stefity
04-30-2009, 14:59
Картина окачена мълчаливо на стената там стои...
Искряща е, и сякаш още нещичко
във нея продължава да гори.
Застанала пред нея, мъча се да разбера
що за тъмна сила, иска тя да победи
и защо самотна тук седи...
Подминавам я и продължавам да разглеждам с интерес...
Души разпръснати различни,
а върху картини, лица, изписани трагични.
Склуптури студени, в мрака нейде там стоят,
и мълчаливо страдат, или планове коварни поможду си пак кроят..
В музея тих сега сама съм
и всичко чудно и красиво,
изглежда някак сиво...
Обикалям още търсейки в ноща,
това, което ще усмихне моята душа.
Но забулено е всичко тука
в мъгла от тъмнина,
а във всяка стая, блуждаят важни за света неща,
обгърнати от прах и тишина.
Към изхода отправям се с тъга,
защото всичко тук, невиждало е светлина.
И разбирайки, че нещо, що е в мрак и тишина,
показва само самота,
и няма в него даже капка от това,
коет наричам доброта.
Глухо в мрак музея сам потъна,
след затварянето на една врата...
Така избягах аз от тази тъмнина
и отправих се към светла бъднина.
Искряща е, и сякаш още нещичко
във нея продължава да гори.
Застанала пред нея, мъча се да разбера
що за тъмна сила, иска тя да победи
и защо самотна тук седи...
Подминавам я и продължавам да разглеждам с интерес...
Души разпръснати различни,
а върху картини, лица, изписани трагични.
Склуптури студени, в мрака нейде там стоят,
и мълчаливо страдат, или планове коварни поможду си пак кроят..
В музея тих сега сама съм
и всичко чудно и красиво,
изглежда някак сиво...
Обикалям още търсейки в ноща,
това, което ще усмихне моята душа.
Но забулено е всичко тука
в мъгла от тъмнина,
а във всяка стая, блуждаят важни за света неща,
обгърнати от прах и тишина.
Към изхода отправям се с тъга,
защото всичко тук, невиждало е светлина.
И разбирайки, че нещо, що е в мрак и тишина,
показва само самота,
и няма в него даже капка от това,
коет наричам доброта.
Глухо в мрак музея сам потъна,
след затварянето на една врата...
Така избягах аз от тази тъмнина
и отправих се към светла бъднина.