Моля ви спешно ми трябват съчинение на тема "Елин Пелин-майстор на художественото описание" и "Песента в живота на човека"
По важно е първото :oops:
МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ!!! :-o :smt085 :-# :cry:
Вапцаровата песен за доброто в човека
Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимотношения .
Всяка творба в стихосбирката на Вапцаров “Моторни песни” има свои идеи образи и
Внушения. Стихотворенията интерпретират темите за човешкото достойнство, вярата в доброто и човешкия житейски избор.
“Песен за човека” е поема за освободения човешки дух. Лирическият герой е личност, представена в драматична житейска ситуация. Извършил е страшно престъпление – убил е баща си, но успява да открие хуманното в себе си, което е същност на човешкото съществуване, да се разкае и повярва в доброто
произведението започва със спор лирическия повествовател и дамата на тема “Човекът в новото време”. Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство. Творбата е изградена на принципа на контраста, изразен с различните гледни точки на дамата и на лирическия повествовател. Чрез кратко изложение дамата разкрива своята неприязън и отвращение към човека:
-Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
В контраста с темата за братоубийството е разказа за отцеубийството. Вторият важен момент за сюжета е разказ за промяната на човека. Героят на драмата, въвеждаща темата за отцеубийството, извършва непростимо престъпление заради пари. Но е заловен и осъден на смърт, защото злото не остава ненаказано. Тезата за нищожността на човека, незаслужаващ защита, е доказана. Но близостта с хора, запазили ценностната си система, води до коренна промяна на човешката същност на героя:
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Осъзнаването на греха е сложен процес в душата на човека. Мотивът за престъплението е социален:
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
Погледът кум света на отцеубиеца вече е друг, разбирането за човека и човешкото е променено. Неясният порив към материално щастие, тласнал човека към греха, се заменя с ясно определен безкористен и човеколюбив избор, въплътен в тихата му песен:
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо.
Пред него живота
изплаввал чудесен-
у после
заспивал
усмихнат...
Но осъзнаването на греха не носи изкупление. Наближаващата смърт пробужда у героя инстинкта за самосъхранение:
и гледал с див поглед
на бик...
Но пречистил душата си, героят разбира, че “страхът е без полза”. Контрастът между мрака в килията и зората навън засилва още повече внушението за чистия хуманен смисъл на живота, до който осъденият на смърт достига твърде късно. Хуманното в човека е осъзнато, но трагичното непостигнато. Неговата силна вяра и убеденост в правотата на избора пробуждат отново песента в душата на осъдения на смърт и тя избликва като пречистващ извор, спокойно и твърдо. Дори в последните си мигове лирическият герой е с пламък в очите:
“... Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден...”
Палачите са безсилни да сломят духа му. Те го гледат със страх. Затворът трепери, а мракът бяга от ярките, светли зари, напиращи в душата на обречения, но духовно прероден човек.
“...Браво, човек!”
Смъртта е неизбежна, но “ в разкривените,/ в сините устни/ напирала пак песента”. Тази песен символизира непобедимият, обновен човешки дух, порива към щастие и справедливост. Лирическият герой знае, че ще умре, но не се проклина, не се вайка, а пее.
Източникът на злото е извън човека. То е в липсващия хляб и в убийственото невежество, които довеждат до престъпление и до бесило. Но Вапцаровият герой доказва, че животът е по силен от смъртта, че човек винаги търпи развитие и че судбата му е в собствените му ръце.
мерси но това не ми върши работа,защото на мен ми трябва съчинение за песента в живота на човека изобщо,а не във вапцаровата песен... :cry: