View Full Version : Смърт в къщата
Февруари месец по стечение на обстоятелствата почина последният ми дядо.Беше много болен и смъртта беше избавление от ужасните болки,които изпитваше всеки божи ден.Била съм в такива моменти,когота стои и се гърчи от болка,пищи изключително стресиращо-15те минути докато дойде линейката бяха ужасяващи.
Празнувахме 73-тия му рожден ден в нас.Вечерята мина добре,хапна,пийна за негово и наше здраве,говореше,смееше се
(в близост до смъртта често срещано явление е агонията,при дядо ми я нямаше)
Отиди в тоалетната и получи кръвоизлив заедно с урината,но само на мен ми направи впечатление,но изглеждаше по-скоро,като...наакано.
Излезе,всичко си продължи както трябва.Дойде време да си тръгва и почина на вратата в нас,стана,отиде да си обуе обувките и от нищото падна на земята.Бърза и безболезнена смърт.
Преодолях случката,хората умират и рано или късно се свиква с това.Не бях стресирана,нито обляна във сълзи,приех всичко със спокойствие.
Но всеки път,когато мина през вратата и си спомня,че там е починал човек-става ми неудобно,неконфортно,нещо ме стяга в гръдите,гадно е.
По-скоро споделям
не съм с намерението да искам събети,но един винаги е от полза.
Искам да се отърва от това гадно,неудобно чувство.
mArMaLaDkA
05-04-2009, 18:27
Духът на починалия те "надзирава" около година.Нормално е дядо ти да ти дава съвети,да те предпазва и да говори с теб в сънищата ти.После всичко утихва някак си и не е толкова стряскащо.Когато баба ми почина,на няколко пъти ми се е явявала насън.Да не говорим,че веднъж-два пъти ми се стори,че я видях. :shock: Мина година,година и половина и нещата утихнаха.Но преди и аз като теб се стрясках,когато отивах от едната в другата стая и имах чувството,че някой ме наблюдава.Важното е да не се страхуваш.Ако наистина ти е толкова неприятно,повикай свещеник у вас,за да освети апартамента(лично аз не съм го правила) или напръскай около вратата,и изобщо целия апартамент по ъглите най-вече, със светена вода.Върви на църква и запали една свещичка в негова памет,за да достигнеш някакъв мир.
направете ремонт сменете вратата и теракота (или там с каквото ви е на пода )
CrAzYanDlaZy
05-04-2009, 20:05
Хората рано или късно умират. Не се притеснявай. Ще го преодолееш, когато отиваш до вратата си мисли хубави и с времето това чувство ще изчезне.
LittlePrincess
05-04-2009, 20:14
Лелел, mArMaLaDkA, аз не бих издържала, ако ми се случи нещо такова.
Biskfitka
05-04-2009, 21:19
На 2ри май вуйчо ми имаше рожден ден(почина преди година и 3 месеца) И ние го празнувахме.Е неговата смърт не беше хич безболезнена :? Имал е често сърцебиене (това е било едно от най-малко болезнените неща..) което баба ми също получавала като легне на леглото на което е починал....
А аз в събота (на рд-то му) се качих в апартамента му да взема едни неща,които ни трябваха.В момента,в който влязох започна да не ми стига въздуха (помислих,че е от алергията която ми се проявява напоследък),само че колкото по навътре влизах толкова по-зле ми ставаше.Като излязох ми мина веднага :shock:
Не знам що го написах,ама все още мисля,че съм луда :?
Мале докато четох такива случки почнах да се оглеждам около мене :D
Поринцип от такива неща доста се стряскам и си ме е страх. :o
Но иначе и аз подкрепям мнението,че такива нещо се случват в началото и с времето всичко ще отмине. :)
_princess_
05-04-2009, 23:55
На 2ри май вуйчо ми имаше рожден ден(почина преди година и 3 месеца) И ние го празнувахме.Е неговата смърт не беше хич безболезнена :? Имал е често сърцебиене (това е било едно от най-малко болезнените неща..) което баба ми също получавала като легне на леглото на което е починал....
А аз в събота (на рд-то му) се качих в апартамента му да взема едни неща,които ни трябваха.В момента,в който влязох започна да не ми стига въздуха (помислих,че е от алергията която ми се проявява напоследък),само че колкото по навътре влизах толкова по-зле ми ставаше.Като излязох ми мина веднага :shock:
Не знам що го написах,ама все още мисля,че съм луда :?
Напротив, не си луда. Остава някаква енергия, не знам дали е точно дух, но определено е енергия... Доколкото знам е хубаво да се отиде на гроба на човека.
Biskfitka
05-05-2009, 09:01
На 2ри май вуйчо ми имаше рожден ден(почина преди година и 3 месеца) И ние го празнувахме.Е неговата смърт не беше хич безболезнена :? Имал е често сърцебиене (това е било едно от най-малко болезнените неща..) което баба ми също получавала като легне на леглото на което е починал....
А аз в събота (на рд-то му) се качих в апартамента му да взема едни неща,които ни трябваха.В момента,в който влязох започна да не ми стига въздуха (помислих,че е от алергията която ми се проявява напоследък),само че колкото по навътре влизах толкова по-зле ми ставаше.Като излязох ми мина веднага :shock:
Не знам що го написах,ама все още мисля,че съм луда :?
Напротив, не си луда. Остава някаква енергия, не знам дали е точно дух, но определено е енергия... Доколкото знам е хубаво да се отиде на гроба на човека.Ми ние точно преди това бяхме на гроба му..и почти всеки ден отива някой.... :)
YourPoison
05-05-2009, 11:00
мале :|
MrUndaztood
05-05-2009, 11:04
И при мен когато дядо ми почина преди 3 години,ме беше страх да слизам на долният етаж в началото.Аз си бях във Варна и когато ни казаха,веднага тръгнахме и като дойдох...ох...и когато дойдох и го видях как лежи и когато слезнах долу,ей така направо откачих и почнах да рева като откачен посредата на стаята,беше ме страх да мръдна.Защото от всички страни имаше стаи с отворени врати и тъни,и само където бях аз беше светло...просто откачих...много боли.
После Кети като почина (Авгут мин година) на 15 години(бях на 16,т.е цял живот си бяхме заедно,от както се помня),котето ми,също голям шок беше,милата и тя поне се избави,3 дни не бях спял,за да стоя при нея (беше болна) ако иска вода да и давам със спринцовка,всеки ден после я водихме на лекар,не можеше да мръдне,там я бодяха за първи път със системи и...последната вечер още по-зле стана,ходихме в 3 през ноща да търсим лекарства из Варна и в 11часа сутринта си замина от задушаване,мислех че е оздавяла,защото почна да мяука както си преди правише и отвори сините очи,и изведнъж едни почна да се задушава и...охх,просто огромна част от мен умря,неописуема болка.И докато си бях във Варна я виждах ей така вечер изведнъж,до вратата където си стоеше,седи клекнала на задни лапи и ме гледаше мило,или пък след като си легна,чувам влиза в стаята с лапите си по паркета,така идваше и лягаше при мен...много боли.
Но през последните 4 години изгубих 8 дом.любимци,роднини и т.н,тъй че вече...
Jumbie483
05-05-2009, 15:20
Баба ми почина в леглото си. Апартамента е точно до нашия.. Даже една стена дели хола ни от нейната стая.
Баща ми и сестра му (децата и) не можеха да влизат в стаята, а самата мисъл, че майка им е починала до тази стена на хола ни, ги накара един месец да не влизат и в хола. След това продадоха нейния апартамент за да се отърсят от спомените.
Ужасно !
Наистина е много гадно да загубиш близък човек..!
BrainlessROCKBABY
05-08-2009, 08:44
направете ремонт сменете вратата и теракота (или там с каквото ви е на пода )
Да бе, на самото място има много емоционална енергия, не става да го "замажеш". С времето ще го продолееш, според мен.
mynichka
05-08-2009, 11:07
Когато минаваш покрай вратата си спомняй за него и хубавите ви моменти заедно :)
Мой съвет е да не се паникьосвате, нормално е.
Въпреки, че когато моя дядо почина го преодолях доста бързо, за 2-3 дни.И все пак мой съвет е някой път да легнеш, да починеш и да започнеш да си спомниш за него, разни случки и т.н., просто да си помислиш за него за около половин час, защото според мен колкото повече се опитваш да не мислиш за това, толкова по-зле става.Даже ако ти се плаче си поплачи.Просто не задържай всички емоции и мисли така в себе си, ще го преодолееш вече.Също може и да си отидеш на църква и да запалиш 1 свещичка за него или пък да му отнесеш нещо на гроба..
Не се опитвай да се абстрахираш от мислите за него. :)
stealthyGirl
05-08-2009, 14:35
Духът на починалия те "надзирава" около година.Нормално е дядо ти да ти дава съвети,да те предпазва и да говори с теб в сънищата ти.Ама тя не е казала, че и се е явил или нещо друго. Само, че си спомня за случилото се като мине през вратата... :lol: Или аз не съм прочела правилно
LittleDude
05-08-2009, 16:37
На село дядо ми като почина, първия месец около 40 дена, вратата сама се отваряше, и баба ми вика че на 2 3 пъти го видяла. Абе ще отмине.
DinViesel
05-08-2009, 17:20
слава богу .. мислех че съм само аз .. значи преди да почине дядо на село се наложи да му ампутират десния крак .. и остана в количка .. 2 години по-късно почина .. и сега след като са минали 3 год от смъртта му , като си ида на село и все още чувам скърцането на инвалидната количка зад гърба си а като се кача вкъщи в тяхната стая с баба и като легна на неговото легло и осещам болка в десния крак ... не знам аз ли психясвам .. мислех че ще мине ама продължава 3 години вече .. :shock:
ауу много е гадно така .. аз ако съм на теб ще накарам наще да сменят и врата и всичко защото много ме е страх от такива раути ;xx
Прочетох всички мнения и разбрах какво е чувството дори и да не съм го преживявала.Когато минаваш по вратата не мисли за случилото се,а за старите приятни времена които са се запомнили в главата ти...С времето всичко ще отмине....
http://www.youtube.com/watch?v=D6mYNrnZsXY
VampireGirl666
05-14-2009, 15:07
Баба ми почина миналата година на 3май.Умря пред мен в хола,но в нейния си апартамент.Сега,когато отивам там винаги ми се иска да я видя и никога не сядам на дивана,на които е лежала.При мен странното е,че се задушавах,като влизах там първите няколко месеца.По някакъв начин я чувствах там.
ПП: С времето това чувство,което изпитваш ще мине.
weezybaby
05-18-2009, 06:43
В къщи имахме подобен случаи.Беше бъдни вечер,семейството(поне част от него),елхата,снимки,подаръц и - всичко беше наред.По едно време никой не обърна внимание,но елхата падна(лоша поличба).Легнахме си...сутринта към 7:00 часа станах да пишкам и видях дядо ми как излиза от тоалетната...Към 09:00 мама дойде в нашата стая пребледняла с думите:"Ставайте дечица,дядо ви е починал"..спомням си,че тогава гледахме някакво детско ... отидох до терасата и взех малко сняг..сложих го на челото му,но безуспешно(може би,защото съм била много малко дете,вярвала съм,че евентуално мога да помогна..но,уви!)
И мен ме беше много страх,беше ме страх,дори и до тоалетната да ида,но с времето всичко отминава..!
Ето я и моята история :)
Няколко дни преди дядо ми да почине на "смъртният си одър" ми каза "Дядо,аз ще умра но ти няма да плачеш...." бях стъписан от думите му,не можах да му отговоря нищо...когато почина аз не ходих на погребението защото ме беше страх и защото ако отидех нямаше да се сдържда и щях да заплача...Така или иначе на вечерта когато се събрахме в нас,чичо ми ме попита "Ще ти лиспва ли дядо ти?" и аз не можах да се сдържа и отидох в другата стая да си поплача... :( Понякога още се обвинявам че не можах да се сдържа.....Както и да е около две години по-късно отидох до чешмата взех една чаша и докато пусках водата усетих че някой потърка чашата и тя издаде странен звук...Това беше чашата на дядо ми....Забравих да кажа че когато ми заръча последното си желание...аз бях на мивката...Незнам може би ми напомня че не можах да се сдържа.... :( :( Ужасно е...Много се обвинявам..... :(
mArMaLaDkA
05-18-2009, 12:51
Духът на починалия те "надзирава" около година.Нормално е дядо ти да ти дава съвети,да те предпазва и да говори с теб в сънищата ти.Ама тя не е казала, че и се е явил или нещо друго. Само, че си спомня за случилото се като мине през вратата... :lol: Или аз не съм прочела правилно
Аз не разбрах какво е толкова смешно. :? Казах на момичето горепосочените неща, защото могат да й се случат и в такъв случай да не се уплаши. Толкова.
прочетох всички мнения и направо настръхнах ,тъй като видях ,че не съм само аз.Вуйчо ми почина на 5 април 2008 година.Разболя се от пневмония, много усложнения и инфекций , след 1 седмица болки почина ( на 43 год,млад беше).Не ми позволиха да отида да го видя в болницата , и на погребението не отидох , нямаше да издържа на гледката,тъй като за такива неща психиката ми е слаба.Не съм го сънувала никога,въпреки че много ми се иска - липсва ми и така едва ли не ,ще мога да го видя макар и да не е наистина.Това ,което най-много ми тежи е , че не помня кога го видях за последно.Имаше период от около 2-3 месеца ,в които аз бях много заета и нямах време да ходя при него... така и не мога да си спомня кога го видях за последен път,просто не съм очаквала ,че няма да имам възможност повече да го видя и не съм си поставила за цел да запомня последната ни среща.Всеки път когато ми се налага да влизам в неговия апартамент усещам много странно чувство,корема ми се свива и почвам да треперя.Може би всичко е само в главата ми ,но наистина се чувствам много странно и некомфортно в неговия апартамент. Съжалявам ,че постът ми е толко дълъг ,но имах нужда да споделя и аз....
към авторката:предполагам,че ще преодолееш случилото се, след време ще спреш да се сещаш за дядо ти всеки път когато минеш покрай вратата.Може би просто ти трябва време...
прочетох всички мнения и направо настръхнах ,тъй като видях ,че не съм само аз.Вуйчо ми почина на 5 април 2008 година.Разболя се от пневмония, много усложнения и инфекций , след 1 седмица болки почина ( на 43 год,млад беше).Не ми позволиха да отида да го видя в болницата , и на погребението не отидох , нямаше да издържа на гледката,тъй като за такива неща психиката ми е слаба.Не съм го сънувала никога,въпреки че много ми се иска - липсва ми и така едва ли не ,ще мога да го видя макар и да не е наистина.Това ,което най-много ми тежи е , че не помня кога го видях за последно.Имаше период от около 2-3 месеца ,в които аз бях много заета и нямах време да ходя при него... така и не мога да си спомня кога го видях за последен път,просто не съм очаквала ,че няма да имам възможност повече да го видя и не съм си поставила за цел да запомня последната ни среща.Всеки път когато ми се налага да влизам в неговия апартамент усещам много странно чувство,корема ми се свива и почвам да треперя.Може би всичко е само в главата ми ,но наистина се чувствам много странно и некомфортно в неговия апартамент. Съжалявам ,че постът ми е толко дълъг ,но имах нужда да споделя и аз....
към авторката:предполагам,че ще преодолееш случилото се, след време ще спреш да се сещаш за дядо ти всеки път когато минеш покрай вратата.Може би просто ти трябва време...
И при мен беше така това което написах за дядо си отначало си помислих че съм си въобразил но после осъзнах че беше съвсем реално и сега като прочетох и тая тема.... :( Обаче аз пък като влизам в стаята на дядо ми не усещам нищо......Препоръчвам ви филма Shutter(американската версия) ако пък искате да изпитате внезапна нужда да използвате аналния си канал гледайте Японската част.... :)
Съжалявам за дядо ти. :(
А по темата.. Баба ми почина преди 4 години...Дори не в къщата ни на село,а в старчески дом...Жената изобщо не беше добре с акъла..говореше ми за мъртвите и т.н...и сега вечел като ходя из двора толкова ме е страх..имам чувството,че някой ме гледа и направо се побърквам... :-s
слава богу .. мислех че съм само аз .. значи преди да почине дядо на село се наложи да му ампутират десния крак .. и остана в количка .. 2 години по-късно почина .. и сега след като са минали 3 год от смъртта му , като си ида на село и все още чувам скърцането на инвалидната количка зад гърба си а като се кача вкъщи в тяхната стая с баба и като легна на неговото легло и осещам болка в десния крак ... не знам аз ли психясвам .. мислех че ще мине ама продължава 3 години вече .. :shock:
бахти лудницата :shock:
В къщи имахме подобен случаи.Беше бъдни вечер,семейството(поне част от него),елхата,снимки,подаръц и - всичко беше наред.По едно време никой не обърна внимание,но елхата падна(лоша поличба).Легнахме си...сутринта към 7:00 часа станах да пишкам и видях дядо ми как излиза от тоалетната...Към 09:00 мама дойде в нашата стая пребледняла с думите:"Ставайте дечица,дядо ви е починал"..спомням си,че тогава гледахме някакво детско ... отидох до терасата и взех малко сняг..сложих го на челото му,но безуспешно(може би,защото съм била много малко дете,вярвала съм,че евентуално мога да помогна..но,уви!)
И мен ме беше много страх,беше ме страх,дори и до тоалетната да ида,но с времето всичко отминава..!
:cry: :cry: :-#
ами по принцип се вярва,че до четирстия ден душата на човека е все още на земята и трябва да изкупи греховете си и на 40-тия ден се изпраща на небето.Баща ми почина и аз ппонеже бях малка на погребението въобще не знаех какво става.Леля ми каза ,че е заспал за много дълго време и аз все си мислех,че ще се събуди.Но на това изпращане много плаках,защото вече бях разбрала за какво става въпрос и си спомням как исках да изляза навън(ние бяхме в 1 стая),обаче не се отваряше вратата и майка ми пробва и тя също не усппя.И вече като стана време към края всички си излязоха.Баба каза,че тогава татко просто не е искал да излизаме,за да го почетем както трябва.Не се страхувай просто
NeZaPoznat
05-20-2009, 12:28
Не вярвам в подобни неща но намерих нещо интересно.
http://selenabg.com/Forum/viewtopic.php?t=1605&sid=cf7fd4818c842793ffa047e7a7cdc18c
Снимките в темата са много първобитно манипулирани и за това потърсих други.
Ето някои от тях. Написал съм какво според мен е снимано :
Отразен обект който е извън кадър. Прозореца в случая е като огледало защото зад него е тъмно:
http://www.ghostresearch.org/ghostpics/ghost1.jpg
Листо в безфокусното пространство на фотоапарата:
http://users.3z.net/~jschmidt/moonville/moonville_ghost_800.jpg
Фотошоп:
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/44.jpg
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/59.jpg
За следващите снимки нямам разумно обяснение:
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/40.jpg
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/16.jpg
За тази пък съвсем нямам обяснение - тук е цялата снимка:
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/20.jpg
Тук е отрязан фрагмента където се вижда лице:
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/21.jpg
А за това видео:
http://vbox7.com/play:5abd0371
нямам никакъв коментар ;)
Мслете си каквото искате ;)
YakUZa777
05-20-2009, 21:33
Промиваите си мозъците докато ви одобрят за невменяеми, всичко е до нагласа, имам 3ма починали роднини и не чувствам никакви подобни неща
Нормално е.... просто е голям стрес и затова просто "полудяваш" Това е нагласа на мозъка след като приемеш истината и спреш да живееш в "собствения си свят" нещата ще се оправят :)
SummerParty
05-25-2009, 15:32
Боже,това е ужаснооо :-# ..Просто като минаваш от там мисли за по - позитивни неща ! :---)
blackvelvet
05-25-2009, 16:26
При мен имаше подобен случай.Преди няколко години брата на баба ми почина.Може би месец след това аз го сънувах.Бяхме седнали пред вилата ми и там той ме разпитваше за всички наши роднини.За баба ми,за леля ми,за майка ми...просто за всички.След това той стана от стола,на който седеше и влезна вътре в къщата...и повече не излезна.
Сънят беше кратък,но ми беше достатъчно да се стресна.Като го разказах на следващия ден на баба ми,тя го прие с лека насмешка,но виждах по очите й,че явно и тя е имала подобен сън...