Трябва да напиша доклад или съчинение разсъждение по тази тема.Ще съм много благодарна ако ми помогнете,защото аз търсих,ама.....нищо не намерих.....
моля ви помогнете или поне кажете за какво трява да се пише.....за как той възпрема смърта или нещо от сорта ли?Защото никъде мисля че не е даден образа му
dani_kaulitz
05-04-2009, 10:15
Не е точно по темата, но може и да ти помогне.
През отлитащия двадесети век човечеството постига изумителен напредък в своето разви¬тие. Научно-техническата революция проме¬ня коренно живота. Вдъхновени от постиже¬нията на физиката, химията и биологията мно¬го писатели от цял свят започват да пишат научно-фантастични творби. Те увличат читате¬ля, като рисуват невероятни случки, в които главни персонажи са космически същества. За разлика от повърхностни произведения, които разчитат на изключителното и забавното, та¬лантливият български писател Павел Вежинов пише сборника разкази „Сините пеперуди”, в който създава творби с дълбоко нравствено-философско съдържание. Творецът се вълну¬ва не само от острите проблеми, които поста¬вя научно-техническата революция пред съв¬ременния човек, но и от екзистенциалните, не¬решени от хората през вековете въпроси - за смисъла на съществуванието, за любовта и смъртта, за доброто и злото, за взаимоотноше¬нията между дух и материя.
В разказа „В един есенен ден по шосето” повествованието се води от първо лице и съ¬битието в него е представено като преживява¬не на професионалния писател на криминал¬ни истории. Това внася съмнение в истинност¬та на разказаната история и насочва внимани¬ето на читателя към въпросите, които поставя Вежинов. За изключителните способности на извънземния (връщането на политналата към пропастта кола върху шосето, прерязването на масата с ръка и др.) се разказва мимоходом. Главното в разказа е не фантастичното. Чрез него авторът поставя най-тревожните проблеми. Произведението вълнува не чрез хода на сю¬жетното действие, а чрез размислите на творе¬ца. Разказът „В един есенен ден по шосето” може да се нарече „вълнуващо приключение на мисълта", защото срещата на представите¬ли на две цивилизации всъщност е среща в пространствата на духа.
Заглавието на творбата не само посочва вре¬мето на случката (есен), но и мястото на дейс¬твието (шосето). Пътят винаги е знак за движе¬ние, развитие. В този разказ „шосето"е мета¬фора за пътя на човечеството.
Природната картина играе важна компози¬ционна роля. Тя е не само фон на събитието. Използвана е, за да открои тревогата в душата на разказвача. Сравнението на дъждовните капки с „летящи куршуми”, образите на „черни облаци”, „ черна вода”, „мъртвото отражение на мълниите” създават усещане за безвъзвратен край, създават внушение за бурята като сила, враждебна на човека, символ на злото, което го дебне.
Така на пътя, сред дъжда, „мътен и сив”, става срещата на земния жител с пришълеца от Кос¬моса.
Творбата се състои от два разказа, вместени един в друг, свързани сюжетно и проблемно — разказа за болния приятел и разказа за пришъ¬леца. У писателя на криминални истории буря¬та навява мисли за умиращия приятел, но и изобщо за смъртта („мисълта за смъртта не ме напуска”). Той страда заради болния. Не може да се примири, че приятелят му спокойно при¬ема безвъзвратния си край. За разказвача това примирение е „най-страшното”. Той разсъж¬дава, че ако сега потегли към пропастта, е бе¬зумие и задава риторични въпроси: „А тогава защо да не е безумие всичко, което вършим в своето съществувание?”
Съчинителят на криминални истории разби¬ра, че умиращият мисли точно така. Не слу¬чайно, докато е бил при него и го е молел да се оперира, да се съпротивлява на смъртта, всичко у приятеля му е говорело за безразли¬чие към живота и примирение („бяла стая”, „бя¬ло лице”, чаршафите са „така гладки, сякаш в тях лежеше не човек, а труп”). За болния „су¬бективният живот е нещо съвсем нереално. Как¬то са нереални облаците, озарени в гладкото езе¬ро”. Изчезването на отражението е „смърт без значение”. За него да се живее е „естествено, но безрадостно. Излизаш от нищо, съществу¬ваш и се превръщаш отново в нищо”.
Тези тъжни размисли карат разказвача да убеждава приятеля си, че „ бсе пак трябва да се живее”, но той сам осъзнава, че произнася ду¬мите „безсмислено”, защото разбира, че исти¬ната за човешкото съществуване е жестока. Човекът се ражда, за да умре.
На това гледище Павел Вежинов противо¬поставя друго, изказано пак от умиращия. Той вярва, че човешкият живот придобива значи¬мост, „ако пристигнеше до някаква цел, в която да се осъществи собственият ти смисъл”. Така творецът утвърждава истината, че идеалът, го¬лямата цел и дейността за постигането й осмис¬ля човешкото съществувание. Само сътворе¬ното остава и побеждава смъртта. Но като все¬ки голям писател Вежинов не се задоволява с един отговор на този, измъчващ от векове хо¬рата, проблем. Авторът продължава да го раз¬работва чрез образа и на пришълеца от Кос¬моса, и на разказвача.
Извънземният е от далечна, по-напреднала цивилизация, която изпитва към Земята чисто регистраторски интерес, лишен от чувства и на¬мерения. Той е само обикновен наблюдател и информатор. Писателят на криминални исто¬рии се учудва, че пришълецът и неговата ци¬вилизация са свидетели на земните неправди и насилия, виждат как „нещастни и безпомощ¬ни се въртим в омагьосания кръг на своето нез¬нание”, а е „толкова лесно” да помогнат, но те не правят нищо.
Непознатият не помага, защото му е забра¬нено да се меси в делата на Земята. Според него: „Вие сами трябва да постигнете своите знания... И със свои собствени сили да изминете пътя.” Човечеството само трябва да постигне знанията си, само трябва да реши проблемите си, защото ако сега му се помогне, други проб¬леми могат да го унищожат. Само в преодоля¬ването на трудностите се формират необходи¬мите качества, за да се осъществи прогреса, развитието към по-добро. „Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното човешко съществувание?” — подчер¬тава пришълецът от Космоса.
Извънземният обогатява тази мисъл. Въпре¬ки че е тъжен, унил и самотен, със студена ду¬ша, още щом се качва в колата, той подхвър¬ля, че е видял спътника си с пушка. За непоз¬натия ловът е убийство, при което „изчезва ня¬какво живо същество”. Когато пристигат във ви¬лата, той внимателно прескача розовите земни червеи. Въпреки че по свое признание прите¬жава „много повече разум и по-малко чувства”, пришълецът вижда смисъла на съществувани¬ето в съхраняване на космическата хармония.
За него всяка форма на живот е безценна и трябва да се опази. Той издига нисшите видо¬ве до човека. Те трябва да съществуват, защо¬то са част от многоликия и многообразен жи¬вот. Извънземният дори изказва мисълта, че съз¬нанието на мравките е „може би по-съвършено от вашето от гледна точка на това, което вие човеците наричате развитие”. Така, чрез възг¬ледите на космическия пришълец, Павел Ве¬жинов изразява своите мисли по основния уни¬версален проблем за смисъла на съществува¬нието и в същото време поставя и въпроса за опазване на човешката цивилизация.
Създателят на криминални истории, лекомис¬лено и безсмислено избил врабчетата от окол¬ността, под влияние на контакта с извънзем¬ния бърза да защити и опази малкия охлюв. С възторг разказвачът се любува на утрото: „ Слън¬цето още не се беше показало над насрещните върхове, но целият двор пред мен беше пото¬пен в нежна светлина. На дъното на двора като малки бели планети светеха хризантемите. Бе¬ше тихо, нито един лист от дърветата не се поклащаше. Само росата едва забележимо блес¬теше със своя все още мътен бисерен блясък.”
В описанието авторът използва думи, свър¬зани със светлината - изначален библейски сим¬вол на възвишено и красота. Удивен от чудна¬та гледка, неговият персонаж — земен жител, въодушевено осъзнава, че „нашият свят е не¬измеримо красив”. И за него най-важно става опазването на живота. Смисълът на съществу¬ванието той вижда обаче и в подпомагането на доброто и справедливото, „на нещастни и безпомощни”.
Разказвачът разбира, че не може една циви¬лизация да е съвършена, щом й липсват нрав¬ствени чувства. Писателят на криминални ис¬тории горещо се моли на извънземния да спа-си неговия приятел, безкористната му обич трогва космическия пришълец и той възпира смъртта. Умиращият оздравява. Двете цивили¬зации взаимно си въздействат в името на жи¬вота, в името на висшата хармония.
Като прелива умело фантастичното в реал¬ното, Павел Вежинов създава една модерна творба за смисъла на човешкото съществува¬ние, творба, изпълнена с обич, с грижа за бъ¬дещето на планетата Земя и нейните жители.