View Full Version : Теми за класното help!!!
magi_003
05-04-2009, 06:36
1.ese-kakvo skrito iskam da vidq ako imah rentgenovi ochi?
2.IS- osobenosti na povestvovanieto v razkaza "Damata s rentgenovite ochi"
3.ese-vqrva6 li che zloto ima traini koreni v choveshkata dysha?
4.IS-"Pesen za choveka"-problemat za prestapleniteto i nakazanieto
5.ese-stremejat kam liubov i svoboda-dvijeshti sili v jivota na choveka(kradeca na praskovi)
6.IS-edna krasiva , no obre4ena liubov(kradeca na prskovi)
Ако имах рентенови очи
есе
Веднъж като малък с децата от моята улица решихме да се надлъгваме и който каже най-невероятната лъжа – печели играта. Всеки измисляше най-различни истории: как е летял в космоса, срещал се с извънземни, убил лъв с голи ръце и т.н. Накрая дойде и моят ред. Дълго се чудих аз какво да разкажа, докато другите говореха и накрая в главата ми се роди гениалната мисъл: да им кажа че мога да видя точно колко мозък имат в главата си, както и цялата им анатомия и тази на всички хора около мен. Аз бях човек с рентгенови очи.
Казах само едно изречение и тогава те ме запрекъсваха, казвайки че не мога да го докажа. Но грешаха. Точно тогава за мой късмет въображението ми се развихри и аз им разказах следната история...
Когато съм бил ама много малък, постоянно съм плачел и очите ми чак кървясвали и не се оправяли със седмици... Мама и тате се чудели какво да ме правят, съседите и роднините ме гледали странно... Водили ме по доктори, капали капки, мазали мазила и никакъв резултат – очите ми червени, че чак като кървави. И тогава на медицинския небосклон се извисило едно име. Това на прочутият доктор, който сътворил ново лекарство, дето лекувало и късогледство, и далекогледство, и кривогледство, и всякакво му там гледство. Та можело освен това да ме излекува и мене. Името на доктора било маестро Чезарио Галфоне. За него беше писано в един известен разказ на Светослав Минков, та той беше особено популярен и вече на възраст.
Та завели ме нашите при него и той казал да излязат те и да остана само аз при него. Оттам вече историята мълчи, защото аз не помня, но докторът казал че ми капнал само капки и ще ми мине. В интерес на истината след броени дни очите ми се оправили и даже съм очите ми спрели да сълзят. И така откакто се помня аз обаче съм по-различен от другите. Аз имам рентгенови очи. Мога да виждам през материята. Даже сега виждам колко мозък имаш ти. Ей там дето си ме зяпнал сега, да точно ти. Мога да кажа на Пешо колко му е голямо сърцето. Мога да позная че ти пък пушиш. Как ли? Личи си по белия ти дроб дето не е вече толкова бял, но това е друг въпрос. И съседа от горния етаж определено много пие – че той почти няма черен дроб. Един познат имаше гръбначно изкривяване и аз видях и му казах, а той не вярва. Е, да ама ходи веднъж за нещо налекар и той му каза че всъщност наистина го има изкривяването. Митко пък веднъж като падна от люлките, добре че видях че му е счупена ръката, че той нямаше и да каже на техните, че е падал. Много такива истории мога да ви разкажа, що човек съм спасил, на колко народ съм помогнал и от колко безмозъчни надувки съм се оттървал навреме...
Да... Моята лъжа спечели с пълно единодушие при гласуването тогава. Ама щеше да е по-весело, ако не го разправях само на шега. Точно така щеше да е, ако имах рентгенови очи. Щях да помагам на хорат с големи добри сърца, да давам акъл на тези с малкото и без малкото мозък и да избягвам самонадеяните празноглави хора, с които смисъл да общуваш няма.
Все пак не бъдете токлова спокойни. Никога не можете да бъдете напълно сигурни, че аз сега не виждам през вас и че не сте ми напълно ясни, кой как и с какво мисли. Ама все пак като моите рентгенови очи никъде няма, а пък дали съм ви надлъгал аз сега, вие ще кажете.
Една красива , но обречена любов
(ЛИС върху повестта “Крадеца на праскови”)
Повестта “Крадеца на праскови” от Емилиян Станев описва едни красиви взаимоотношения по време на войни и жестокост.А именно магита на любовта между мъж и жена.
Любовта между главните герои Иво и Елисавета е истинска и чиста , породена от реални чувства и свобоно мислене , но и невъзможна поради времето , в което живеят.
Връзката между полковника и Лиза е по-скоро формална отколкото истинска.Причините за тези отношения са дев.Първата се изразява в то , че героинята е от бедно , но видно семейство , което я подтиква да търси брак , отговарящ по-скоро на общественото положение на рода , отколкото на нуждата от любов и близост.
Втората е в самата Елисавета – това , че тя е бездетна , тоест най-важната страна на брака не е реализирана пред нея. И като се добави липсата на истиснски чувства между Лиза и полковника , бракът между тях става все по – формален с времето и Елисавета е особено нещастна.
“В самотните часове , които прекарваме всеки ден , тя изпитваше най-силно това неисказано чувство на отчаяние и малоценност , което измъчва безплодните жени пред прага на старостта. “
И точно това , което Елисавета е отчаяна и нещастна , я връхлита любовта към Иво.Тази любов се разграничава от любовта на полковника , тоест е породена от истински чувства , а не от пари и чин.Свободата и щастието , което испитва Лиза , са две от най-важните човешки ценности в живота.Но в същото време героинята става раздвоена – от една страна се чувста като примирена жена , а от друга – щастлива и свободна:
“...душата и бе разделена на дев същества , едното – примерената, угнетена жена , чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга , и другото – непознато досега , вярващо , любещо и ликуващо същество , което отхвърлямше нейния разум и желание да живее свободно и щастливо. “
Но въпреки тези красиви чувства , любовта между Елисавета и Иво са обособени като три основни аспекта : свързани с патриархалния морал ; свързани с националното и свързани с личните подбуди на героите.
Първата причина за неосъществената любов е патриархалният морал и ценноти.Елисавета е възпитана в духа на тези ценности от майка си.Една от тези ценности е жената да не изневерява на мъжа си и да му е вярна , докато умре.Ето затова главната героиня не може да се среща с пленника , а още повече да живее с него:
“Тя я беше възпитала в духа на тогавашния непреклонен , прост и жесток морал на търновците но те били полуеснафи , запазили балканджийската нравственост на дедите си , с аскетичното себеотрицание към плътта и към всички удоволствия на живота.”
Втората причина за невъзможната любов между Лиза и Иво е омразана наоколо.Тази омраза е на чисто националистическа основа , възникнала от непрестанните войни.те променят съдбата на човека и засягат личния му живот.Иво не е нещо по-различно от учителя по музика , той се е превърнал във войн , а по късно в пленник.Точно тази националистическа омраза у хората преминава в лична ненавист:
“Той(полковника) презираше румънците и диво мразеше сърбите, “ коварните и подли съюзници” от Балканската война , които го бяха ранили и провалили военната му кариера.”
Тези две причини не са фатални , ако към тях несе прибави трета – свързана психологическите мисли на хората и техните лични подбуди.Главният виновник в тази група причини е ординарецът , изпълняващ ролята на вярно куче-пазител на вилата на полковника.Именно така той става косвен участник и зрител в срещата на своята стопанка със сърбина.Ординареца става прекият извършител на убийството в повеста.От една страна той убива Иво “поради нареждането на полковника,да стреля по него”.Но личният мотив на ординарецът е много по-дълбок.Героят е описан от Емилян Станев като селянин , който не е останал равнодушен към женската привлекателност на своята господарка.Но ординарецът ясно съзнава , че неможе да я притежава и не е достоен за Елисавета.И поради чиста межка ревност той мисли , че ако той не я притежава , никой неможе да я притежава и обича.И е нужно само един малък мотив , за да пламне “искрата” на ревноста.
Елисавета и Иво са две човешки същества,между които се изградени твърди прегради.Но в крайна сметка невъзможната любов побеждава.
СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ЛЮБОВ, ЩАСТИЕ И СВОБОДА- ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
( есе върху повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови” )
Два часа- животът е само в тях.
Краят на лятото на 1918 година в един български град. Небивала суша. Коремен тиф. Холера. Глад. Престъпления. Война!
Лозя. Зеленина. Каменна колиба. Прохлада. Гладът- непознат в този оазис, далеч от ужасното ежедневие.
Окичени като с коледни играчки праскови- поливани в тази суша. И една нощ- една от прасковите- обрана!
Сред този оазис е самотната стопанка- сякаш видение от приказка. Елисавета- красива, преминала първата си младост жена. Животът й- препускал през три войни. Нещастен брак. Напразно похабена младост. Самота!
Кой ли посяга на безценния плод на коменданта? Сръбски военнопленник- измършавял, одрипавял хубав мъж- бивш музикант учител. И покъртителното обяснение: “Ради Бога, госпожо, гладен бях…”.
Какви ужасни години. Войната уж е далеч. Но тя е и тук! Още по-страшна и смразяваща, защото нищо не е естествено и спокойно. Защото липсва младостта- тя е на фронта. Защото липсва радостта- халата(войната), първо е глътнала нея.
“Даскалски приказки!”- отсича комендантът съпруг. Няма място за хуманност! А ако сам не я дадеш, как и откъде ще я получиш за себе си?
И образът на пленника- образ на мъченик, на поругани идеали, на погубена младост, на неизживяно щастие…
Двете лица на войната. Войната е лудост! И сред тази лудост припламва и избуява една мимолетна, предварително обречена на гибел любов. Истинска, силна и всеотдайна. Щастие- заключено в два часа.
Два часа, в които поместваш всичко пропуснато, неизживяно; преминало покрай теб, без да го усетиш.
Два часа- които се опитваш да задържиш, за да изживееш това щастие- пропуснато, настоящо и бъдещо!
Два часа- след които безкрайно дълго чакаш утре…
Два часа- животът е само в тях!
И душа, разделена на две! Едната половина постепенно умира- подвластна на морал и възпитание, осъждаща и бунтуваща се. Другата половина- вярващо, любещо, ликуващо същество- взема връх. Внезапно пробила подземна река помита всичко по пътя си: морални забрани, разумни доводи.
И пробудената женственост, възраждащата магия на любовта оправдава това.
Но щастието е миг! Съпругът произнася страшно осъдителното: “Наесен, когато войната свърши…”. Тогава? Той-пленникът- ще си отиде. Сърцето се свива в лошо предчувствие.
И липата- мълчаливият и верен съучастник- не може да помогне.
Идва краят на войната. Епидемията- в разгар. Спекулата- в нечуван размер. Разорение. Глад. Оскърбена гордост и достойнство на един народ. Мъка, скръб и гняв.
И равнодушието на влюбената жена- равнодушие посвоему, страшно очакване за край, за промяна в живота. Всичко сякаш тече покрай теб, без да те засяга, без да те е включило в сметката си.
Лъжлив покой! Тази река, която си оставила да тече покрай теб, ще вземе последните си жертви- една голяма любов, едно голямо щастие и един свободен дух.
Тиха нощ. Изтраква съборен от зида камък. Сянка. Тихо подсвирване. Второ… Трето… Гръм! Задавен вик… Ужасен глас от колибата. Някой тича. Женски писък. Пистолетен изстрел… Небитие. Там дали има свобода, любов и щастие- вечно?! На Земята те са само миг!
“Дамата с рентгеновите очи” – сатира на един самовлюбен свят
В разказа "Дамата с рентгеновите очи" Светослав Минков изслед-
ва и изобличава лишеното от духовност човешко съществуване.За
тази цел той използва науката като проявител на негативните тен-
денции.При Светослав Минков научното откритие е повод да се
направят изводи за това,какво се променя у човека,какви са по-
следствията от прогреса,как той трябва да се заплати.
Авторът изобличава пороците и недъзите и по този начин изгражда образ на един свят, далеч от духовното и обикновените човешки радости.
Мъдростта,скромността,добр отата са основни белези на личността.В произведението те не са характерни за описаните герои.Семейството,любовта и приятелството са традиционни ценности,а в преобърнатия свят на разказа те са далеч от реалността, живеят в образа на един самовлюбен свят.
Социалните недостатъци са изразени чрез сатирата. В съвременния самовлюбен свят често срещани са хора с различни недостатъци, които въпреки това се самозалъгват за своя външен вид и положение. Осмиването на салона за красота непрекъснато градира.Битовите детайли са подчертано модерни -”металически кресла”, “илюстровано списание”,съобщение за светски събития. Авторът насочва сатирично изоблечение към прочутия дамски хирург. Дами със силно изразени физически недостатъци,които с “половинчасова” интервенция “маестро” Галфоне превръща в приказни красавици. Светослав Минков осмива отрицателните персонажи, техните недостатъците. А това са недъзите на един самовлюбен свят.
Маниерите на Мими Тромпеева - “изтърси пепелта от цигара-
та си”,”сне кокетно жълтата си каторена шапка” - я разкриват като типичен персонаж от света на фалша и бездуховността.В нейния образ авторът изобличава всички суетни жени, които вярват,че с красотата ще си подсигурят щастие в живота.
В разказа еблематичността на образа на Мими е разкрита в нейните рентгенови очи.Дори на съблазните на маестрото тя откликва с “приятно учудване”, “печална гримаса”.
В разказа “Дамата с рентгеновите очи “ няма герои,които могат да бъдат еталон за човечност,мъдрост,сърдечно ст.В същото време Светослав Минков утвърждава красотата чрез изтънченост и безукорност в осмиването на грозното.
Светът на героинята е “живо грибище “, населено от “скелети”, “без мозък”, със “сърца мънички като врабчета”.Този свят е ужасяващ,но той не разочарова Мими и тя не иска да го промени.Жаждата й е неистинският свят да бъде нейн.
Погледът на “рентгеновите очи” на Мими е начин да бъде разобличен светът на бездушните и празни хора от модерното време.
"Дамата с рентгеновите очи" е творба,родена от тревогата на писателя за нравствените устой на съвременния човек. Авторът предупреждава ,че без духовни ценности човек се превръща в кукла на конци,която може да бъде разигравана от шарлатани и да съжителства успешно със себеподобни в измисления свят на бездуховността.
ДОБРОТО И ЗЛОТО,В КОЕТО ЖИВЕЯ
(есе) “Злото,което вършат хората,живее след тях; доброто често го погребват заедно с техния прах” У.Шекспир Дали Бог е сътворил човека,за да го научи да твори добро за другите в името Божие? Дали той е само добър и справедлив? Тогава, защо наред с доброто,прехвърлено на човечеството свише ,тук на Земята властва и дявола,като форма и съдържание на всички мерзки злини? Къде е ключът към истината за добро и зло?Как изглеждат те в живота,който живея,в света,който ме обкръжава? Толкова думи,думи,думи…и все за добрите дела!Верните думи не са красиви.Красивите думи не са верни.Виждам как добрия не умее да спори,как не умее дори да се защити!Оня,който умее това,просто не е толкова добър!.. Добро или зло?Това е индивидуалната или обща нравствена оценка на поведението на отделния човек или обществото като цяло.В постъпките си хората могат да бъдат оценени като добри или зли,съответно затова дали спомагат за задоволяване духовни и материални потребности на обществото,в което живеят или задоволяват само своите потребности ,преминавайки дори през трупове ,за да постигнат личната си цел.. Всеки ден от нашето ежедневие срещаме огромното желание на голяма част от хората на съвременния свят да направят целия човешки живот по-добър,но се убеждаваме,че те си остават все така лоши,каквито са.Често тези,които не казват добра дума,осъждат всички и са вечно недоволни и мърморещи,са именно онези ,от които всички околни се оплакват.Точно те са добри,но само за себе си,а доброто за тях съществува само,когато е за тяхна лична полза.Иначе за тях е несвойствено да съчувстват или благородно да откликнат към чуждото нещастие или нужда,давайки нещо от себе си или правейки добрина другиму. Кое е в повече?Доброто или злото? Аз вярвам,зная,убеден съм,че дълбоко в себе си всеки човек притежава вродената доброта на творението Божие.В книгата на своя живот всеки от нас записва доброто,което е сторил.Понякога,забравяйки да впише добрината или оказаната помощ,получена от другиму в най-труден момент същия вече не е вече убедително добър.Може би вече е лош! Или поне малко лош…Ако това е лъжа,тогава как иначе ще съществува толкова много страдание по света,толкова много нещастници?Та всеизвестна истина е,че нещастниците възпроизвеждат нещастници! Красиви и желани са детските приказки,в които доброто винаги побеждава злото.А така ли е в реалния свят?Тогава защо толкова много млади хора,толкова наши връстници вече не вярват в красивите обещания за близкото добро на своето бъдеще?Красиви приказки и ефтини обещания,зад които прозира измамната илюзия за един свят без страдание,един по-добър свят без кръвопролитие,мъка,болести и развалини. Добро е,когато сам с цената на много усилия успееш да постигнеш набелязаните цели.Да,но не на всяка цена! Добро ли е,ако оставиш диря от злини по пътя си към целта ,когато средствата с които ще си послужиш са користни и нечистоплътни за околните?Няма такова добро,което да прави другите нещастни,накърнени,унизени ,разочаровани или излъгани! Добро е волята да продължиш към набелязаната цел,раздавайки от себе си в най-трудния момент !А зло,когато спреш и се откажеш,или тъй много се страхуваш,та страх сковава добрината ти. Някой мъдър човек е казал,че в злите години се познават добрите хора.Онзи,който превъзмогне собствените си несгоди чрез добри и благородни постъпки за благото на страдащите,предразполага и увлича след себе си последователи. Приятно е да срещнеш погледа на човек,на когото току що си помогнал.Чувстваш се лек,нов и пречистен.Готов си да дадеш от себе си още и още…Да,може би това е доброто!Да си готов да даваш без да се страхуваш ,че за тебе няма да има,без да ти се посвиди в нито един момент и след това да не съжаляваш за онова,което си направил за другите… В паметта ми все още често изплува физиономията на злото.Злото,взривило спокойствието на оня паметен септемврийски ден ,чрез което у мен се загнезди част от ужаса,който преживяха нюйоркчани в Манхатън.Една зловеща реалност присвоила стойносттите на кобните фантастични филми на ужаса.Няма спор,така изглежда злото в наши дни! Толкова много смърт и още толкова развалини в сърцето на Америка ,трудно се забравят тези черни часове.В предколедната седмица злото потропа на вратите на много семейства в София-потопи в скръб страната ни!То още стои пред дискотека “Индиго” и се пита кой път да хване?То внезапно изплува от потайните кътчета на Московския театър по време на спектакъл и отне надеждата за живот на почти хиляда взети заложници.А някои от тях вече не са между живите ...точно защото злото винаги взема невинни жертви. Добро или зло?В какъв безкраен кръговрат те се редуват?Дали са редом заедно или се следват неотменно?Едно е ясно за мен –противоречивата човешка същност ги поражда и извиква на живот!
magi_003
05-04-2009, 12:48
mersi mnogoooo :-) :-) :-)