ScionOfStorm
05-04-2009, 14:58
Изкуството
Оооо,
аз съм змия
и мога да крещя
и с лапа да убивам спомени
и с нокът да драскам по нови земи.
Изкуството
умира с прободна рана
време е да го възродим с мастило
за което плащаме със собствената кръв
собствената кръв е за словата ни стръв!
От змията
ще вземем с вопъл отровата
с вълча лапа ще изтръгнем гръклян
с нокът ще бележим началото на природата
защото изкуството е фактор непреодолян.
Но то не е нежно
не и винаги, не казвам това
то е грубо, сякаш мечка извива човешка ръка
и крещи и пищи, и се вие, и на мандрагора е дъха
и, по дяволите, отрова е и сладост, и забравя ни греха.
Като влак
между тревата и катранените небеса
смазва и телата ни влачи, а ние сме във възторг
и осъзнаваме, макар и късно – та ние не сме само меса
не сме, не сме, никога няма да бъдем, защото не е, НЕ Е така.
Аз дялкам, раждам, убивам
аз съм змия и вълк, лисица и птица
изкуството тече във мен, черно-бяла, блестяща мараня
питам те, заставен отпред – с нас или без, ще дерем, тук и сега?
Оооо,
аз съм змия
и мога да крещя
и с лапа да убивам спомени
и с нокът да драскам по нови земи.
Изкуството
умира с прободна рана
време е да го възродим с мастило
за което плащаме със собствената кръв
собствената кръв е за словата ни стръв!
От змията
ще вземем с вопъл отровата
с вълча лапа ще изтръгнем гръклян
с нокът ще бележим началото на природата
защото изкуството е фактор непреодолян.
Но то не е нежно
не и винаги, не казвам това
то е грубо, сякаш мечка извива човешка ръка
и крещи и пищи, и се вие, и на мандрагора е дъха
и, по дяволите, отрова е и сладост, и забравя ни греха.
Като влак
между тревата и катранените небеса
смазва и телата ни влачи, а ние сме във възторг
и осъзнаваме, макар и късно – та ние не сме само меса
не сме, не сме, никога няма да бъдем, защото не е, НЕ Е така.
Аз дялкам, раждам, убивам
аз съм змия и вълк, лисица и птица
изкуството тече във мен, черно-бяла, блестяща мараня
питам те, заставен отпред – с нас или без, ще дерем, тук и сега?