най-голямото бедствие. Ни¬кола, „ изумен и отчаян”, пада „разбит до сту¬деното й мъртво тяло”, жътварите - „плахи и тъжни", са „ужасени" от нещастието. Ужас и болка сковава душите на всички пред непо¬носимата гледка: „Край златен сноп бе падна¬ла възнак, като с куршум ударена, Пенка - сел¬ско дете обичливо.” В едната си ръка тя про¬дължава да държи сърп, а в другата - ръкойка житни класове. До последния си дъх Пенка старателно е прибирала житото. Животът й е покосен внезапно, за Никола е свършила ра¬достта завинаги:
„- Пенке, моя радост, моя песен! ” Във финалната картина „слънцето все тъй жестоко и силно” пече, но полето е пусто. Кла¬совете са „златни”, но „се ронеха и горяха са¬мотни”. Безутешна е мъката на селяните: „По¬лето празнуваше тъжен празник”- смъртта на Пенка.
В разказа „По жътва” Елин Пелин изобра¬зява живота на хората от село, изпълнен с усилен и неуморен труд, с радостни и тъжни мигове, с нежна обич и непосилна мъка. Бо¬гатата емоционалност и въздейственост на художественото слово придава искреност на повествованието. Читателите съпреживяват един миг от трудовия делник на българина, усещат уважението и непресъхващата любов на автора към българския селянин.

[TEARS]

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи.
Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо”селско момиче в равното Софийско поле
Както в повечето си творби, така и в тази случката е изобразена на фона на природата. Началната картина създава тягостно настроение. То идва от усещането за безкрайност. Безкрайно е пространството: „От край до край, докадето ти око види, се люлеят златни ниви”. Времето сякаш е спряло и се и се усеща жаркото слънце, жегата и колко е „тежко и душно”. Авторът използва контраста на непоносимата адска жега в полето и хладните усои, които са някаде там в далечината на горите.
Трудът на българина осмисля живота му. Той е негова радост и щастие, надежда съдба. В началото на разказа виждаме картина на трудовия селски празник – жътвата. Виждаме „златни ниви” и „морни работници” се трудят неуморно от тъмни зори. Годината е богата и плодородна и окуражен от щедростта на Бога селянина се моли „Бог ни помага! Нека работим, нека работим!”. Неуморните работници изразяват радостта си и признателността си в „песен млада, волна, широка като полето, света като любовта”.
Песента има свое особено място в творбата. Тя придава на повествованието лирическа тоналност, сякаш да разведри тягосната атмосфера. Под „адския слънчев пек” песента дава надежда и сили. Тя е таен знак за трепетите на душите, за любовта на двамата млади – Пенка и Никола. За него авторът казва, че е левент т. е. юнак и хубавец,а Пенка е „селско дете обичливо”. Нейната душа е чиста и нежна като песента й. Жътвата ще свърши, но любовта ще остане. Песента живее свой живот, като израз на любовта и красотата в света на селяните.
Героите в разказа са малко на брой и няма развитие на образите. На малка нива Никола, старата му майка и малка сестрица жънат. Сестра му го задява дали може да разпознае гласа на своята любима и той се вслушва в песните. Никола не се обижда на закачката, а я използва да съобщи нещо много важно на майка си „Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане”. Отношенията помежду им са топли и сърдечни, изпълнени с доброта. Когато песента на Пенка му изпраща мили думи Никла възторжено се провиква „Еее-ех!”. Съселяните с радост споделят неговите чувства и „ободрителни смехове му отговориха”. Елин Пелин не бърза да рисува образа на Пенка. Първо я нарича „селско дете обичливо”. Като селско дете тя притежава най-добрите човешки качества – трудолюбие, доброта и скромност, а е обичливо, защото душата й е прекрасна и селяните я обичат и уважават. Външния й портрет е нарисуван, когато тя е примряла от жега „Бяла пребрадка”, „гъсти ресници”, „бялата й гушка” и „хубавото й лице”. Смъртта още не е погубила красотата на момичето. Образът на Пенка се разкрива най-вече чрез обичта на другите към нея.
Щастливите мигове в живота на селянина бързо отминават с „грозната вест”, надеждата и радостта са заменени със скръб и страдание. Накъсаните кратки изречения: „Боже!”, „Пак жертва!”, изразяват мъката и болката на работниците. Много беди сполетяват селянина през годината, но смъртта на крехката селска рожба е по-страшна от природна стихия или бедствие. Слънчев удар убива жизнерадсотното момиче. Вестта разбива сърцата на селяните и те се молят „Боже, дано лъжа бъде!”, но молитвите им не стигат до Бога. Всички селяни се отиват на Пеникината нива. Никола „изумен, отчаян” отива до тялото й. Искрата на любовта пламнала в сърцето му е вече завинаги угаснала.
Трудът и радостния, щастлив ден се превръщат в празнуване на „тъжен празник”. Тъжна и тягостна е картината на опустялото поле в най-усилната жътва „златни класове се ронеха и горяха самотни”. Пречупена е вярата и сломена е надеждата, в душите на хората има само непоносима мъка.
Според народната вяра за жертва на Бога се принася най-свидното. А тук Бог сам взема жертавата си – Пенка. Това е откупа за добрата реколта. Може би затова на лицето й не е изписан ужасът от смъртта.
Символиката в разказа откриваме чрез слънцето, жътвата и песента. Слънцето дарява живот, също така и отнема живот. То взема като жертва не един обикновен селянин, а най-обичаното дете в селото. Жътвата символизира смъртта. По време на жътва се заражда любовта на Пенка и Никола и по време на жътва тя умира. Песента е символ на речта.

[DollyBoo]

малеее мерси много :grin:

[lenchet0]

Може ли някой да ми помогне за съченение разсъждение на тема :
Човекът и песента в разказа По-жътва на Елин Пелин
За сърцата що се любят и смърта не е раздяла


Благодаря предваретелно

[iiv96]

някой може ли да ми помогне със съчинение разсъждение на тема Песента в живота на човек от "По жътва" моля ви трябва ми до вторник - 27.04 спешно е много благодаря предварително ! :) [/b]

[Metal4eto]

Hora mnogo e spe6no trqbwa mi sa4 rasajdenie na tema truda pesenta i smarta w razkaza po jatwa na elin pelin za klasnoto mi
pls
blagodarq predwaritelno

[SmilezZz]

Толкова ли е трудно сам/а да си потърсиш и нали се сещаш,че каквото намерим ние - това ще намериш и ти :?

[Metal4eto]

omolqwam wi ka4ete sa4inenie rasajdenie na tema truda pesenta i smartta v po jatwa ka4ete do utre pls
molqwi pnogo mi e vajno
blagodarq predwaritelno trqbwa mi utre nai kasno pls !!!!!!!!!!!!!!!!!

[PoliitOo]

plS 8-[ p0maGaiite imam Klasn0 i mii trQa rAzrAb0tena t3mata "Човекът и природата в разказа на Елин Пелин "По жътва""
mErsii predWariiteln0 :wink:

[radosveta]

моля ви помогнете ми, трябва ми съчинение разсъждение ето и темата Трудът,песента и смърта в разказа "по жътва" от Елин Пелин (съчинение разсъждение )

[Stascko]

Помогнете ми!! 8-[ може ли някой да ми напише съчинение разсъждение :smt119 на тема "Трудът- радост и мъка " от "По жътва" и "Трагедията на бащата в "По жицата" ? за 12.05.2010 година????
Благодаря предварително!!!!! :)

[fastachko]

Бравооо ::: много добро писаха ми 5.50 на негоо :-P :razz: :grin: :booooomb:

[Krisi Kiss]

Mnogo vi blagodarq na tva izkarah 6,00

[Bexii]

za koe ?? Krisi Kiss

[Ivan Yordanov]

:)

[Ivan Yordanov]

Как е разрешен конфликтът човек- природа в разказа ,,По жътва''? По какъв начин този конфликт се отнася с опозицията живот-смърт? някой помощ? за днес е!!